Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

13 ноември 2012 година(*)

„Членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС — Разпределение на дивиденти — Корпоративен данък — Дело C-446/04 — Test Claimants in the FII Group Litigation — Тълкуване на съдебното решение — Избягване на икономическото двойно данъчно облагане — Еквивалентност на методите на освобождаване и на приспадане — Понятия „данъчна ставка“ и „различни нива на данъчно облагане“ — Дивиденти с произход от трети държави“

По дело C-35/11

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Обединено кралство) с акт от 20 декември 2010 г., постъпил в Съда на 21 януари 2011 г., в рамките на производство по дело

Test Claimants in the FII Group Litigation

срещу

Commissioners of Inland Revenue,

The Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: г-н V. Skouris, председател, г-н K. Lenaerts (докладчик), заместник-председател, г-н A. Tizzano, г-н L. Bay Larsen, г-н T. von Danwitz, г-н A. Rosas, председатели на състави, г-н U. Lõhmus, г-н E. Levits, г-н A. Ó Caoimh, г-н J.-C. Bonichot и г-н Ал. Арабаджиев, съдии,

генерален адвокат: г-н N. Jääskinen,

секретар: г-жа L. Hewlett, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 февруари 2012 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Test Claimants in the FII Group Litigation, от г-н G. Aaronson, QC, и P. Farmer, barrister,

–        за правителството на Обединеното кралство, от г-н S. Ossowski, в качеството на представител, подпомаган от г-жа K. Bacon, barrister,

–        за германското правителство, от г-н T. Henze и г-жа K. Petersen, в качеството на представители,

–        за Ирландия, от г-н D. O’Hagan, в качеството на представител, подпомаган от г-н A. Collins SC, и от г-н N. McNicholas, BL,

–        за френското правителство, от г-н G. de Bergues и г-жа N. Rouam, в качеството на представители,

–        за нидерландското правителство, от г-жа C. Wissels и г-жа B. Koopman, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от г-н R. Lyal и г-н W. Mölls, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 19 юли 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС.

2        Запитването е отправено във връзка с приложението на Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation (C-446/04, Сборник, стр. I-11753) и е насочено към получаването на пояснения във връзка с различни точки от това решение.

 Правна уредба на Обединеното кралство

3        Съгласно действащото в Обединеното кралство данъчно законодателство печалбите, реализирани през отчетната година от дружествата — местни лица на тази държава членка, както и от дружествата, които не са нейни местни лица, но извършват там търговска дейност посредством клон или търговско представителство, се облагат с корпоративен данък в тази държава.

4        От 1973 г. Обединеното кралство прилага режим на облагане, наречен „режим на облагане при частично приспадане“, според който с цел избягване на икономическото двойно данъчно облагане при разпределянето на печалби от страна на дружество — местно лице, част от платения от това дружество корпоративен данък се признава на неговите акционери. До 6 април 1999 г. този режим се основава, от една страна, на авансовото плащане на корпоративния данък от разпределящото дивидентите дружество, и от друга страна, на данъчен кредит, предоставян на акционерите — получатели на разпределените дивиденти, като що се отнася до дружествата получатели, местни лица на Обединеното кралство, това е съпроводено с освобождаване от корпоративен данък на дивидентите, получени от дружество, което също е местно лице на тази държава членка.

 Авансовото плащане на корпоративния данък

5        Съгласно член 14 от Закона от 1988 г. относно данъците върху доходите и за корпоративното данъчно облагане, наричан по-нататък „ICTA“) в редакцията му, приложима към момента на настъпването на обстоятелствата в главното производство, дружество — местно лице на Обединеното кралство, което изплаща дивиденти на акционерите си, е длъжно да плати авансов корпоративен данък („advance corporation tax“, наричан по-нататък „ACT“), който се изчислява с оглед на размера или стойността на направеното разпределение.

6        Дружеството има право да приспадне в определени граници ACT, платен за осъщественото в хода на дадена отчетна година разпределение, от дължимата от него сума на корпоративния данък („mainstream corporation tax“) за този отчетен период. Ако задължението за плащане на корпоративен данък на дадено дружество не е достатъчно, за да се направи пълно приспадане на ACT, остатъчният АСТ може да се прехвърли или към предходен или последващ отчетен период, или към дъщерните дружества на това дружество, които могат да го приспаднат от дължимия от самите тях корпоративен данък. Дъщерните дружества, на които може да се прехвърли остатъчният ACT, могат да бъдат само дъщерни дружества, местни лица на Обединеното кралство.

7        Група от дружества със седалище в тази държава членка може също да избере режима на облагане на група, който позволява на принадлежащите към тази група дружества да отложат плащането на ACT, докато дружеството — майка на тази група, разпредели дивиденти.

 Положението на акционерите — местни лица, които получават дивиденти от дружества — местни лица

8        Съгласно член 208 ICTA дружество — местно лице на Обединеното кралство, което получава дивиденти от дружество, което също е местно лице на тази държава членка, не подлежи на облагане с корпоративен данък във връзка с тези дивиденти.

9        Освен това съгласно член 231, параграф 1 ICTA всяко подлежащо на облагане с ACT разпределение на дивиденти от страна на дружество — местно лице, на друго дружество — местно лице, води до възникване в полза на последното дружество на данъчен кредит, който съответства на частта от платения от първото дружество ACT.

10      Съгласно член 238, параграф 1 ICTA за дружеството получател получените дивиденти и данъчният кредит заедно представляват „освободени доходи от инвестиции“ („franked investment income“ или „FII“).

11      Дружество — местно лице на Обединеното кралство, получило дивиденти от друго дружество — местно лице, разпределението на които дава право на данъчен кредит, може да вземе сумата на платения от това друго дружество ACT и да я приспадне от ACT, дължим от него самото при разпределянето на дивиденти на собствените му акционери, така че да плати ACT само върху остатъка.

 Положението на акционерите — местни лица, които получават дивиденти от дружества — чуждестранни лица

12      Дружество — местно лице на Обединеното кралство, което получава дивиденти от дружество — чуждестранно лице, дължи корпоративен данък във връзка с тези дивиденти.

13      В такъв случай дружество — получател на посочените дивиденти, няма право на данъчен кредит и получените дивиденти не се квалифицират като освободени доходи от инвестиции. За сметка на това в съответствие с членове 788 ICTA и 790 ICTA това дружество ползва облекчение въз основа на данъка, платен от разпределящото дивидентите дружество в държавата, на която то е местно лице, което облекчение се предоставя или по силата на действащото в Обединеното кралство законодателство, или по силата на сключена с тази друга държава спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

14      По този начин националното законодателство позволява от корпоративния данък, дължим от дружеството — местно лице, получател на дивидентите, да се приспаднат удържаните при източника данъци върху тези дивиденти, разпределени от дружество — чуждестранно лице. Ако това дружество — местно лице, получател на дивидентите, контролира пряко или непряко или е дъщерно дружество, което контролира пряко или непряко 10 % или повече от правото на глас в разпределящото дивидентите дружество, облекчението се разпростира върху стоящия в основата чуждестранен корпоративен данък върху печалбата, от която са изплатени дивидентите. За платения в чужбина данък може да се предостави облекчение само до размера на дължимия в Обединеното кралство корпоративен данък върху съответните доходи.

15      Аналогични разпоредби се прилагат по силата на сключените от Обединеното кралство спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.

16      Дружество — местно лице, което разпределя дивиденти на своите собствени акционери, подлежи на облагане с ACT.

17      Що се отнася до възможността за приспадане на платения при такова разпределение ACT от сумата, която посоченото дружество — местно лице, дължи като корпоративен данък, обстоятелството, че такова дружество — местно лице, получава дивиденти от дружество — чуждестранно лице, може да доведе до излишък от ACT, по-специално поради това че както беше посочено в точка 13 от настоящото решение, разпределението на дивиденти от дружество — чуждестранно лице, не води до възникване на данъчен кредит, който да се приспадне от сумата на ACT, дължим от дружеството — местно лице, при разпределянето на дивиденти на собствените му акционери.

 Режимът на облагане на дивидентите от чуждестранни доходи

18      Считано от 1 юли 1994 г. дружество — местно лице, което получава дивиденти от дружество — чуждестранно лице, може да избере дивидентите, платени от него на собствените му акционери, да се квалифицират като „дивиденти от чуждестранни доходи“ („foreign income dividend“, наричани по-нататък „FID“), върху които се дължи ACT, но които позволяват на това дружество, доколкото FID достига нивото на получените дивиденти с чуждестранен произход, да поиска възстановяване на остатъчния ACT.

19      Докато ACT трябва да се плати в 14-дневен срок от края на тримесечието, през което са изплатени дивидентите, остатъчният ACT може да бъде възстановен от момента, в който за дружеството — местно лице, възниква задължението за плащане на корпоративен данък, т.е. девет месеца след края на отчетния период.

20      Режимът на ACT, включително този на FID, е премахнат за разпределените след 6 април 1999 г. дивиденти.

 Обстоятелства в основата на спора и преюдициалните въпроси

21      На първо място, High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division, иска пояснения във връзка с точка 56 и точка 1 от диспозитива на Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе. Той напомня, че в точки 48—53, 57 и 60 от това решение Съдът е постановил, че национално законодателство, което прилага към дивидентите с национален произход метода на освобождаването, а към дивидентите с чуждестранен произход — метода на приспадането, не противоречи на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС, доколкото данъчните ставки върху дивидентите с чуждестранен произход не са по-високи от данъчните ставки върху дивидентите с национален произход и данъчният кредит е поне равен на сумата, платена в държавата членка на разпределящото дивиденти дружество, до размера на данъка, наложен в държавата членка на дружеството получател.

22      Както следва от точка 54 от Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, ищците в главното производството посочват пред Съда, че „въз основа на действащото в Обединеното кралство законодателство в случай на разпределение на дивиденти с национален произход дружеството получател е освободено от плащането на корпоративен данък върху тези дивиденти, независимо от данъка, платен от разпределящото дивидентите дружество, т.е. и когато поради ползваните от него облекчения последното не дължи данък или плаща корпоративен данък по ставка, по-ниска от приложимата в Обединеното кралство номинална данъчна ставка“. В това отношение в точки 55 и 56 от това решение Съдът посочва следното:

„55      Това не се оспорва от правителството на Обединеното кралство, което обаче твърди, че към разпределящото дивидентите дружество и дружеството получател се прилагат различни нива на данъчно облагане само ако са налице изключителни обстоятелства, каквито не съществуват в делото по главното производство.

56      В това отношение запитващата юрисдикция е тази, която трябва да установи дали данъчната ставка е една и съща и дали различните нива на данъчно облагане се прилагат само в определени случаи поради изменение на данъчната основа в резултат на някои извънредни облекчения“.

23      След постановяването на Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, ищците в главното производство представят пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division, експертни становища с цел да докажат, че действителното ниво на облагане на печалбите на дружествата — местни лица, е по-ниско от номиналната данъчна ставка в преобладаващия брой случаи и че следователно това положение не може да се квалифицира като изключително.

24      Ответниците в главното производство не оспорват представените от ищците доказателства, свързани с действителното ниво на облагане на дружествата — местни лица. За сметка на това те считат, че проверката, която следва да се направи от националната юрисдикция съгласно точка 56 от Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, няма никаква връзка с действителното ниво на облагане. Предвид обстоятелството, че в писменото си становище до Съда Обединеното кралство споменава облекчението, предвидено от националното законодателство в полза на малките предприятия, ответниците защитават тезата, че запитващата юрисдикция следва да разгледа единствено въпроса дали разликите в номиналните данъчни ставки, приложими, от една страна, към разпределящите дивиденти дружества — местни лица, и от друга страна, към дружества — местни лица, получатели на дивидентите, съществуват само при изключителни обстоятелства.

25      Според запитващата юрисдикция тя следва да провери действителното ниво на облагане, приложимо към печалбите, разпределяни от дружествата — местни лица, но въпреки това счита, че е необходимо да отправи до Съда запитване по този въпрос.

26      На второ място, запитващата юрисдикция иска пояснения във връзка с точки 2 и 4 от диспозитива на Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе. Тя пита дали тези точки се прилагат само когато дружество — местно лице на Обединеното кралство, получава дивиденти пряко от дружество — чуждестранно лице, което е платило корпоративен данък върху стоящата в основата на разпределените дивиденти печалба в държавата членка, на която е местно лице, или те важат и когато самото дъщерно дружество — чуждестранно лице, не е платило никакъв или много малък данък и дивидентите са разпределени от печалба, включваща дивиденти, платени от стоящо по-долу във веригата дъщерно дружество — местно лице на държава членка, от печалба, за която в тази държава е платен корпоративен данък.

27      В това отношение запитващата юрисдикция пояснява, че в държавата, на която е местно лице, дъщерното дружество, чуждестранно лице, често не плаща никакъв данък върху печалбата, от която се изплащат дивидентите на дружеството майка, местно лице. Това е така главно поради широко разпространеното използване от международните групи на междинни холдингови дружества посредници, които плащат много нисък или никакъв данък върху печалбите си. За избягване на двойно данъчно облагане държавите, в които са установени тези холдингови дружества, често предоставят данъчни облекчения за данъка, платен върху получена от тях разпределена печалба.

28      На трето място, запитващата юрисдикция би искала да се установи дали точка 2 от диспозитива на Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, се свежда само до хипотезата, при която самото дружество — местно лице, получаващо дивиденти от дружество — чуждестранно лице, плаща ACT, или тази точка от решението важи и в хипотезата, при която това дружество — местно лице, е избрало режима на облагане на група. В рамките на такъв режим ACT се плаща от дружество — местно лице, което стои по-нагоре в структурата на групата. Запитващата юрисдикция би искала също така да се установи дали в последната хипотеза, която е изключена от Съда в точка 10 от Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, следва да се приеме, че е налице нарушение на правото на Съюза, така че според принципите, установени от Съда в Решение от 9 ноември 1983 г. по дело San Giorgio (199/82, Recueil, стр. 3595), да съществува право на възстановяване в полза на стоящото по-нагоре в структурата дружество, което действително е платило ACT.

29      Според ответника в главното производство обаче в настоящия случай платеният от това дружество ACT е бил наложен законно, така че понесените от дружеството загуби могат да бъдат предмет единствено на иск за обезщетение за вреди, ако са налице условията, установени от Съда в Решение от 5 март 1996 г. по дело Brasserie du pêcheur и Factortame (C-46/93 и C-48/93, Recueil, стр. I-1029).

30      На четвърто място, запитващата юрисдикция припомня, че първият преюдициален въпрос, отправен в производството, в рамките на което е постановено Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, се ограничава само до дивидентите, получени от дружества — местни лица на други държави членки. Когато обаче делото се връща на High Court, ищците в главното производство посочват, че с оглед на развитието на практиката на Съда действащият в Обединеното кралство режим е също така в противоречие с член 63 ДФЕС, доколкото той се прилага към дивидентите, получени от дъщерни дружества, местни лица на трети държави. Според ищците член 63 ДФЕС е приложим, след като законодателството на Обединеното кралство се прилага, независимо от размера на дяловото участие на заинтересованото лице в разпределящото дивидентите дружество — местно лице на трета държава.

31      Ответникът обаче счита, че член 63 ДФЕС е неприложим, когато дружеството — местно лице на държава членка, оказва безспорно влияние върху решенията на дружество — местно лице на трета държава, и е в състояние да определя дейността му. Според запитващата юрисдикция тезата на ищците в главното производство се подкрепя от Решение от 24 май 2007 г. по дело Holböck (C-157/05, Сборник, стр. I-4051), Решение от 18 декември 2007 г. по дело A (C-101/05, Сборник, стр. I-11531) и Решение от 17 септември 2009 г. по дело Glaxo Wellcome (C-182/08, Сборник, стр. I-8591).

32      На пето място, запитващата юрисдикция иска пояснения във връзка с точка 3 от диспозитива на Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, която се отнася до свързаното с ACT законодателство, споменато в точка 6 от настоящото решение, което позволява на дружество майка, местно лице на Обединеното кралство, да прехвърли остатъчния ACT на своите дъщерни дружества, местни лица, така че ACT да може да се приспадне от дължимия от тези дъщерни дружества корпоративен данък. Ищците в главното производство твърдят, че това законодателство противоречи на член 49 ДФЕС, доколкото посочената възможност е запазена за дъщерните дружества, местни лица на Обединеното кралство. Те считат, че избирайки да прилага тези правила, Обединеното кралство е длъжно да предвиди аналогично облекчение, като възстановяването на ACT, който би могъл да се компенсира с корпоративния данък, платен от дъщерните дружества, установени в рамките на Европейския съюз.

33      В точка 115 от Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, Съдът започва разглеждането на този въпрос, като посочва, че „[…] разискванията пред Съда се свеждат до невъзможността за дружество — местно лице, да прехвърли остатъчния ACT на своите дъщерни дружества, чуждестранни лица, с цел последните да го приспаднат от корпоративния данък, дължим от тях в Обединеното кралство за извършваната от тях в тази държава членка дейност“.

34      Следователно съдържащият се в точка 139 от Решението и в точка 3 от неговия диспозитив отговор не се отнася до случая, при който дружеството — чуждестранно лице, дължи единствено корпоративен данък в държавата членка, на която е местно лице. Ето защо запитващата юрисдикция би искала да се установи дали отговорът, съдържащ се в точка 3 от диспозитива на Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, е различен, ако дъщерните дружества, чуждестранни лица, в полза на които не е могло да бъде направено никакво прехвърляне на остатъчен ACT, не се облагат в държавата членка на дружеството майка.

35      При тези условия High Court of Justice (England & Wales) (Chancery Division) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1.      Отнася ли се позоваването на „данъчните ставки“ и „различните нива на данъчно облагане“ в точка 56 от Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе:

а)      само до законоустановените или номинални данъчни ставки, или

б)      освен до законоустановените или номинални данъчни ставки се отнася и до ефективните данъчни ставки на платения данък, или

в)      посочените изрази имат някакво друго значение и ако да, какво е това значение?

2.      Щеше ли отговорът на Съда на втория и четвъртия въпрос, отправени в производството[, в рамките на което е постановено Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе] да е различен, ако:

а)      чуждестранният корпоративен данък не е платен (или поне не изцяло) от дружеството — чуждестранно лице, което изплаща дивиденти на дружеството — местно лице, но тези дивиденти са разпределени от печалба, включваща дивидентите, изплатени от негово пряко или непряко дъщерно дружество, местно лице на държава членка, от печалба, за която е платен данък в тази държава и/или

б)      [ACT] не е платен от дружеството — местно лице, което получава дивидентите от дружество — чуждестранно лице, но е платен от негово пряко или непряко дружество майка, местно лице, при последващо разпределение на печалбата на дружеството получател, в която пряко или непряко се включват дивидентите?

3.      При описаните във въпрос 2, точка б) по-горе обстоятелства може ли платилото ACT дружество да подаде иск за възстановяване на недължимо платения данък (Решение по дело San Giorgio[, посочено по-горе]), или разполага само с иск за обезщетение за вреди (Решение по дело Brasserie du pêcheur и Factortame[, посочено по-горе])?

4.      Когато разглежданото национално законодателство не се прилага изключително при положения, в които дружеството майка упражнява решаващо влияние върху изплащащото дивидентите дружество, може ли дружество — местно лице, да се позове на член 63 ДФЕС по отношение на дивиденти, получени от дъщерно дружество, върху което то упражнява решаващо влияние и което е местно лице на трета държава?

5.      Може ли отговорът на Съда на третия въпрос, отправен в производството [, в рамките на което е постановено Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе], да се приложи и когато дъщерните дружества, чуждестранни лица, към които не е могло да се направи прехвърляне, не подлежат на облагане с данък в държавата членка на дружеството майка?“.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

36      С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което прилага метода на освобождаване към дивидентите с национален произход и метода на приспадане към дивидентите с чуждестранен произход, когато в посочената държава членка действителното ниво на облагане на печалбите на дружествата е по принцип по-ниско от номиналната данъчна ставка.

37      Следва да се припомни, че по отношение на данъчноправна уредба като разглежданата в главното производство, с която се цели предотвратяване на икономическото двойно данъчно облагане на разпределените печалби, положението на дружество акционер, получател на дивиденти с чуждестранен произход, и това на дружество акционер, получател на дивиденти с национален произход, е сравнимо, предвид това че и в двата случая по принцип е възможно да се стигне до верижно данъчно облагане на реализираната печалба (вж. Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 62 и Решение от 10 февруари 2011 г. по дело Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen, C-436/08 и C-437/08, Сборник, стр. І-305, точка 59).

38      При тези условия членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС установяват задължение за държавата членка, в която съществува система за предотвратяване на икономическото двойно данъчно облагане, при дивиденти, изплатени на местни лица от други дружества — местни лица, да предостави равностойно третиране на дивидентите, изплатени на дружества — местни лица, от дружества — чуждестранни лица (вж. в този смисъл Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 72, както и Решение по дело Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen, посочено по-горе, точка 60).

39      На следващо място, трябва да се припомни, че Съдът е постановил, че държавите членки са свободни да избягват верижното данъчно облагане на дивиденти, получавани от дружество — местно лице, като изберат метода на освобождаване, когато дивидентите са изплатени от дружество — местно лице, и метода на приспадане, когато те се изплащат от дружество — чуждестранно лице. Всъщност тези два метода са еквивалентни, доколкото обаче данъчната ставка върху дивидентите с чуждестранен произход не е по-висока от данъчната ставка, прилагана за дивидентите с национален произход, и размерът на данъчния кредит се равнява най-малко на платената сума в държавата на разпределящото дружество до размера на данъка, прилаган в държавата членка на дружеството получател (вж. Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точки 48 и 57, Решение по дело Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen, посочено по-горе, точка 86, Решение от 15 септември 2011 г. по дело Accor, C-310/09, Сборник, стр. І-8115, точка 88 и Определение от 23 април 2008 г. по дело Test Claimants in the CFC and Dividend Group Litigation, C-201/05, Сборник, стр. I-2875, точка 39).

40      В това отношение е важно да се подчертае, че след като действащото към момента право на Съюза не установява общи критерии за разпределяне на правомощията между държавите членки по отношение на премахването на двойното данъчно облагане в рамките на Съюза (Решение от 14 ноември 2006 г. по дело Kerckhaert и Morres, C-513/04, Recueil, стр. I-10967, точка 22 и Решение от 8 декември 2011 г. по дело Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, C-157/10, Сборник, стр. І-13023, точка 31, както и цитираната съдебна практика), всяка държава членка остава свободна да организира своя режим на облагане на разпределените печалби, доколкото обаче в този режим няма забранена от Договора за функционирането на ЕС дискриминация. Предвиждането на задължение за държавата членка, на която дружеството — получател на дивидентите, е местно лице, да освободи от корпоративен данък дивидентите с чуждестранен произход обаче би засегнало компетентността на съответната държава членка да обложи с данък, при спазване на принципа на недопускане на дискриминация, на така разпределените печалби при предвидената в собственото ѝ законодателство данъчна ставка.

41      Както следва от точка 54 от Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, ищците в главното производство оспорват еквивалентността на методите на освобождаване и на приспадане, като посочват, че съгласно действащото в Обединеното кралство законодателство в случай на разпределение на дивиденти с национален произход последните се освобождават от корпоративен данък по отношение на дружеството получател, независимо от данъка, платен от разпределящото дивидентите дружество, т.е. също така когато поради облекченията, от които се ползва, последното не дължи данък или плаща корпоративен данък, който е по-нисък от номиналната ставка, приложима в Обединеното кралство.

42      Ето защо в точка 56 от Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, Съдът приканва запитващата юрисдикция да провери дали данъчната ставка е наистина идентична и дали различните нива на облагане съществуват само в определени случаи поради изменение на данъчната основа вследствие на някои изключителни облекчения.

43      Всъщност при посочените по-долу обстоятелства следва да се приеме, че данъчната ставка спрямо дивидентите с чуждестранен произход ще е по-висока от данъчната ставка, прилагана спрямо дивидентите с национален произход, по смисъла на цитираната в точка 39 от настоящото решение съдебна практика и следователно че еквивалентността на методите на освобождаване и на приспадане ще бъде засегната.

44      На първо място, ако дружеството — местно лице, разпределящо дивиденти, се облага с номинална данъчна ставка, която е по-ниска от номиналната данъчна ставка, с която се облага дружеството — местно лице, получаващо посочените дивиденти, освобождаването от данъци на дивидентите с национален произход за това последно дружество ще доведе до по-малко облагане на разпределената печалба, отколкото при прилагането на метода на приспадане към дивидентите с чуждестранен произход, получени от същото дружество — местно лице, но този път изплатени от дружество — чуждестранно лице, чиято печалба също така е обект на по-ниско облагане, в частност поради по-ниска номинална данъчна ставка.

45      Всъщност прилагането на метода на освобождаването ще доведе от облагане на разпределената печалба с национален произход с по-ниска номинална данъчна ставка, приложима към разпределящото дивидентите дружество, докато приложението на метода на приспадането към дивидентите с чуждестранен произход ще доведе до облагане на разпределената печалба с по-висока номинална данъчна ставка, приложима към дружеството — получател на дивидентите.

46      На второ място, еквивалентността на освобождаването от данъци на дивидентите, разпределени от дружество — местно лице, и прилагането на метода на приспадане спрямо дивидентите, разпределени от дружество — чуждестранно лице, което също както предвиденото в разглежданата в главното производство правна уредба държи сметка за действителното ниво на облагане на печалбата в държавата по произход, също се нарушава, ако в държавата членка, на която е местно лице, действителното ниво на облагане на печалбата на разпределящото дивиденти дружество — местно лице, е по-ниско от приложимата в нея номинална данъчна ставка.

47      Всъщност освобождаването от данъци на дивидентите с национален произход не води до никаква данъчна тежест за дружеството — местно лице, което получава тези дивиденти, независимо от действителното ниво на облагане на печалбата, от която са платени дивидентите. За сметка на това прилагането на метода на приспадане към дивидентите с чуждестранен произход ще доведе до допълнителна данъчна тежест за получаващото ги дружество — местно лице, ако действителното ниво на облагане на печалбата на разпределящото дивидентите дружество не достига номиналната данъчна ставка, която се прилага към печалбата на получаващото дивидентите дружество — местно лице.

48      Следователно, обратно на метода на освобождаване, методът на приспадане не дава възможност за прехвърляне на дружеството — акционер, на освобождаванията, предоставени в областта на корпоративния данък на разпределящото дивидентите дружество нагоре по веригата.

49      При тези условия проверката, към извършването на която Съдът приканва запитващата юрисдикция в точка 56 от Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, се отнася едновременно до приложимите номинални данъчни ставки и до действителните нива на облагане. Всъщност „данъчната ставка“, на която се позовава посочената точка 56, се отнася до номиналната данъчна ставка, а „различните нива на облагане […] поради изменение на данъчната основа“ се отнасят до действителните нива на облагане. Именно поради наличието на облекчения, които намаляват данъчната основа, действителното ниво на облагане може да бъде по-ниско от номиналната данъчна ставка.

50      Наистина, що се отнася до евентуалната разлика между номиналната данъчна ставка и действителното ниво на облагане на разпределящото дивидентите дружество — местно лице, от точка 56 от Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, следва, че методите на освобождаване и на приспадане не престават незабавно да бъдат еквивалентни, щом съществуват изключителни случаи на освобождаване от облагане на дивиденти с национален произход, макар печалбата, от която са изплатени тези дивиденти, в своята цялост да не е била обект на действително ниво на облагане, съответстващо на номиналната данъчна ставка. Съдът обаче е уточнил, че националната юрисдикция трябва да определи наличието или липсата на изключителен характер на различието между действителното ниво на облагане и номиналната данъчна ставка.

51      От решението на националната юрисдикция следва, че последната е направила проверката, към която е била приканена в точка 56 от Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе. Така тя е установила, че по делото в главното производство се прилага същата номинална данъчна ставка както към печалбата на разпределящото дивиденти дружество — местно лице, така и към дружеството — местно лице, получател на тези дивиденти. За сметка на това от акта за препращане следва, че посоченото в точка 46 от настоящото решение обстоятелство е налице, и то не в изключителни случаи. Всъщност според запитващата юрисдикция в Обединеното кралство действителното ниво на облагане на печалбата на дружествата — местни лица, в повечето случаи е по-ниско от номиналната данъчна ставка.

52      Следователно прилагането на метода на приспадане към дивидентите с чуждестранен произход, както е предвидено в разглежданата в главното производство правна уредба, не гарантира данъчно третиране, еквивалентно на произтичащото от прилагането на метода на освобождаване към дивидентите с национален произход.

53      След като с оглед на данъчноправна уредба като разглежданата в главното производство, насочена към избягване на икономическото двойно данъчно облагане на разпределената печалба, положението на дружеството акционер, получател на дивиденти с чуждестранен произход, е съпоставимо с това на дружество акционер, получател на дивиденти с национален произход, доколкото и в двата случая реализираната печалба по принцип може да бъде обект на верижно облагане (вж. Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 62, както и Решение по дело Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen, посочено по-горе, точка 59), разликата в данъчното третиране на двете категории дивиденти не се обосновава от съществена разлика в положенията.

54      Следователно правна уредба като разглежданата в главното производство представлява ограничение на свободата на установяване и на движението на капитали, което по принцип е забранено от членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС.

55      От установената практика на Съда следва, че подобно ограничение не би могло да се допусне, освен ако не е обосновано с императивни съображения от общ интерес. Освен това в подобен случай то трябва да бъде в състояние да гарантира осъществяването на въпросната цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ (вж. Решение от 29 ноември 2011 г. по дело National Grid Indus, C-371/10, Сборник, стр. І-12273, точка 42 и Решение от 1 декември 2011 г. по дело Комисия/Белгия, C-250/08, Сборник, стр. І-12341, точка 51).

56      В това отношение в производството, в рамките на което е постановено Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, правителството на Обединеното кралство твърди, че разглежданата в главното производство национална правна уредба е обективно обоснована от необходимостта да се осигури съгласуваността на националния данъчен режим.

57      Следва да се припомни, че Съдът вече е приел, че необходимостта от запазване на съгласуваността на даден данъчен режим може да обоснове ограничение спрямо упражняването на свободите на движение, гарантирани от Договора (Решение от 28 януари 1992 г. по дело Bachmann, C-204/90, Recueil, стр. I-249, точка 21, Решение от 7 септември 2004 г. по дело Manninen, C-319/02, Recueil, стр. I-7477, точка 42, Решение от 23 октомври 2008 г. по дело Krankenheim Ruhesitz am Wannsee-Seniorenheimstatt, C-157/07, Сборник, стр. I-8061, точка 43 и Решение по дело Комисия/Белгия, посочено по-горе, точка 70).

58      Все пак според установената съдебна практика трябва да се установи наличие на пряка връзка между съответното данъчно предимство и компенсирането на това предимство с определено данъчно задължение (Решение по дело Комисия/Белгия, посочено по-горе, точка 71 и цитираната съдебна практика), като прекият характер на тази връзка трябва да се преценява с оглед на целта, преследвана от разглежданата правна уредба (Решение от 27 ноември 2008 г. по дело Papillon, C-418/07, Сборник, стр. I-8947, точка 44 и Решение от 18 юни 2009 г. по дело Aberdeen Property Fininvest Alpha, C-303/07, Сборник, стр. I-5145, точка 72).

59      Предвид целта, преследвана от разглежданата в главното производство правна уредба, съществува пряка връзка между, от една страна, предоставеното данъчно предимство, а именно данъчния кредит в случаите на дивиденти с чуждестранен произход, както и освобождаването от данък на дивидентите с национален произход, и от друга страна, данъка, с който вече е обложена разпределената печалба.

60      Що се отнася до пропорционалността на ограничението, следва да се посочи, че макар прилагането на метода на приспадане към дивидентите с чуждестранен произход и на метода на освобождаването на дивидентите с национален произход да може да се обоснове с цел избягване на икономическото двойно данъчно облагане на разпределената печалба, въпреки това за запазване на съгласуваността на разглеждания данъчен режим не е необходимо да се държи сметка, от една страна, за действителното ниво на облагане на разпределената печалба за изчисляване на данъчното предимство в рамките на прилагането на метода на приспадане, и от друга страна, само за приложената към разпределената печалба номинална данъчна ставка в рамките на метода на освобождаване.

61      Всъщност освобождаването от данък в полза на дружество — местно лице, получаващо дивиденти с национален произход, се предоставя независимо от действителното ниво на облагане на печалбата, от която са разпределени дивидентите. По този начин, доколкото е насочено към избягване на икономическото двойно данъчно облагане, посоченото освобождаване се основава на хипотезата на облагане на тази печалба с номиналната данъчна ставка при разпределящото дивидентите дружество. Следователно то прилича на предоставянето на данъчен кредит, изчислен с оглед на тази номинална данъчна ставка.

62      За да се осигури съгласуваността на разглеждания данъчен режим, национална правна уредба, която и в рамките на метода на приспадане държи сметка по-специално за номиналната данъчна ставка, с която е обложена стоящата в основата на разпределените дивиденти печалба, би била в състояние да предотврати икономическото двойно данъчно облагане на разпределените печалби и да гарантира вътрешната съгласуваност на данъчния режим, като същевременно засяга в по-малка степен свободата на установяване и свободното движение на капитали.

63      В това отношение следва да се посочи, че в точка 99 от Решение по дело Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen, посочено по-горе, след като припомня, че по принцип на държавите членки е позволено да предотвратяват верижното облагане на дивиденти, получавани от дружество — местно лице, като прилагат метода на освобождаване към дивидентите с национален произход и метода на приспадане към дивидентите с чуждестранен произход, Съдът установява, че за изчисляване на сумата на данъчния кредит в рамките на метода на приспадане разглежданата национална правна уредба отчита номиналната данъчна ставка, приложима в държавата, в която е установено разпределящото дивидентите дружество.

64      Наистина в рамките на прилагането на метода на приспадане изчисляването на данъчния кредит въз основа на номиналната данъчна ставка, с която е обложена стоящата в основата на разпределените дивиденти печалба, все още може да доведе до по-неблагоприятно данъчно третиране на дивидентите с чуждестранен произход, което произтича в частност от съществуването на различна правна уредба в държавите членки относно определянето на данъчната основа за корпоративния данък. При все това трябва да се има предвид, че когато е налице подобно неблагоприятно третиране, то произтича от паралелното упражняване на данъчните правомощия на различните държави членки, което е съвместимо с Договора (вж. в този смисъл Решение по дело Kerckhaert и Morres, посочено по-горе, точка 20, както и Решение от 15 април 2010 г. по дело CIBA, C-96/08, Сборник, стр. I-2911, точка 25).

65      Предвид гореизложеното на първия въпрос следва да се отговори, че членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което прилага метода на освобождаване към дивидентите с национален произход и метода на приспадане към дивидентите с чуждестранен произход, ако е установено, от една страна, че данъчният кредит, от който се ползва дружеството — получател на дивидентите, в рамките на метода на приспадане, е еднакъв с размера на действително платения данък върху стоящата в основата на разпределените дивиденти печалба, и от друга страна, че действителното ниво на облагане на печалбата на дружествата в съответната държава членка е като цяло по-ниско от предвидената номинална данъчна ставка.

 По втория въпрос

66      С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали отговорите на Съда на втория и четвъртия въпрос в Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, важат също така, от една страна, когато чуждестранният корпоративен данък, с който е обложена стоящата в основата на разпределените дивиденти печалба, не е бил или не е бил изцяло платен от дружеството — чуждестранно лице, което изплаща посочените дивиденти на дружеството — местно лице, а е платен от дружество — местно лице на държава членка, което е пряко или непряко дъщерно дружество на първото дружество, и от друга страна, когато ACT не е бил платен от дружеството — местно лице, което получава дивиденти от дружество — чуждестранно лице, а е бил платен от неговото дружество майка — местно лице, в рамките на режима на облагане на група.

67      В Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, Съдът отговаря на втория и четвъртия въпрос, че членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС не допускат:

–        законодателство на държава членка, което позволява на дружество — местно лице, получаващо дивиденти от друго дружество — местно лице, да приспадне от сумата, дължима от първото дружество като авансов корпоративен данък, сумата на този авансово платен от второто дружество данък, докато в хипотезата, при която дружество — местно лице, получава дивиденти от дружество — чуждестранно лице, подобно приспадане не се допуска по отношение на данъка върху разпределената печалба, платен от последното дружество в държавата, на която е местно лице,

–        законодателство на държава членка, което, като освобождава от авансово плащане на корпоративния данък дружествата — местни лица, разпределящи на своите акционери дивиденти, произтичащи от получени от тях дивиденти с национален произход, предоставя на дружествата — местни лица, разпределящи на своите акционери дивиденти, произтичащи от получени от тях дивиденти с чуждестранен произход, възможността да изберат режим, който им позволява да получат обратно авансово платения корпоративен данък, но от една страна, задължава тези дружества да платят този авансов данък и да поискат възстановяването му впоследствие, и от друга страна, не предвижда данъчен кредит за техните акционери, докато последните биха имали такъв в случай на разпределение, извършено от дружество — местно лице, въз основа на дивиденти с национален произход.

68      На първо място, следва да припомни, че съгласно разглежданата в главното производство правна уредба, когато дивидентите са били разпределени извън рамките на режима на облагане на група, разпределящото дивидентите дружество — местно лице, е било длъжно да плати ACT, който представлява форма на авансово плащане на корпоративния данък. След това разпределените дивиденти тръгват нагоре по йерархията на групата като освободени доходи от инвестиции, така че с дивидентите се свързва данъчен кредит в размер на платения ACT. Данъчният кредит се приспада от задължението на дружествата нагоре в йерархията на групата да платят ACT при последващо разпределение на дивиденти на тяхното непосредствено дружество майка или на външни акционери. По този начин при изплащането на дивиденти извън рамките на режима на облагане на група ACT е в тежест на най-ниското ниво дружества — местни лица на Обединеното кралство.

69      Правителството на Обединеното кралство счита, че не противоречи на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС положение, при което корпоративният данък, с който е обложена стоящата в основата на дивидентите с чуждестранен произход печалба, не може да се приспадне от ACT, дължим от дружеството майка, местно лице на Обединеното кралство, когато самото дъщерно дружество, местно лице на друга държава членка, изплатило дивидентите на дружеството майка, местно лице на Обединеното кралство, не е платило или не е платило изцяло корпоративния данък върху разпределената печалба, но този данък е платен от пряко или непряко дъщерно дружество на първото дъщерно дружество, което също е местно лице на държава членка. Според правителството на Обединеното кралство, ако самото дружество — чуждестранно лице, разпределящо дивиденти на своето дружество майка, местно лице на Обединеното кралство, не е платило корпоративния данък във връзка с разпределената печалба, няма верижно облагане на трансграничните дивиденти, което би обосновало данъчно облекчение.

70      Тези доводи не могат да бъдат приети.

71      В това отношение следва да се припомни, че що се отнася до посочената в разглежданата в главното производство цел за избягване на икономическото двойно данъчно облагане, дружество — местно лице, получаващо дивиденти с чуждестранен произход, се намира в сходно положение с това на дружество — местно лице, получаващо дивиденти с национален произход. Предвид тази цел от отговорите на втория и четвъртия въпрос, съдържащи се в Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, следва, че членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС не допускат законодателство на държава членка, което не държи сметка за вече платения върху разпределената печалба корпоративен данък само що се отнася до дивидентите с чуждестранен произход.

72      Всъщност, както следва от точка 62 от настоящото решение, задължението, предвидено в национална правна уредба като разглежданата в главното производство спрямо дружество — местно лице, да плати ACT при разпределението на печалба, произтичаща от дивиденти с чуждестранен произход, е обосновано само доколкото посоченият авансов данък съответства на сумата, предназначена да компенсира по-ниската номинална данъчна ставка, с която са обложени стоящите в основата на печалбата дивиденти с чуждестранен произход, в сравнение с номиналната данъчна ставка, приложима към печалбата на дружеството — местно лице.

73      В това отношение обаче не е от голямо значение обстоятелството, че самото дружество — чуждестранно лице, което изплаща дивиденти на своето дружество майка — местно лице, подлежи на облагане с корпоративен данък, доколкото все пак разпределената печалба е била обложена с корпоративен данък.

74      Следователно отговорите на втория и четвъртия въпрос, отправени в рамките на производството, в което е постановено Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, не се засягат от констатацията, че чуждестранният корпоративен данък, с който е обложена стоящата в основата на разпределените дивиденти печалба, не е бил или не е бил изцяло платен от дружеството — чуждестранно лице, изплащащо посочените дивиденти на дружеството — местно лице, но е платен от дружество — местно лице на държава членка, което е пряко или непряко дъщерно дружество на първото дружество.

75      На второ място, що се отнася до режима на облагане на група като разглеждания в спора по главното производство, следва да се припомни, че когато дивидентите са били изплатени в рамките на посочения режим от дружество — местно лице, те не са били обект на задължение за плащане на ACT и не са се считали за освободени доходи от инвестиции за получаващото ги дружество — местно лице.

76      Това означава, че макар дивидентите да са били прехвърляни нагоре в йерархията на групата без никакво задължение за плащане на ACT, когато последното дружество майка, местно лице, е изплащало дивидентите на външни за групата акционери, то не е разполагало с никакъв данъчен кредит за приспадане срещу своето задължение за плащане на ACT и следователно е било длъжно да плати ACT за тях. Разпоредбите от режима на ACT обаче са позволявали на последното дружество майка да пренесе целия остатъчен ACT в негова тежест на своите дъщерни дружества, местни лица, и да го приспадне от общата данъчна тежест на групата (вж. Решение от 8 март 2001 г. по дело Metallgesellschaft и др., C-397/98 и C-410/98, Recueil, стр. I-1727, точки 21—25).

77      Според правителството на Обединеното кралство националната правна уредба на режима на облагане на група е съвместима с членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС, след като дружеството — местно лице, което получава дивиденти от дружество — чуждестранно лице, се ползва от освобождаване от ACT. При липсата на каквото и да е задължение за плащане на ACT от страна на посоченото дружество — местно лице, системата не водела до никакво икономическо двойно данъчно облагане.

78      В това отношение следва да се посочи, че режимът на облагане на група води до пренасяне на плащането на ACT — а именно авансовия корпоративен данък — нагоре по йерархията на групата. В рамките на този режим именно дружеството майка на групата, което е местно лице, има задължението да плати ACT към момента на разпределяне на дивиденти на външните за групата акционери, което създава опасност от възникване на икономическо двойно данъчно облагане за частта от разпределената печалба, съответстваща на дивидентите с чуждестранен произход.

79      Всъщност, както подчертават ищците в главното производство и Европейската комисия, плащането на ACT от последното дружество майка на групата, което е местно лице, върху печалбата, съответстваща на дивидентите с чуждестранен произход, води до повторно облагане с корпоративен данък на разпределената печалба. Този данък не може да се приспадне от данъчното задължение на разпределящото тази печалба дъщерно дружество, чуждестранно лице. За сметка на това в чисто вътрешен аспект платеният от дружеството майка, местно лице, остатъчен ACT може да бъде прехвърлен и приспаднат от корпоративния данък, дължим от дъщерните дружества от групата, които са местни лица.

80      Предвид посочената в разглежданата в главното производство правна уредба цел за избягване на икономическото двойно данъчно облагане следва да се приеме, че членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС не допускат и правна уредба като разглежданата в главното производство, доколкото, що се отнася до дивидентите с чуждестранен произход, в рамките на режима на облагане на група последната не държи сметка за вече платения върху разпределената печалба корпоративен данък.

81      Следователно отговорите на втория и четвъртия въпрос, отправени в рамките на производството, в което е постановено Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, са същите, когато ACT не е платен от дружеството — местно лице, което получава дивиденти от дружество — чуждестранно лице, а е платен от неговото дружество майка, местно лице, в рамките на режима на облагане на група.

82      При тези условия на втория въпрос следва да се отговори, че отговорите на Съда на втория и четвъртия въпрос, отправени в рамките на производството, в което е постановено Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, важат и когато:

–        чуждестранният корпоративен данък, с който е обложена стоящата в основата на разпределените дивиденти печалба, не е или не е платен изцяло от дружеството — чуждестранно лице, изплащащо посочените дивиденти на дружеството — местно лице, а е бил платен от дружество — местно лице на държава членка, което е пряко или непряко дъщерно дружество на първото дружество,

–        ACT не е бил платен от дружеството — местно лице, което получава дивидентите от дружество — чуждестранно лице, а е бил платен от неговото дружество майка, местно лице, в рамките на режима на облагане на група.

 По третия въпрос

83      С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че дружество майка, което в рамките на режима на облагане на група е било принудено в нарушение на разпоредбите на правото на Съюза да плати ACT върху онази част от неговата печалба, която произхожда от дивиденти с чуждестранен произход, може да подаде иск за възстановяване на недължимо платения данък или разполага само с иск за обезщетение за вреди.

84      В това отношение следва да се припомни, че правото да се получат обратно данъци, събрани в държава членка в нарушение на правото на Съюза, е следствие и допълнение на правата, предоставени на правните субекти от разпоредби на правото на Съюза, забраняващи подобни данъци. Следователно държавата членка по принцип е длъжна да върне данъците, събрани в нарушение на правото на Съюза (вж. Решение от 6 септември 2011 г. по дело Lady & Kid и др., C-398/09, Сборник, стр. І-7375, точка 17 и цитираната съдебна практика).

85      От отговора на втория въпрос обаче следва, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която цели избягване на икономическото двойно данъчно облагане на разпределената печалба, е съвместима с правото на Съюза, доколкото, що се отнася до дивидентите с произход от други държави, в рамките на режима на облагане на група тази правна уредба не държи сметка за вече платения корпоративния данък върху печалбата, от която са изплатени посочените дивиденти.

86      Както следва от точки 62 и 72 от настоящото решение, задължението в тежест на дружество — местно лице, да плати ACT при разпределението на печалба, произтичаща от дивиденти с чуждестранен произход, е обосновано само доколкото този авансов данък съответства на сумата, предназначена да компенсира по-ниската номинална данъчна ставка, с която е обложена стоящата в основата на дивидентите с чуждестранен произход печалба, в сравнение с номиналната данъчна ставка, приложима към печалбата на дружеството — местно лице.

87      Следователно на третия въпрос следва да се отговори, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че дружество майка, местно лице на държава членка, което в рамките на режима на облагане на група като разглеждания в главното производство е било принудено в нарушение на разпоредбите на правото на Съюза да плати ACT върху частта от печалбата, произхождаща от дивиденти с чуждестранен произход, може да подаде иск за възстановяване на този недължимо платен данък, доколкото той надхвърля увеличения размер на корпоративния данък, който разглежданата държава членка е имала право да събере, за да компенсира по-ниската номинална данъчна ставка, с която е обложена стоящата в основата на дивидентите с чуждестранен произход печалба, в сравнение с номиналната данъчна ставка, приложима към печалбата на дружеството майка, местно лице.

 По четвъртия въпрос

88      С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че дружество — местно лице на държава членка, което има дялово участие в дружество — местно лице на трета държава, предоставящо му безспорно влияние върху решенията на последното дружество и позволяващо му да определя неговата дейност, може да се позове на член 63 ДФЕС, за да оспори съответствието с правото на Съюза на законодателството на посочената държава членка относно данъчното третиране на дивиденти с чуждестранен произход, което не се прилага изключително в случаите, в които дружеството майка упражнява решаващо влияние върху разпределящото дивидентите дружество.

89      В това отношение следва да се припомни, че данъчното третиране на дивиденти може да попадне в обхвата на член 49 ДФЕС относно свободата на установяване и на член 63 ДФЕС относно свободното движение на капитали (Решение по дело Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen, посочено по-горе, точка 33, както и Решение по дело Accor, посочено по-горе, точка 30).

90      Съгласно вече установената съдебна практика, за да се определи дали определено национално законодателство попада в обхвата на едната или другата свобода на движение, трябва да се вземе предвид целта на разглежданото законодателство (вж. Решение от 12 септември 2006 г. по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, C-196/04, Recueil, стр. I-7995, точки 31—33, Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in Class IV of the ACT Group Litigation, C-374/04, Recueil, стр. I-11673, точки 37 и 38, Решение от 13 март 2007 г. по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, C-524/04, Сборник, стр. I-2107, точки 26—34, Решение по дело Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen, посочено по-горе, точка 34, както и Решение по дело Accor, посочено по-горе, точка 31).

91      Национално законодателство, което може да се прилага единствено по отношение на дяловите участия, позволяващи да се упражнява безспорно влияние върху решенията на дадено дружество и да се определя неговата дейност, попада в приложното поле на член 49 ДФЕС относно свободата на установяване (вж. Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 37 и Решение от 21 октомври 2010 г. по дело Idryma Typou, C-81/09, Сборник, стр. І-10161, точка 47, Решение по дело Accor, посочено по-горе, точка 32 и Решение от 19 юли 2012 г. по дело Scheunemann, C-31/11, точка 23).

92      От друга страна, национални разпоредби, които се прилагат за дялови участия, реализирани единствено с намерение за финансова инвестиция, без намерение да се оказва влияние върху управлението и контрола на предприятието, трябва да се разглеждат изключително с оглед на свободното движение на капитали (Решение по дело Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen, посочено по-горе, точка 35, Решение по дело Accor, посочено по-горе точка 32 и Решение по дело Scheunemann, посочено по-горе, точка 23).

93      Разглежданото в главното производство национално законодателство се прилага не само към дивидентите, получени от дружество — местно лице, въз основа на дялово участие, предоставящо безспорно влияние върху решенията на разпределящото дивидентите дружество и позволяващо да се определя неговата дейност, но и към дивидентите, получени въз основа на дялово участие, което не предоставя такова влияние. Следователно, доколкото националното законодателство се отнася до дивидентите, произхождащи от държава членка, предметът на това законодателство не позволява да се определи дали то попада преимуществено в рамките на член 49 ДФЕС или на член 63 ДФЕС.

94      При това положение Съдът държи сметка за фактическите обстоятелства в конкретния случай, за да определи дали разглежданата в спора по главното производство ситуация попада в рамките на едната или другата от посочените разпоредби (вж. в този смисъл Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точки 37 и 38, Решение от 26 юни 2008 г. по дело Burda, C-284/06, Сборник, стр. I-4571, точки 71 и 72 и Решение от 21 януари 2010 г. по дело SGI, C-311/08, Сборник, стр. I-487, точки 33—37).

95      Така в точка 37 от Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, Съдът посочва, че делата, избрани за „пилотни“ в рамките на висящия пред запитващата юрисдикция спор, се отнасят до дружества — местни лица на Обединеното кралство, които са получили дивиденти от установени в други държави членки дружества, изцяло контролирани от тях. Тъй като става въпрос за дялово участие, което предоставя на неговия притежател безспорно влияние върху решението на разпределящото дивидентите дружество и му позволява да определя неговата дейност, Съдът е постановил, че в тези т.нар. „пилотни“ дела следва да се приложат разпоредбите на Договора относно свободата на установяване.

96      Въпреки това следва да се приеме, че в контекст като разглеждания в главното производство, свързан с данъчното третиране на дивиденти с произход от трети държави, разглеждането на предмета на националното законодателство е достатъчно, за да се прецени дали данъчното третиране на дивидентите с произход от трети държави попада в рамките на разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали.

97      Всъщност, след като главата от Договора, отнасяща се до свободата на установяване, не съдържа никаква разпоредба, която да разпростира приложното поле на нейните разпоредби спрямо случаите, при които става дума за установяването на дружество от държава членка в трета държава или до това на дружеството от трета държава в държава членка (вж. Решение по дело Holböck, посочено по-горе, точка 28, Решение от 3 октомври 2006 г. по дело Fidium Finanz, C-452/04, Recueil, стр. I-9521, точка 25, Решение по дело Scheunemann, посочено по-горе, точка 33, Определение от 10 май 2007 г. по дело A и B, C-102/05, Сборник, стр. I-3871, точка 29 и Определение по дело Test Claimants in the CFC and Dividend Group Litigation, посочено по-горе, точка 88), законодателството относно данъчното третиране на дивидентите с произход от трета държава не може да попадне в рамките на член 49 ДФЕС.

98      Когато от предмета на подобно национално законодателство следва, че то единствено е предназначено да се прилага към дяловите участия, които позволяват упражняване на безспорно влияние върху решенията на съответното дружество и определяне на неговата дейност, не може да има позоваване нито на член 49 ДФЕС, нито на член 63 ДФЕС (Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, посочено по-горе, точки 33, 34, 101 и 102 и Определение от 10 май 2007 г. по дело Lasertec, C-492/04, Сборник, стр. I-3775, точки 22 и 27; вж. също така Определение по дело A и B, посочено по-горе, точки 4 и 25—28).

99      За сметка на това национална правна уредба относно данъчното третиране на дивидентите от трети държави, която не се прилага изключително към положенията, при които дружеството майка упражнява решаващо влияние върху разпределящото дивидентите дружество, трябва да се преценява с оглед на член 63 ДФЕС. Следователно независимо от размера на участието му в разпределящото дивиденти дружество, установено в трета държава, дружество — местно лице на държава членка, може да се позовава на тази разпоредба, за да оспори законността на подобна правна уредба (вж. в този смисъл Решение по дело A, посочено по-горе, точки 11 и 27).

100    Тъй като Договорът не разпростира свободата на установяване върху трети държави, не трябва да се допуска тълкуването на член 63, параграф 1, ДФЕС — що се отнася до отношенията с третите държави — да позволява на икономически оператори, които не попадат в рамките на териториалния обхват на свободата на установяване, да извличат полза от нея. Всъщност разглежданото законодателство на държавата членка не се отнася до условията за достъп на дружество на посочената държава членка до пазара на трета държава, нито на дружество от трета държава — до пазара на посочената държава членка. То се отнася единствено до данъчното третиране на дивидентите, произхождащи от направените от техните получатели инвестиции в дружество, установено в трета държава.

101    Следва да се добави, че доводите на правителството на Обединеното кралство и на германското, френското и нидерландското правителство, че приложимата към данъчното третиране на дивидентите с произход от трети държави свобода зависи не само от предмета на разглежданото в главното производство национално законодателство, но и от особените обстоятелства, свързани с делото в главното производство, биха довели до последици, които са несъвместими с член 64, параграф 1 ДФЕС.

102    Всъщност от тази разпоредба следва, че в обхвата на член 63 ДФЕС относно свободното движение на капитали попада движението на капитали, свързано с установяване или преки инвестиции. Последните две понятия се отнасят до форма на участие в предприятие чрез притежаване на акции, което позволява ефективно участие в неговото управление или в контрол (вж. Решение по дело Glaxo Welcome, посочено по-горе, точка 40 и Решение по дело Idryma Typou, посочено по-горе, точка 48).

103    Според съдебната практика ограниченията на движението на капитали, свързано с установяване или преки инвестиции по смисъла на член 64, параграф 1 ДФЕС, обхващат не само националните мерки, които при прилагането им към движението на капитали към и от трети държави ограничават установяването или инвестициите, но и мерките, които ограничават изплащането на дивиденти вследствие от тях (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 183 и Решение по дело Holböck, посочено по-горе, точка 36).

104    Предвид гореизложеното на четвъртия въпрос следва да се отговори, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че дружество, което е местно лице на държава членка и притежава дялово участие в дружество — местно лице на трета държава, предоставящо му безспорно влияние върху решенията на последното дружество и позволяващо му да определя неговата дейност, може да се позовава на член 63 ДФЕС, за да оспори съвместимостта с тази разпоредба от законодателството на посочената държава членка относно данъчното третиране на дивиденти с произход от тази трета държава, което не се прилага изключително към положения, при които дружеството майка упражнява решаващо влияние върху разпределящото дивиденти дружество.

 По петия въпрос

105    С петия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали отговорът на Съда по третия въпрос, отправен в рамките на производството, в което е постановено Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, се прилага и когато дъщерните дружества, установени в други държави членки, в полза на които не е могло да бъде направено никакво прехвърляне на ACT, не се облагат в държавата членка на дружеството майка.

106    Следва да се припомни, че в отговор на третия въпрос на запитващата юрисдикция в Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, Съдът е постановил, че член 49 ДФЕС не допуска законодателство на държава членка, което позволява на дружество — местно лице, да прехвърля на дъщерни дружества — местни лица, сумата на АСТ, която не може да бъде приспадната от корпоративния данък, дължим от първото дружество за дадения отчетен период или за предшестващи или последващи отчетни периоди, с цел тези дъщерни дружества да могат да го приспаднат от дължимия от тях корпоративен данък, но не позволява на дружество — местно лице, да прехвърли такава сума на дъщерни дружества, чуждестранни лица, в случай че те подлежат на облагане в тази държава членка за реализираната в нея печалба.

107    Ищците в главното производство посочват, че този отговор на Съда важи и когато печалбата на дъщерните дружества, чуждестранни лица, която не може да бъде обект на такова прехвърляне на остатъчния АСТ, не се облага в държавата членка на дружеството майка, но се облага в други държави членки. Според тях ограничаването на механизма на прехвърляне на остатъчния АСТ до подлежащите на облагане в Обединеното кралство дъщерни дружества би било в противоречие с преследваните от разглежданото национално законодателство цели. Разглежданият в главното производство национален режим трябвало да предвиди възможност за съпоставяне на платения от дружеството майка ACT и чуждестранния корпоративен данък, с който е обложено разпределящото дивидентите дъщерно дружество, и трябвало да позволи възстановяване на остатъчния АСТ, за да се избегне верижното облагане на дружествата от групата.

108    Както посочва Комисията, в това отношение следва да се направи разлика между АСТ, който в нарушение на установените в Договора свободи е бил незаконно удържан от съответната държава членка, и АСТ, който, както следва от точки 62 и 72 от настоящото решение, е могъл да бъде удържан законосъобразно от дружество — местно лице, получило дивиденти с чуждестранен произход, тъй като той е съответствал на увеличения размер на корпоративния данък, дължим за да се компенсира по-ниската номинална данъчна ставка, с която е била обложена стоящата в основата на дивидентите с чуждестранен произход печалба, в сравнение с номиналната данъчна ставка, приложима към печалбата на дружеството — местно лице.

109    От отговора на третия въпрос в настоящото дело следва, че незаконно удържаният АСТ трябва да бъде възстановен.

110    За сметка на това, що се отнася до АСТ, съответстващ на увеличения размер на корпоративния данък, който съответната държава членка има право да наложи, следва да се припомни, че АСТ е авансово плащане на корпоративния данък в Обединеното кралство. Правото да се отстъпи остатъчният АСТ на дъщерните дружества гарантира, че само защото съществува АСТ, обложена в Обединеното кралство група от дружества не плаща данъци в по-висок размер от глобалното данъчно задължение, възникнало в Обединеното кралство. Разширяването на това право спрямо неподлежащи на облагане в Обединеното кралство дружества — чуждестранни лица, което би довело до възстановяване на остатъчния АСТ, би лишило Обединеното кралство от правото да удържа увеличен размер на данъка върху дивидентите с чуждестранен произход, изплатени от печалба, която е била обложена с по-ниска номинална данъчна ставка от приложимата в Обединеното кралство и така би засегнало балансираното разпределяне на правомощията в областта на данъчното облагане между държавите членки (вж. в този смисъл Решение от 30 юни 2011 г. по дело Meilicke и др., C-262/09, Сборник, стр. І-5669, точка 33 и цитираната съдебна практика).

111    Следователно на петия въпрос трябва да се отговори, че отговорът на Съда на третия въпрос, отправен в рамките на производството, в което е постановено Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, не се прилага, когато установените в други държави членки дъщерни дружества, в полза на които не е могло да се направи никакво прехвърляне на АСТ, не се облагат в държавата членка на дружеството майка.

 По съдебните разноски

112    С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1)      Членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което прилага метода на освобождаване към дивидентите с национален произход и метода на приспадане към дивидентите с чуждестранен произход, ако е установено, от една страна, че данъчният кредит, от който се ползва дружеството — получател на дивидентите, в рамките на метода на приспадане, е еднакъв с размера на действително платения данък върху стоящата в основата на разпределените дивиденти печалба, и от друга страна, че действителното ниво на облагане на печалбата на дружествата в съответната държава членка е като цяло по-ниско от предвидената номинална данъчна ставка.

2)      Отговорите на Съда на втория и четвъртия въпрос, отправени в рамките на производството, в което е постановено Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, важат и когато:

–        чуждестранният корпоративен данък, с който е обложена стоящата в основата на разпределените дивиденти печалба, не е или не е платен изцяло от дружеството — чуждестранно лице, изплащащо посочените дивиденти на дружеството — местно лице, а е бил платен от дружество — местно лице на държава членка, което е пряко или непряко дъщерно дружество на първото дружество,

–        авансовият корпоративен данък не е бил платен от дружеството — местно лице, което получава дивидентите от дружество — чуждестранно лице, а е бил платен от неговото дружество майка, местно лице, в рамките на режима на облагане на група.

3)      Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че дружество майка, местно лице на държава членка, което в рамките на режима на облагане на група като разглеждания в главното производство е било принудено в нарушение на разпоредбите на правото на Съюза да плати авансов корпоративен данък върху частта от печалбата, произхождаща от дивиденти с чуждестранен произход, може да подаде иск за възстановяване на този недължимо платен данък, доколкото той надхвърля увеличения размер на корпоративния данък, който разглежданата държава членка е имала право да събере, за да компенсира по-ниската номинална данъчна ставка, с която е обложена стоящата в основата на дивидентите с чуждестранен произход печалба, в сравнение с номиналната данъчна ставка, приложима към печалбата на дружеството майка, местно лице.

4)      Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че дружество, което е местно лице на държава членка и притежава дялово участие в дружество — местно лице на трета държава, предоставящо му безспорно влияние върху решенията на последното дружество и позволяващо му да определя неговата дейност, може да се позовава на член 63 ДФЕС, за да оспори съвместимостта с тази разпоредба на законодателството на посочената държава членка относно данъчното третиране на дивиденти с произход от тази трета държава, което не се прилага изключително към положения, при които дружеството майка упражнява решаващо влияние върху разпределящото дивиденти дружество.

5)      Отговорът на Съда на третия въпрос, отправен в рамките на производството, в което е постановено Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, не се прилага, когато установените в други държави членки дъщерни дружества, в полза на които не е могло да се направи никакво прехвърляне на авансов корпоративен данък, не се облагат в държавата членка на дружеството майка.

Подписи

* Език на производството: английски.