EU tax law WEB Boehringer Ingelheim - C-717/19

23.3.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/11

1)

Трябва ли член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че на основание на договор, чието сключване не е задължително, фармацевтично предприятие, което превежда на държавната здравноосигурителна каса част от оборота си, от продажбата на фармацевтични продукти, и следователно не получава заплащане за пълната стойност на тези продукти, няма право на последващо намаляване на данъчната основа на данъка върху добавената стойност единствено поради факта, че плащанията в полза на посочената каса не се извършват по предварително определен в търговската му политика начин, нито основно с рекламна цел?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която за последващо намаляване на данъчната основа се изисква титулярят на правото на възстановяване да разполага с фактура, издадена на негово име, която да установява извършването на сделката, предоставяща правото на това възстановяване, при положение, че сделката, позволяваща последващо намаляване на данъчната основа, е надлежно документирана и впоследствие може да бъде проверена, а освен това се основава отчасти на публични и официални данни и позволява правилното събиране на данъка?