EU tax law WEB Ullens de Schooten - C-268/15

24.8.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 279/19

1)

Изисква ли общностното право, и по-специално принципът на ефективност при определени обстоятелства, в частност при обстоятелствата, изложени в точка 38 от настоящото съдебно решение, националният давностен срок — какъвто е предвиденият в член 100 от съгласуваните закони по отношение на държавното счетоводство, приложим към искане за обезщетение, отправено от частноправен субект срещу État belge за нарушение от законодателя на член 43 от Договора за ЕО (понастоящем 49 ДФЕС) — да започва да тече едва когато това нарушение е било констатирано или, напротив, принципът на ефективност при тези обстоятелства е гарантиран в достатъчна степен от възможността частноправният субект да прекъсне давностния срок, като връчи акт чрез съдебен изпълнител?

2)

Трябва ли членове 43 ЕО, 49 ЕО и 56 ЕО и понятието за „изцяло вътрешно положение“, което може да ограничи позоваването на тези разпоредби от правен субект в рамките на спор пред национален съд, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на правото на Съюза в спор между белгийски гражданин и État belge, който има за цел предоставянето на обезщетение за вредите, причинени от твърдяното нарушение на общностното право, състоящо се в приемането и запазването в сила на белгийско законодателство като това в член 3 от Кралски указ № 143 от 30 декември 1982 г., което се прилага еднакво към белгийските граждани и към гражданите на другите държави членки?

3)

Трябва ли принципът на предимство на общностното право и член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат изключване на правилото за силата на пресъдено нещо, когато става въпрос да се преразгледа или да се отмени съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, което се оказва, че противоречи на правото на Съюза, а обратно, че допускат да не се прилага национално правило за силата на пресъдено нещо, когато последното диктува да се приеме въз основа на това съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, но противоречащо на правото на Съюза, друго съдебно решение, с което се затвърждава нарушението на правото на Съюза от страна на първото съдебно решение?

4)

Би ли могъл Съдът да потвърди, че въпросът дали правилото за силата на пресъдено нещо трябва да се изключи в случай на съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, което противоречи на правото на Съюза, в рамките на искане за преразглеждане или отмяна на това решение, по същество не е въпрос, идентичен по смисъла на съдебните решения Da Costa и CILFIT, с въпроса дали правилото за силата на пресъдено нещо, противоречащо на правото на Съюза в рамките на искане за (ново) решение, с което би следвало да се повтори нарушението на правото на Съюза, така че юрисдикцията, действаща като последна инстанция не може да избегне задължението си за отправяне на преюдициално запитване?