Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

19.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/6

Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (Chancery Division) (Обединено кралство) на 14 декември 2010 г. — Littlewoods Retail Ltd и др./Her Majesty's Commissioners of Revenue and Customs

(Дело C-591/10)

2011/C 89/12

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (Chancery Division)

Страни в главното производство

Ищец: Littlewoods Retail Ltd и др.

Ответник: Her Majesty's Commissioners of Revenue and Customs

Преюдициални въпроси

1.

При надвнасяне от данъчнозадължено лице на ДДС, удържан от държава членка в противоречие с изискванията на правото на Съюза относно ДДС, съобразено ли е с правото на Съюза предоставеното от тази държава членка правно средство за защита, ако това средство позволява да бъдат възстановени на това лице единствено a) надвнесената главница и б) простата лихва върху тази главница съгласно националното законодателство, подобно на член 78 от Закона за данъка върху добавената стойност от 1994 г. (Value Added Tax Act 1994)?

2.

При отрицателен отговор на първия въпрос, съществува ли изискване в правото на Съюза предоставеното от държава членка правно средство за защита да позволява a) възстановяване на надвнесената главница и б) изплащане на сложна лихва, отразяваща извлечената от държавата членка полезна стойност на надвнесените суми при и/или претърпяната от данъкоплатеца загуба на полезната стойност на паричните средства?

3.

При отрицателен отговор на първия и втория въпрос, освен възстановяването на надвнесената главница какво трябва да включва средството за правна защита, което държавата членка е длъжна да предостави съгласно правото на Съюза, по отношение на полезната стойност на надвнесената сума и/или лихвата върху нея?

4.

При отрицателен отговор на първия въпрос, дали установеният в правото на Съюза принцип на ефективност изисква държава членка да не прилага предвидени в националната правна уредба ограничения (като тези в членове 78 и 80 от Закона за данъка върху добавената стойност от 1994 г.) спрямо всички вътрешноправни искове или средства за защита, от които в противен случай данъчнозадълженото лице би могло да се ползва, за да защити предоставеното от правовия ред на Съюза право, изведено от отговора на Съда на първите три преюдициални въпроса, или е достатъчно националната юрисдикция да не приложи тези ограничения само по отношение на един от тези вътрешноправни искове или средства за защита?

От какви други принципи трябва да се ръководи националната юрисдикция в изпълнение на това предоставено от правовия ред на Съюза право, за да се съобрази с посочения принцип на ефективност?