EU tax law WEB Partena - C-137/11

1.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 13 и 14в от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността ( 2 ), изменен с Регламент (ЕО) № 1606/98 на Съвета от 29 юни 1998 г. ( 3 ), и на член 21 ДФЕС.

2.

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на производство, започнато по искане на Partena ASBL (наричана по-нататък „Partena“) — социалноосигурителната служба за самостоятелно заети лица в Белгия, и Les Tartes de Chaumont Gistoux SA (наричано по-нататък „Дружеството“), за събирането на социалноосигурителните вноски, дължими от г-н Rombouts, пълномощник на дружеството, за периода от първото тримесечие на 1999 г. до четвъртото тримесечие на 2007 г.

3.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали управлението от чужбина на дружество, което се облага с данък в дадена държава членка, може да се разглежда като извършване на тази дейност в тази държава членка за целите на социалноосигурителните вноски. Запитващата юрисдикция поставя и въпроса дали член 21 ДФЕС допуска необорима законова презумпция, че пълномощник, който управлява от чужбина дружество, облагано с данък в дадена държава членка, е подчинен на схемата за социално осигуряване на самостоятелно заети лица на тази държава членка.

4.

Според мен членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС са приложими към настоящия случай. Приложими са и членове 13 и 14 от Регламент № 1408/71, включени в озаглавения „Определяне на приложимото законодателство“ дял II от същия регламент.

5.

Съгласно белгийското право обхватът на схемата за социално осигуряване на самостоятелно заети лица се урежда от Кралски декрет № 38 от 27 юли 1967 г. относно прилагането на схемата за социално осигуряване на самостоятелно заети лица ( 4 ), който е изменен по-специално с Кралски декрет от 18 ноември 1996 г. за финансовите и други разпоредби относно социалния статус на самостоятелно заетите лица, съгласно дял VI от Закона от 26 юли 1996 г. за модернизирането на социалноосигурителната система и за обезпечаване на функционирането на законовите пенсионни схеми, и член 3 от Закона от 26 юли 1996 г., който урежда бюджетните изисквания за участието на Белгия в Икономическия и паричен съюз ( 5 ).

6.

Член 3, параграф 1 от Кралски декрет № 38 относно прилагането на схемата за социално осигуряване на самостоятелно заети лица предвижда, че „самостоятелно заето е всяко физическо лице, което упражнява в Белгия професионална дейност, по отношение на която не е обвързано с […] трудов договор или със стандартни правила“.

7.

С Кралски декрет от 18 ноември 1996 г. към член 3, параграф 1 от Кралски декрет № 38 е добавена следната нова алинея 4:

„по отношение на лицата, определени като пълномощници на дружество или сдружение, което се облага с белгийския корпоративен данък или с белгийския данък върху чуждестранните лица, съществува необорима презумпция, че те упражняват професионална дейност в Белгия като самостоятелно заети лица“.

8.

С Решение № 176/2004 от 3 ноември 2004 г. Конституционният съд ( 6 ) обявява член 3, параграф 1, алинея 4 от Кралски декрет № 38 за неконституционосъобразен по отношение на пълномощниците на дружества, които са данъчнозадължени за белгийския корпоративен данък или белгийския данък върху чуждестранните лица и които не управляват въпросното дружество от чужбина. Този съд счита, че необоримата презумпция по отношение на тези пълномощници е непропорционална, тъй като пречи на пълномощниците, които са преустановили своята дейност, да докажат това прекратяване по друг начин освен чрез напускане и прекратяване на задълженията си, произтичащи от техния статус на самостоятелно заети работници. Конституционният съд обаче не счита въпросната разпоредба за противоконституционна по отношение на пълномощниците, управляващи такива дружества от чужбина. Този съд счита, че необоримият характер на презумпцията би могъл да се приеме за необходим, за да се гарантира прилагането по отношение на такива пълномощници на социалноосигурителната схема за самостоятелно заети лица, тъй като спрямо тези лица националният орган не разполага с информацията и правомощията, които има във връзка с пълномощниците, които управляват дружества в Белгия.

9.

Съгласно член 15, параграф 1, алинея 3 от Кралски декрет № 38 дружествата са солидарно отговорни за плащането на вноските на техните пълномощници.

10.

Дружеството е учредено на 17 април 1993 г. То е подчинено на белгийския режим на данъчно облагане, тъй като седалището му се намира в Белгия. Към момента на общото събрание от 12 октомври 1995 г. г-н Rombouts и г-н Van Acker притежават, всеки от тях, половината от капитала на дружеството. Общите събрания от 7 юни 2000 г. и от 7 юни 2006 г. подновяват техните мандати като управители.

11.

От края на 1999 г. г-н Rombouts пребивава в Португалия. Там той осъществява от 1 януари 2001 г. до юли 2005 г. дейност срещу възнаграждение или се ползва от обезщетения за безработица. Според запитващата юрисдикция г-н Rombouts осъществява дейност като самостоятелно заето лице в Португалия от ноември 2007 г. Тази юрисдикция отбелязва, че Дружеството поддържа, че тази дейност е започнала през ноември 2005 г.

12.

На 28 май 2008 г. Partena връчва на г-н Rombouts и на Дружеството покана за доброволно изпълнение за изплащане на сумата 125696,50 EUR, съответстваща на дължимите от г-н Rombouts вноски за периода от първото тримесечие на 1999 г. до четвъртото тримесечие на 2007 г.

13.

С акт от 5 август 2008 г. дружеството възразява срещу поканата за доброволно изпълнение пред Tribunal du travail (Съд по трудовоправни спорове) в Nivelles (Белгия). С решение от 14 декември 2009 г. Tribunal du travail уважава по-специално възражението.

14.

На 29 януари 2010 г. Partena подава жалба пред Cour du travail de Bruxelles (Белгия). В хода на производството Partena признава, че като се има предвид статусът на наето лице на г-н Rombouts в Португалия от 1 януари 2001 г., белгийската социалноосигурителна схема за самостоятелно заети лица може да се прилага по отношение на него само като допълнителна. Поради това сумата, претендирана понастоящем от Partena, е 68317,61 EUR заедно с лихвите, вместо сумата от 125696,50 EUR.

15.

Дружеството твърди, че решението на Tribunal du travail трябва да бъде потвърдено и Partena трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Дружеството оспорва твърдението, че по отношение на г-н Rombouts се прилага белгийската схема за социално осигуряване на самостоятелно заети лица. При условията на евентуалност Дружеството иска да бъде отправено преюдициално запитване до Съда дали по-специално член 3, параграф 1, алинея 4 от Кралски декрет № 38 съответства на член 18 ЕО (понастоящем член 21 ДФЕС).

16.

Такива са обстоятелствата, при които Cour du travail de Bruxelles (Белгия) поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

17.

Писмени становища са представени от Дружеството, белгийското правителство и Комисията. В проведеното на 22 март 2012 г. съдебно заседание те излагат становищата си и устно.

18.

Белгийското правителство повдига две възражения за недопустимост.

19.

На първо място, белгийското правителство счита, че двата поставени въпроса са недопустими, тъй като въпросната необорима презумпция не е приложима по отношение на г-н Rombouts. Тази презумпция се прилага само по отношение на пълномощници, които управляват от чужбина дружества, чието седалище е в Белгия, и които не декларират никакъв доход като пълномощници в тази държава, позовавайки се на безвъзмездния характер на техния мандат. Според белгийското правителство това е направено, за да се предотврати плащането на социалноосигурителни вноски, защото, за да бъде разглеждан като самостоятелно заето лице в Белгия, работникът трябва да упражнява по-специално професионална дейност — понятие, което означава, че за дейността се получава възнаграждение.

20.

Белгийското правителство твърди, че през разглеждания в главното производство период г-н Rombouts е подлежал на облагане с белгийски данък като чуждестранно лице поради неговата дейност като пълномощник на Дружеството в съответствие с член 2, параграф 1, алинея 1, буква а), член 227, параграф 1 и член 228, параграф 1 от Кодекса за данъка върху дохода от 1992 г. и член 16 от Договора относно двойното данъчно облагане между Белгия и Португалия ( 7 ).

21.

Освен това според белгийското правителство г-н Rombouts не е оспорил факта, че е подлежал на облагане с белгийския данък върху дохода. Неговите социалноосигурителни вноски са били изчислени въз основа на дохода му като пълномощник, който е бил взет предвид от данъчната администрация и е бил съобщен на Institut National d’Assurances Sociales pour Travailleurs Indépendants [Национален институт за социално осигуряване на самостоятелно заети лица] („Inasti“). Следователно нито г-н Rombouts, нито Дружеството могат да изтъкват безвъзмездния характер на неговия мандат, позовавайки се на неспазване на изискването за упражняване на професионална дейност.

22.

На второ място, според белгийското правителство поставените въпроси са недопустими, тъй като са насочени към преценка на съвместимостта на националното право с правото на ЕС.

23.

Според мен няма основание да се приеме първото възражение за недопустимост, повдигнато от белгийското правителство. Макар че предложеното от това правителство тълкуване на националното и международното данъчно право би могло да е правилно, считам, че от акта за преюдициално запитване е ясно, че спорът, който запитващата юрисдикция трябва да разреши, се отнася до приложимостта на белгийското социалноосигурително законодателство по отношение на г-н Rombouts. Такъв анализ по необходимост се основава на правилата, съдържащи се в дял II от Регламент № 1408/71, който се отнася до определянето на приложимото законодателство. Освен това запитващата юрисдикция иска да получи разяснения относно тълкуването на нормите за свободно движение, установени от Договора ( 8 ). При тези обстоятелства поставените преюдициални въпроси са допустими.

24.

Що се отнася до второто възражение за недопустимост във връзка с факта, че въпросите са насочени към преценка на съвместимостта на националното право с правото на ЕС, достатъчно е да се посочи, че от формулировката на тези въпроси е ясно, че те целят тълкуване на правото на ЕС, в конкретния случай на различни разпоредби от Регламент № 1408/71 и на нормите относно свободното движение.

25.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали в съответствие с членове 13 и 14в от Регламент № 1408/71 дадена държава членка може да предвиди, че пълномощникът на дружество, което се облага с данък в тази държава членка ( 9 ), упражнява дейност там, дори ако пълномощникът управлява дружеството от чужбина. Следователно първият въпрос цели да изясни къде се осъществява дейност като заето или самостоятелно заето лице в съответствие с горепосочените разпоредби.

26.

Членове 13 и 14в от Регламент № 1408/71 попадат в дял II от него, който е озаглавен „Определяне на приложимото законодателство“. Съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на Регламент № 1408/71, които определят приложимото законодателство, формират цялостна система от стълкновителни норми, чието действие води до отнемане от националните законодатели на правомощието да определят обхвата и условията за прилагане на тяхното национално законодателство в тази област, що се отнася до лицата, които са подчинени на същото, и до територията, в рамките на която националните разпоредби пораждат своето действие ( 10 ).

27.

Разпоредбите на дял II от Регламент № 1408/71 имат за цел не само да се гарантира, че лицата, които попадат в приложното поле на този регламент, няма да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на законодателство, което да е приложимо за тях, но и да се избегне едновременното прилагане на няколко национални законодателства и произтичащите от това усложнения ( 11 ).

28.

Стълкновителните норми, предвидени от Регламент № 1408/71, са задължителни за държавите членки и прилагането им зависи само от обективното положение, в което се намира заинтересованият работник ( 12 ).

29.

Според мен, предвид императивния характер на въпросните норми, както и самата цел на дял II от Регламент № 1408/71, дадена държава членка не може едностранно да си присвои правомощието да определя дали работникът попада в приложното поле на нейното законодателство, предвиждайки, че този работник е извършвал дейност в тази държава членка, когато това определяне не съответства на обективното положение на заинтересования работник и на императивните норми за определяне на приложимото законодателство.

30.

Както посочва Съдът в Решение по дело Aldewereld ( 13 ), приложимото законодателство произтича обективно от разпоредбите на дял II от Регламент № 1408/71, като се имат предвид елементите, които свързват конкретния случай със законодателството на държавите членки. Смятам, че различен извод рискува да лиши от всякаква конкретна цел и последица дял II от Регламент № 1408/71 относно нормите за определяне на приложимото законодателство, по-специално ако такъв подход бъде приет от повече държави членки.

31.

В разглеждания случай от представената пред Съда преписка е видно, че г-н Rombouts, освен че е действал като пълномощник на Дружеството, е бил и самостоятелно заето лице в Португалия от ноември 2007 г. (макар Дружеството да поддържа, че този период на самостоятелна заетост е започнал през ноември 2005 г.) и е осъществявал дейност като заето лице или е бил безработен в Португалия от 1 януари 2001 г. до юли 2005 г.

32.

Макар да е спорен точният момент, когато г-н Rombouts е станал самостоятелно заето лице в Португалия, е ясно, че като самостоятелно заето лице в Португалия той не е бил подчинен на белгийското социалноосигурително законодателство по отношение на дейността си като пълномощник на Дружеството ( 14 ). Следователно спорът пред запитващата юрисдикция е свързан главно с периодите, през които г-н Rombouts е осъществявал дейност като заето лице и е бил безработен в Португалия. В това отношение смятам, че запитващата юрисдикция иска да получи разяснения по прилагането на член 14в, буква б) ( 15 ) и на член 13, параграф 2, буква б) ( 16 ) от Регламент № 1408/71 към дейността на г-н Rombouts като пълномощник на Дружеството, докато е пребивавал в Португалия.

33.

От представената пред Съда преписка изглежда — като запитващата юрисдикция следва да провери това, — че в светлината на обективното положение на г-н Rombouts той действително или конкретно упражнява своя мандат като пълномощник на Дружеството „на територията на“ ( 17 ) Португалия. Макар че упражняването на този мандат може да поражда последици в Белгия, както твърди белгийското правителство ( 18 ), тези последици все пак не могат да променят обективното положение на г-н Rombouts. Обективното положение на г-н Rombouts е фактически въпрос, който трябва да се установи от запитващата юрисдикция по-скоро на индивидуална основа в съответствие с дял II от Регламент № 1408/71, отколкото въз основа на необорима презумпция, въведена предварително и абстрактно от национално законодателство.

34.

Поради това считам, с оглед както на целта, така и на ясния текст на член 13, параграф 2, буква б) и член 14в, буква б) от Регламент № 1408/71, които са част от императивните норми за определяне на приложимото законодателство, установени в дял II от този регламент, че тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат дадена държава членка да приравни „управлението от чужбина на данъчнооблагаемо в тази държава дружество“ на упражняването на дейност на нейна територия, когато това приравняване не съответства на обективното положение на заинтересования работник и когато тази дейност действително се упражнява на територията на друга държава членка.

35.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция пита Съда дали член 21 ДФЕС допуска национална правна уредба, която предвижда необорима презумпция като разглежданата в главното производство.

36.

Според мен към фактите в главното производство, както са описани от запитващата юрисдикция в акта за преюдициално запитване ( 19 ), по-скоро са приложими член 45 ДФЕС относно свободното движение на работници и член 49 ДФЕС относно правото на установяване, отколкото член 21 ДФЕС. Член 21 ДФЕС, който урежда общо правото на всеки гражданин на Съюза да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки, намира специфичен израз в членове 45 ДФЕС и в 49 ДФЕС ( 20 ).

37.

Съгласно установената съдебна практика всички разпоредби на Договора за функционирането на ЕС, отнасящи се до свободното движение на хора, имат за цел да улеснят гражданите на ЕС при упражняването на трудова дейност от какъвто и да е характер на цялата територия на ЕС и не допускат мерки, които биха могли да поставят в неблагоприятно положение тези граждани, когато искат да упражняват икономическа дейност на територията на друга държава членка. Следователно членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС не допускат никаква мярка, която, макар и приложима без дискриминация с оглед на гражданството, може да затрудни или да направи по-малко привлекателно упражняването от гражданите на ЕС на гарантираните от Договора основни свободи ( 21 ).

38.

В делото по главното производство изглежда — като запитващата юрисдикция следва да провери това — че приложимата съгласно член 3, параграф 1, алинея 4 от Декрет № 38 презумпция не провежда разграничение в зависимост от гражданството на заинтересованите пълномощници. Изглежда обаче, че тази национална правна разпоредба води до поставянето в по-неблагоприятно положение на пълномощниците на дружества, намиращи се в положението на г-н Rombouts, поради това че са упражнили правото си на свободно движение в рамките на ЕС, в сравнение с пълномощниците, които не са упражнили това право.

39.

На първо място, докато спрямо пълномощник, който е упражнил правото си на свободно движение и управлява дружество от чужбина, се прилага необорима презумпция, че той извършва в Белгия професионална дейност и следователно е задължен да плаща социалноосигурителни вноски там по отношение на тази дейност, то пълномощник, който не е упражнил правото на свободно движение, може да обори презумпцията вследствие на Решение № 176/2004 от 3 ноември 2004 г. на белгийския конституционен съд и да представи доказателства, че не осъществява дейност като самостоятелно заето лице по смисъла на член 3, параграф 1, алинея 1 от Кралски декрет № 38.

40.

На второ място и още по-важно, прилагането на въпросната необорима презумпция излага пълномощниците на дружества, подлежащи на облагане с белгийски данък, които действително или конкретно упражняват мандата си като пълномощници от друга държава членка, на риска от плащане на социалноосигурителни вноски по отношение на една и съща дейност в две държави членки.

41.

Именно този риск целят да предотвратят разпоредбите на дял II от Регламент № 1408/71.

42.

Белгийското правителство поддържа, че целта на въпросното национално законодателство, и по-специално на необоримата презумпция, е да предотврати свързани със социалното осигуряване измами в Белгия посредством привидно преместване. Благодарение на модерните средства за комуникация пълномощниците на дружествата могат да упражняват от чужбина своя мандат по отношение на дружествата със стопанска цел, разположени в Белгия. Според това правителство, като не декларират своя доход като пълномощници пред белгийската данъчна администрация и като посочат, че не получават възнаграждение за своя мандат, пълномощниците могат да избегнат плащането на задължителните социалноосигурителни вноски като самостоятелно заети работници в Белгия.

43.

Макар целта за предотвратяване на свързаните със социалното осигуряване измами да е похвална и в действителност да е необходимо да бъде насърчавана, по-специално посредством мерки за координиране или хармонизиране, приети на основание на правото на ЕС, считам, че въпросната необорима презумпция, която цели да предотврати свързаните със социалното осигуряване измами в Белгия, е напълно негодна да предотврати такива измами в тази държава членка, когато пълномощници на дружества — поради тяхното обективно положение и прилагането на императивните норми, съдържащи се в дял II от Регламент № 1408/71 — са подчинени на социалноосигурителната система на друга държава членка.

44.

Следователно изглежда — като запитващата юрисдикция следва да провери фактите и обстоятелствата в главното производство, и по-специално обективното положение на г-н Rombouts, — че не става въпрос за свързана със социалното осигуряване измама в Белгия по отношение на неговата дейност като пълномощник на Дружеството, която изглежда се упражнява на територията на Португалия.

45.

Поради това считам, че членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането от държава членка на правна уредба като член 3, параграф 1, алинея 4 от Декрет № 38, доколкото тя не позволява на лицето, което пребивава в друга държава членка и действително управлява от тази друга държава членка данъчнооблагаемо в първата държава членка дружество, да представи доказателства, че действително извършва дейността на територията на тази друга държава членка, и така да обори презумпцията, че е подчинено на схемата за социално осигуряване на самостоятелно заети лица в първата държава членка.

46.

Поради изложените по-горе съображения смятам, че на въпросите, поставени от Cour du travail de Bruxelles (Белгия), трябва да се отговори следното: