Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

17.8.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/17

Иск, предявен на 8 юни 2015 г. — Европейска комисия/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-274/15)

(2015/C 270/22)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: F. Dintilhac, C. Soulay)

Ответник: Великото херцогство Люксембург

Искания на ищеца

—

да се установи, че като е предвидило режима на ДДС за самостоятелните групи лица, определен в член 44, параграф 1, точка y) от Закона за ДДС от 12 февруари 1979 г., в членове 1 — 4 от Наредбата на Великия херцог от 21 януари 2004 година относно освобождаването от ДДС на услугите, предоставяни от самостоятелните групи лица на техни членове, в административно циркулярно писмо № 707 от 29 януари 2004 г., доколкото се отнася до членове 1 — 4 от Наредбата на Великия херцог, и в меморандума от 18 декември 2008 г., изготвен от работната група в рамките на Comité d'Observation des Marchés (Cobma) след съгласуване с Administration de l'Enregistrement et des Domaines, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по Директивата относно ДДС (1), и по-специално по член 2, параграф 1, буква в) и член 132, параграф 1, буква е), член 1, параграф 2, втора алинея, член 168, буква а), член 178, буква а), член 14, параграф 2, буква в) и член 28 от тази директива,

—

да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Съгласно член 132, параграф 1, буква е) от Директивата относно ДДС държавите членки освобождават от ДДС „доставката на услуги, извършвани от самостоятелни групи лица, чиито дейности са освободени от ДДС или във връзка с които те не са данъчнозадължени лица, с цел предоставяне на техните членове на услугите, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато такива групи изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията“.

Според Комисията обаче приложимата в Люксембург правна уредба не ограничава обхвата на освобождаването от ДДС само до услугите, предоставяни от самостоятелна група лица и пряко необходими за осъществяваните от членовете ѝ неподлежащи на облагане със или освободени от ДДС дейности.

Освен това Комисията смята, че съгласно люксембургското право членовете на самостоятелна група лица, които осъществяват подлежащи на облагане дейности за част от оборота си, могат да приспаднат от ДДС, дължим от самите тях, ДДС, фактуриран на самостоятелната група лица за придобиването на стоки или получаването на услуги от трети лица, при положение че съгласно член 168 от Директивата относно ДДС право на приспадане на платения по получени доставки ДДС се предоставя само на данъчнозадължено лице, което придобива стоките или получава услугите, за които е наложен ДДС, и ги използва пряко за целите на облагаемите си сделки.

На последно място, Комисията поддържа, че член 14, параграф 2, буква в) и член 28 от Директивата относно ДДС не допускат национално законодателство, което предвижда, че когато член на самостоятелна група лица придобива стоки и получава услуги от трети лица от свое име, но за сметка на групата, сделката, по която този член зачислява на групата така направените разходи, е изключена от обхвата на ДДС.

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).