EU tax law WEB DNB Banka - C-326/15

21.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 311/26

1)

Може ли да съществува самостоятелна група лица по смисъла на член 132, параграф 1, буква е) от Директивата (1), ако нейните членове са установени в различни държави — членки на Европейския съюз, в които посочената разпоредба е транспонирана с различни условия, които са несъвместими?

2)

Може ли държава членка да ограничи правото на данъчнозадължено лице да приложи предвиденото в член 132, параграф 1, буква е) от Директивата освобождаване, ако това данъчнозадължено лице отговаря на всички условия за прилагане на освобождаването в своята държава членка, но в националните законодателства на държавите членки на другите членове на групата посочената разпоредба е транспонирана с условия, които ограничават възможността на данъчнозадължени лица на други държави членки да прилагат в своята държава членка съответното освобождаване от ДДС?

3)

Допустимо ли е освобождаването по член 132, параграф 1, буква е) от Директивата по отношение на услуги, предоставени в държавата членка на техния получател, който е данъчно задължено лице по ДДС, когато доставчикът на услугите — данъчнозадължено лице по ДДС, е начислил ДДС за тези услуги в друга държава членка съгласно общия режим, приемайки че ДДС за услугите се дължи в държавата членка на техния получател в съответствие с член 196 от Директивата?

4)

Трябва ли под „самостоятелна група лица“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква е) от Директивата да се разбира обособено юридическо лице, съществуването на което трябва да се удостоверява със специфично споразумение за създаване на самостоятелната група лица?

Ако отговорът на предходния въпрос е в смисъл, че самостоятелната група лица не трябва да се приема като самостоятелно обособена организация, означава ли това, че самостоятелната група лица е група от свързани предприятия, в която, в рамките на обичайно извършваната икономическа дейност, те взаимно си предоставят услуги в подкрепа на упражняваната от тях търговска дейност, както и че съществуването на такава група може да бъде доказано посредством сключените договори за услуги или документите за трансферни цени?

5)

Може ли държава членка да ограничи правото на данъчнозадължено лице да приложи предвиденото в член 132, параграф 1, буква е) от Директивата освобождаване от ДДС, когато това данъчнозадължено лице е начислило допълнителна сума за сделките съобразно нормативните изисквания относно прякото данъчно облагане на държавата членка, в която е установено?

6)

Приложимо ли е освобождаването по член 132, параграф 1, буква е) от Директивата по отношение на получавани услуги с произход от трети страни? С други думи: може ли е член на самостоятелна група лица по смисъла на посочената разпоредба от Директивата, който, в рамките на групата, предоставя услуги на други нейни членове, да бъде данъчнозадължено лице, установено в трета страна?