Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

17.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/5


Преюдициално запитване отправено от Върховен административен съд (България) на 26 април 2010 г. — Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите/„Ауто Николови“ ООД

(Дело C-203/10)

2010/C 195/09

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Ищец: Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

Ответник:„Ауто Николови“ ООД

Преюдициални въпроси

1.

Понятието „стоки втора употреба“, регламентирано в член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) обхваща ли и употребявани движими вещи, които не са индивидуализирани по такъв начин (чрез марка, модел, сериен номер, година на производство и др.), че да се отличават от други такива от същия род, а се определят по родови белези?

2.

С израза „както са дефинирани от държавите членки“, съдържащ се в разпоредбата на член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, предоставя ли се възможност на държавите членки за собствено дефиниране на понятието „стоки втора употреба“ или определението на това понятие от директивата следва да се възпроизведе стриктно във вътрешния закон?

3.

Изискването, въведено в националната разпоредба, стоките втора употреба да са и индивидуално определени, съответства ли на съдържанието и смисъла, вложен в общностното определение за „стоки втора употреба“?

4.

Предвид целите, посочени в съображение 51 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, може ли да се приеме, че в израза „когато тези стоки са му били доставени в рамките на Общността …“, съдържащ се в член 314 от Директива 2006/112/ЕО, се включва и вносът на стоки втора употреба, които самият данъчнозадължен дилър е внесъл?

5.

В случай, че режимът за облагане на маржа на печалбата е приложим по отношение и на доставката от данъчнозадължен дилър на стоки втора употреба, внесени от самия него, следва ли лицето, от което данъчнозадълженият дилър е получил тези стоки да е от категорията лица, изброени в член 314, букви от „а“ до „г“?

6.

Изчерпателно ли е изброяването на стоките, направено в член 320, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета?

7.

Член 320, параграф 1, алинея 1 и параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета следва ли да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на вътрешна разпоредба, която регламентира възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от данъчнозадължения дилър за платения от него ДДС при вноса на стоки втора употреба в периода, в който тези стоки са станали предмет на последваща облагаема доставка, за която данъчнозадълженият дилър прилага общия режим на облагане?

8.

Разпоредбите на член 314, букви от „а“ до „г“ и член 320, параграф 1, алинея 1 и параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО имат ли директен ефект и в случай като процесния може ли националният съд пряко да се позове на тях?


(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).