EU tax law WEB PSM \"K\" - C-214/18

1)

С оглед на системата на данъка върху добавената стойност, произтичаща от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност ( 1 ), и в частност член 1, член 2, параграф 1, букви а) и в) и член 73 във връзка с член 78, първа алинея, буква а), както и изведения от тях принцип на данъчния неутралитет, който е общ принцип на правото на Съюза, допустимо ли е — като се имат предвид нормите на член 29a, параграф 1 и член 29a, параграф 6, точка l от Ustawa z dnia 11 marca 2004 r. o podatku od towarów i usług (Закон от 11 март 2004 г. за данъка върху стоките и услугите) (консолидиран текст, Dz.U., 2017 г., позиция 1221, съответно изменен) във връзка с член 49, параграф 1, член 35 и член 63, параграф 4 от Ustawa z dnia 29 sierpnia 1997 r. o komornikach sądowych i egzekucji (Закон от 29 август 1997 г. за съдебните изпълнители и принудителното изпълнение) (консолидиран текст, Dz.U., 2017 г., позиция 1277, съответно изменен, наричан по-нататък „Законът за съдебните изпълнители“) — да се приеме становището, че събираните от съдебните изпълнители изпълнителни такси са с включен данък върху добавената стойност (ДДС)?

При утвърдителен отговор на този въпрос

2)

С оглед на принципа на пропорционалност, който е общ принцип на правото на Съюза, допустимо ли е да се приеме становището, че като данъчнозадължено лице за целите на ДДС във връзка с извършваната дейност по принудително изпълнение съдебният изпълнител разполага на практика с всички правни средства, за да изпълни правилно данъчното задължение, при положение че изпълнителната такса, събирана съгласно Закона за съдебните изпълнители, включва в себе си данък върху добавената стойност (ДДС)?