Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н J. MAZÁK

представено на 15 септември 2011 година(1)

Дело C-427/10

Banca Antoniana Popolare Veneta SpA, която поглъща Banca Nazionale dell'Agricoltura SpA

срещу

Ministero dell'Economia e delle Finanze

и

Agenzia delle Entrate

(Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione (Италия)

„Данък върху добавената стойност — Недължимо начислен и платен данък — Право на доставчика на услугата да иска от данъчната администрация възстановяване на недължимо платения ДДС — Право на потребителя на услугата да иска от доставчика на услугата връщане на обективно недължимо платеното, съответстващо на недължимо начисления ДДС — Изменение на тълкуването на разпоредба на националното право, която предвижда освобождаване от ДДС — Принципи на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания“





 Фактически и правни обстоятелства на спора по главното производство и преюдициални въпроси

1.        Спорът пред италианските юрисдикции се отнася до сумите, внесени в държавния бюджет от Banca Nazionale dell’Agricoltura SpA (наричана по-нататък „BNA“) като данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) върху възнагражденията, получени от дейността по събиране на налози на консорциумите, извършвана за сметка на три Consorzi di Bonifica (оздравителни консорциуми) от 1984 г. до 1994 г.

2.        По това време дейността по събиране на налози на консорциумите не се счита за „дейност по събиране на данъци, включително за дейност по внасяне на данъка за сметка на данъчнозадължените лица“, която дейност е освободена от ДДС по силата на член 10, точка 5 от Указ № 633 от 26 октомври 1972 г. на президента на републиката за въвеждане и уреждане на данъка върху добавената стойност(2) (наричан по-нататък „Президентски указ № 633/72“).

3.        С циркулярно писмо № 52/E от 26 февруари 1999 г. обаче данъчната администрация променя първоначалното тълкуване на тази разпоредба на Президентски указ № 633/72, като приема, че налозите на консорциумите имат данъчен характер и че следователно дължимите от консорциумите възнаграждения трябва да се считат за освободени от ДДС. Съгласно предоставената от Corte suprema di cassazione (Италия) в акта за преюдициално запитване информация посоченото циркулярно писмо е в съответствие с новата насока в съдебната практика относно данъчния характер на налозите на консорциумите.

4.        След промяната на тълкуването на член 10, точка 5 от Президентски указ № 633/72 заинтересуваните консорциуми искат от SIFER SpA, правоприемник на BNA, в качеството му на концесионер на събирането на налози на консорциумите, да върне сумите, които съответстват на заплатения върху възнагражденията, получени за събирането на налозите, ДДС като обективно недължимо платен по смисъла на член 2033 от Гражданския кодекс.

5.        По силата на италианското право такъв спор, а именно спор между лицето, което понася тежестта на ДДС, от една страна, и доставчика на услугата, който е събрал ДДС, от друга страна, относно обективно недължимо платено се счита за спор, който няма данъчен характер и който следователно е подсъден на общите граждански юрисдикции. Искът за връщане на недължимо платеното се погасява с предвидения в член 2946 от Гражданския кодекс общ десетгодишен давностен срок.

6.        Един от заинтересуваните консорциуми призовава SIFER SpA пред граждански съд, който уважава искането за привличане на BNA за отнасящите се до нея суми. Съдът осъжда BNA да заплати съответстващата на ДДС сума, която е била начислена върху възнагражденията, заплатени за събирането на налози, ведно с лихвите. BNA обжалва това решене.

7.        След гражданския иск BNA иска от данъчната администрация да ѝ възстанови ДДС, който съответства на исканите от заинтересуваните консорциуми суми. След мълчаливия отказ по това искане BNA подава три отделни жалби срещу данъчната администрация.

8.        Такъв спор, а именно спор между BNA като доставчик на услугата по събиране на ДДС, от една страна, и данъчната администрация, от друга страна, относно връщането на недължимо платен ДДС е подсъден на данъчните юрисдикции. Съгласно предоставената от запитващата юрисдикция информация нормативният източник на правото на възстановяване е член 21от нормите за уреждане на данъчни спорове (Законодателен декрет № 546/92), който в своя параграф 2 предвижда, че „при липсата на специални разпоредби искането за възстановяване се погасява с изтичането на срок от две години, считано от датата на плащането или от датата на настъпване на факта, който дава право на възстановяване, в случай че последната дата е по-късна“.

9.        Макар данъчната юрисдикция, която действа като първа инстанция, да уважава жалбата на BNA и да осъжда данъчната администрация да възстанови спорните суми, данъчната юрисдикция, която действа като втора инстанция, след като съединява подадените от данъчната администрация жалби, изменя решенията на първата инстанция, като посочва, че BNA е изгубила правото си на възстановяване поради изтичането на предвидения в член 21, параграф 2 от Законодателен декрет № 546/92 срок и че циркулярно писмо № 52/E на данъчната администрация не е подходяща основа, която може да обоснове обстоятелството, че са изпълнени условията за признаване на правото на възстановяване.

10.      Като се основава на описаните фактически и правни обстоятелства, Corte suprema di cassazione, който се произнася по касационната жалба срещу решението на второинстанционната данъчна юрисдикция, подадена от Banca Antoniana Popolare Veneta SpA (наричана по-нататък „BAPV“), която поглъща BNA, решава да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Допускат ли принципите на ефективност, на недопускане на дискриминация и на данъчен неутралитет в областта на ДДС национална правна уредба или практика, които предвиждат, че правото на придобиващия/клиента на възстановяване на неоснователно платения ДДС представлява, за разлика от правото, упражнено от главния длъжник (прехвърлител или доставчик на услуги), право на възстановяване на обективно недължимо платено по общия ред, и че срокът, предвиден за придобиващия/клиента, е чувствително по-дълъг от предвидения за прехвърлителя/доставчик, така че искането на първия, упражнено когато срокът за втория е изтекъл отдавна, може да доведе до осъждане за възстановяване на последния, без същият да може повече да иска възстановяване от финансовата администрация, и то без да е предвиден каквато и да било инструмент, който да позволи да се координират производствата, които са ангажирани или предстои да бъдат ангажирани пред различните юрисдикции, за де се предотвратят конфликтите или споровете?

2)      Независимо от предходната хипотеза, съвместима ли е с вече посочените принципи национална съдебна или административна практика, които допускат издаването на решение за възстановяване срещу прехвърлителя/доставчика на услуги и в полза на придобиващия/клиента, когато прехвърлителят/доставчикът на услуги не е предявил иск за възстановяване пред друг съд в предоставените му срокове, позовавайки се на дадено от съдебната и последвано от административната практика тълкуване, според което сделката се облага с ДДС?“

 Съображения

 По първия преюдициален въпрос

11.      С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали е съвместимо с принципите на данъчен неутралитет в областта на ДДС, на ефективност и на недопускане на дискриминация национално законодателство, което, що се отнася до недължимо внесен в държавния бюджет ДДС, първо, предоставя различни права, от една страна, на доставчика на услуги, в качеството му на данъчнозадължено по ДДС лице (а именно правото на възстановяване на недължимо платения на данъчната администрация ДДС, като за целта трябва да бъде направено съответното искане в срок от две години, считано от датата на плащането или от датата на настъпване на факта, който дава право на възстановяване), и от друга страна, на потребителя на услуги в качеството му на лице, което понася тежестта на ДДС (а именно правото на връщане на недължимо платеното по отношение на доставчика на услуги, което се погасява с изтичането на десетгодишен давностен срок), и второ, предвижда, че евентуалните спорове относно тези права са подсъдни на различни юрисдикции (а именно на данъчна юрисдикция в случай на спор между доставчика на услуги и данъчната администрация и на гражданска юрисдикция в случай на спор между потребителя и доставчика на услуги).

12.      Най-напред следва да се посочи, че съгласно предоставената от Corte suprema di cassazione с акта за преюдициално запитване информация тази юрисдикция не спори, че въпросните данъци са били недължимо начислени и внесени в държавния бюджет. Следователно по този въпрос не съществува спор между тази юрисдикция и общите италиански граждански юрисдикции, които са се произнесли по предявения от заинтересуваните консорциуми срещу BNA иск за връщане на недължимо платеното. Проблемът, който се поставя с преюдициалните въпроси, се отнася до произтичащото от това право, а именно правото на възстановяване на недължимо платения ДДС, и по-специално реда и условията за неговото упражняване.

13.      Считам, че от съдебната практика може да бъде направен изводът, че правото на Съюза налага най-общо на държавите членки задължението да направят възможно възстановяването на недължимо получения ДДС, както и упражняването на свързаните с това възстановяване права от частноправните субекти. Когато се произнася по допустимостта на преюдициалните въпроси по дело Schmeink & Cofreth и Strobel, Съдът изхожда именно от тази предпоставка(3).

14.      В Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа(4) обаче не се съдържа нито една разпоредба относно възстановяването на недължимо начисления и впоследствие внесен в държавния бюджет ДДС.

15.      В това отношение следва да се припомни, че Съдът вече неколкократно е имал повод да посочи, че поради липсата на общностна правна уредба в областта на възстановяването на недължимо получените национални данъци този въпрос е уреден по различен начин в различните държави членки. При това положение във вътрешния правен ред на всяка държава членка следва да се определят компетентните юрисдикции и процесуалните правила за съдебните производства, за да се гарантира защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, като посочените правила, от една страна, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от правилата, които уреждат сходни съдебни производства по вътрешното право (принцип на равностойност), и от друга страна, те не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност)(5).

16.      По този въпрос следва да се добави също, че след измененията, въведени с Лисабонския договор, същото задължение тежи върху държавите членки пряко по силата на Договора за Европейския съюз. Съгласно член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза.

17.      Що се отнася до италианската система за възстановяване на недължимо получен ДДС, тази система и нейните три аспекта не за пръв път са предмет на поставени на Съда от италианските юрисдикции преюдициални въпроси.

18.      Първо, в спора, довел до постановяване на Решение по дело Reemtsma Cigarettenfabriken(6), Съдът разглежда италианската система в светилната на принципите на неутралитет, на ефективност и на недопускане на дискриминация от гледна точка на факта, че посочената система предвижда различни правни средства за защита за доставчика и за потребителя на услуги с оглед възстановяването на недължимо начисления и платен ДДС. Съдът констатира, че посочените принципи не се противопоставят на национално законодателство, съгласно което единствено доставчикът на услуги може да иска от данъчните органи възстановяване на недължимо платените като ДДС суми, а потребителят на услуги може да предяви срещу този доставчик граждански иск за връщане на недължимо платеното(7).

19.      Второ, в спора, довел до постановяване на Решение по дело Edis(8), Съдът разглежда друг аспект от италианската система за възстановяване на недължимо получен ДДС, а именно различните преклузивни или давностни срокове, от една страна, за отправеното до данъчната администрация искане за възстановяване на недължимо платен ДДС и от друга страна, за иска за връщане на недължимо платеното между частноправни субекти. Съдът постановява, че общностното право допуска законодателството на държава членка, което, наред с приложимия към исковете за връщане на недължимо платеното между частноправни субекти общ давностен срок, предвижда особени по-неблагоприятни правила за предявяване на искове и за обжалване при оспорването на данъци и други налози(9).

20.      Трето, що се отнася до самата продължителност на преклузивния срок за отправяне до данъчната администрация на искане за възстановяване на недължимо платен ДДС, от практиката на Съда следва, че трябва да става дума за разумен срок, който да защитава едновременно данъчнозадълженото лице и съответната администрация. В действителност такъв срок не може да направи практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред(10). Възможността искането за възстановяване на недължимо платено ДДС да се упражнява без никакво ограничение във времето би била в противоречие с принципа на правната сигурност, който изисква да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчнозадълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация(11).

21.      Преценката за разумния характер на срока се прави от Съда поотделно за всеки случай. Що се отнася до двегодишния преклузивен срок, Съдът счита, че такъв срок е разумен по отношение на правото на приспадане на ДДС(12). Според мен този извод може да бъде приложен по аналогия и към правото на възстановяване на недължимо платен ДДС.

22.      Следователно въз основа на горепосочената съдебна практика изглежда, че италианската система за възстановяване на недължимо получен ДДС, предмет на настоящите преюдициални въпроси, сама по себе си е съвместима като цяло с принципите на ефективност, на недопускане на дискриминация и на данъчен неутралитет.

23.      В настоящия случай обаче равновесието на италианската система е било нарушено от данъчната администрация, която посредством циркулярно писмо променя тълкуването на член 10, точка 5, от Президентски указ № 633/72, който предвижда освобождаване от ДДС на дейността по събиране на данъци. В циркулярното писмо се приема, че налозите на консорциумите имат данъчен характер и че следователно възнагражденията, получени за дейността по събиране на тези налози, трябва да се считат за освободени от ДДС.

24.      Като се има предвид, че промяната на посоченото тълкуване е била извършена след изтичането на предвидения за данъчнозадълженото лице, в случая за BNA, преклузивен срок, това данъчнозадължено лице вече не може да иска от данъчната администрация да му възстанови сумата, която съответства на начисления и впоследствие внесен в държавния бюджет ДДС върху възнагражденията, получени от дейността по събиране на налози на консорциумите, докато консорциумите, в качеството им на потребители на услугата по събиране на налози на консорциумите, все още могат да поискат от BNA да им върне въпросните суми като обективно недължимо платени.

25.      Следователно BNA ще понесе тежестта на ДДС, въпреки че в качеството му на данък върху потреблението ДДС по принцип трябва да се понесе от крайния потребител, в случая от консорциумите.

26.      В настоящия случай обаче BNA няма вина за това положение. Както посочва Corte suprema di cassazione в акта за преюдициално запитване, BNA само е следвала съществуващата към момента на начисляване на ДДС административна и съдебна практика, съгласно която не се дължи ДДС, тъй като налозите на консорциумите не са имали данъчен характер.

27.      Всъщност нищо не показва, че BNA не е действала като достатъчно предпазлив и съобразителен данъкоплатец. Следователно изглежда, че отговорността за безрезултатното изтичане на двегодишния срок, считано от датата на плащане на ДДС, който е предоставен на BNA, за да поиска възстановяване на недължимо платените суми, не се носи от нея, а от данъчната администрация.

28.      Считам, че при това положение трябва да се прецени дали последиците, които промяната в тълкуването на член 10, точка 5 от Президентски указ № 633/72 оказва върху правното положение на BAPV, което поглъща BNA, така както са описани по-горе, противоречат на принципите на правната сигурност и на защитата на оправданите правни очаквания, които съгласно постоянната съдебна практика са част от общностния правен ред и които на това основание трябва да се спазват както от общностните институции, така и от държавите членки при упражняване на предоставените им с общностните директиви правомощия(13).

29.      Всъщност не Съдът е този, който трябва да прецени дали дадена национална правна уредба, нейното тълкуване, както и прилагането ѝ съответстват на принципите на правната сигурност и на защитата на оправданите правни очаквания. Единствено запитващата юрисдикция трябва да направи тази преценка. Съдът, който се произнася по преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС, е компетентен единствено да предостави на тази юрисдикция всички тълкувателни елементи, свързани с общностното право, които да ѝ позволят да прецени тази съвместимост(14).

30.      В това отношение следва да се припомни, че принципът на правната сигурност изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни и от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти. Това се налага с особена строгост, когато става въпрос за правна уредба, която може да породи финансови задължения, за да се позволи на заинтересуваните лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага(15).

31.      Считам, че в случая съмненията не са свързани с ясния и точен характер на член 10, точка 5 от Президентски указа № 633/72, който предвижда освобождаване от ДДС на дейността по събиране на данъци, а с предвидимостта на прилагане на тази разпоредба. Изхождам от предпоставката, че прилагането на правото е неразривно свързано с тълкуването му, което тълкуване в случая е било променено от данъчната администрация.

32.      За да прецени предвидимостта на тълкуването и прилагането на член 10, точка 5 от Президентски указ № 633/72, запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид не само факта, че данъчната администрация е променила позицията си относно данъчното облагане на възнагражденията, получени от дейността по събиране на налози на консорциуми, но и това, че позицията на италианските юрисдикции по този въпрос е в процес на изменение.

33.      Що се отнася до принципа на защита на оправданите правни очаквания, решенето по дело Elmeka(16) би могло да е от полза за запитващата юрисдикция, макар че това решение се отнася до оправданите правни очаквания на данъчнозадължените лица по отношение на актовете на административните органи. Считам, че произтичащите от това решение изводи са приложими към всяко поведение на административните органи.

34.      Следователно запитващата юрисдикция най-напред трябва да определи дали поведението на данъчната администрация създава у предпазливия и съобразителен икономически оператор разумни очаквания и след това, ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, да установи дали посочените очаквания са оправдани(17).

35.      В това отношение по време на съдебното заседание представителят на италианското правителство посочва, че от известно време вече се спори по въпроса за освобождаването от ДДС на дейността по събиране на налози на консорциумите, така че е било невъзможно да се прецени дали актовете на административните органи са породили оправдани очаквания у един предпазлив и съобразителен икономически оператор.

36.      Считам, че сам по себе си посоченият довод не трябва да играе решаваща роля в преценката на запитващата юрисдикция. Следва да се вземе предвид също така, първо, продължителността на периода, в който е била в сила първоначалната административна и съдебна практика, съгласно която дейността по събиране на налози на консорциумите подлежи на данъчно облагане, и второ, моментът, съпоставен с фактите в основата на спора по главното производство, в който започват споровете относно естеството на налозите на консорциумите.

37.      Накрая, искам да добавя, че при преценката си запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид и правото на собственост, гарантирано с член 1 от Първия допълнителен протокол към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и уредено в член 17 от Хартата на основаните права на Европейския съюз, което съгласно установената съдебна практика е част от общите принципи на правото на Съюза. Съгласно съдебната практика този принцип не е абсолютен, а трябва да се разглежда във връзка с обществената си функция. Следователно упражняването на правото на собственост може да бъде предмет на определени ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Европейския съюз цели от общ интерес и че не представляват по отношение на следваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираното по този начин право(18).

38.      В случая запитващата юрисдикция трябва да прецени дали разглежданата италианска система, и преди всичко различните преклузивни и давностни срокове, които тя предвижда за BAPV, от една страна, и за консорциумите, от друга страна, що се отнася до упражняването на правата им, произтичащи от недължимо начисления и впоследствие внесен в държавния бюджет ДДС, води до засягане на правото на собственост на BAPV вследствие на изразяващата се в промяна на тълкуването намеса на данъчната администрация.

39.      Ако това е така запитващата юрисдикция следва да прецени дали са налице произтичащите от съдебната практика и посочени в точка 37 от настоящото заключение условия.

40.      С оглед на гореизложеното считам, че Съдът трябва да отговори на първия въпрос в смисъл, че принципите на неутралитет, на ефективност и на недопускане на дискриминация допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която, що се отнася до недължимо платения в държавния бюджет ДДС, първо, предоставя различни права, спрямо които се прилага различен преклузивен и евентуално давностен срок, на доставчика на услуги в качеството му на данъчнозадължено по ДДС лице, от една страна, и на потребителя на услуги в качеството му на лице, което понася тежестта на ДДС, от друга страна, и второ, предвижда, че евентуалните спорове относно тези права са подсъдни на различни юрисдикции, при условие че посочената правна уредба се прилага в съответствие с принципите на правната сигурност и на защитата на оправданите правни очаквания, както и при зачитане на правото на собственост.

 По втория преюдициален въпрос

41.      С втория си въпрос Corte suprema di cassazione иска да се установи дали е съвместима с принципите на ефективност, на недопускане на дискриминация и на данъчен неутралитет в областта на ДДС национална съдебна или административна практика, която позволява издаването на решение за възстановяване срещу доставчика на услуги и в полза на потребителя на услуги, когато доставчикът на услуги не е упражнил правото на иск за възстановяване пред друг съд в предоставените му срокове, позовавайки се на дадено от съдебната и последвано от административната практика тълкуване, според което сделката се облага с ДДС.

42.      По време на съдебното заседание представителят на италианското правителство иска от Съда да обяви за недопустим втория въпрос с мотива, че въпросът за възстановяването на недължимо начисления от BNA или евентуално от BAPV, което поглъща BNA, ДДС не е предмет на спора по главното производство.

43.      Както следва от установената съдебна практика, само националните юрисдикции, които са сезирани със спора и трябва да поемат отговорността за последващото му съдебно решаване, могат да преценят, предвид особеностите на делото, както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставят на Съда. Отправеното от националната юрисдикция запитване може да бъде отхвърлено само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство(19).

44.      Считам, че по настоящото дело е налице именно такова положение. Трябва да се признае, че спорът по главното производство, в рамките на който са поставени преюдициалните въпроси, се отнася само до възстановяването на недължимо внесения в държавния бюджет ДДС от данъчната администрация, тъй като въпросът за възстановяването на недължимо начисления ДДС от BAPV, което поглъща BNA, е бил разгледан от друга италианска юрисдикция.

45.      Като се има предвид, че отговорът на Съда не може да бъде полезен за разрешаването на спора по главното производство, считам, че Съдът трябва да обяви за недопустим втория въпрос на Corte suprema di cassazione.

46.      В случай че Съдът не приеме това становище и обяви за допустим втория въпрос, считам, че предложеният от мен на Съда отговор на първия въпрос същевременно отговаря и на втория въпрос, тъй като той също е насочен към преценката на италианската система за възстановяване на недължимо получен ДДС.

 Заключение

47.      С оглед на гореизложеното предлагам на Съда, на първо място, да обяви за недопустим втория преюдициален въпрос на Corte suprema di cassazione и на второ място, да отговори на първия преюдициален въпрос на тази юрисдикция по следния начин:

„Принципите на неутралитет, на ефективност и на недопускане на дискриминация допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която, що се отнася до недължимо платения в държавния бюджет данък върху добавената стойност, първо, предоставя различни права, спрямо които се прилага различен преклузивен и евентуално давностен срок, на доставчика на услуги в качеството му на данъчнозадължено по данъка върху добавената стойност лице, от една страна, и на потребителя на услуги в качеството му на лице, което понася тежестта на данъка върху добавената стойност, от друга страна, и второ, предвижда, че евентуалните спорове относно тези права са подсъдни на различни юрисдикции, при условие че посочената правна уредба се прилага в съответствие с принципите на правната сигурност и на защитата на оправданите правни очаквания, както и при зачитане на правото на собственост.“

1 – Език на оригиналния текст: френски.

2 –      Редовна притурка към GURI № 292 от 11 ноември 1972 г.

3 –      Решение от 19 септември 2000 г. (C-454/98, Recueil, стр. I-6973, точки 39 и 49).

4 –      ОВ L 145, стр. 1.

5 –      Вж. в това отношение Решение от 15 септември 1998 г. по дело Edis (C-231/96, Recueil, стр. I-4951, точки 33 и 34), Решение от 11 юли 2002 г. по дело Mark & Spencer (C-62/00, Recueil, стр. I-6325, точка 34) и Решение от 21 януари 2010 г. по дело Alstom Power Hydro (C-472/08, Сборник, стр. I-623, точка 17).

6 –      Решение от 15 март 2007 г. (C-35/05, Сборник, стр. I-2425).

7 –      Решение по дело Reemtsma Cigarettenfabriken (посочено в бележка под линия 6, точка 42).

8 –      Посочено в бележка под линия 5.

9 –      Решение по дело Edis (посочено в бележка под линия 5, точка 37). Същата констатация е направена и в Решение от 9 февруари 1999 г. по дело Dilexport (C-343/96, Recueil, стр. I-579, точка 28).

10 –      Вж. в този смисъл Решение от 16 декември 1976 г. по дело Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral (33/76, Recueil, стр. 1989, точка 5), Решение по дело Edis (посочено в бележка под линия 5, точка 35) и Решение от 30 юни 2011 г. по дело Meilicke и др. (C-262/09, все още непубликувано в Сборника, точка 56).

11 –      Вж. по аналогия Решение от 8 май 2008 г. по дело Ecotrade (C-95/07 и C-96/07, Сборник, стр. I-3457, точка 44) и Решение по дело Alstom Power Hydro (посочено в бележка под линия 5, точка 16).

12 –      Вж. Решение по дело Ecotrade (посочено в бележка под линия 11, точка 48) и Решение по дело Alstom Power Hydro (посочено в бележка под линия 5, точка 20).

13 –      Вж. в този смисъл Решение от 14 септември 2006 г. по дело Elmeka (C-181/04—C-183/04, Recueil, стр. I-8167, точка 31) и Решение от 10 септември 2009 г. по дело Plantanol (C-201/08, Сборник, стр. I-8343, точка 43 и цитираната съдебна практика).

14 –      Вж. в този смисъл Решение по дело Plantanol (посочено в бележка под линия 13, точка 45 и цитираната съдебна практика).

15 –      Вж. в този смисъл Решение по дело Plantanol (посочено в бележка под линия 13, точка 45 цитираната съдебна практика) и Решение от 2 декември 2009 г. по дело Aventis Pasteur (C-358/08, Сборник, стр. I-11305, точка 47).

16 –      Посочено в бележка под линия 13.

17 –      Вж. в този смисъл решение по дело Elmeka (посочено в бележка под линия 13, точка 32 и цитираната съдебна практика).

18 –      Вж. в този смисъл Решение от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (C-402/05 P и C-415/05 P, Сборник, стр. I-6351, точка 355 цитираната съдебна практика).

19 –      Вж. в този смисъл по-специално Решение от 17 май 1994 г. по дело Corsica Ferries (C-18/93, Сборник, стр. I-1783, точка 14), Решение от 18 юни 1998 г. по дело Corsica Ferries France (C-266/96, Recueil, стр. I-3949, точка 27) и Решение от 10 март 2009 г. по дело Heinrich (C-345/06, Сборник, стр. I-1659, точки 36 и 37).