Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

14 май 2020 година(*)

„Преюдициално запитване — Членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС — Свобода на установяване — Данъчно законодателство — Корпоративни данъци — Дружества майки и дъщерни дружества — Вертикална и хоризонтална данъчна консолидация“

По дело C-749/18

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour administrative (Апелативен административен съд Люксембург) с акт от 29 ноември 2018 г., постъпил в Съда на 30 ноември 2018 г., в рамките на производство по дело

B и др.

срещу

Administration des contributions directes,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: Aл. Aрабаджиев (докладчик), председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия във втори състав, P. G. Xuereb, T. von Danwitz и A. Kumin, съдии,

генерален адвокат: P. Pikamäe,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за B и др., от G. Simon, адвокат,

–        за люксембургското правителство, от D. Holderer, в качеството на представител,

–        за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato,

–        за Европейската комисия, от W. Roels и A. Armenia, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между три дружества, учредени по люксембургското право, B, C и D, и Аdministration des contributions directes (Службата за преките данъци, Люксембург) по повод на отхвърлянето на тяхното съвместно искане за предоставяне на достъп до режима на данъчна консолидация за данъчните 2013 г. и 2014 г.

 Правна уредба

3        Член 164 bis от Loi modifiée du 4 décembre 1967 concernant l’impôt sur le revenu (измененият Закон от 4 декември 1967 г. за данъка върху доходите) (Mémorial A 1967 г., стр. 1228) в редакцията му, приложима за данъчните 2013 г. и 2014 г. (наричан по-нататък „член 164 bis от LIR“), предвижда:

„(1)      Изцяло облагаеми капиталови дружества, най-малко 95 % от капитала на които се притежава пряко или непряко от друго изцяло облагаемо капиталово дружество или от местен постоянен обект на чуждестранно капиталово дружество, което подлежи изцяло на данъчно облагане с данък, съответстващ на данъка върху доходите на административно-териториалните единици, могат да поискат за целите на данъчното облагане да бъдат консолидирани на равнището на дружеството майка или на местния постоянен обект, така че да образуват съвкупност от съответните резултати за данъчни цели с този на дружеството майка или на местния постоянен обект.

[…]

(4)      Режимът на данъчна консолидация се предоставя по съвместно писмено искане на дружеството майка или на постоянния обект [в Люксембург] и посочените дъщерни дружества. Това искане се подава в Службата за преките данъци преди края на първата финансова година от периода, за който се иска прилагане на режима на данъчна консолидация, като периодът трябва да обхваща най-малко 5 финансови години […]“.

4        Законът от 18 декември 2015 г. (Mémorial A 2015 г., стр. 5989) изменя член 164 bis от LIR, считано от 1 януари 2015 г. (наричан по-нататък „член 164 bis от LIR, изменен“). Тази разпоредба има следния текст:

„(1)      По смисъла на настоящия член:

1.      консолидирано дружество означава местно капиталово дружество, което подлежи изцяло на данъчно облагане, или местен постоянен обект на чуждестранно капиталово дружество, което подлежи изцяло на данъчно облагане с данък, съответстващ на данъка върху доходите на административно-териториалните единици;

2.      консолидиращо дружество майка означава местно капиталово дружество, което подлежи изцяло на данъчно облагане, или местен постоянен обект на чуждестранно капиталово дружество, което подлежи изцяло на данъчно облагане с данък, съответстващ на данъка върху доходите на административно-териториалните единици;

3.      неконсолидиращо дружество майка означава местно капиталово дружество, което подлежи изцяло на данъчно облагане, или местен постоянен обект на чуждестранно капиталово дружество, което подлежи изцяло на данъчно облагане с данък, съответстващ на данъка върху доходите на административно-териториалните единици, или капиталово дружество, местно лице за друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), което подлежи изцяло на данъчно облагане с данък, съответстващ на данъка върху доходите на административно-териториалните единици, или постоянен обект на капиталово дружество, което подлежи изцяло на данъчно облагане с данък, съответстващ на данъка върху доходите на административно-териториалните единици, който се намира в друга държава — страна по Споразумението за [ЕИП], и подлежи на облагане там в пълен размер с данък, съответстващ на данъка върху доходите на административно-териториалните единици;

4.      консолидиращо дъщерно дружество означава местно капиталово дружество, което подлежи изцяло на данъчно облагане, или местен постоянен обект на чуждестранно капиталово дружество, което подлежи изцяло на данъчно облагане с данък, съответстващ на данъка върху доходите на административно-териториалните единици;

5.      данъчно консолидирана група означава група, състояща се от консолидиращото дружество майка и от консолидираното дружество (консолидираните дружества) по смисъла на алинея 2, т.е. група, състояща се от консолидиращото дъщерно дружество и от консолидираното дружество (консолидираните дружества) по смисъла на алинея 3. Член на данъчно консолидирана група не може да участва едновременно в друга данъчно консолидирана група.

[…]“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

5        B е учредено по люксембургското право дружество, което за данъчни цели е местно лице за Люксембург, чието дружество майка е учреденото по френското право акционерно дружество A, което за данъчни цели е местно лице за Франция.

6        Считано от 1 януари 2008 г., В учредява заедно с дъщерното си дружество E вертикална данъчно консолидирана група в рамките на режима на данъчната консолидация по смисъла на член 164 bis от LIR. Тази група постепенно обхваща и други дъщерни дружества на B по следния начин: от 1 януари 2010 г. дружеството F, от 1 януари 2011 г. — дружеството G, което след това е придобито от дружеството F, от 1 януари 2012 г. — дружеството H, и от 1 януари 2013 г. — дружествата I, J, K и L. В рамките на тази постепенно разширена вертикална данъчно консолидирана група B е поело ролята на холдингово дружество на групата, като притежава поне 95 % от дружествения капитал на всички дъщерни дружества, чието седалище и централно управление се намират в Люксембург, като всички резултати на дружествата от групата са консолидирани, за да бъдат обложени с данък на равнището на В.

7        C и D са учредени по люксембургското право дружества, които за данъчни цели са местни лица за Люксембург и чийто капитал се притежава непряко от дружеството по френското право А, без дружеството В да притежава каквото и да било дялово участие в капитала на тези две дружества.

8        С две писма от 8 декември 2014 г., подадени на 22 декември 2014 г., B, C и D са поискали да се ползват от режима на данъчна консолидация по смисъла на член 164 bis от LIR съответно от 1 януари 2013 г. и от 1 януари 2014 г.

9        С решение от 3 февруари 2015 г. данъчна служба № 6 за данъчно облагане на дружества към Службата за преките данъци (Люксембург, наричана по-нататък „данъчната служба“) отхвърля тези искания с мотива, че B, C и D не отговарят на условията, предвидени в член 164 bis от LIR.

10      Тъй като подадената на 27 април 2015 г. жалба по административен ред срещу посоченото решение остава без отговор, на 12 август 2016 г. B, C и D подават жалба пред Tribunal administratif (Първоинстанционен административен съд Люксембург), с която искат изменение, а при условията на евентуалност — отмяна на решението на данъчната служба от 3 февруари 2015 г.

11      С решение от 6 декември 2017 г. Първоинстанционният административен съд отхвърля жалбата като неоснователна в частта относно допускането до режима на данъчна консолидация, считано от 1 януари 2013 г., с мотива че искането в този смисъл е трябвало да бъде получено от администрацията преди края на първата данъчна година от периода, за който се иска прилагане на режима на данъчна консолидация, а именно преди края на 2013 г.

12      За сметка на това, що се отнася до данъчната 2014 г., Първоинстанционният административен съд приема жалбата за основателна и постановява, че забраната чуждестранно дружество майка, установено в друга държава членка, да образува данъчна единица между своите местни дъщерни дружества, както произтича от член 164 bis от LIR, при положение че същата тази възможност е предоставена на местно дружество майка чрез вертикална консолидация, е несъвместима със свободите на движение и установяване, посочени в членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС.

13      С жалба, подадена на 15 януари 2018 г., B, C и D обжалват това решение пред запитващата юрисдикция, Cour administrative (Апелативен административен съд Люксембург), в частта му, с която жалбата им относно данъчната 2013 г. е обявена за неоснователна. Според тези дружества противоречи на принципа на полезното действие на правото на Съюза отказът да им се предостави възможност да се ползват от режима на данъчна консолидация, считано от 1 януари 2013 г., с мотива че не е изпълнено едно условие от чисто формално естество, а именно спазването на срока, в който трябва да бъде подадено искането. Изпълнението на подобно условие било изключително трудно предвид административната и съдебна практика в Люксембург през 2013 г., които не допускат каквото и да било искане за хоризонтална данъчна консолидация. B, C и D били подали искането си веднага след като решение от 12 юни 2014 г., SCA Group Holding и др. (C-39/13—C-41/13, EU:C:2014:1758), им било предоставило правни доводи, за да се позоват, въз основа на правото на Съюза, на правната си възможност да се ползват от предвидения в люксембургското законодателство режим на данъчна консолидация, предвид наличието на съществуваща преди това данъчно консолидирана група.

14      Пред запитващата юрисдикция Службата за преките данъци иска решението на Първоинстанционния административен съд от 6 декември 2017 г. да бъде потвърдено в частта, в която последният потвърждава отказа да се разреши ползване от режима на данъчна консолидация за периода, започващ на 1 януари 2013 г. Тази администрация обаче подава насрещна жалба срещу това съдебно решение в частта му, с която Първоинстанционният административен съд е приел за основателна жалбата на B, C и D за данъчната 2014 г.

15      При тези обстоятелства Cour administrative (Апелативен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка относно режим на данъчна консолидация, който, от една страна, дава възможност за консолидиране на резултатите на дружества от една и съща група, което допуска единствено вертикална данъчна консолидация между местно дружество майка или местен постоянен обект на чуждестранно дружество майка и нейните местни дъщерни дружества, а същевременно, от друга страна, не допуска чисто хоризонтална данъчна консолидация само на дъщерните дружества, както на чуждестранно дружество майка, което няма местен постоянен обект, така и на дружество майка, което е местно или чуждестранно лице, но има местен постоянен обект?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат същото законодателство на държава членка относно режим на данъчна консолидация, и по-специално строгото разграничение между режимите за вертикална консолидация (между холдингово дружество и неговите преки или непреки дъщерни дружества) и хоризонтална консолидация (между две или повече местни дъщерни дружества на холдингово дружество майка, което остава извън обхвата на данъчната консолидация), произтичащо от това законодателство, нито произтичащото от него задължение да се прекрати съществуваща вертикална данъчна консолидация, преди да може да се създаде хоризонтална данъчно консолидирана група, в следната хипотеза:

–        преди това е била създадена вертикална данъчна консолидация с консолидиращо на национално равнище холдингово дружество, което е местно лице за съответната държава членка (представляващо същевременно междинно дъщерно дружество по отношение на крайното дружество майка, което е местно лице за друга държава членка), и местни дъщерни дружества на холдинговото дружество, тъй като законодателството на съответната държава членка е допускало единствено вертикална данъчна консолидация, за да може да се ползва този режим, независимо дали крайното дружество майка е местно лице за друга държава членка,

–        на дружества сестри на консолидиращото холдингово дружество от съответната държавата членка (а следователно и дъщерни дружества на крайното дружеството майка, което е местно лице за друга държава членка) е отказан достъп до съществуваща данъчна консолидация, с мотива че двата режима на данъчна консолидация — вертикална и хоризонтална, са несъвместими, и

–        включването на посочените дружества сестри в обхвата на данъчната консолидация на резултатите на дружества от групата би означавало да се прекрати съществуващата вертикална данъчна консолидация с произтичащите от това неблагоприятни данъчни последици поради неспазване на минималната продължителност на съществуване на консолидацията, предвидена от националното законодателство, и да се създаде нова хоризонтална данъчна консолидация, въпреки че консолидиращото местно дружество (на равнището на което за данъчни цели се консолидират резултатите на включените в консолидацията дружества) остава същото?

3)      При утвърдителен отговор и на втория въпрос, трябва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС, както и принципът на полезното действие на правото на Съюза, да се тълкуват в смисъл, че не допускат същото законодателство на държава членка относно режим на данъчна консолидация, и по-специално прилагането на срок, в който трябва да бъде подадено пред компетентния орган всяко искане за допускане до режима на данъчна консолидация задължително преди края на първата финансова година, за която е поискано да се приложи този режим, в следната хипотеза:

–        при положителни отговори на първите два въпроса, това законодателство изключва по начин, несъвместим със свободата на установяване, хоризонталната данъчна консолидация само между дъщерни дружества на едно и също дружество майка, както и възможността за изменение на съществуваща вертикална данъчно консолидирана група чрез добавянето на дружества сестри на консолидиращото дружество,

–        преди публикуването на [решение от 12 юни 2014 г., SCA Group Holding и др. (C-39/13—C-41/13, EU:C:2014:1758),] националната административна и съдебна практика в съответната държава членка е приемала за валидно посоченото законодателство,

–        след публикуването на [това решение] и още преди края на 2014 г. няколко дружества са подали искане за включване в съществуваща данъчно консолидирана група чрез допускане на хоризонтална данъчна консолидация с консолидиращото дружество на съществуващата група, като са се позовали на [посоченото решение], и

–        това искане се е отнасяло не само за финансовата 2014 г., все още неприключила към момента на подаване на искането, но и за предходната финансова 2013 г., считано от която участващите дружества са отговаряли на всички условия по същество за достъп до режим на данъчна консолидация, които са съвместими с правото на Съюза?“.

 По преюдициалните въпроси

 Предварителни бележки

16      От обясненията на запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да тълкува националното право в рамките на системата за съдебно сътрудничество, установена в член 267 ДФЕС (решение от 7 ноември 2018 г., C и A, C-257/17, EU:C:2018:876, т. 34 и цитираната съдебна практика), е видно, че член 164 bis от LIR, изменен, въвежда възможността за хоризонтална данъчна консолидация между местно дъщерно дружество и други местни дъщерни дружества на местно или чуждестранно неконсолидиращо дружество майка. Според тази юрисдикция обаче това изменение се прилага едва „считано от данъчната 2015 г.“. Следователно за разглежданите по делото в главното производство 2013 и 2014 данъчни години продължава да се прилага член 164 bis от LIR.

17      Запитващата юрисдикция посочва също че режимът на данъчна консолидация, предвиден в член 164 bis от LIR, представлява специален режим за данъчно облагане на консолидираната печалба на група от дружества и означава, че всички дружества, включени в обхвата на консолидирането, определят собствените си счетоводни и данъчни резултати, премахват от съответните си счетоводни резултати двойното данъчно приспадане или двойното данъчно облагане, които могат да възникнат от сделките, осъществени между дружествата от групата, и че тези резултати се обединят на равнището на консолидиращото дружество — което включва компенсация между положителните и отрицателните резултати на съответните дружества — за да се постигне консолидираният финансов резултат, който подлежи на облагане единствено при консолидиращото дружество. В съответствие с член 164 bis от LIR такава данъчна консолидация не е замислена без участието на дружеството майка и само в периметъра на консолидиране на една и съща данъчна юрисдикция.

18      Впрочем съгласно практиката на запитващата юрисдикция режимът на данъчна консолидация бил приложим по право за данъчнозадължените лица, които отговарят на материалноправните условия по член 164 bis от LIR, така че компетентната данъчна служба била длъжна да издаде своето одобрение, когато след проверка установи, че материалноправните условия са изпълнени.

19      На преюдициалните въпроси следва да се отговори, като се имат предвид тези съображения.

 По първия въпрос

20      С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което, като позволява вертикална данъчна консолидация между местно дружество майка или постоянен обект в тази държава членка на чуждестранно дружество майка и неговите местни дъщерни дружества, не допуска хоризонтална данъчна консолидация между местните дъщерни дружества на чуждестранно дружество майка.

21      Свободата на установяване, която е призната с член 49 ДФЕС в полза на гражданите и юридическите лица от Съюза, им предоставя възможността да започват и упражняват дейност като самостоятелно заети лица, както и да учредяват и управляват предприятия при същите условия като тези, които са определени от законодателството на държавата членка на установяване за собствените ѝ граждани и юридически лица. Съгласно член 54 ДФЕС тази свобода обхваща по отношение на учредените в съответствие със законодателството на една държава членка дружества със седалище, централно управление или основно място на дейност в рамките на Съюза, правото им да извършват дейността си в съответната държава членка посредством дъщерно дружество, клон или представителство (решение Felixstowe Dock and Railway Company и др., C-80/12, EU:C:2014:200, т. 17 и цитираната съдебна практика).

22      Следва да се припомни, че що се отнася до дружествата, тяхното седалище по смисъла на член 54 ДФЕС, по подобие на гражданството при физическите лица, служи за определяне на тяхната връзка с правния ред на определена държава членка. Да се приеме обаче, че държавата членка, в която дружеството е местно лице, може свободно да прилага различно третиране само поради факта че седалището на дружеството се намира в друга държава членка, би лишило от смисъл член 49 ДФЕС. Всъщност свободата на установяване цели да гарантира национален режим в приемащата държава членка, като забранява всякаква дискриминация, основана на седалището на дружествата (решение от 12 юни 2014 г., SCA Group Holding и др., C-39/13—C-41/13, EU:C:2014:1758, т. 45 и цитираната съдебна практика).

23      Режим на данъчна консолидация като разглеждания по делото в главното производство представлява данъчно предимство за съответните дружества. Чрез компенсиране между положителните и отрицателните резултати на дружествата, включени в обхвата на интеграция, и обединяването на тези резултати при консолидиращото дружество майка режимът на данъчна консолидация предоставя на групата на съответните дружества предимство, свързано с ликвидността (вж. по аналогия решение от 12 юни 2014 г., SCA Group Holding и др., C-39/13—C-41/13, EU:C:2014:1758, т. 46).

24      В изпълнение на член 164 bis от LIR такова данъчно предимство се предоставя на местните за Люксембург дружества майки или на постоянните обекти в тази държава членка на чуждестранните дружества майки, като позволява данъчните резултати на местните дъщерни дружества да бъдат обединени на равнището на тези дружества майки и постоянни обекти.

25      Следователно разглежданото в главното производство законодателство създава разлика в третирането между дружествата майки със седалище в Люксембург, които благодарение на режима на данъчна консолидация в частност могат да приспаднат от печалбите на дъщерните си дружества с положителен резултат загубите на дъщерните си дружества с отрицателен финансов резултат, и от друга страна, дружествата майки, които също притежават дъщерни дружества в Люксембург, но са със седалище в друга държава членка и нямат постоянен обект в Люксембург, които не могат да се ползват от този режим на данъчна консолидация, поради което са лишени от произтичащото от този режим право на данъчно предимство.

26      Установеното в предходната точка различно третиране не се поставя под въпрос от доводите на люксембургското правителство, което изтъква в писменото си становище, че всички дружества, подчинени на данъчния суверенитет на Великото херцогство Люксембург, се ползват от еднакво третиране. Според това правителство, от една страна, ако чуждестранно дружество майка притежава постоянен обект в Люксембург, той би могъл да се ползва от същото третиране като местните дружества майки. От друга страна, дори при изцяло вътрешно положение данъчната консолидация между дъщерните дружества на дружество майка не би могла да се извърши без участието на дружеството майка.

27      В това отношение най-напред следва да се отбележи, че от акта за преюдициално запитване е видно, че спорът в главното производство се отнася не до възможността чуждестранното дружество майка да бъде включено в люксембургския режим на данъчна консолидация на същото основание като местните му дъщерни дружества, а само до възможността да се извърши хоризонтална консолидация на резултатите на самите дъщерни дружества, които са местни лица за Люксембург. Следователно обстоятелството, че чуждестранното дружество майка не е подчинено на люксембургския данъчен суверенитет, е ирелевантно.

28      По-нататък, несъмнено е вярно, че при изцяло вътрешно положение данъчната консолидация между местните дъщерни дружества на местно дружество майка не може да се извърши без участието на последното. Когато обаче хоризонталната данъчна консолидация само между местните дъщерни дружества на местно дружество майка не е позволена, обединяването на резултатите на тези дъщерни дружества все пак може да се постигне, както бе посочено в точка 25 от настоящото решение, посредством включването на резултатите на посочените дъщерни дружества в резултата на дружеството майка.

29      Същевременно, когато става въпрос за дъщерни дружества на чуждестранно дружество майка, консолидирането на резултатите на дъщерните дружества не е възможно нито посредством вертикална данъчна консолидация, нито чрез хоризонтална данъчна консолидация.

30      Накрая, от съдебната практика следва, че член 49, първа алинея, второ изречение ДФЕС изрично предоставя на икономическите оператори възможността да избират свободно правната форма, подходяща за упражняване на тяхната дейност в друга държава членка, и този свободен избор не може да бъде ограничаван с дискриминационни данъчни разпоредби (вж. в този смисъл решения от 28 януари 1986 г., Комисия/Франция, 270/83, EU:C:1986:37, т. 22, от 6 септември 2012 г., Philips Electronics UK, C-18/11, EU:C:2012:532, т. 13 и от 17 май 2017 г., X, C-68/15, EU:C:2017:379, т. 40 и цитираната съдебна практика). При това положение е без значение доводът, че създаването в Люксембург на постоянен обект или на междинно дъщерно дружество, изпълняващо ролята на дружеството майка на съществуващите дъщерни дружества, би позволило на чуждестранното дружество майка да постигне данъчна консолидация на резултатите на своите местни дъщерни дружества.

31      Доколкото третират трансграничните положения по-неблагоприятно от данъчна гледна точка в сравнение с чисто вътрешните положения, разглежданите в главното производство разпоредби на LIR следователно представляват ограничение, което по принцип е забранено от разпоредбите на Договора относно свободата на установяване (вж. по аналогия решения от 27 ноември 2008 г., Papillon, C-418/07, EU:C:2008:659, т. 32 и от 12 юни 2014 г., SCA Group Holding и др., C-39/13—C-41/13, EU:C:2014:1758, т. 48).

32      Такава пречка може да бъде допусната само ако се отнася до положения, които не са обективно сходни, или ако е обосновано от императивно съображение от общ интерес и е пропорционална на тази цел (вж. решения от 17 юли 2014 г., Nordea Bank Danmark, C-48/13, EU:C:2014:2087, т. 23 и от 12 юни 2018 г., Bevola и Jens W. Trock, C-650/16, EU:C:2018:424, т. 20).

33      В това отношение според практиката на Съда при проверката за сходство между трансгранично и вътрешно положение трябва да се вземе предвид преследваната от съответните национални разпоредби цел (вж. в този смисъл решения от 18 юли 2007 г., Oy AA, C-231/05, EU:C:2007:439, т. 38, от 25 февруари 2010 г., X Holding, C-337/08, EU:C:2010:89, т. 22, от 12 юни 2014 г., SCA Group Holding и др., C-39/13—C-41/13, EU:C:2014:1758, т. 28 и от 12 юни 2018 г., Bevola и Jens W. Trock, C-650/16, EU:C:2018:424, т. 32).

34      Различното третиране на дружествата майки със седалище в Люксембург и на дружествата майки със седалище в друга държава членка, които нямат постоянен обект в Люксембург, що се отнася до възможността да се извърши данъчна консолидация на резултатите на дъщерните им дружества в Люксембург, се отнася до обективно сходни положения.

35      Всъщност, както е видно от акта за преюдициално запитване, установеният с член 164 bis от LIR режим на данъчна консолидация е предвиден по съображения за данъчна неутралност, за да позволи консолидираното облагане на част от дружествата от групата или на всички дружества от групата.

36      Тази цел обаче може да бъде постигната, що се отнася до консолидирането на резултатите на дъщерните дружества, установени в Люксембург, и тяхното облагане в тази държава членка, както от групите, чието дружество майка също е установено в тази държава членка, така и от тези, чието дружество майка не е установено там (вж. по аналогия решение от 12 юни 2014 г., SCA Group Holding и др., C-39/13—C-41/13, EU:C:2014:1758, т. 51).

37      Накрая, нито запитващата юрисдикция, нито люксембургското правителство посочват съображения от общ интерес, позволяващи евентуално да се обоснове разликата в третирането, произтичаща от разглеждания в главното производство режим на данъчна консолидация.

38      При тези условия на първия въпрос следва да се отговори, че членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което, като допуска вертикална данъчна консолидация между местно дружество майка или постоянен обект в тази държава членка на чуждестранно дружество майка и неговите местни дъщерни дружества, не допуска хоризонтална данъчна консолидация между местните дъщерни дружества на чуждестранно дружество майка.

 По втория въпрос

39      С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което води до принуждаване на дружество майка със седалище в друга държава членка да прекрати вертикалната данъчна консолидация, съществуваща между едно от неговите дъщерни дружества и определен брой местни непреки дъщерни дружества, за да позволи на това дъщерно дружество да извърши хоризонтална данъчна консолидация с други местни дъщерни дружества на посоченото дружество майка, дори когато местното консолидиращо дъщерно дружество остава същото и прекратяването на вертикалната данъчна консолидация преди края на предвидената в националното законодателство минимална продължителност на съществуване на консолидацията предполага коригиране на индивидуалното данъчно облагане на засегнатите дружества.

40      В това отношение следва най-напред да се отбележи, че както уточнява запитващата юрисдикция в акта си за преюдициално запитване, режимът на хоризонтална данъчна консолидация, въведен с член 164 bis от LIR, изменен, е създаден като режим на консолидация, който е алтернативен на режима на вертикална консолидация, така че тези два режима се изключват взаимно, и че преминаването от единия режим към другия води до прекратяване на съществуващата по-рано данъчно консолидирана група.

41      По-нататък, отново според запитващата юрисдикция, макар член 164 bis от LIR, изменен, да не може да се прилага с обратна сила към разглежданите в главното производство данъчни години, все пак член 164 bis от LIR, приложим към тези данъчни години, следвало да се тълкува, като се държи сметка за разделението между режимите на вертикална и хоризонтална данъчна консолидация, което предполагало задължение за прекратяване на съществуващата преди това вертикална данъчна консолидация, преди да може да се образува група за хоризонтална данъчна консолидация. Прекратяването на данъчно консолидирана група преди края на минималната продължителност на съществуване на тази консолидация, определена с член 164 bis параграф 4 от LIR на пет стопански години, води обаче до коригиране на индивидуалното данъчно облагане на всички дружества, които не са спазили посочената минимална продължителност. Това коригиране на индивидуално данъчно облагане се извършва за годините, за които повече не се допуска консолидиране на резултатите.

42      Накрая, от акта за преюдициално запитване е видно, че съгласно разглежданата в главното производство национална правна уредба, когато става въпрос за група, съставена от дружество майка със седалище в Люксембург и местни дъщерни дружества, местно дъщерно дружество може да се присъедини към вече съществуваща данъчно консолидирана група, за да излезе от нея в края на минималния период от пет стопански години, така че на равнището на консолидираните дъщерни дружества всяка промяна в състава на данъчно консолидираната група да не води до прекратяване на бившата данъчно консолидирана група и до създаването на нова група.

43      От гореизложеното следва, че дружество майка със седалище в Люксембург може свободно да реши да включи местно дъщерно дружество във вече съществуваща данъчно консолидирана група и да го изключи от нея след минимална продължителност от пет години, вследствие на което за посоченото дъщерно дружество отново се прилага режимът на индивидуално облагане, без някоя от тези две операции да води до прекратяването на бившата консолидирана група и до създаването на нова група.

44      За сметка на това разграничението между режимите на вертикална и хоризонтална данъчна консолидация, така както е представено от запитващата юрисдикция, има за последствие това, че дружество майка със седалище в друга държава членка, което няма постоянен обект в Люксембург, би могло да интегрира своите местни дъщерни дружества само с цената на прекратяване на съществуващата вертикална данъчна консолидация между едно от тези дъщерни дружества и определен брой негови местни непреки дъщерни дружества. Когато консолидацията между това местно дъщерно дружество и неговите местни непреки дъщерни дружества не е била ефективна, за всички или само за някои от засегнатите дружества, през целия минимален петгодишен период, предвиден от разглежданото в главното производство национално законодателство, прекратяването на съществуващата данъчно консолидирана група има за последица коригиране на данъчното облагане на съответните дружества.

45      Възможността за включване на дъщерно дружество във вече съществуваща данъчна консолидация, без това да води до прекратяване на бившата консолидирана група и до създаване на нова група, обаче представлява данъчно предимство за съответните дружества.

46      Следователно в случая дружество майка със седалище в държава членка, различна от Великото херцогство Люксембург, е подложено на по-неблагоприятно третиране в сравнение с дружество майка със седалище в тази държава членка поради задължението да прекрати съществуващата консолидирана група, преди да може да извърши хоризонтална данъчна консолидация между своите местни дъщерни дружества.

47      Противно на поддържаното от люксембургското правителство в писменото му становище, в това отношение е без значение обстоятелството, че при чисто вътрешно положение никое дружество не би могло едновременно да участва в две данъчно консолидирани групи.

48      Всъщност, както бе отбелязано в точки 25, 28 и 43 от настоящото решение, дружество майка със седалище в Люксембург може все пак да постигне обединяването на резултатите на дадено дъщерно дружество с резултатите на другите му местни дъщерни дружества, включвайки посоченото дъщерно дружество в съществуващата вертикална данъчна консолидация. Ето защо при такова вътрешно положение въпросът за едновременното съществуване на две консолидирани групи не възниква и единствено чуждестранното дружество майка е изправено пред задължението да сложи край на съществувалата в миналото данъчно консолидирана група, за да предприеме обединяване на резултатите на своите местни дъщерни дружества.

49      Следователно фактът, че чуждестранно дружество майка, което няма постоянен обект в Люксембург, може да извърши хоризонтална интеграция между своите местни дъщерни дружества само с цената на прекратяването на съществуваща вертикална консолидация между едно от нейните дъщерни дружества и определен брой от своите местни непреки дъщерни дружества, поставя в по-неблагоприятно положение трансграничните в сравнение с чисто вътрешните положения. Такова фактическо задължение представлява ограничение, което по принцип е забранено от разпоредбите на Договора относно свободата на установяване по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 31 от настоящото решение.

50      В съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 32 от настоящото решение, такова ограничение може да бъде допуснато само ако се отнася до положения, които не са обективно сходни, или ако е обосновано с императивно съображение от общ интерес и е пропорционално на тази цел.

51      Люксембургското правителство изтъква, че положение, при което дружество майка със седалище в Люксембург включва местно дъщерно дружество във вертикална данъчна консолидация, не е сходно по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 33 от настоящото решение, с положение, при което дъщерно дружество на дружество, чието седалище се намира в друга държава членка, желае да извърши консолидация с друго дъщерно дружество, доколкото включването на дъщерно дружество във вертикалната данъчна консолидация би било възможно само ако дружеството майка притежава пряко или непряко поне 95 % от капитала на дъщерното дружество, и ако дъщерно дружество, което иска да извърши консолидация с друго дъщерно дружество, не притежава 95 % от капитала на това дъщерно дружество.

52      Доколкото обаче, както следва от точка 35 от настоящото решение, целта за консолидирано данъчно облагане на част от дружествата от дадена група или на всички дружества от тази група може да бъде постигната, що се отнася до обединяването на резултатите на дъщерните дружества, местни лица за Люксембург, и облагането им в тази държава членка, както от групите, чието дружество майка е установено в тази държава членка, така и от тези, в които дружеството майка не е установено в нея, следва да се констатира, че след като дружеството майка, установено в друга държава членка, притежава пряко или непряко поне 95 % от капитала на дъщерните дружества, местни лица, които искат да обединят резултатите си, разликата в третирането не може да бъде обоснована с обективно различие между положенията.

53      Впрочем нито запитващата юрисдикция, нито люксембургското правителство посочват императивни съображения от общ интерес, обосноваващи подобно ограничение.

54      С оглед на гореизложеното на втория въпрос следва да се отговори, че членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което води до принуждаване на дружество майка със седалище в друга държава членка да прекрати вертикалната данъчна консолидация, съществуваща между едно от неговите дъщерни дружества и определен брой от неговите местни непреки дъщерни дружества, за да позволи на това дъщерно дружество да извърши хоризонтална данъчна консолидация с други местни дъщерни дружества на посоченото дружество майка, макар че консолидиращото местно дъщерно дружество остава същото и прекратяването на вертикалната данъчна консолидация преди края на предвидената в националното законодателство минимална продължителност на съществуване на консолидацията предполага коригиране на индивидуалното данъчно облагане на засегнатите дружества.

 По третия въпрос

55      С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС и принципът на полезното действие на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка относно режим на данъчна консолидация, което предвижда, че всяко искане за предоставяне на достъп до такъв режим трябва задължително да бъде подадено до компетентния орган преди края на първата данъчна година, за която се иска прилагането на този режим.

56      В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция излага, че член 164 bis, параграф 4 от LIR не предвижда преклузивен срок за предприемане на действия от страна на данъчнозадълженото лице както в досъдебно, така и в съдебно производство, нито давностен срок, който ограничава с обратна сила допустимостта на такъв иск, а цели да регламентира производството по предоставяне на режима на данъчна консолидация. Всъщност целта на тази разпоредба била признаването от компетентната данъчна служба на прилагането на режима на данъчна консолидация към групата от дружества, определена в искането, да може да бъде установено в подходящ момент, преди всички участващи дружества да изготвят дружествените си отчети за първата година на прилагане на режима на консолидация и отнасящите се до нея данъчни декларации.

57      В случая третият въпрос е поставен в контекст, в който, както обяснява запитващата юрисдикция, що се отнася до данъчната 2013 г., люксембургската административна и съдебна практика приемат, че националното законодателство, което изключва хоризонталната данъчна консолидация само между дъщерните дружества на едно и също дружество майка със седалище в друга държава членка, е съвместимо с правото на Съюза.

58      В това отношение B, C и D изтъкват, че късното подаване на искането им за хоризонтална данъчна консолидация за данъчната 2013 г. е обосновано от обстоятелството, че до обявяването на решение от 12 юни 2014 г., SCA Group Holding и др. (C-39/13—C-41/13, EU:C:2014:1758), люксембургската административна и съдебна практика не са допускали подобно искане. Въпреки това те били подали искането си скоро след това произнасяне, тоест в момент, в който са имали реални шансове това искане да бъде уважено, и преди изтичането на предвидения в люксембургското право общ петгодишен давностен срок.

59      В това отношение от отговорите на първия и втория въпрос следва, че членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което, като допуска вертикална данъчна консолидация между местно дружество майка или постоянен обект в тази държава членка на чуждестранно дружество майка и неговите местни дъщерни дружества, не допуска хоризонтална данъчна консолидация само между местните дъщерни дружества на чуждестранно дружество майка.

60      Съгласно постоянната съдебна практика тълкуването, което Съдът дава на норма от правото на Съюза при упражняване на компетентността си по член 267 ДФЕС, изяснява и уточнява значението и обхвата на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на нейното влизане в сила. Следователно, така разтълкувана, нормата може и трябва да се прилага от съда дори към правоотношения, възникнали и установени преди решението по искането за тълкуване, ако освен това са налице условията, които позволяват пред компетентните юрисдикции да се отнесе спор по прилагането на посочената норма (вж. по-конкретно решение от 6 март 2007 г., Meilicke и др., C-292/04, EU:C:2007:132, т. 34 и цитираната съдебна практика).

61      В спора по главното производство формалното условие, свързано със задължението за подаване на искането за допускане до режима на данъчна консолидация преди края на първата данъчна година, за която се иска прилагането на този режим, не е било изпълнено за данъчната 2013 г.

62      В това отношение, макар запитващата юрисдикция да не квалифицира този срок като преклузивен, от предадената на Съда преписка е видно, че неспазването на посочения срок е мотивирало Първоинстанционния административен съд да отхвърли жалбата срещу отхвърлянето на искането за консолидация за данъчната 2013 г.

63      При това положение въпросът дали пропускането на срока за подаване на искането за данъчна консолидация може да се противопостави на жалбоподателите по главното производство при обстоятелства като разглежданите по делото в главното производство, трябва да се разгледа, като се вземат предвид по аналогия принципите на равностойност и ефективност, които се прилагат по отношение на исканията, предназначени да гарантират упражняването на право, което частноправен субект черпи от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2016 г., TDC, C-327/15, EU:C:2016:974, т. 89—91) и съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на такова право (в този смисъл вж. по-специално решение от 24 октомври 2018 г., XC и др., C-234/17, EU:C:2018:853, т. 22 и цитираната съдебна практика).

64      Що се отнася до принципа на равностойност, от предоставената на Съда преписка не следва, че срокът за подаване на искането за данъчна консолидация, предвиден в член 164 bis, параграф 4 от LIR, не зачита посочения принцип.

65      Що се отнася до принципа на ефективност, следва да се припомни, че държавите членки носят отговорността да гарантират във всеки отделен случай ефективна защита на правата, предоставени от правото на Съюза, и че този принцип изисква по-специално данъчните органи на тези държави да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза      (решение от 20 декември 2017 г., Caterpillar Financial Services, C-500/16, EU:C:2017:996, т. 41).

66      Съгласно постоянната съдебна практика всеки случай, в който се поставя въпросът дали дадена национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство, за неговото развитие и за неговите особености пред различните национални инстанции. В това отношение следва, ако е необходимо, да се вземат предвид по-конкретно гарантирането на правото на защита, принципът на правна сигурност и правилното протичане на производството (решения от 22 февруари 2018 г., INEOS Köln, C-572/16, EU:C:2018:100, т. 44 и от 24 октомври 2018 г., XC и др., C-234/17, EU:C:2018:853, т. 49).

67      Освен това Съдът е признал за съвместимо с правото на Съюза определянето на разумни преклузивни срокове в интерес на правната сигурност, осигуряващи закрила едновременно на данъчнозадълженото лице и на съответната администрация. В действителност такива срокове не могат да направят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза, макар по дефиниция изтичането на тези срокове да води до частично или пълно отхвърляне на предявения иск (решение от 8 септември 2011 г., Q-Beef и Bosschaert, C-89/10 и C-96/10, EU:C:2011:555, т. 36 и цитираната съдебна практика). Съгласно постоянната съдебна практика евентуалното установяване от Съда на нарушение на правото на Съюза по принцип е без значение за началния момент на давностния срок (решение от 8 септември 2011 г., Q-Beef и Bosschaert, C-89/10 и C-96/10, EU:C:2011:555, т. 47 и цитираната съдебна практика).

68      Правото на Съюза допуска национален орган да се позове на изтичането на разумен давностен срок, освен ако поведението на националните органи, съчетано със съществуването на преклузивен срок, води до пълно лишаване на лицето от възможността да защити своите права, предоставени от правото на Съюза, пред националните юрисдикции (вж. в този смисъл решения от 15 април 2010 г., Barth, C-542/08, EU:C:2010:193, т. 33, и от 8 септември 2011 г., Q-Beef и Bosschaert, C-89/10 и C-96/10, EU:C:2011:555, т. 51).

69      Несъмнено, що се отнася до прилагането на наличните правни средства за защита с цел да се ангажира отговорността на държава членка за нарушение на правото на Съюза, Съдът е постановил, че би било в противоречие с принципа на ефективност да се изисква от увредените лица системно да използват всички правни средства за защита, с които разполагат, дори ако това би довело до прекомерни затруднения или не би могло разумно да се изисква от тях (решения от 24 март 2009 г., Danske Slagterier, C-445/06, EU:C:2009:178, т. 62 и от 25 ноември 2010 г., Fuß, C-429/09, EU:C:2010:717, т. 77).

70      Така в точки 104—106 от решение от 8 март 2001 г., Metallgesellschaft и др. (C-397/98 и C-410/98, EU:C:2001:134), Съдът е постановил, че упражняването на правата, които пряко приложимите разпоредби от правото на Съюза предоставят на частноправните субекти, би било невъзможно или прекомерно трудно, ако техните искания за обезщетение, основани на нарушение на правото на Съюза, трябва да бъдат отхвърлени или намалени само поради това че частноправните субекти не са поискали да се ползват от предоставеното от разпоредбите на Съюза право, което им е било отказано от националното право, за да оспорят отказа на държавата членка посредством предвидените за тази цел правни средства за защита, като се позоват на предимството и на директния ефект на правото на Съюза. В този случай не би било разумно да се изисква от увредените лица да използват правните средства за защита, с които разполагат, тъй като те при всички случаи е трябвало да извършат предварително плащането, разглеждано по делата, довели до постановяване на това решение, и дори ако националният съдия е приел, че предварителният характер на това плащане е несъвместим с правото на Съюза, въпросните лица не са могли да получат лихвите върху тази сума и евентуално е следвало да заплатят глоба.

71      Същевременно, макар разглежданото в главното производство законодателство, административната практика и люксембургската съдебна практика да не допускат, що се отнася до данъчната 2013 г., хоризонтална данъчна консолидация само между дъщерните дружества на едно и също дружество майка, подаването на искане за консолидиране не води за жалбоподателите по главното производство до финансови и правни рискове, аналогични на разглежданите по-специално по делата, по които са постановени решения от 8 март 2001 г., Metallgesellschaft и др. (C-397/98 и C-410/98, EU:C:2001:134, т. 104), и от 25 ноември 2010 г., Fuß (C-429/09, EU:C:2010:717, т. 81), а напротив, е могло разумно да се изисква от тях.

72      В случая, що се отнася до данъчната 2013 г., жалбоподателите в главното производство всъщност са имали възможността по всяко време да подадат молба за хоризонтална данъчна консолидация през тази година, като се позоват на несъвместимостта на люксембургското законодателство с правото на Съюза. Както е видно от предоставената на Съда преписка, те впрочем са подали такова искане на основание на правото на Съюза, що се отнася до данъчната 2014 г., преди люксембургският закон да бъде изменен в смисъла, допускащ такава консолидация.

73      Обстоятелството, че с оглед на националното законодателство, както и на вътрешната административна и съдебна практика жалбоподателите в главното производство са приели за напразно подаването на такова искане, не може да се приравни нито на обективната невъзможност за подаване на такова искане по смисъла на практиката на Съда, припомнена в точка 68 от настоящото решение, нито на положение, при което подобно действие води до прекомерни затруднения или не би могло разумно да се изисква от тях по смисъла на практиката на Съда, припомнена в точка 69 от настоящото решение.

74      С оглед на гореизложеното на третия въпрос следва да се отговори, че принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателство на държава членка относно режим на данъчна консолидация, което предвижда, че всяко искане за ползване от такъв режим задължително трябва да бъде подадено до компетентния орган преди края на първата данъчна година, за която се иска прилагането на този режим.

 По съдебните разноски

75      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)      Членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което, като допуска вертикална данъчна консолидация между местно дружество майка или постоянен обект в тази държава членка на чуждестранно дружество майка и неговите местни дъщерни дружества, не допуска хоризонтална данъчна консолидация между местните дъщерни дружества на чуждестранно дружество майка.

2)      Членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което води до принуждаване на дружество майка със седалище в друга държава членка да прекрати вертикалната данъчна консолидация, съществуваща между едно от неговите дъщерни дружества и определен брой от неговите местни непреки дъщерни дружества, за да позволи на това дъщерно дружество да извърши хоризонтална данъчна консолидация с други местни дъщерни дружества на посоченото дружество майка, макар че консолидиращото местно дъщерно дружество остава същото и прекратяването на вертикалната данъчна консолидация преди края на предвидената в националното законодателство минимална продължителност на съществуване на консолидацията предполага коригиране на индивидуалното данъчно облагане на засегнатите дружества.

3)      Принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателство на държава членка относно режим на данъчна консолидация, което предвижда, че всяко искане за ползване от такъв режим задължително трябва да бъде подадено до компетентния орган преди края на първата данъчна година, за която се иска прилагането на този режим.

Подписи

*      Език на производството: френски.