EU tax law WEB Salomie и Oltean - C-183/14

4.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 253/16

1)

Може ли физическо лице, което сключва договор за сдружаване с други физически лица, сдружение без правосубектност, което не е декларирано и регистрирано за данъчни цели, и чиято цел е реализацията на бъдещ обект (сграда) върху терен — лична собственост на някои от страните по договора, да се счита, с оглед на обстоятелствата по главното производство, за данъчнозадължено лице за целите на ДДС по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС (1), при положение че от гледна точка на данъчния режим първоначално доставката на сгради върху терен — лична собственост на някои от страните по договора, е била разглеждана от данъчните органи като продажба в рамките на управлението на личното имущество на тези лица?

2)

Трябва ли, с оглед на обстоятелствата по главното производство, принципът на правна сигурност, принципът на защита на оправданите правни очаквания, както и другите общи принципи в областта на ДДС, произтичащи от Директива 2006/112, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, въз основа на която данъчният орган, след като първоначално е събрал от физическото лице данъка върху доходите от прехвърлянето на собствеността, които са част от личното имущество, без да е имало съществено изменение на първичното право, въз основа на същите фактически обстоятелства, след период от две години, преразглежда позицията си и квалифицира същите сделки като икономическа дейност, която подлежи на облагане с ДДС, и изчислява за минал период свързаните с тези сделки допълнителни задължения?

3)

Трябва ли членове 167, 168 и 213 от Директивата за ДДС, разглеждани с оглед на принципа на данъчен неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че не допускат, при обстоятелствата по главното производство, данъчният орган да отказва да признае на данъчнозадълженото лице правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, дължим или платен по отношение на стоки и услуги във връзка с облагаеми сделки, само с мотива, че лицето не е било регистрирано като данъчнозадължено лице за целите на ДДС към датата на предоставяне на съответните услуги?

4)

Могат ли, с оглед на обстоятелствата по главното производство, разпоредбите на член 179 от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда за данъчнозадължено лице, за което се прилага специалният режим на освобождаване и което е поискало със закъснение регистрация за целите на ДДС, задължението за плащане на данъка, който е трябвало да бъде събран, без да има правото да извади подлежащия на приспадане данък за всеки данъчен период — право на приспадане, което се упражнява впоследствие чрез данъчната декларация, подадена след регистрацията на данъчнозадълженото лице за целите на ДДС, което би могло да се отрази на изчисляването на допълнителните задължения?