Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА V. TRSTENJAK

представено на 12 януари 2012 година(1)

Дело C-591/10

Littlewoods Retail Ltd и др.

срещу

Her Majesty's Commissioners of Revenue and Customs

(Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Обединено кралство)

„Възстановяване на ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза — Олихвяване — Проста лихва — Сложна лихва — Процесуална автономия на държавите членки — Принцип на ефективност — Принцип на равностойност“





I –  Въведение

1.        С настоящото преюдициално запитване High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division отправя до Съда четири въпроса във връзка с произтичащото от правото на Съюза задължение за възстановяване на ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза. Запитващата юрисдикция по-специално иска да се изясни дали и евентуално в какъв обем държавата членка, събрала ДДС в нарушение на разпоредбите за ДДС в правото на Съюза, освен да го възстанови, е длъжна да плати и лихва върху главницата.

II –  Правна уредба

 А –      Национално право

2.        Value Added Tax Act 1994 (наричан по-нататък „VATA 1994“) съдържа националните законови разпоредби относно администрирането, начисляването и принудителното събиране на ДДС и относно реда за обжалване пред специализирана юрисдикция.

3.        Ако данъчнозадълженото лице е надвнесло ДДС, съгласно член 80 от VATA 1994 то може да поиска надвнесената сума да бъде възстановена. Доколкото е от значение в случая, член 80 от VATA 1994 гласи:

„Член 80. Кредитиране или възстановяване на деклариран в повече или надвнесен ДДС

1)      Когато лице

a)      декларира пред Commissioners [данъчната администрация] ДДС за определен счетоводен период (независимо от датата на приключването му) и

b)      в тази връзка декларира като данък по извършени доставки сума, която не е дължимият по извършени доставки данък,

Commissioners е длъжна да кредитира сметката на лицето с тази сума.

[…]

1B) Когато за определен счетоводен период (независимо от датата на приключването му) лицето е платило на Commissioners недължима на този орган сума под формата на ДДС, различна от

а)      сумата, която не представлява дължим данък по извършени доставки, но е декларирана като такъв данък или

[…],

Commissioners е длъжна да възстанови на това лице така платената сума.

2)      Commissioners кредитира или възстановява суми по този член само ако е направено искане в този смисъл.

2А)      Когато:

a)      вследствие на искане, отправено на основание на горепосочените параграфи 1 или 1A от този член, съответната сума трябва да бъде кредитирана в полза на лицето и

b)      след прихващането на всички суми по силата на този закон една част или цялата сума се явява кредитно салдо в полза на лицето,

Commissioners е длъжна да заплати (или възстанови) на това лице размера на кредитното салдо.

[…]

7)      Извън предвидените в този член случаи Commissioners не е длъжна да кредитира или възстановява суми, които са ѝ били декларирани или платени като ДДС, без да представляват дължим ДДС.“

4.        Ако подаденото по член 80 от VATA 1994 искане бъде уважено, данъчнозадълженото лице има евентуално право на лихва върху надвнесената сума, която се изчислява по реда на член 78 от VATA 1994. Член 78 предвижда:

„Член 78. Лихва в някои случаи на служебна грешка

1) Когато поради допусната от Commissioners грешка лицето

a)      е декларирало пред Commissioners данък по извършени доставки, без да дължи подобен данък, и поради това съгласно член 80, параграф 2A Commissioners е длъжна да му изплати (възстанови) посочената сума, или

b)      не е поискало отнасяне в кредит по член 25 в размер, който е имало право да поиска и който вследствие на това Commissioners е длъжна да му изплати, или

c)      (извън случаите, предвидени в буква а) или b) е платило на Commissioners ДДС, без да дължи такъв данък, която сума вследствие на това Commissioners е длъжна да му възстанови, или

d)      е получило със забавяне сумата, която Commissioners му дължи във връзка с ДДС,

при спазване на изложените по-долу разпоредби от този член Commissioners следва да заплати на лицето лихва върху тази сума за приложимия период, ако и доколкото Commissioners няма такова задължение по силата на други разпоредби.

[…]

3)      Дължимата по този член лихва се изплаща при лихвен процент, приложим съгласно член 197 от Finance Act 1996.

[…]“

III –  Фактическа обстановка и преюдициални въпроси

5.        Ищците по главното производство са извършвали или извършват каталожна търговия в Обединеното кралство, като разпространяват каталози чрез мрежа от определени като „представители“ лица и продават посочените в каталога стоки. Представителите са получавали комисиона за извършените от тях или чрез тях продажби (наричани по-нататък „покупки в полза на трети лица“), която е можело да получат в брой, да прихванат от направените от самите тях покупки или да използват за бъдещи покупки (с по-висок процент на комисионата).

6.        В главното производство е безспорно, че между 1973 г. и октомври 2004 г. платената за покупки в полза на трети лица комисиона както според правото на Съюза, така и според националното право е била квалифицирана грешно за целите на изчисляването на ДДС, поради което за някои доставки неправилно е приета твърде висока данъчна основа и следователно е надвнесен ДДС.

7.        От октомври 2004 г. Her Majesty’s Commissioners for Revenue & Customs (наричан по-нататък „ответникът по главното производство“) е възстановил на ищците съгласно член 80 от VATA 1994 надвнесения ДДС в размер на приблизително 204 777 263 GBP. Освен това ответникът по главното производство е платил съгласно член 78 от VATA 1994 проста лихва в размер на 268 159 135 GBP.

8.        Ищците по главното производство искат да им бъдат изплатени още суми в общ размер около 1 милиард GBP. Според тях тези суми представляват ползата, получена от Обединеното кралство от главницата на надвнесения данък. С решение от 19 май 2010 г. запитващата юрисдикция постановява, че искът следва да се отхвърли по силата на националното право, без да се отчита правото на Съюза.

9.        Тъй като запитващата юрисдикция има съмнения за съвместимостта на този извод с разпоредбите на правото на Съюза, тя поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

1.      При надвнасяне от данъчнозадълженото лице на ДДС, събран от държавата членка в противоречие с изискванията на правото на Съюза относно ДДС, съобразено ли е с правото на Съюза предоставеното от тази държава членка правно средство за защита, ако това средство позволява на посоченото лице да бъдат възстановени единствено а) надвнесената главница и б) простата лихва върху тази главница съгласно националното законодателство, подобно на член 78 от VATA 1994?

2.      При отрицателен отговор: съществува ли изискване в правото на Съюза предоставеното от държавата членка правно средство за защита да предвижда а) възстановяване на надвнесената главница и б) изплащане на сложна лихва, отразяваща получената от държавата членка полезна стойност на надвнесените суми и/или претърпяната от данъчнозадълженото лице загуба на полезната стойност на паричните средства?

3.      При отрицателен отговор на първия и на втория въпрос: освен възстановяването на надвнесената главница, какво трябва да включва правното средство за защита, което държавата членка е длъжна да предостави съгласно правото на Съюза, по отношение на полезната стойност на надвнесената сума и/или лихвата върху нея?

4.      Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: дали установеният в правото на Съюза принцип на ефективност изисква държавата членка да не прилага предвидени в националната правна уредба ограничения (като тези в членове 78 и 80 от VATA 1994) спрямо всички искове или средства за защита съгласно вътрешното право, от които иначе данъчнозадълженото лице би могло да се ползва, за да защити предоставеното от правния ред на Съюза право, изведено от отговора на Съда на първите три преюдициални въпроса, или е достатъчно националната юрисдикция да не приложи тези ограничения само по отношение на един от тези искове или средства за защита съгласно вътрешното право?

От какви други принципи трябва да се ръководи националната юрисдикция в изпълнение на това предоставено от правния ред на Съюза право, за да се съобрази с принципа на ефективност?

IV –  Производство пред Съда

10.      Актът за преюдициално запитване от 4 ноември 2010 г. постъпва в секретариата на Съда на 14 декември 2010 г. Писмено становище са представили ищците по главното производство, Обединеното кралство, Федерална република Германия, Република Кипър, Кралство Нидерландия, Френската република, Република Финландия и Европейската комисия. В съдебното заседание на 22 ноември 2011 г се явяват представителите на ищците по главното производство, на Обединеното кралство и на Комисията.

V –  Основни доводи на страните

 А –      По първия, втория и третия преюдициален въпрос

11.      Според Комисията на първия, втория и третия преюдициален въпрос трябва да се отговори в смисъл, че при надвнасяне от данъчнозадълженото лице на ДДС, събран от държавата членка в нарушение на изискванията на правото на Съюза относно ДДС, правното средство за защита, което предвижда единствено възстановяване на надвнесената главница и плащане на проста лихва върху тази главница, е съобразено с правото на Съюза, доколкото правното средство за защита позволява подходящо възстановяване или компенсиране на пропуснатата от данъчнозадълженото лице полза от паричните средства и доколкото националното право не предвижда по-благоприятно правно средство за защита по отношение на други данъци.

12.      Правителствата на Обединеното кралство, на Република Кипър, на Френската република и на Федерална република Германия отговарят на първия преюдициален въпрос в смисъл, че предоставеното от държава членка правно средство за защита, което в случай на събран в нарушение на правото на Съюза ДДС допуска възстановяването на надвнесената главница и олихвяването на тази сума с проста лихва съгласно националното законодателство, е съобразено с правото на Съюза. Финландското правителство също отговаря на първия преюдициален въпрос в този смисъл, като същевременно изтъква, че трябва да се отчитат принципите на ефективност и на равностойност. В подобен ред на мисли нидерландското правителство посочва, че в контекста на възстановяването на събран в нарушение на правото на Съюза ДДС това право не задължава държавите членки да плащат сложна лихва. Ето защо според правителствата на Обединеното кралство, на Република Кипър, както и на нидерландското и на финландското правителство не се налага да се дава отговор на втория, на третия и на четвъртия преюдициален въпрос.

13.      За отговора на първия, на втория и на третия преюдициален въпрос ищците по главното производство изхождат от виждането, че правното средство за защита, което държавите членки трябва да предоставят за целите на възстановяването на събрания в нарушение на правото на Съюза ДДС, трябва да компенсира ползата, получена с използването от държавата членка на събраната в нарушение на правото на Съюза главница. Задача на националните юрисдикции било да установят дали наред с възстановяването на надвнесената главница правното средство за защита трябва да предвижда проста лихва, сложна лихва или друга формула за олихвяване.

 Б –      По четвъртия преюдициален въпрос

14.      Според ищците по главното производство на четвъртия преюдициален въпрос трябва да се отговори в смисъл, че всяко национално ограничение на произтичащи от правото на Съюза вземания (каквото се съдържа в членове 78 и 80 от VATA 1994), което противоречи на правото на Съюза и се отнася до две различни национални правни средства за защита, не трябва да се прилага спрямо тези две правни средства за защита, ако лицето, което съгласно националното право има право на възстановяване, може свободно да избира кое от тях да използва.

15.      Комисията счита, че отговор на четвъртия въпрос не е необходим. Ако Съдът все пак реши да отговори на този въпрос, отговорът трябвало да е в смисъл, че член 78 от VATA 1994 изобщо не бива да се прилага, ако се установи, че тази разпоредба не е съобразена с правото на Съюза.

VI –  От правна страна

 А –      По първия, втория и третия преюдициален въпрос

16.      С първия, втория и третия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи как в случай като разглеждания в главното производство събраният в нарушение на правото на Съюза ДДС следва да се олихвява в полза на данъчнозадълженото лице, което има право на възстановяване. Запитващата юрисдикция по-специално иска да се изясни дали наред с възстановяването на надвнесената главница националното законодателство трябва да предвиди и олихвяване на тази сума с „проста“ лихва (първи преюдициален въпрос), със „сложна лихва“ (втори преюдициален въпрос) или с друг вид лихва, който да бъде определен по-конкретно от Съда (трети преюдициален въпрос).

17.      Под „проста лихва“ запитващата юрисдикция разбира олихвяване без капитализиране на лихвите за изминалите счетоводни периоди. От друга страна, олихвяването със „сложна лихва“ би означавало лихвите за изминалите счетоводни периоди да се включат в капитала, така че да станат част от основата за изчисляване за следващите периоди на олихвяване.

18.      Отправна точка за отговора на преюдициални въпроси 1—3 е фактът, че проблематиката за олихвяването на събрания в нарушение на правото на Съюза ДДС не е изрично уредена нито във Втора директива относно ДДС(2), нито в Шеста директива(3).

19.      Освен това трябва да се подчертае, че ищците по главното производство не са предявили иск за обезщетение поради нарушение на правото на Съюза от страна на Обединеното кралство(4). Според запитващата юрисдикция в главното производство е безспорно, че не са изпълнени условията за предявяване срещу държавата членка на иск за отговорност поради нарушение на правото на Съюза. Следователно в главното производство се разглеждат искове за възстановяване на събран в нарушение на правото на Съюза ДДС, които не може да се квалифицират като искове за обезщетение за претърпяна вреда.

20.      Предвид това уточнение, за отговора на преюдициални въпроси 1—3 трябва да се изхожда от постоянната практика на Съда, съгласно която държавите членки по принцип са задължени да възстановят данъците, събрани в нарушение на правото на Съюза(5). Произтичащото от това право на данъчнозадълженото лице да му бъдат възстановени данъците, събрани в нарушение на правото на Съюза, е последицата и допълнението към правата, предоставени на правните субекти от разпоредбите на правото на Съюза, съгласно които такива данъци са забранени(6).

21.      За упражняването по съдебен ред на тези права на възстановяване, които произтичат от правото на Съюза, лицата с право на възстановяване трябва да се обърнат към юрисдикциите на държавите членки(7).

22.      При липсата на правна уредба на Съюза по въпроса пак държавите членки трябва да определят конкретните процесуални правила във връзка с исковете за възстановяване, като в това отношение обаче във всички случаи трябва да спазват принципите на равностойност и на ефективност(8). Задължение на всяка държава членка е да посочи компетентните юрисдикции и да определи процесуалните правила във връзка с исковете за възстановяване, като посочените правила не трябва да са по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни искове (принцип на равностойност) и да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност)(9).

23.      Задачата на държавите членки да определят процесуалните правила за упражняване на произтичащите от правото на Съюза права на физическите и на юридическите лица и предоставеното във връзка с това право на държавите членки на преценка традиционно се обобщават с понятието „процесуална автономия на държавите членки“. Това понятие обаче е леко заблуждаващо и неточно. Докато изглежда, че терминът „автономия“ означава широко право на държавите членки на преценка при определянето на процесуалните правила, съгласно практиката на Съда не е налице подобно широко право на преценка. Всъщност, от една страна, в практиката си Съдът изхожда от установеното в правото на Съюза задължение на държавите членки да направят процесуално възможно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза(10). Следователно решението дали да бъдат предвидени процесуални правила за упражняването по съдебен ред на правата, предоставени от правото на Съюза, не попада в обхвата на преценката на държавите членки. От друга страна, правото на държавите членки на преценка при определянето на приложимите производства и процесуални правила е ограничено от принципите на ефективност и равностойност.

24.      Ето защо максимата „процесуална автономия“ дава на държавите членки не реална автономия, а по-скоро определена свобода на преценка при уреждането на процесуалния аспект на предоставените от правото на Съюза права, чието упражняване по съдебен ред не е конкретно уредено в правото на Съюза(11). На следващо място, в практиката на Съда „процесуалната автономия“ на държавите членки не е останала ограничена до процесуалноправните аспекти. Напротив, тя отчасти обхваща и материалното съдържание на правата, произтичащи от правото на Съюза(12), така че процесуалната автономия същевременно обхваща и определена remedial autonomy на държавите членки(13).

25.      Макар следователно понятието „процесуална автономия на държавите членки“ да е неточно в две отношения, то все пак се е наложило в практиката на Съда като особено отчетлива концепция(14). Предвид изложените по-горе резерви, аз също ще го използвам в по-нататъшното изложение.

26.      В контекста на практиката си относно процесуалната автономия на държавите членки Съдът нееднократно се е произнасял по въпроса за олихвяването на суми, събрани в нарушение на правото на Съюза. При това обаче в отделните решения той е въвеждал различни нюанси, въз основа на които в съдебната практика могат да се различат две тенденции.

27.      В първа поредица от — предимно по-стари — решения Съдът е постановил, че проблематиката за плащането на лихва върху събрани в нарушение на правото на Съюза суми е вторичен въпрос, който се урежда от националното право. Държавите членки по-специално могат да уреждат въпроса за плащането на лихва, включително момента, от който следва да се начислява лихва, както и лихвения процент. Съдът се е произнесъл в този смисъл в Решение по дело Roquette Frères/Комисия(15) и Решение по дело Express Dairy Foods(16). Тази тенденция в съдебната практика е потвърдена, inter alia, в Решение по дело Ansaldo Energia(17) и в Решение по дело N(18).

28.      Във втора поредица от — главно по-нови — решения Съдът, напротив, е приел, че по силата на правото на Съюза данъчнозадълженото лице има право да му бъде изплатена лихва върху данъците, събрани в нарушение на правото на Съюза. Тази тенденция в съдебната практика започва с Решение по дело Metallgesellschaft и др.(19), в което Съдът е разгледал случай на авансово плащане на данък в нарушение на правото на Съюза. В това решение Съдът първоначално потвърждава по-старата си практика, че националното законодателство трябва да уреди всички свързани с възстановяването на неправомерно събрани данъци вторични въпроси, като например плащането на лихва, включително момента, от който следва да се начислява лихвата, както и лихвения процент(20). След това обаче той изяснява, че при неправомерна съгласно правото на Съюза предсрочна изискуемост на данъка правото на Съюза изисква начисляването на лихва. Той по-специално пояснява, че нормата в правото на Съюза, която не допуска предсрочна изискуемост, дава на данъчнозадълженото лице право на лихва, която се начислява върху авансово платения данък за периода между авансовото плащане (в нарушение на правото на Съюза) и (съобразената с правото на Съюза) дата на изискуемост на това плащане(21).

29.      Тази нова тенденция в съдебната практика е потвърдена с Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation(22) и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation(23). Освен това двете решения дават ясно указание, че развитите в Решение по дело Metallgesellschaft и др. доводи относно авансови плащания на данък, неправомерни съгласно правото на Съюза, могат да се приложат и към случаи, в които събирането на данъка като цяло нарушава правото на Съюза. Това също е логично. За да обоснове произтичащото от правото на Съюза право на лихва във връзка с неправомерни съгласно правото на Съюза авансови плащания на данък, Съдът изхожда от констатацията, че поради неналичността на парични суми вследствие на преждевременната изискуемост на данъка данъчнозадълженото лице е претърпяло загуби, като тези загуби следва да се квалифицират като суми, които са задържани от държавата членка или са ѝ платени в нарушение на правото на Съюза(24). Тъй като и събирането на данък в нарушение на правото на Съюза води до неналичност на платените суми до момента на тяхното възстановяване, няма явна причина да се прави разлика между правото на лихва, пораждащо се за данъчнозадълженото лице при неправомерни съгласно правото на Съюза авансови плащания, и такова право в контекста на плащания, които сами по себе си противоречат на правото на Съюза.

30.      От тези разсъждения следва, че държавите членки, които са събрали данъци в нарушение на правото на Съюза, съгласно по-новата съдебна практика по принцип трябва както да възстановяват събраните в нарушение на правото на Съюза данъци, така и да платят лихва като компенсация за неналичността на платените суми. Ето защо данъчнозадълженото лице има право да му бъде възстановен данъкът, както и право да му бъде изплатена лихва. Основание на тези права на данъчнозадълженото лице са нормите на правото на Съюза, които забраняват събирането на посочените данъци.

31.      В приложение на съдебната практика относно процесуалната автономия на държавите членки, задължение на държавите членки е да определят съдържанието на вземането на данъчнозадълженото лице за лихва, установено от правото на Съюза, и процесуалните правила, свързани с това вземане. Следователно държавите членки могат да определят правилата за олихвяване, като спазват принципите на ефективност и на равностойност. Към тези правила спада и решението дали олихвяването да бъде по метод „проста лихва“ или по метод „сложна лихва“.

32.      От изложеното от запитващата юрисдикция става ясно, че Обединеното кралство е изпълнило наложеното от правото на Съюза задължение да предостави право на лихва на задълженото по ДДС лице, което има право на възстановяване. Спорно е обаче дали при определянето на правилата във връзка със споменатото право на лихва Обединеното кралство е нарушило принципа на ефективност или принципа на равностойност, като е допуснало олихвяване на главницата само с проста лихва.

33.      Според мен на въпроса дали принципът на ефективност е бил спазен, може безусловно да се даде утвърдителен отговор.

34.      Съгласно постоянната съдебна практика принципът на ефективност забранява на държавите членки да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза(25). Ето защо при определянето на правилата във връзка с вземането за лихва, произтичащо от правото на Съюза, принципът на ефективност ще е нарушен само ако в крайна сметка лихвите са толкова ниски, че прекомерно изпразват от съдържание вземането за лихва, което произтича от правото на Съюза.

35.      От акта за преюдициално запитване в тази връзка става ясно, че Обединеното кралство е платило лихва съгласно член 78 от VATA 1994 върху ДДС, събран от ищците по главното производство в нарушение на правото на Съюза.

36.      Дължимата по член 78 от VATA 1994 лихва се изчислява съгласно член 197 от Finance Act 1996 и Air Passenger Duty and Other Indirect Taxes (Interest Rate) Regulations 1998. Действието на тези разпоредби се изразява основно в това, че считано от 1998 г., за целите на член 78 процентите се определят по формула, основана на средния основeн лихвен процент на кредитиране на шест клирингови банки, който се нарича „референтен лихвен процент“. За периодите между 1973 г. и 1998 г. процентите са посочени в таблица 7 от Regulations 1998. Приложимият по член 78 лихвен процент е референтният процент минус 1 %. В член 78 е дадено определение и на „приложим период“, за който се дължи лихва. При обстоятелствата по главното производство за начало на този период се счита датата, на която Commissioners получава недължимото плащане, а за край — датата, на която Commissioners разпорежда връщането на сумата, върху която се дължи лихва.

37.      В приложение на тези разпоредби Обединеното кралство възстановява на ищците по главното производство събрания между 1973 г. и 2004 г. в нарушение на правото на Съюза ДДС в размер на около 204 774 763 GBP, заедно с проста лихва в размер на 268 159 135 GBP. Съответно на ищците по главното производство е признато право на проста лихва съгласно член 78 от VATA 1994, според който натрупаната за период от около 30 години лихва (268 159 135 GBP) надхвърля главницата (204 774 763 GBP) с повече от 25 %. По мое мнение с това олихвяване съгласно член 78 от VATA 1994 безусловно е спазен принципът на ефективност.

38.      Не толкова лесен обаче е отговорът на въпроса дали в случай като настоящия с олихвяването с проста лихва съгласно член 78 от VATA 1994 е спазен и принципът на равностойност.

39.      Съгласно постоянната съдебна практика принципът на равностойност изисква всички правила относно исковете или жалбите да се прилагат еднакво за исковете или жалбите, основани на нарушение на правото на Съюза, и за сходните искове или жалби, основани на нарушение на националното право(26). За настоящия случай това означава, че правилата във връзка с вземането за лихва за събрания в нарушение на правото на Съюза ДДС не може да са по-неблагоприятни от правилата във връзка със сходни вземания за лихва, които се пораждат при нарушение на вътрешния правен ред (наричани по-нататък „сходни вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство“). В тази връзка, за да бъдат използваните като база за сравнение вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство разглеждани като сходни, е необходимо те да могат да се приемат за сходни с оглед на своя предмет и на основните си характеристики(27).

40.      Ето защо, за да отговори на въпроса дали е спазен принципът на равностойност, запитващата юрисдикция, която единствена е пряко запозната с правилата за олихвяване при предявени срещу държавата искове за възстановяване, трябва да провери дали правилата по член 78 от VATA 1994 за плащане на лихва за събрания в нарушение на правото на Съюза ДДС съответстват на правилата във връзка със сходни вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство.

41.      В този контекст трябва да се отбележи, че страните по настоящото производство определят по различен начин кръга на сходните вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство, които да се използват като база за сравнение.

42.      Според Комисията при проверката на принципа на равностойност трябва да се направи сравнение между олихвяването на ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза, и олихвяването при неправомерно събиране на други данъци. Ето защо при този подход олихвяването на събрания в нарушение на правото на Съюза ДДС трябвало да се сравни с олихвяването, което националното законодателство предвижда в случай на неправомерно събиране на преки или косвени данъци, различни от ДДС.

43.      Правителството на Обединеното кралство пък изтъква, че олихвяването на събрания в нарушение на правото на Съюза ДДС може да се сравни само с олихвяването на неправомерно събрани косвени данъци, но не и с олихвяването на неправомерно събрани преки данъци.

44.      Напротив, по мнение на нидерландското правителство(28) в случай като настоящия принципът на равностойност налага исковете за възстановяване на неправомерно събран ДДС да се третират по същия начин както вътрешноправните искове за възстановяване на сходни такси или данъци. Следователно според този подход най-напред трябва да се установи кои данъци и такси са сходни с ДДС. След това правилата за олихвяване, в случай на неправомерно събиране на такива сходни данъци и такси, трябвало да се сравнят с правилата за олихвяване в областта на ДДС.

45.      В тази връзка френското правителство(29) препраща към практиката на Съда, според която националният ред за възстановяване е съобразен с принципа на равностойност, ако е приложим по еднакъв начин за всички искове или жалби, независимо дали те се основават на нарушение на правото на Съюза или на националното законодателство, доколкото става дума за еднакъв вид данъци или такси.

46.      Различните доводи на Комисията, на правителството на Обединеното кралство, на нидерландското и на френското правителство ясно показват, че в случай като настоящия определянето на сходните вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство може да се окаже особено сложно.

47.      За да определи кои са сходните вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство запитващата юрисдикция трябва да изходи от основните характеристики на произтичащото от правото на Съюза вземане за лихва при неправомерно събран ДДС. Сходни във всички случаи са вземанията за лихва във връзка с косвени данъци, събрани в нарушение на националното право. На въпроса обаче дали в случай като настоящия вземанията за лихва във връзка със събрани в нарушение на националното право преки данъци или такси също могат да се разглеждат като сходни вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство, не може да се отговори in abstracto(30). Доколкото при проверката на принципа на равностойност този въпрос евентуално се поставя de facto в главното производство, запитващата юрисдикция би трябвало с ново преюдициално запитване обосновано да поиска допълнителни разяснения относно сходството на релевантните вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство.

48.      Ако въз основа на предходното запитващата юрисдикция в крайна сметка направи извод, че съществуват няколко сходни вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство, които се уреждат по различни правила, принципът на равностойност все пак не би бил нарушен, ако събраният в нарушение на правото на Съюза ДДС не се олихвява според най-благоприятните правила, които се прилагат за едно или няколко вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство. Съгласно постоянната съдебна практика принципът на равностойност не може да се тълкува в смисъл, че налага на държавата членка да прилага най-благоприятния си режим и спрямо всички искове или жалби, които са предявени или подадени в даден правен отрасъл(31).

49.      Предвид гореизложеното на първия, втория и третия преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че по силата на правото на Съюза данъчнозадълженото лице, което е надвнесло ДДС, събран от държавата членка в нарушение на изискванията на нормите на правото на Съюза относно ДДС, има право на възстановяване на събрания в противоречие с правото на Съюза ДДС и право на лихва върху главницата, подлежаща на възстановяване. Въпросът дали олихвяването на главницата, подлежаща на възстановяване, следва да се извърши по метод „проста лихва“ или по метод „сложна лихва“, се отнася до правилата във връзка с вземането за лихва, произтичащо от правото на Съюза, които държавите членки трябва да определят в съответствие с принципите на ефективност и на равностойност.

 Б –      По четвъртия преюдициален въпрос

50.      С четвъртия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се изясни какви действия налага правото на Съюза, ако се окаже, че плащането на проста лихва съгласно член 78 от VATA 1994 за надвзетия между 1973 г. и 2004 г. ДДС не отговаря на изискванията, които произтичат от принципа на ефективност, установен в правото на Съюза.

51.      Както вече посочих, плащането съгласно член 78 от VATA 1994 на проста лихва за надвзетия между 1973 г. и 2004 г. ДДС безусловно е съвместимо с принципа на ефективност. Тази констатация обаче не означава, че четвъртият преюдициален въпрос следва да се приеме за безпредметен. От изложеното от запитващата юрисдикция относно обстоятелствата, налагащи поставянето на четвъртия преюдициален въпрос, става ясно, че този въпрос — въпреки изричното позоваване на принципа на ефективност — по същество засяга действието на принципа на равностойност.

52.      За да бъде разбран по-добре четвъртият преюдициален въпрос, най-напред трябва да се разяснят различните основания на вземанията във връзка с лихви за събрания в нарушение на правото на Съюза ДДС, които са предмет на главното производство. От преюдициалното запитване по-специално е видно, че освен вземането за проста лихва съгласно член 78 от VATA 1994 се обсъждат още два вида искове или правни средства за защита съгласно вътрешното право. По-специално това са т.нар. mistake-based claim, от една страна, и т.нар. Woolwich claim, от друга. Според запитващата юрисдикция действието на тези два иска по Common law е изключено поради приложимостта на член 78 от VATA 1994.

53.      В случай че в контекста на отговора на първи, втори и трети преюдициален въпрос се окаже, че изключването на исковете по Common law поради приложимостта на член 78 от VATA 1994 нарушава правото на Съюза, запитващата юрисдикция предполага, че съвместимо с правото на Съюза решение може да се постигне, ако на ищците по главното производство се позволи да предявят Woolwich claim, докато възможността да се предяви mistake-based claim продължи да бъде изключена.

54.      Предвид това с четвъртия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се изясни дали, ако се установи, че членове 78 и 80 от VATA 1994 противоречат на правото на Съюза, неприлагането на съдържащото се в тях ограничение по отношение на Woolwich claim в случая по главното производство може да доведе до съобразено с правото на Съюза олихвяване или дали съдържащото се в членове 78 и 80 от VATA 1994 ограничение не следва да се прилага по отношение на никой от уредените от Common law искове или средства за защита.

55.      По този въпрос в писменото си становище и в съдебното заседание ищците посочват(32), че характерен за релевантните в случая по главното производство искове съгласно Common law е принципът на конкуренция на исковете, така че лицето с право на иск — стига да са изпълнени всички условия за предявяване — можело по своя преценка да предяви иска, който избере. За двата иска по Common law (mistake-based claim и Woolwich claim), между които ищците по главното производство можели да избират, бил предвиден шестгодишен давностен срок. При Woolwich claim той започвал да тече още от момента на плащането, а при mistake-based claim — едва от момента, в който лицето с право на възстановяване е узнало за неправомерността на своето плащане или е могло да узнае за нея, ако положи дължимата грижа. Доколкото ищците по главното производство считат, че са предявили исковете си в рамките на шестгодишния срок от узнаването, те имали особен интерес да използват в главното производство mistake-based claim.

56.      За отговора на четвъртия преюдициален въпрос трябва да се изходи от принципа, че държавите членки трябва да определят правилата за олихвяване на събраните в нарушение на правото на Съюза данъци, спазвайки принципите на ефективност и равностойност. Във връзка с това по-горе вече направих извод, че предвидената от Обединеното кралство проста лихва по член 78 от VATA 1994 за събрания в нарушение на правото на Съюза ДДС е съобразена с принципа на ефективност(33).

57.      На въпроса дали олихвяването с проста лихва по член 78 от VATA 1994 и свързаното с това изключване на други искове по Common law с по-широк обхват е съобразено и с принципа на равностойност, отговор следва да даде запитващата юрисдикция в съответствие с вече разгледаните критерии(34). В контекста на четвъртия преюдициален въпрос тя следва по-специално да отговори на въпроса дали данъчнозадълженото лице, което иска да му бъдат възстановени събрани в нарушение на националното право сходни данъци и такси заедно с лихвите, може свободно да избере основанието на вземането за лихва съгласно Common law или евентуално съгласно писаното право и следователно — ако са изпълнени всички необходими условия — да използва Woolwich claim, mistake-based claim или друг иск, като така самò определи правилата за олихвяване.

58.      Ако в това отношение запитващата юрисдикция направи извод, че правилата за олихвяване на събрания в нарушение на правото на Съюза ДДС са по-неблагоприятни от правилата във връзка със сходните вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство, тъй като с избора на иск данъчнозадължените лица могат да определят давностния срок и останалите характеристики на сходните вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство, докато при олихвяването на събрания в нарушение на правото на Съюза ДДС случаят не е такъв, то по-благоприятните правила за сходните вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство би следвало да се прилагат и към олихвяването на събрания в нарушение на правото на Съюза ДДС, като така на данъчнозадълженото лице се даде възможност свободно да избере иска, който да предяви.

59.      За да гарантира пълното действие на правото на Съюза, запитващата юрисдикция в този случай би била длъжна, ако е необходимо, да не приложи националните разпоредби, които не допускат олихвяване на събрания в нарушение на правото на Съюза ДДС по по-благоприятните правила, които действат за сходни вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство, и да приложи националните разпоредби, предвиждащи по-благоприятни правила за сходни вземания съгласно вътрешното законодателство, към вземанията за лихва, които произтичат от правото на Съюза(35). Това задължение следва пряко от непосредственото действие и от прилагането с предимство(36) на разпоредбите на правото на Съюза, по силата на които за задълженото по ДДС лице, което има право на възстановяване, възниква вземане за лихва.

60.      Все пак и тук следва да се напомни, че принципът на равностойност не бива да се тълкува в смисъл, че задължава държавата членка да прилага най-благоприятния си национален режим и спрямо сходните искове или жалби във връзка с плащането на лихва за ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза(37). Ето защо, ако се окаже, че с избора на иск данъчнозадължените лица с право на възстановяване могат да определят давностния срок и останалите правила за олихвяване само по отношение на някои сходни вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство, докато това не е възможно по отношение на други сходни вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство, държавата членка може да изключи възможността за свободен избор на иск и по отношение на лихвите за събрания в нарушение на правото на Съюза ДДС.

61.      Предвид гореизложеното на четвъртия преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че ако запитващата юрисдикция направи извод, че спорните в случая по главното производство правила за олихвяване на ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза, са по-неблагоприятни от правилата за сходни вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство и поради това е нарушен принципът на равностойност, тя е длъжна да тълкува и прилага националните разпоредби в смисъл, че събраният в нарушение на правото на Съюза ДДС се олихвява по по-благоприятните правила, които се прилагат за сходни вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство.

VII –  Заключение

62.      Въз основа на предходните съображения предлагам на Съда да даде следния отговор на поставените преюдициални въпроси:

„1)      По силата на правото на Съюза данъчнозадълженото лице, което е надвнесло ДДС, събран от държавата членка в нарушение на изискванията на нормите на правото на Съюза относно ДДС, има право на възстановяване на събрания в противоречие с правото на Съюза ДДС и право на лихва върху главницата, подлежаща на възстановяване. Въпросът дали олихвяването на главницата, подлежаща на възстановяване, следва да се извърши по метод „проста лихва“ или по метод „сложна лихва“, се отнася до правилата във връзка с вземането за лихва, произтичащо от правото на Съюза, които държавите членки трябва да определят в съответствие с принципите на ефективност и на равностойност.

2)      Ако запитващата юрисдикция направи извод, че спорните в случая по главното производство правила за олихвяване на ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза, са по-неблагоприятни от правилата за сходни вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство и поради това е нарушен принципът на равностойност, тя е длъжна да тълкува и прилага националните разпоредби в смисъл, че събраният в нарушение на правото на Съюза ДДС се олихвява по по-благоприятните правила, които се прилагат за сходни вземания за лихва съгласно вътрешното законодателство“.

1 – Оригинален език на заключението: немски. Език на производството: английски.

2 – Втора директива 67/228/EИО на Съвета от 11 април 1967 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки, свързани с данъците върху оборота — структура и процедури за прилагане на общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ 71, стр. 1303).

3 – Шеста директива 77/388/EИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).

4 – Според постоянната съдебна практика правото на Съюза допуска да се предяви иск за обезщетение поради нарушение на правото на Съюза едновременно с иск за възстановяване на недължимо платеното; вж. Решение от 20 октомври 2011 г. по дело Danfoss и Sauer-Danfoss (C-94/10, Сборник, стр. I-9963, точка 32).

5 – Решение от 15 септември 2011 г. по дело Accor (C-310/09, Сборник, стр. I-8115, точка 71), Решение от 2 октомври 2003 г. по дело Weber’s Wine World и др. (C-147/01, Recueil, стр. I-11365, точка 93) и Решение от 8 март 2001 г. по дело Metallgesellschaft и др. (C-397/98 и C-410/98, Recueil, стр. I-1727, точка 84).

6 – Вж. Решение по дело Danfoss и Sauer-Danfoss (посочено по-горе в бележка под линия 4, точка 20), Решение от 6 септември 2011 г. по дело Lady & Kid и др. (C-398/09, Сборник, стр. I-7375, точка 17), Решение от 28 януари 2010 г. по дело Direct Parcel Distribution Belgium (C-264/08, Сборник, стр. I-731, точка 45), Решение от 14 януари 1997 г. по дело Comateb и др. (C-192/95—C-218/95, Recueil, стр. I-165, точка 20) и Решение от 9 ноември 1983 г. по дело San Giorgio (199/82, Recueil, стр. 3595, точка 12).

7 – ДФЕС предоставя на частноправните субекти пряко право на иск пред Съда на Европейския съюз само в някои много специфични производства, като например правото на физически и юридически лица на иск по член 263, параграф 4 ДФЕС, член 268 ДФЕС или член 270 ДФЕС. По този въпрос вж. и Basedow, J. Der Europäische Gerichtshof und das Privatrecht. — Archiv für die civilistische Praxis, Vol. 210, 2010, р. 157, 192 sq., който в невъзможността на частноправните субекти да сезират юрисдикциите на Съюза със спорове относно права, предоставени от правото на Съюза, вижда незадоволително несъответствие между процесуалното и материалното право на Съюза.

8 – Вж. Решение по дело Danfoss и Sauer-Danfoss (посочено по-горе в бележка под линия 4, точка 24), Решение от 6 октомври 2005 г. по дело MyTravel (C-291/03, Recueil, стр. I-8477, точка 17) и Решение по дело Weber’s Wine World и др. (посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 103).

9 – Вж. Решение по дело Accor (посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 79), Решение от 8 юли 2010 г. по дело Bulicke (C-246/09, Сборник, стр. I-7003, точка 25), Решение от 13 март 2007 г. по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation (C-524/04, Сборник, стр. I-2107, точка 111) и Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation (C-446/04, Recueil, стр. I-11753, точка 203).

10 – По този въпрос вж. Решение от 16 декември 1976 г. по дело Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral (33/76, Recueil, стр. 1989), което в практиката на Съда се смята за решение с принципно значение по отношение на концепцията за процесуална автономия на държавите членки. В това решение, което засяга съвместимостта с правото на Съюза на предвидени от вътрешноправния ред срокове за упражняване по съдебен ред на права, произтичащи от правото на Съюза, Съдът свързва концепцията за процесуална автономия на държавите членки с принципа на лоялно сътрудничество между Съюза и държавите членки, понастоящем уреден в член 4, параграф 3 ДЕС. От този принцип той по-специално заключава, че задачата да се гарантира на гражданите правната защита, произтичаща от непосредственото действие на правото на Съюза, е от компетентността на националните юрисдикции. Тази задача на държавите членки има за цел да осигури пълното действие на правото на Съюза и е тясно свързана с принципа на ефективна съдебна защита, респ. с основното право на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата на основните права. Относно връзката между задълженията на държавите членки по член 4 ДЕС, осигуряването на пълното действие на правото на Съюза и принципа на ефективна съдебна защита, респ. основното право на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата на основните права, вж. Решение от 15 април 2008 г. по дело Impact (C-268/06, Сборник, стр. I-2483, точка 41 и сл.).

11 – По този въпрос вж. по-специално Kakouris, C.N. Do the Member States possess judicial procedural ‚autonomy‘? —CMLR, 1997, р. 1389 sq. Вж. също Van Gerven, W. Of Rights, Remedies and Procedures. —CMLR, 2000, р. 501 et 502, който наред с другото предлага понятието „процесуална автономия“ да се замени с „процесуална компетентност“ на държавите членки. В този смисъл и Delicostopoulos, J. Towards European Procedural Primacy in National Legal Systems. — ELJ 2003, р. 599 sq., който в тази връзка изхожда от съчетание между процесуална компетентност на държавите членки и спазване на предимството на процесуалното право на Съюза.

12 – Вж. Решение от 4 юли 2006 г. по дело Adeneler и др. (C-212/04, Recueil, стр. I-6057, точка 90 и сл.), където наред с другото Съдът се позовава на принципа на процесуална автономия, за да отговори на въпроса какви мерки или санкции трябва да предвидят държавите членки срещу разглежданото в това производство неспазване на права, произтичащи от правото на Съюза. В този смисъл и Решение от 7 септември 2006 г. по дело Marrosu и Sardino (C-53/04, Сборник, стр. I-7213, точка 50 и сл.) и Решение по дело Vassallo (C-180/04, Recueil, стр. I-7251, точка 35 и сл.).

13 –      Вж. по този въпрос Trstenjak, V. et E. Beysen. European Consumer Protection Law: Curia semper dabit remedium? — CMLR, 2011, р. 95, 104 sq.

14 – Относно ролята на процесуалната автономия на държавите членки в системата на европейското гражданско процесуално право вж. също Wagner, G. — In: Stein/Jonas, Kommentar zur Zivilprozessordnung, 22.ed., Tübingen, 2011, въведение пред член 1, точка 68 и сл.

15 – Решение от 21 май 1976 г. по дело Roquette Frères/Комисия (26/74, Recueil, стр. 677, точка 11 и сл.).

16 – Решение от 12 юни 1980 г. по дело Express Dairy Foods (130/79, Recueil, стр. 1887, точка 16 и сл.).

17 – Решение от 15 септември 1998 г. по дело Ansaldo Energia и др. (C-279/96, C-280/96 и C-281/96, Recueil, стр. I-5025, точка 28).

18 – Решение от 7 септември 2006 г. по дело N (C-470/04, Recueil, стр. I-7409, точка 60).

19 – Решение от 8 март 2001 г. по дело Metallgesellschaft и др. (C-397/98 и C-410/98, Recueil, стр. I-1727).

20 – Пак там, точка 86.

21 – Пак там, точки 87 и 89.

22 – Посочено в бележка под линия 9, точка 202 и сл.

23 – Посочено в бележка под линия 9, точка 112.

24 – Вж. по-специално Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation (посочено по-горе в бележка под линия 9, точка 205).

25 – Вж. Решение по дело Accor (посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 79) и Решение от 30 юни 2011 г. по дело Meilicke и др. (C-262/09, Сборник, стр. I-5669, точка 55).

26 – Вж. Решение от 15 април 2010 г. по дело Barth (C-542/08, Сборник, стр. I-3189, точка 19), Решение от 26 януари 2010 г. по дело Transportes Urbanos y Servicios Generales (C-118/08, Сборник, стр. I-635, точка 33) и Решение от 19 септември 2006 г. по дело i-21 Germany и Arcor, (C-392/04 и C-422/04, Recueil, стр. I-8559, точка 62).

27 – Вж. Решение по дело Transportes Urbanos y Servicios Generales (посочено по-горе в бележка под линия 26, точка 35) и Решение от 16 май 2000 г. по дело Preston и др. (C-78/98, Recueil, стр. I-3201, точка 49).

28 – Писмено становище на нидерландското правителство, точка 21.

29 – Писмено становище на френското правителство, точка 55.

30 – Вж. в тази връзка и Решение от 15 март 2007 г. по дело Reemtsma Cigarettenfabriken (C-35/05, Сборник, стр. I-2425, точка 43 и сл.), където в контекста на преценката на сходството между преки и непреки данъци Съдът стига до заключението, че в своята цялост системата на преките данъци не е сходна със системата на данъка върху добавената стойност.

31 – Решение по дело Bulicke (посочено по-горе в бележка под линия 9, точка 27), Решение по дело Transportes Urbanos y Servicios Generales (посочено по-горе в бележка под линия 26, точка 34), Решение от 29 октомври 2009 г. по дело Pontin (C-63/08, Сборник, стр. I-10467, точка 45) и Решение по дело Ansaldo Energia и др. (посочено в бележка под линия 17, точка 29).

32 – Писмено становище, точка 34 и сл. и точка 112 и сл.

33 – Вж. точка 33 и сл. от настоящото заключение.

34 – Вж. точка 38 и сл. от настоящото заключение.

35 – Вж. Решение от 15 юли 2010 г. по дело Purrucker (C-256/09, Сборник, стр. I-7353, точка 99), Решение от 14 януари 2010 г. по дело Kyrian (C-233/08, Сборник, стр. I-177, точка 61) и Решение от 8 ноември 2005 г. по дело (C-443/03, Recueil, стр. I-9611, точка 51).

36 – Относно прилагането с предимство и непосредственото действие на правото на Съюза вж. Становище на Съда 1/09 от 8 март 2011 г. (Сборник, стр. I-2099, точка 65) и Становище на Съда 1/91 от 14 декември 1991 г. (Recueil, стр. I-6079, точка 21).

37 – По този въпрос вж. съдебната практика, посочена в бележка под линия 31.