Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА V. TRSTENJAK

представено на 8 март 2011 година(1)

Дело C-10/10

Европейска комисия

срещу

Република Австрия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 258 ДФЕС — Член 56 ЕО — Член 40 от Споразумението за ЕИП — Свободно движение на капитали — Данъчни облекчения за дарения в полза на организации, на които са възложени задачи в сферата на образованието, научните изследвания и обучението — Ограничаване на данъчните облекчения до дарения в полза на местни организации — Обективно сходство между организациите — Обосноваване с императивни съображения от общ интерес — Развитие на Австрия като научен и образователен център — Пропорционалност“






Съдържание


I –  Въведение

II –  Правна уредба

А – Правна уредба на Съюза

Б – Споразумение за ЕИП

В – Национална правна уредба

III –  Факти

IV –  Досъдебна процедура

V –  Производство пред Съда и искания на страните

VI –  Основни доводи на страните

VII –  Правен анализ

А – По наличието на ограничение на свободното движение на капитали

Б – По обосноваността на ограничението на свободното движение на капитали

1.  Относно обективното сходство на разглежданите в настоящото производство местни организации и установените в други държави — членки на ЕС, организации

2.  По обосноваването с императивни съображения от общ интерес

3.  Обобщение

В – Относно нарушението на член 40 от Споразумението за ЕИП

VIII –  По съдебните разноски

IX –  Заключение


I –  Въведение

1.        В основата на настоящото дело е иск на Комисията за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка съгласно член 258 ДФЕС, с който Комисията иска Съдът да установи, че като е ограничила възможността при облагането с данък върху дохода да се приспадат дарения в полза на организации, на които са възложени задачи в сферата на образованието, научните изследвания и обучението, само до установени в Австрия организации, Република Австрия не е изпълнила задълженията си по член 56 ЕО, както и по член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3, наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“).

II –  Правна уредба

 А – Правна уредба на Съюза(2)

2.        Член 56, параграф 1 ЕО забранява в рамките на предвидените в глава 4 разпоредби всички ограничения върху движението на капитали и върху плащанията между държавите членки и между държавите членки и трети страни.

3.        Член 58 ЕО предвижда:

„(1)      Разпоредбите на член 56 не накърняват правото на държавите членки,

а)      да прилагат съответните разпоредби на тяхното данъчно законодателство, които провеждат разграничение между данъкоплатци, които не са в еднакво положение, що се отнася до тяхното място на пребиваване или място на инвестиране на капитала;

б)      да вземат всички необходими мерки за предотвратяване на нарушенията на националните законови и подзаконови норми, в частност в данъчната област и областта на надзора за благоразумие на финансовите институции, или да предвидят процедури за деклариране на движението на капитали за целите на статистическата или административна информация, или да вземат мерки, които са оправдани от съображения за обществен ред или обществена сигурност.

[…]

(3)      Мерките и процедурите, посочени в параграфи 1 и 2, не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на свободното движение на капитали и плащания по смисъла на член 56.“

 Б – Споразумение за ЕИП

4.        Член 40 от Споразумението за ЕИП гласи:

„В рамките на разпоредбите на настоящото споразумение са забранени ограниченията между договарящите се страни, свързани с движението на капитали, принадлежащи на лица, които пребивават в държави — членки на ЕО, или в държави от ЕАСТ, както и всяка дискриминация, основана на гражданство или на мястото на пребиваване на страните, или на място на инвестиране на капиталите. Необходимите разпоредби за прилагането на настоящия член се съдържат в приложение ХІІ.“

 В – Национална правна уредба

5.        По силата на член 4 от австрийския Einkommensteuergesetz 1988 (Закон за данъка върху доходите от 1988 г.(3), наричан по-нататък: „EstG“) основа за определяне на данъка върху доходите е изчисляването на „печалба“. Според посочената разпоредба печалбата се намалява с оперативни разходи. Член 4, параграф 4 от EStG определя оперативните разходи като разходи, които произтичат от оперативната дейност на предприятието. Освен това посочените текстове съдържат и списък с определени разходи, които във всеки случай и следователно по силата на закона следва да се квалифицират за оперативни разходи.

6.        В редакцията си след Steuerreformgesetz 2009 (Закон за данъчната реформа от 2009 г.) член 4а от EStG — със заглавие „Дарения от оперативния капитал“ — определя редица дарения, които също се считат за оперативни разходи. В това отношение член 4a от EStG изброява оперативните разходи, които са включени в член 4, параграф 4, точка 5 от EstG до 31 март 2009 г.

7.        Член 4а от EstG гласи:

„За оперативни разходи се считат и:

1.      Дарения от оперативния капитал за извършване на

–        научноизследователски дейности или

–        насочените към образоването на възрастни дейности в сферата на обучението, които се отнасят до обучението по науки и изкуства и са в съответствие с Universitätsgesetz 2002 (Закона за университетите от 2002 г.),

както и за изготвяне на свързани с това научни публикации и документация към следните организации:

a)      университети, висши училища по изкуства и Художествената академия, техните факултети, институти и специални подразделения;

б)      създадени с федерален закон или със закон в рамките на съответната провинция фондове, на които са възложени задачи във връзка с популяризирането на научноизследователските дейности;

в)      Австрийската академия на науките;

г)      юридически несамостоятелни организации на регионални или местни органи, които преимуществено развиват такъв вид дейности в сферата на научните изследвания или образованието в полза на австрийската наука или икономика и изготвянето на свързаните с това научни публикации или документация;

д)      юридически лица, които преимуществено развиват такъв вид дейности в сферата на научните изследвания или образованието в полза на австрийската наука или икономика и изготвянето на свързаните с това научни публикации или документация. Допълнително условие е или регионални или местни органи да имат най-малко мажоритарно участие в тези юридически лица, или съответното юридическото лице в качеството си на корпоративна организация по смисъла на член 34 и сл. от Bundesabgabenordnung (Федералния данъчен кодекс) да преследва само научни цели.

Наличието на предпоставките по букви г) и д) се доказва от съответната организация с удостоверение от Finanzamt Wien 1/23 (Данъчна служба Виена 1/23), което се издава под условие, че може да бъде отменено по всяко време. Списък с всички организации, за които е издадено такова удостоверение, се публикува поне веднъж годишно в подходяща електронна форма на сайта на Bundesministerium für Finanzen (Федералното министерство на финансите). Пазарната стойност на даренията може да се приспада, доколкото тя, заедно с пазарната стойност на дарения по смисъла на точка 2, не надхвърля 10% от печалбата през непосредствено предхождащата финансова година. Остатъчната счетоводна стойност не следва допълнително да се осчетоводява като оперативен разход, а нетната стойност („Teilwert“) не следва да се осчетоводява като приход. Скрити резерви, които съгласно член 12 са прехвърлени върху дарения актив, се облагат допълнително. Ако пазарната стойност надхвърля посочената максимална граница, по силата на член 18, параграф 1, точка 7 тя може да бъде приспадната като извънреден разход.“

III –  Факти

8.        В австрийската правна уредба в областта на данъка върху доходите се предвижда, че даренията от оперативния капитал в полза на редица посочени в закона организации, на които са възложени задачи в сферата на научните изследвания, обучението и образованието, могат да бъдат осчетоводявани за оперативни разходи, което съответно намалява данъчната основа за определяне на данъка върху доходите. Тази възможност обаче съществува само ако посочените организации са със седалище в страната или основно развиват дейност в сферата на научните изследвания и обучението в полза на австрийската наука или икономика.

9.        Комисията счита, че като прилага тази разпоредба, Република Австрия нарушава задълженията, произтичащи от принципа на свободно движение на капиталите, както и задълженията по член 40 от Споразумението за ЕИП. Затова тя образува настоящото производство за неизпълнение на задълженията срещу Република Австрия.

IV –  Досъдебна процедура

10.      С писмо от 12 май 2005 г. Комисията изисква от австрийското Bundesfinanzministerium (Федерално министерство на финансите) информация дали съгласно разпоредбата на член 4, параграф 4, точка 5 от EStG от дължимия данък могат да бъдат приспадани дарения и в случаите, когато се изплащат на упоменатите в тази разпоредба организации или на сходни с тях организации, установени в други държави — членки на ЕС/ЕИП.

11.      С писмо от 5 септември 2005 г. австрийското федерално министерство на финансите потвърждава, че посочените в член 4, параграф 4, точка 5, букви а)—г) от EStG получатели на дарения можели да бъдат само местни организации. Формулировката на член 4, параграф 4, точка 5, буква д) от EStG обаче не ограничавала тази разпоредба до местни организации.

12.      В първото си официално уведомително писмо от 4 април 2007 г. Комисията стига до заключението, че разпоредбата на член 4, параграф 4, точка 5, букви а)—д) от EStG нарушава член 49 ЕО, както и член 36 от Споразумението за ЕИП. Комисията иска от Република Австрия да се произнесе по този въпрос в предвидения двумесечен срок.

13.      В становището си от 5 юни 2007 г. Република Австрия отхвърля в неговата цялост застъпеното от Комисията в официалното уведомително писмо тълкуване на посочените правни разпоредби. Във връзка с това Република Австрия по-специално изтъква, че позоваването от Комисията на свободното предоставяне на услуги не можело да бъде релевантнo.

14.      В допълнително официално уведомително писмо от 8 май 2008 г. Комисията разширява представената в първото си официално уведомително писмо правна преценка, като изтъква, че въпросните национални разпоредби, наред със свободното предоставяне на услуги, представлявали и нарушение на утвърденото в член 56 ЕО и сл. свободно движение на капитали. Следователно, като е ограничила възможността за данъчно приспадане на даренията в полза на развиващи научноизследователски дейности организации само до австрийски институции, Република Австрия е нарушила също и задълженията си по член 56 ЕО и член 40 от Споразумението за ЕИП.

15.      В становището си от 9 юли 2008 г. Република Австрия по същество препраща към становището си от 5 юни 2007 г. Австрия тясно се придържа към становището си, че разпоредбата на член 4, параграф 4, точка 5 от EStG съдържа допустимо ограничение на по-благоприятното данъчно третиране на даренията с оглед на конкретна материална цел, като се поощряват само общополезни цели с достатъчна връзка със съответната държава. Тази връзка със съответната държава се изразявала или в специалната връзка с австрийската наука или икономика, или в специалната отговорност на държавата за финансиране на съответните организации.

16.      На 19 март 2009 г. Комисията приема мотивирано становище, което изпраща на Република Австрия на 23 март 2009 г. В правния анализ на член 4, параграф 4, точка 5 от EStG Комисията прави разграничение между разпоредбите на букви а)—г) и тaзи на буква д). Разпоредбите на член 4, параграф 4, точка 5, букви а)—г) от EStG имали за последица обстоятелството, че за оперативни разходи можели да бъдат признати единствено дарения, предоставени на изброените в тази разпоредба организации със седалище в Австрия, осъществяващи дейност от общ интерес. Дарения обаче, които се предоставяли на сходни чуждестранни организации, не можели да бъдат признавани за оперативни разходи. Затова разграничение се правело в зависимост седалището на съответната организация. Макар че разпоредбата на член 4, параграф 4, точка 5, буква д) от EStG не правела разграничение според седалището на получателя на дарението, даренията можели да бъдат признати за оперативни разходи само ако съответното юридическо лице развивало дейност основно в полза на австрийската наука или икономика. Въз основа на това Комисията, на първо място, посочва, че като разрешава данъчно приспадане на даренията в полза на организации, на които са възложени задачи в сферата на научните изследвания и обучението само когато тези организации са установени в Австрия, Република Австрия нарушава задълженията си по член 56 ЕО, както и по член 40 от Споразумението за ЕИП. Второ, Република Австрия е нарушила задълженията си по членове 49 ЕО и 56 ЕО, както и по членове 36 и 40 от Споразумението за ЕИП, като е ограничила данъчното приспадане на дарения в полза на юридически лица, развиващи дейност в областта на обучението и научните изследвания, до случая, в който посочените лица работят основно за австрийската наука или икономика.

17.      Република Австрия отговаря със становище, представено на 25 май 2009 г. В него тя поддържа, че разпоредбата на член 4, параграф 4, точка 5 от EStG не противоречи нито на членове 49 ЕО и 56 ЕО, нито на членове 36 и 40 от Споразумението за ЕИП.

V –  Производство пред Съда и искания на страните

18.      Тъй като Комисията счита, че Република Австрия не се е съобразила с мотивираното становище, на 8 януари 2010 г. тя предявява иск по член 258 ДФЕС.

19.      Комисията иска от Съда:

–        да се установи, че като е разрешила данъчно приспадане на даренията в полза на организации, на които са възложени задачи в сферата на научните изследвания и обучението, само когато тези организации са установени в Австрия, Република Австрия е нарушила задълженията си по член 56 ЕО, както и по член 40 ЕИП,

–        да осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски.

20.      Република Австрия иска от Съда да отхвърли иска и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

VI –  Основни доводи на страните

21.      Комисията счита, че съдържащата се понастоящем в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG разпоредба относно правилата за данъчно приспадане, която изцяло се припокрива с валидната до 31 март 2009 г. разпоредба на член 4, параграф 4, точка 5, букви а)—г) от EStG, представлява нарушение както на член 56 ЕО, така и на член 40 от Споразумението за ЕИП. Австрийското правителство оспорва наличието на такова нарушение.

22.      Комисията смята, че правна уредба като съдържащата се в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG, която допуска данъчно приспадане само на дарения в полза на образователни, научноизследователски и научни организации в Австрия, но не и на дарения в полза на такива организации в други държави членки, засяга принципа на свободното движение на капитали. Подобна правна уредба била по правило забранена съгласно член 56 ЕО. Не било налице никакво основание за това засягане на посочения принцип. От текста на закона, както и от становището на Република Австрия в досъдебната процедура еднозначно ставало ясно, че на приспадане подлежали единствено дарения в полза на местни организации. Комисията не приема това разграничение въз основа на мястото на установяване на получателите на дарения.

23.      Австрийското правителство признава, че член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG в определена степен прави разграничение между местни организации и установени в други държави членки организации, но счита, че тази разпоредба съответства на правото на Съюза. В подкрепа на това изтъква, че посочените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG образователни, научноизследователски и научни организации не били сходни с изключените от обхвата на разпоредбата организации. По отношение на посочените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации ставало дума предимно за субекти на публичното право, учредени при упражняване на държавната власт, на които са възложени задачи в обществен интерес на национално равнище. Приликите между тези организации следователно били, че са учредени по силата на федерален или провинциален закон и затова законодателят бил в правото си не само да определи техните цели и задачи, но и по същество да осигури съответствието на тези цели и задачи със социалните цели, разбирани като подпомагане на дейностите в обществен интерес на национално равнище. Не била налице подобна възможност за упражняване на влияние от страна на държавната власт върху установени в чужбина образователни, научноизследователски и научни организации. Освен това дейността на подобни чуждестранни организации в общия случай не била насочена в подкрепа на австрийската наука и научни изследвания.

24.      Комисията счита тези доводи на австрийското правителство за отчасти неверни. Предвид съдебната практика на Съда те във всеки случай били ирелевантни.

25.      Според австрийското правителство ограничението на свободното движение на капитали, ако се докажело наличието му, освен това било обосновано с императивни съображения от общ интерес. Разглежданият режим на данъчни облекчения за дарения имал за цел именно да се подпомогне развитието на Австрия като научен и образователен център. Важно за тези данъчни облекчения за дарения било не научноизследователската дейност да бъде провеждана в Австрия, а тази дейност да бъде в полза на австрийската наука, съответно на Австрия като научен и образователен център. Целта да се гарантира висок стандарт на научните изследвания в Австрия представлявала императивно съображение от общ интерес, което оправдавало ограничаването на данъчните облекчения за дарения до дарения в полза на посочените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации, при положение че се спазва принципът на пропорционалност. Това бил случаят по отношение на разглеждания в настоящото производство режим на данъчно облагане.

26.      Комисията счита тези аргументи за неубедителни. В частност австрийското правителство не било доказало, че дискриминационният режим на данъчни облекчения за дарения е подходящ и необходим за постигане на посочената от австрийското правителство цел — да се подсили развитието на Австрия като научен център. Срещу аргумента, че подпомаганите чрез предоставянето на данъчни облекчения местни университети развивали наред с всичко останало и дейности от особено значение за обществения интерес на национално равнище, Комисията изтъква, че от Австрия зависи дали да ограничи допълнително според предмета им областите, които да бъдат подпомагани с дарения, за които могат да се ползват данъчни облекчения.

27.      Накрая австрийското правителство изтъква, че изброените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации следвало да се категоризират като „организации в подкрепа на обществения интерес“, които имали особено тясна връзка с Република Австрия, като или изпълнявали определени държавни дейности, или с публични средства подпомагали Австрия в развитието ѝ като научен център, както и подготовката на младите учени в Австрия. Средствата от частни дарения допълвали бюджета, а с това и финансирането на тези изпълнявани за публичния сектор задачи. С предоставянето на право на данъчно приспадане на съответните дарения, можело да се осигурят допълнителни средства за изпълнението на тези публични задачи. Нито от принципа на свободно движение на капитали, нито от досегашната съдебна практика на Съда можело да се направи извод за наложено от правото на Съюза задължение на държава членка по един и същ начин чрез данъчни облекчения да подпомага обществения интерес и общественополезните дейности на територията на друга държава членка.

28.      Комисията счита за ирелевантен довода на австрийското правителство, че само дарения в полза на местни организации, но не и даренията в полза на организации в чужбина, освобождават тази държава от отговорността ѝ за финансиране на посочените организации. На първо място, нямало доказателства за съществуването на такова взаимодействие между двата източника на финансиране. Дори да се докажело такова взаимодействие, ограничението на свободното движение на капитали не би било обосновано предвид съдебната практика на Съда. Въпреки че Република Австрия не била длъжна да подпомага обществения интерес на други държави посредством преки субсидии, тя не можела да ограничава свободното движение на капитали по свое усмотрение.

VII –  Правен анализ

29.      На първо място в рамките на настоящото производство следва да се посочи, че по принцип правото на Съюза не задължава държавите членки да предоставят преки субсидии в полза на чуждестранни образователни, научноизследователски и научни организации. Освен това определянето на режима на преките данъци принципно е от компетентността на държавите членки. От тези общи разпоредби обаче не следва, че държавите членки биха могли да упражняват данъчната си компетентност в областта на подпомагането на научните изследвания, образованието и науката, без да се съобразяват с произтичащите от основните свободи задължения. Всъщност според постоянната съдебна практика държавите членки винаги трябва да упражняват запазената си данъчна компетентност, като съблюдават правото на Съюза(4).

30.      Въз основа на това по-нататък първо следва да се провери дали разглежданият режим на данъчно облагане води до принципно недопустимо ограничаване на свободното движение на капитали. Тъй като смятам, че следва да се отговори утвърдително на този въпрос, по-нататък следва да се изследва дали посоченото ограничение все пак не е позволено по силата на разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали, или се обосновава с признато от съдебната практика императивно съображение от общ интерес.

 А – По наличието на ограничение на свободното движение на капитали

31.      Съгласно член 56 ЕО всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки се забраняват. Според съдебната практика на Съда и данъчното третиране на даренията в пари или в натура попада в приложното поле на тази разпоредба на Договора относно свободното движение на капитали. Изключват се случаите, в които съставните елементи на съответните операции са в границите само на една държава членка(5).

32.      Разглежданият режим на данъчни облекчения за дарения, от една страна, предвижда даренията от оперативния капитал в полза на изброените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG образователни, научноизследователски и научни организации да се признават за оперативни разходи, които могат да бъдат приспаднати от данъка върху доходите. Австрийското правителство не оспорва, че дарения в полза на чуждестранни организации принципно са изключени от приложното поле на тази разпоредба.

33.      От друга страна, по силата на член 4, точка 1, буква д) от EStG дарения от оперативния капитал в полза на организации, на които са възложени задачи в сферата на научните изследвания и обучението в полза на австрийската наука или икономика и които преследват само научни цели, също се признават за оперативни разходи, които се приспадат от данъка върху доходите. Въпреки че последната разпоредба не ограничава изрично кръга на организациите, които могат да попаднат в приложното поле на тази уредба, до местни образователни, научноизследователски и научни организации, струва ми се, че за организации, установени в други държави — членки на ЕС, на практика е изключително трудно да изпълнят изискванията на член 4, точка 1, буква д) от EStG. От тази гледна точка за чуждестранните организации, установени в други държави — членки на ЕС, преди всичко би било проблем да предоставят доказателства, че изпълняват задачи в сферата на научните изследвания и образованието в полза на австрийската наука или икономика(6). Във всеки случай австрийското правителство не назовава конкретен пример за чуждестранна организация, която би изпълнила това условие, нито в писмения си отговор, нито в писмената си дуплика(7).

34.      Ето защо в обобщение следва да се посочи, че разглежданият режим на данъчни облекчения за дарения при всички случаи може да се приложи единствено за дарения в полза на местни образователни, научноизследователски и научни организации. В обичайния случай дарения в полза на образователни, научноизследователски и научни организации, установени в други държави — членки на ЕС, не могат да бъдат приспадани от данъка върху доходите.

35.      Както правилно изтъква генералният адвокат Mengozzi в заключението си по дело Persche(8), като цяло едва ли може да има съмнение, че данъчното приспадане на дарението значително влияе върху щедростта на дарителя. Като предоставят такива предимства, държавите членки намаляват разходите на дарителя по дарението и следователно го насърчават да повтори жеста си. Ако такива облекчения не бъдат предоставени, следва да предположи, че ще има по-малко дарители. Поради тази причина в Решение по дело Persche Съдът определя като принципно недопустимо ограничаване на свободното движение на капитали режим на данъчно приспадане на дарения, който се прилага само за дарения в полза на организации с общественополезна дейност със седалище в страната и следователно може да повлияе отрицателно на желанието да се правят дарения в полза на съответни организации, установени в други държави — членки на ЕС(9).

36.      Ако, както в настоящия режим на данъчно приспадане на дарения, за оперативни разходи могат да се признаят по правило само дарения от оперативния капитал в полза на установени в страната образователни, научноизследователски и научни организации, лицата, подлежащи на облагане с данък върху доходите, биха предпочели да правят дарения в полза на включените в приложното поле на член 4а, точка 1, букви а)—д) от EStG местни организации. По този начин австрийската правна уредба може да възпре лицата, подлежащи на облагане с данък върху доходите, да извършват дарения в полза на чуждестранни образователни, научноизследователски и научни организации(10).

37.      Като се вземе предвид обстоятелството, че съгласно член 56 ЕО в обхвата на забраната за ограничения попадат дори и ограничения с малък обхват или несъществено значение(11), разглежданият в настоящия случай режим на данъчни облекчения следва да се категоризира като принципно недопустимо ограничение на свободното движение на капитали.

 Б – По обосноваността на ограничението на свободното движение на капитали

38.      Според постоянната съдебна практика от взаимовръзката между член 56 ЕО, член 58, параграф 1, буква а) ЕО и член 58, параграф 3 ЕО следва, че национален режим на данъчно облагане като разглеждания по настоящото дело, провеждащ разграничение между установени в страната и в други държави членки организации и въвеждащ по този начин принципно недопустимо ограничение на свободното движение на капитали, може да бъде разглеждан като съвместим с разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали само ако различното третиране се отнася до положения, които не са обективно сходни, или ако — като се спазва принципът на пропорционалност — този национален режим е обоснован с императивни съображения от общ интерес(12).

39.      В този контекст в настоящото производство австрийското правителство изтъква, че изброените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG образователни, научноизследователски и научни организации не са сходни със съответните организации в други държави членки. Освен това твърдяното от Комисията неравно третиране на дарители, подлежащи на облагане с данък върху доходите в Австрия, било обосновано с императивни съображения от общ интерес.

1.     Относно обективното сходство на разглежданите в настоящото производство местни организации и установените в други държави — членки на ЕС, организации

40.      За да се подложи на преценка доводът на австрийското правителство, според който изброените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG образователни, научноизследователски и научни организации не били сходни със съответните образователни, научноизследователски и научни организации, установени в други държави членки, първо следва да се припомни, че настоящото производство се отнася до неравно данъчно третиране на дарители, подлежащи на облагане с данък върху доходите в Австрия. По същество Комисията критикува обстоятелството, че на подлежащи на облагане с данък върху доходите лица принципно се отказва данъчно приспадане на даренията, които правят в полза на образователни, научноизследователски и научни организации, установени в други държави членки, докато дарения, които тези лица правят в полза на изброените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG австрийски организации, могат да се приспадат от данъка в законоустановените граници. Затова разглежданият данъчен режим води до неравно третиране при облагането с данъка върху доходите в зависимост от мястото на инвестиране на капитала.

41.      Австрийското правителство счита, че това неравно третиране е допустимо, защото изброените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG австрийски организации и съответните образователни, научноизследователски и научни организации, установени в други държави членки, не били в сходно положение. Така в крайна сметка австрийското правителство изтъква, че въпросното ограничение на свободното движение на капитали било обосновано, тъй като, предвид различните получатели на даренията, не било сходно положението на лицата, подлежащи на облагане с данък върху доходите в Австрия, които правят дарения в полза на изброените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации, и положението на лицата, които правят дарения в полза на съответните организации, установени в други държави членки.

42.      Тези доводи не са убедителни. Смятам, че австрийското правителство не представя доказателство, че изброените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации и съответните образователни, научноизследователски и научни организации, установени в други държави членки, не притежават обективно сходство.

43.      В подкрепа на изложената аргументация за липса на обективно сходство на изброените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG австрийски организации и съответните образователни, научноизследователски и научни организации, установени в други държави членки, австрийското правителство най-напред изтъква, че дейността на изброените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации се характеризира с упражняваното спрямо тях влияние на публичната власт в Австрия, докато по отношение на организации, установени в други държави членки, такова влияние било изключено.

44.      Тези доводи не са убедителни. Както самото австрийско правителство посочва, влияние на държавната власт върху изброените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG австрийски организации по същество се реализира, като се определят — в полза на обществения интерес — целите на посочените организации, както и чрез регулираща намеса, ако тези цели не се изпълняват. От доводите на австрийското правителство може също да се заключи, че даренията в полза на посочените организации се третират по-благоприятно от гледна точка на облагането с данъка върху доходите, защото организациите преследват определени заслужаващи подкрепа цели. Така решаващият критерий за определяне на кръга от организации, които попадат в приложното поле на режима на данъчни облекчения за дарения, е преследваната от тези организации цел, а не обстоятелството, че Република Австрия е определила тези цели или може да осъществи регулираща намеса, за да гарантира постигането им.

45.      Поради тази причина проверката на сходството между образователни, научноизследователски и научни организации, установени в други държави членки, и посочените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG австрийски организации следва да се осъществи с оглед на преследваните от посочените организации цели. Ако образователните, научноизследователските и научните организации, установени в други държави членки, преследват същите цели като посочените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG австрийски организации, те се намират в обективно сходно положение, и то независимо от отговора на въпроса кой е определил тези цели за организациите, установени в други държави членки.

46.      Следователно в обобщение може да се установи, че като спазва разпоредбите на правото на Съюза, Република Австрия е свободна пряко или косвено да определя целите, които образователните, научноизследователските и научните организации, установени в страната, трябва да преследват, за да могат да бъдат включени в обхвата на регулацията за данъчни облекчения за дарения(13). Ако обаче същите цели се преследват от образователни, научноизследователски и научни организации, установени в други държави членки, обективното им сходство с местните организации не може да бъде отречено само защото целите на установените в други държави членка организации не са определени от австрийския законодател.

47.      Следователно доводът за липса на сходство между посочените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG австрийски организации и съответните образователни, научноизследователски и научни организации, установени в други държави членки, при упражняване влиянието на публичната власт на Австрия следва да се отхвърли като погрешен.

48.      Австрийското правителство счита, че доводът за липса на сходство между разглежданите местни организации и установените в друга държава членка организации се подкрепя и от обстоятелството, че само дарения в полза на изброените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации подпомагат австрийската държава да изпълнява финансовите си задължения спрямо австрийските организации с общественополезна дейност. Всъщност изброените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации имали особено тясна връзка с Република Австрия, като или изпълнявали държавни дейности — например в областта на цялостната образователна дейност на университетите, —или с публични средства подпомагали развитието на Австрия като център на науката и подготовката на млади учени. Тъй като средствата от частни дарения допълвали бюджета на тези организации, чрез правото на данъчно приспадане на дарения, при по-ниски бюджетни разходи, можело да се осигурят допълнителни средства за изпълнението на тези публични задачи.

49.      Съдът вече е разглеждал подобен аргумент по дело Persche и е стигал до заключението, че следва да го отхвърли. В посоченото дело наред с всичко останало Съдът следва да се произнесе относно съвместимостта на германския режим на данъчно облагане с член 56 ЕО и сл., като този данъчен режим предвижда данъчно приспадане на дарения в полза на организации с общественополезна цел със седалище в страната, докато даренията в полза на организации с общественополезна цел със седалище в друга държава членка се изключват от обхвата на съответното данъчно облекчение. В тази връзка Съдът разглежда също аргумента, че местните и чуждестранните организации с общественополезна цел не били сходни, ако местните организации с общественополезна цел осъществяват дейности в името на обществения интерес и така освобождават държавата от нейните задължения. Наистина Съдът приема, че местните организации с общественополезна цел могат да заместят публичните органи в изпълнението на определени задължения, както и че е възможно подобно поемане на задължения да доведе до намаляване на разходите на съответната държава членка, което може да компенсира поне отчасти намаляването на данъчните приходи, до което води възможността за данъчно приспадане на даренията. Съдът обаче отхвърля аргумента, че все поради тази причина спрямо местни и чуждестранни организации с общественополезна цел може да се прилагат различни режими на данъчни облекчения(14). В тази връзка Съдът в частност се опира на постоянната съдебна практика, че необходимостта от избягване намаляването на данъчните приходи не фигурира нито сред целите, посочени в член 58 ЕО, нито сред императивните съображения от общ интерес, които могат да обосноват ограничаване на установена от Договора свобода(15).

50.      Струва ми се, че към настоящото дело е приложим изводът, според който възможните отражения върху бюджета в резултат от привеждането на националния режим на данъчно облагане в съответствие с правото на Съюза по принцип не фигурират нито сред посочените в член 58 ЕО цели, нито сред императивните съображения от общ интерес(16).

51.      И в настоящото производство не може да се изключи възможността, че насърчаваните с данъчни облекчения дарения в полза на изброените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации подпомагат австрийската държава при изпълнението на нейните финансови задължения спрямо организациите, развиващи дейност в сферата на научните изследвания и образованието в Австрия. Предвид съображенията ми, изложени по-горе, от това обаче не следва, че с режима на данъчното приспадане на дарения в рамките на облагането с данъка върху доходите Република Австрия може да въведе ограничаващо свободното движение на капитали неравно третиране на дарители, установени в страната и в друга държава членка образователни, научноизследователски и научни организации, като изтъква недостатъчно ясния мотив, че даренията към чуждестранните организации не подпомагали Република Австрия при изпълнението на нейните финансови задължения в тази област.

52.      Накрая в писмената си дуплика австрийското правителство се опитва да обоснове липсата на сходство между изброените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации с аргумента, че Република Австрия използва посочените организации, за да изпълнява задачите си в областта на висшето образование, научните изследвания и в подкрепа на развитието на Австрия като научен център. В контекста на член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG местните образователни, научноизследователски и научни организации можели да попаднат в обхвата на режима на данъчни облекчения за дарения само ако в голяма степен служели на цели в полза на обществения интерес в областта на науката на национално равнище. Ако образователни, научноизследователски и научни организации, установени в други държави членки, обслужвали тези цели, те също можели да попаднат в приложното поле на режима на данъчни облекчения за дарения.

53.      Австрийското правителство следователно твърди, че местните организации обслужват обществения интерес в Австрия, докато по принцип установените в други държави членки организации обслужват обществения интерес на държавата, в която са установени. Въз основа на тези различни цели неравното третиране при облагането с данък върху доходите на дарители —данъчнозадължени лица в Австрия, било допустимо. Тъй като, ако по изключение били налице образователни, научноизследователски и научни организации, установени в други държави членки, които преследвали цели в областта на науката в полза на обществения интерес в Австрия, тези организации също можели да попаднат в приложното поле на режима на данъчни облекчения за дарения съгласно член 4а, точка 1, буква д) от EStG.

54.      И този довод е неубедителен.

55.      Макар че при избора на организации, попадащи в приложното поле на националния режим на данъчни облекчения за дарения, Република Австрия може да постави изискване за наличието на определена връзка между тези организации и Република Австрия(17), кръгът от организации, които следва да бъдат подпомагани в случай като настоящия, принципно следва да се ограничи, като се определят конкретните цели, които съответните организации трябва да преследват. Така Република Австрия би могла да реши да ограничи данъчните облекчения до дарения в полза на организации, които извършват научни изследвания в особено значими за обществения интерес на национално равнище области, като например проучването на лавини. Ако при подобно ограничаване на научноизследователските области, които е необходимо да бъдат подпомогнати чрез средствата на данъчната политика, в приложното поле на режима на данъчни облекчения за дарения фактически попаднат само дарения в полза на местни организации, този резултат би бил принципно съвместим със свободното движение на капитали.

56.      По настоящото дело Република Австрия изтъква само принципно, че изброените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации преследват цели в областта на науката, обслужващи обществения интерес в Австрия. В това отношение посочените цели са формулирани по такъв начин, че да могат да бъдат изпълнени от почти всички установени в Австрия образователни, научноизследователски и научни организации, като не е посочен нито един пример за организация, установена в друга държава членка, която да отговаря на тази цел. Следователно така формулираните цели се свеждат единствено до критерий, основан на мястото на установяване, който, разбира се, не може да се използва, за да се обоснове разглежданото различно третиране на даренията в полза на установени в страната образователни, научноизследователски и научни организации, от една страна, и от друга — на даренията в полза на подобни организации, установени в други държави — членки на ЕС.

57.      В тази връзка следва също да се изтъкне, че изискването за наличие на обективно сходство между даренията в полза на въпросните организации не означава, че тези организации трябва да се намират във всяко отношение в идентично положение. Посоченото изискване следва да се тълкува по-скоро в смисъл, че организациите в съответната държава членка трябва да бъдат в сравнимо положение. Поради тази причина обстоятелството, че при избора си на австрийски организации, попадащи в приложното поле на режима на данъчни облекчения за дарения, Република Австрия като цяло се ръководи от техния принос към обществения интерес в областта на науката в Австрия, не води автоматично до липса на обективно сходство между тези — австрийски — организации и съответните им установени в други държави — членки на ЕС, организации. Напротив, трябва да се приеме, че установени в други държави — членки на ЕС, организации, които преследват същите цели като австрийските организации и така допринасят за обществения интерес в областта на науката в съответната държава, в която са установени, се намират в сравнимо положение. Така например образователни, научноизследователски и научни организации, които се занимават с фундаментални научни изследвания в различни държави членки, принципно се намират в сравнимо и затова обективно сходно положение, дори тези проучвания да допринасят за развитието на държавата, в която организациите са установени, като място за развитие на наука. Впрочем в писмения си отговор като че ли и австрийското правителство изхожда от това разбиране(18).

58.      След всичко изложено стигам до заключение, че следва да бъде отхвърлено като погрешно твърдението на австрийското правителство, според което посочените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации, от една страна, и съответните образователни, научноизследователски и научни организации, установени в други държави членки, от друга, не се намирали в обективно сходно положение, така че неравното третиране на дарители, подлежащи на облагане с данък върху доходите в Австрия, не засягало сходни положения (във връзка с даренията).

2.     По обосноваването с императивни съображения от общ интерес

59.      Според австрийското правителство определено ограничение на свободното движение на капитали при всички случаи е обосновано, ако са налице императивни съображения от общ интерес. Всички изброени в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации имали за цел да подпомогнат развитието на Австрия като научен център, а по този начин и като образователен център. Тази цел представлявала императивно съображение от общ интерес. Въпросният режим на данъчни облекчения допринасял за постигането на посочената цел и в тази връзка удовлетворявал и проверката за пропорционалност.

60.      Този довод следва да се отхвърли на няколко основания.

61.      На първо място следва да се посочи Решение по дело Laboratoires Fournier(19). В него Съдът установява, че подпомагането на научните изследвания и развитието може да бъде императивно съображение от общ интерес. Същевременно обаче Съдът изтъква, че национална мярка, с която се отказват предоставяните за научни изследвания данъчни облекчения за всички дейности в сферата на научните изследвания, които не се провеждат в съответната държава членка, е в пряко противоречие с целите на политиката на Съюза в областта на научните изследвания и технологичното развитие и затова такава мярка не може да бъде обоснована с аргумента, че с нея се цели да се подпомогнат националните научни изследвания и националното развитие. В мотивите си Съдът препраща по-специално към разпоредбата на член 163 ЕО — понастоящем член 179 ДФЕС, съгласно чийто параграф 2 Общността поощрява предприятията и научноизследователските центрове и университети в техните дейности в областта на научните изследвания и технологичното развитие с високо качество и подкрепя усилията им да си сътрудничат помежду си, по-специално чрез премахването на правните и финансовите пречки пред това сътрудничество.

62.      Смятам, че този извод от Решение по дело Laboratoires Fournier може пряко да се приложи към настоящото производство, още повече че в член 179 ДФЕС създаването на европейско научноизследователско пространство е посочено изрично като цел на научноизследователската политика. Следователно въпросният режим на данъчни облекчения за дарения и произтичащото от него ограничение на свободното движение на капитали принципно не могат да бъдат обосновани с довода, че с тази мярка се преследва целта да се подпомогнат националните научни изследвания и развитието в австрийските научноизследователски центрове и висши училища.

63.      Доколкото, за да обоснове ограничението на свободното движение на капитали, австрийското правителство се позовава на преследваната с режима на данъчни облекчения за дарения цел — да се подпомогне образованието в Австрия, съм съгласна с изложения аргумент, че подпомагането на образованието може да бъде императивно съображение от общ интерес. Смятам обаче, че австрийското правителство не представя доказателства, че въпросното ограничение на свободното движение на капитали е обосновано с императивни съображения за подпомагане на образованието.

64.      В тази връзка на първо място следва да се напомни, че според традиционната практика на Съда императивни съображения от общ интерес не могат да се привеждат като основание за обосноваване на дискриминационно прилагани ограничения на основни свободи(20).

65.      Безспорно е, че разглежданият режим на данъчни облекчения за дарения е — най-малкото косвено —дискриминационен(21). Спорно е обаче дали традиционната съдебна практика, според която дискриминационните ограничения на основни свободи не могат да бъдат обосновани с императивни съображения от общ интерес, може да се приложи в случай като разглеждания в настоящото производство, в който национален режим на данъчно облагане, провеждащ разграничение в зависимост от мястото на инвестиране на капитала, води до ограничение на свободното движение на капитали(22). Освен това в по-новата съдебна практика на Съда има ясни индикации, че императивните съображения от общ интерес могат да се използват в определени области, за да се обосноват дискриминационни ограничения на основните свободи, като, разбира се, винаги се съблюдава принципът на пропорционалност(23).

66.      В настоящото производство обаче не се налага да се отговори категорично на въпроса дали разглежданото ограничение на свободното движение на капитали принципно може да се обоснове с императивни съображения от общ интерес. Такова обосноваване винаги предполага да е спазен принципът на пропорционалност. Смятам, че в настоящия случай това условие не е изпълнено.

67.      При проверката за пропорционалност на разглеждания режим на данъчни облекчения за дарения по същество следва да се установи дали той има 1) подходящ характер и е 2) необходим за постигането на целта да подпомага Република Австрия в развитието ѝ като образователен център и дали е 3) съразмерно произтичащото от това ограничение на свободното движение на капитали(24).

68.      Според практиката на Съда дадена мярка има подходящ характер за постигане на изтъкнатата цел, ако действително отговаря на изискването за съгласуваното и систематичното ѝ постигане(25). Определена мярка е необходима, ако в сравнение с други подходящи за постигането на преследваната цел мерки тя засяга в най-малка степен съответния интерес или благо(26). Несъразмерно ограничение на свободното движение на капитали е налице, ако националната мярка, въпреки че допринася за постигането на целта от общ интерес, би могла да доведе до прекомерно голямо накърняване на свободното движение на капитали.

69.      В тази връзка австрийското правителство изтъква(27), че ограничаването на данъчните облекчения до посочените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации било подходящо и необходимо за постигането на целта, защото според разглеждания режим на данъчни облекчения за дарения оперативните разходи, които могат да бъдат приспаднати от данъка вследствие на дарения в полза на науката и научните изследвания, били в размер до 10 % от печалбата и така размерът на даренията бил ограничен. Следователно съществували опасения, че ако настоящото ограничение отпадне, това би довело до частично оттегляне на даренията от австрийски към чуждестранни организации, което щяло да намали разполагаемите средства на австрийските организации от приходи от дарения.

70.      Смятам, че с този аргумент австрийското правителство не доказва по достатъчно съдържателен начин, че въпросното ограничение на данъчните облекчения за дарения е необходимо за подпомагане на развитието на Република Австрия като научен и образователен център(28).

71.      Следва да се посочи, че в настоящото дело нито в писмения си отговор, нито в писмената си дуплика австрийското правителство не представя конкретни цифри за размера на годишните дарения в полза на изброените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации, нито за това, каква част от посочените приходи се използва за финансиране на дейността им. Напротив, австрийското правителство се ограничава до общо описание на системата за предоставяне на данъчни облекчения за дарения и до вероятните последици за щедростта на дарителите, които подлежат на облагане с данък върху доходите в Австрия, ако разглежданият данъчен режим бъде приведена в съответствие с правото на Съюза. Това не е достатъчно доказателство, че ограниченията в режима на данъчни облекчения за дарения до даренията в полза на местни организации е необходимо с оглед подпомагане развитието на Република Австрия като научен и образователен център. По същия начин австрийското правителство не представя никакво доказателство, че изключването на чуждестранните организации от този режим на данъчно облагане има подходящ характер. Поради тази причина, в заключение разглежданият режим на данъчни облекчения за дарения следва да се смята за несъразмерно накърняване на свободното движение на капитали.

72.      Предвид всичко изложено по-горе стигам до заключението, че следва да бъде отхвърлен като необоснован доводът на австрийското правителство, че разглежданото в настоящото производство ограничение на свободното движение на капитали се обосновава с императивни съображения за подпомагане развитието на националната наука и образование.

3.     Обобщение

73.      Въз основа на изложените по-горе разсъждения стигам до заключението, че разпоредбата на член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG, според която приспадане от данъците в рамките на законово установените граници може да се прилага само за дарения от дарители, които подлежат на облагане с данък върху доходите в Австрия, и които дарения се предоставят на изброените в тази разпоредба установени в страната организации, представлява непозволено ограничение на свободното движение на капитали и следователно нарушение на член 56 ЕО.

74.      Въпреки че в мотивираното си становище Комисията стига до заключението, че разпоредбата на член 4а, точка 1, букви а)—д) от EStG представлява нарушение на член 56 ЕО, както и на член 40 от Споразумението за ЕИП и от Република Австрия се изисква да предприеме необходимите мерки за прекратяване на нарушението, в иска си Комисията атакува само несъвместимостта на член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG с член 56 ЕО, както и с член 40 от Споразумението за ЕИП(29).

75.      По силата на член 38, параграф 1 във връзка с член 42, параграф 2 от Процедурния правилник предметът на спора следва да бъде определен в иска. Тъй като Комисията го е ограничила до разпоредбата на член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG, като се вземат предвид предходните ми разсъждения, следва да се посочи, че като е ограничила възможността за приспадане от данъка върху доходите на дарения в полза на посочените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации само до установени в Австрия организации, Република Австрия е нарушила задълженията си по член 56 ЕО.

 В – Относно нарушението на член 40 от Споразумението за ЕИП

76.      Според Комисията съображенията ѝ, че с разглеждания режим на данъчни облекчения за дарения се нарушава свободното движение на капитали по силата на член 56 ЕО, са в сила съответно и за член 40 от Споразумението за ЕИП. В тази връзка Комисията иска също да се установи, че с разглеждания режим на данъчни облекчения за дарения Република Австрия е нарушила и задълженията си по член 40 от Споразумението за ЕИП.

77.      Една от основните цели на Споразумението за ЕИП е да се осъществи по възможно най-пълен начин свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали в цялото Европейско икономическо пространство (ЕИП), така че изграденият на територията на Съюза вътрешен пазар да обхване и държавите от ЕАСТ. С оглед на това целта на редица клаузи от посоченото споразумение е да гарантират във възможно най-голяма степен еднаквото му тълкуване в цялото ЕИП(30).

78.      Според постоянната съдебна практика, видно от разпоредбите на член 40 от Споразумението за ЕИП, прогласените от тези разпоредби норми, забраняващи ограниченията за движението на капитали и дискриминацията, що се отнася до отношенията между държавите — страни по Споразумението за ЕИП, независимо дали те са членки на Съюза или на ЕАСТ, са идентични с нормите, които правото на Съюза налага в отношенията между държавите членки(31). От това следва, че щом като ограниченията за свободното движение на капитали между лица от държавите — страни по Споразумението за ЕИП, трябва да се преценяват от гледна точка на член 40 от посоченото споразумение и на приложение XII към него, тези разпоредби имат същия правен обхват като идентичните по същество разпоредби на член 56 ЕО(32).

79.      Следователно в съответствие с разсъжденията ми относно нарушението на член 56 ЕО също следва да се установи, че като е ограничила възможността за приспадане от данъка върху доходите на дарения в полза на посочените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации само до установени в Австрия организации, Република Австрия е нарушила задълженията си по член 40 от Споразумението за ЕИП.

VIII –  По съдебните разноски

80.      Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Република Австрия и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

IX –  Заключение

81.      Поради изложените по-горе съображения предлагам на Съда да постанови следното решение:

„1)      Като е ограничила възможността за приспадане от данъка върху доходите на дарения в полза на посочените в член 4а, точка 1, букви а)—г) от EStG организации само до установени в Австрия организации, Република Австрия е нарушила задълженията си по член 56 ЕО и по член 40 от Споразумението за ЕИП от 2 май 1992 г.

2)      Осъжда Република Австрия да заплати съдебните разноски“.

1 –      Оригинален език на заключението: немски. Език на производството: немски.

2 – С оглед на използваните в ДЕС и ДФЕС наименования понятието „право на Съюза“ се използва като събирателно понятие за общностно право и право на Съюза. Ако по-нататък се привеждат отделни разпоредби от първичното право, се посочват валидните разпоредби ratione temporis.

3 –      Bundesgesetz vom 7. Juli 1988 über die Besteuerung des Einkommens natürlicher Personen (Федерален закон от 7 юли 1988 г. за данъчното облагане на доходите на физическите лица, наричан по-нататък „EStG“), BGBl. Nr. 400/1988.

4 – Вж. Решение от 1 юли 2010 г. по дело Dijkman и Dijkman-Lavaleije (C-233/09, все още непубликувано в Сборника, точка 20), Решение от 3 юни 2010 г. по дело Комисия/Испания (C-487/08, все още непубликувано в Сборника, точка 37), Решение от 17 септември 2009 г. по дело Glaxo Wellcome (C-182/08, Сборник, стр. I-8591, точка 34), Решение от 11 септември 2007 г. по дело Schwarz и Gootjes-Schwarz (C-76/05, Сборник, стр. I-6849, точка 69), Решение от 7 септември 2004 г. по дело Manninen (C-319/02, Recueil, стр. I-7477, точка 19) и Решение от 29 април 1999 г. по дело Royal Bank of Scotland (C-311/97, Recueil, стр. I-2651, точка 19).

5 –      За принципно решение се счита Решение от 27 януари 2009 г. по дело Persche (C-318/07, Сборник, стр. I-359, точка 27). Вж. в тази връзка и Решение от 22 април 2010 г. по дело Mattner (C-510/08, все още непубликувано в Сборника, точка 20), в което се потвърждава, че и данъчното третиране при дарение на земя попада в приложното поле на разпоредбите относно движението на капитали, ако съставните им елементи не са в границите само на една държава членка. Преди това Съдът вече установява, че наследствата представляват движения на капитали по смисъла на член 56 ЕО, с изключение на случаите, в които съставните им елементи са в границите само на една държава членка; вж. Решение от 11 септември 2008 г. по дело Eckelkamp и др. (C-11/07, Сборник, стр. I-6845, точка 39).

6 – Съгласно член 4a, точка 1 от EStG съответната организация следва да докаже наличието на условията по точка д) чрез удостоверение от Finanzamt Wien 1/23 (Данъчна служба Виена 1/23), издадено под условието, че може да бъде отменено по всяко време.

7 –      Република Австрия изтъква единствено, че и чуждестранен университет, както и сходна с Академията на науките чуждестранна институция, а и сходен чуждестранен фонд за насърчаване на изследванията също биха могли да се възползват от данъчните облекчения, ако тези институции преследват някоя от целите в областта на науката, за които се предвиждат данъчни облекчения; вж. в частност дупликата, точка 9 и сл.

8 –      Заключение на генералния адвокат Mengozzi от 14 октомври 2008 г. по дело Persche (решението е посочено по-горе в бележка под линия 5), точка 47.

9 –      Решение по дело Persche (посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 38 и сл.).

10 – Вж. в тази връзка и заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело Persche (решението е посочено по-горе в бележка под линия 5), точка 48.

11 –      Вж. Решение по дело Dijkman и Dijkman-Lavaleije (посочено по-горе в бележка под линия 4, точка 42).

12 –      Вж. в тази връзка Решение по дело Комисия/Испания (посочено по-горе в бележка под линия 4, точка 47), Решение по дело Persche (посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 41), Решение по дело Eckelkamp и др. (посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 59), Решение от 14 септември 2006 г. по дело Centro di Musicologia Walter Stauffer (C-386/04, Recueil, стр. I-8203, точка 32), Решение от 19 януари 2006 г. по дело Bouanich (C-265/04, Recueil, стр. I-923, точка 38), Решение по дело Manninen (посочено по-горе в бележка под линия 4, точка 29) и Решение от 6 юни 2000 г. по дело Verkooijen (C-35/98, Recueil, стр. I-4071, точка 43).

13 – Вж. само Решение по дело Persche (посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 48) и Решение по дело Centro di Musicologia Walter Stauffer (посочено по-горе в бележка под линия 12, точка 39).

14 –      Решение по дело Persche (посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 45 и сл.).

15 – Вж. само Решение по дело Centro di Musicologia Walter Stauffer (посочено по-горе в бележка под линия 12, точка 59) и Решение по дело Manninen (посочено по-горе в бележка под линия 4, точка 49). Вж. също Решение от 22 декември 2010 г. по дело Tankreederei I (C-287/10, все още непубликувано в Сборника, точка 27).

16 – Вж. в тази връзка и Решение от 8 септември 2010 г. по дело Markus Stoß (C-316/07, C-358/07 до C-360/07, C-409/07 и C-410/07, все още непубликувано в Сборника, точка 105).

17 –      Вж. в тази връзка Решение по дело Tankreederei I (посочено по-горе в бележка под линия 15, точка 30 и сл.).

18 – Така в точка 19 от писмения си отговор австрийското правителство посочва, че обективно сходство с положението на организации, „които наистина са установени в различни държави членки, но са си поставили за цел да подпомагат идентични общи интереси“, не можело да има поради липсата на публично влияние извън границите на съответните държави (членки).

19 – Решение от 10 март 2005 г. по дело Laboratoires Fournier (C-39/04, Recueil, стр. I-2057, точка 23).

20 – Основополагащо в тази връзка е Решение от 30 ноември 1995 г. по дело Gebhard (C-55/94, Recueil, стр. I-4165, точка 37). Вж. относно дискриминационните ограничения на свободното предоставяне на услуги Решение от 6 октомври 2009 г. по дело Комисия/Испания (C-153/08, Сборник, стр. I-9735, точка 36), Решение от 30 март 2006 г. по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti (C-451/03, Recueil, стр. I-2941, точка 36 и сл.) и Решение от 16 януари 2003 г. по дело Комисия/Италия (C-388/01, Recueil, стр. I-721, точка 19). Относно принципа, че ограничаването на свободата на установяване, основано на гражданство, не може да се обоснове с императивни съображения от общ интерес, вж. Решение от 16 декември 2010 г. по дело Комисия/Франция (C-89/09, все още непубликувано в Сборника, точка 50 и сл.), Решение от 1 юни 2010 г. по дело Blanco Pérez и Chao Gómez (C-570/07 и C-571/07, все още непубликувано в Сборника, точка 61 и сл.), Решение от 19 май 2009 г. по дело Apothekerkammer des Saarlandes и др. (C-171/07 и C-172/07, Сборник, стр. I-4171, точка 25 и сл.) и Решение от 10 март 2009 г. по дело Hartlauer (C-169/07, Сборник, стр. I-1721, точка 44 и сл.).

21 – Австрийското правителство не оспорва обстоятелството, че чуждестранните организации са принципно изключени от обхвата на член 4, точка 1, букви а)—г) от EstG. Въпреки че разпоредбата на член 4, точка 1, буква д) не ограничава изрично кръга на организациите, които могат да попаднат в приложното поле на посочения режим, до местни образователни, научноизследователски и научни организации, трябва да се приеме, че на практика чуждестранни организации, установени в други държави — членки на ЕС, едва ли биха могли да изпълнят изискванията на член 4, точка 1, буква д). Следователно е налице дискриминация при облагането с данък върху доходите на дарители, подлежащи на данъчно облагане в Австрия, която дискриминация се основава на мястото на инвестиране на капитала. Вж. точка 32 и сл. от настоящото заключение.

22 –      В превърналата се в постоянна съдебната практика Съдът приема, че национален режим на данъчно облагане, в който се провежда разграничение между местни и чуждестранни фактически ситуации и по този начин се ограничава свободното движение на капитали, може да бъде разглеждан като съвместим с разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали само ако различното третиране се отнася до положения, които не са обективно сходни, или ако са обосновани с императивни съображения от общ интерес (вж. само посочената в бележка под линия 12 съдебна практика). Следователно посочената формулировка предполага, че и различно данъчноправно третиране на обективно сходни местни и чуждестранни положения, което поражда нарушение на свободното движение на капитали, може да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес; това изрично е посочено в Решение по дело Centro di Musicologia Walter Stauffer (посочено по-горе в бележка под линия 12, точка 42).

23 – Такъв е напр. случаят в областта на националните мерки за опазване на околната среда с дискриминационен характер. Вж. в тази връзка заключението ми от 16 декември 2010 г. по все още висящо дело C-28/09 (Комисия/Австрия, точка 82 и сл.).

24 – Относно тази тристепенна схема на проверката за пропорционалност вж. моето заключение от 14 април 2010 г. по все още висящо дело Комисия/Германия (С-271/08, все още непубликувано в Сборника, точка 189), както и заключение от 16 декември 2010 г. по дело Комисия/Австрия (посочено по-горе в бележка под линия 23, точка 93).

25 – Вж. Решение от 11 март 2010 г. по дело Attanasio Group (C-384/08, все още непубликувано в Сборника, точка 51) и Решение от 17 ноември 2009 г. по дело Presidente del Consiglio dei Ministri (C-169/08, Сборник, стр. I-10821, точка 42).

26 – Решение от 11 юли 1989 г. по дело Schräder (265/87, Recueil, стр. 2237, точка 21).

27 – Писмен отговор, точка 29 и сл.

28 –      В рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения Комисията трябва да представи достатъчно факти, които да обосноват нарушение на правото на Съюза. Когато това е направено, какъвто е случаят с настоящото производство, държавата членка е длъжна да се защити обосновано и изчерпателно срещу представените данни и произтичащите от тях последици; вж. само Решение от 22 септември 1988 г. по дело Комисия/Гърция (272/86, Recueil, стр. 4875, точка 21).

29 –      Това произтича още от представянето на австрийската национална правна уредба в точка 7 и сл. от иска, където се описва единствено член 4a, точка 1, букви а)—г) от EStG.

30 –      Решение от 28 октомври 2010 г. по дело Établissements Rimbaud (C-72/09, все още непубликувано в Сборника, точка 20), Решение от 11 юни 2009 г. по дело Комисия/Нидерландия (C-521/07, все още непубликувано в Сборника, точка 32) и Решение от 23 септември 2003 г. по дело Ospelt и Schlössle Weissenberg (C-452/01, Recueil, стр. I-9743, точка 29).

31 –      Решение по дело Établissements Rimbaud (посочено в бележка под линия 30, точка 21), както и Решение по дело Ospelt и Schlössle Weissenberg (посочено в бележка под линия 30, точка 28).

32 –      Решение по дело Établissements Rimbaud (посочено в бележка под линия 30, точка 22) и Решение по дело Комисия/Нидерландия (посочено в бележка под линия 30, точка 33).