Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

P. MENGOZZI

представено на 20 октомври 2016 година(1)

Дело C-573/15

État belge

срещу

Oxycure Belgium SA

(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Liège (Апелативен съд Лиеж, Белгия)

„Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО– Принцип на данъчен неутралитет — Лечение с кислород — Намалена ставка на ДДС — Кислородни бутилки и съдове за кислород — Обща ставка на ДДС — Кислородни концентратори — Понятие за инвалидност“





I –  Въведение

1.        С оглед на принципа на данъчен неутралитет допустимо ли е държава членка да прилага за продажбата и/или отдаването под наем на кислородни концентратори общата ставка от 21 % на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), докато за продажбата на бутилки с медицински кислород прилага намалена ставка от 6 %?

2.        Това по същество е преюдициалният въпрос, който е отправен до Съда от Cour d’appel de Liège (Апелативен съд Лиеж, Белгия) и който се отнася до тълкуването на член 98, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност(2), изменена с Директива 2006/138/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г.(3) (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), на точки 3 и 4 от приложение III към тази директива, както и на принципа на данъчен неутралитет.

3.        Запитването е отправено в рамките на спор между État belge и Oxycure Belgium SA (наричано по-нататък „Oxycure“) по повод на облагането с ДДС на дейност по продажба и/или отдаване под наем не кислородни концентратори и принадлежности за кислородотерапия.

4.        Кислородните концентратори са електрически уреди с медицинско предназначение, които концентрират кислорода от въздуха, за да извлекат от него азота, като по този начин осигуряват по-висока концентрация на кислород(4). Този уред се състои от апарат за концентриране на кислород, назална канюла или кислородна маска и кислородопровод, които са част от уреда. Кислородните концентратори позволяват кислородотерапия в домашни условия за пациенти, които страдат от дихателна или друга тежка недостатъчност, които се нуждаят от лечение с кислород и чието състояние вече не може да се подобри чрез използване на аерозоли и бронходилататори.

5.        От преписката по делото по главното производство личи, че между 1 октомври 2007 г. и 31 март 2010 г. Oxycure е отдавало под наем и е продавало кислородни концентратори и принадлежности за тях при намалена ставка на ДДС от 6 %, който Кралство Белгия е решило да събира за доставката и/или отдаването под наем на определени медицински оборудвания, артикули или уреди в приложение на член 98, параграф 2 от Директивата за ДДС и на приложение III към нея. Според белгийските данъчни органи обаче сделките на Oxycure е трябвало да бъдат обложени с общата ставка от 21 % в съответствие с Кралски указ № 20 от 20 юли 1970 г. за определяне на ставките на данъка върху добавената стойност и за определяне на разпределението на стоките и услугите според тези ставки(5). Поради това белгийските данъчни органи изпращат до Oxycure ревизионен акт, като искат от последното да заплати близо 1 300 000 EUR ДДС, както и глоба в размер на 10 % от исканата сума.

6.        С решение от 25 април 2013 г. Tribunal de première instance de Namur (Първоинстанционен съд Намюр, Белгия) уважава жалбата на Oxycure срещу решението на белгийските данъчни органи и изменя последното. По същество, съгласно това съдебно решение кислородните концентратори отговарят на определението в дял XXIII, озаглавен „Други“, точка 2 от таблица A към Кралски указ № 20, приложима за „други апарати за носене в ръка, върху тялото или за имплантиране в организма с цел да се компенсира недостатъчност или недъг“, което позволява сделките по продажба и/или отдаване под наем на тези уреди да се ползват от намалената ставка от 6 %.

7.        État belge обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.

8.        Запитващата юрисдикция установява, че подобно на медицинските кислородни бутилки и съдове за течен кислород кислородните концентратори представляват един от трите източника на кислород, достъпни на пазара, и че последните са взаимнозаменяеми и/или се допълват. Всъщност, от една страна, запитващата юрисдикция се позовава на доклад на белгийския Федерален център за изследване на здравеопазването, съгласно който тези източници са достъпни под формата на стационарни апарати, бутилки или съдове с големи размери и малки, преносими модели. Запитващата юрисдикция отбелязва, че от този доклад личи също, че от гледна точка на клиничната ефективност за пациентите лечението с кислород е еднакво, независимо по кой от трите начина се предоставя кислород и независимо дали източникът е стационарен или преносим, като разликите са свързани с удобството (шум, използване извън домашни условия, разполагаем обем, пълнене на преносимите модели от пациента) и с цената за обществото. От друга страна запитващата юрисдикция отбелязва, че белгийската правна уредба в областта на задължителното здравно осигуряване признава пълната взаимозаменяемост на източниците на кислород, доколкото към подлежащите на възстановяване разходи за кислороден концентратор е включен и този за резервна кислородна бутилка.

9.        При тези условия, макар в нито един дял от таблица А от Кралски указ № 20 да не са посочени изрично кислородните концентратори, запитващата юрисдикция иска да установи дали тази таблица във всички случаи и в съответствие с принципите на правото на Съюза, и по-специално принципа на данъчен неутралитет, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася до тези уреди, макар и имплицитно, на същото основание както за другите източници на кислород.

10.      Тъй като отговорът на този въпрос зависи от тълкуването на правото на Съюза, запитващата юрисдикция решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допуска ли член 98, параграфи 1 и 2 от Директивата за ДДС във връзка с точки 3 и 4 от приложение III към Директивата за ДДС, по-специално с оглед на принципа на неутралитет, национална разпоредба, която предвижда намалена ставка на ДДС за кислородотерапия чрез кислородни бутилки, докато за кислородотерапия чрез кислородни концентратори се прилага общата ставка на ДДС?“.

11.      Oxycure, Кралство Белгия и Европейската комисия представят писмени становища по този въпрос. Устните състезания и отговорите на заинтересованите страни на поставените от Съда въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 19 септември 2016 г.

II –  Анализ

12.      Считам, че отговорът на поставения от запитващата юрисдикция въпрос трябва да се раздели на две части. От една страна, трябва да се определи дали кислородните концентратори като разглежданите в главното производство могат да попаднат в обхвата на точка 3 или на точка 4 от приложение III към Директивата за ДДС, и двете посочени в отправения до Съда въпрос. Всъщност, ако случаят е такъв, ще отпадне въпросът дали принципът на данъчен неутралитет изисква да се разшири приложното поле на намалената ставка на ДДС от 6 %, приложима за продажбата на съдове с медицински кислород в газообразно или течно състояние, като се включи и продажбата и/или отдаването под наем на кислородни концентратори. От друга страна и при положение че за кислородните концентратори не може да се приложи намалената ставка на ДДС въз основа на точка 3 или точка 4 от приложение III към Директивата за ДДС, което изглежда имплицитно твърди запитващата юрисдикция, трябва да се провери дали принципът на данъчен неутралитет може все пак да задължи Кралство Белгия да предостави посочената ставка за доставките и/или отдаването под наем на кислородни концентратори, тъй като от гледна точка на пациентите кислородните концентратори са взаимнозаменяеми с медицинския кислород в газообразно или течно състояние, доставян в съдове.

 A — По прилагането на точки 3 и 4 от приложение III към Директивата за ДДС

13.      Важно е да се уточни, че съгласно член 96 от Директивата за ДДС всяка държава членка определя обща ставка за ДДС, която се прилага за доставките на стоки и услуги.

14.      В отклонение от този принцип член 98, параграф 1 от Директивата за ДДС разрешава на държавите членки да прилагат една или две намалени ставки на ДДС. Съгласно член 98, параграф 2, първа алинея от Директивата за ДДС тези намалени ставки могат да се прилагат само за доставки на стоки или услуги от категориите, предвидени в приложение III към тази директива(6).

15.      Точка 3 от това приложение, посочена в преюдициалния въпрос, се отнася до „фармацевтични продукти от вид, обикновено използван за здравна помощ, профилактика на заболявания и за лечение за медицински и ветеринарни цели“. Точка 4 от същото приложение, също посочена в преюдициалния въпрос, се отнася до „медицинско оборудване, помощни и други уреди, обикновено предназначени за облекчаване или лечение на инвалидност, за изключително персонално използване от инвалиди, включително ремонта на такива стоки“(7).

16.      Докато точка 3 от приложение III към Директивата за ДДС позволява прилагане на намалена ставка на ДДС за доставката на „фармацевтични продукти“, тоест готови продукти, които могат да бъдат използвани пряко от крайния потребител, точка 4 от това приложение се отнася до определени медицински изделия със специфично предназначение(8).

17.      Като изключение от принципа, че държавите членки прилагат обща ставка на ДДС за облагаемите с този данък сделки, точки 3 и 4 от приложение III към Директивата за ДДС трябва да се тълкуват стриктно(9).

18.      Съдът вече е постановил, от една страна, че точки 3 и 4 от приложение III към Директивата за ДДС не препращат изрично към правото на държавите членки, така че трябва да получат самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз, и от друга страна, че използваните в това приложение и по-специално в посочените точки понятия трябва да бъдат тълкувани в съответствие с обичайния смисъл на разглежданите термини(10).

19.      В това отношение от преписката и от становището на белгийското правителство личи, че медицинският кислород, доставян в съдове, в газообразно или течно състояние, се ползва в Белгия от намалена ставка на ДДС от 6 %, в приложение на дял XVII, точка 1, буква a) от таблица A към Кралски указ № 20, която транспонира точка 3 от приложение III към Директивата за ДДС. С други думи, медицинският кислород е приет за лекарствен продукт или, в по-широк смисъл, за „фармацевтичен продукт“ по смисъла на точка 3 от приложение III към Директивата за ДДС.

20.      Споделям обаче позицията, изразена от всички страни по време на съдебното заседание пред Съда, че за разлика от медицинския кислород, доставян в бутилки и други съдове, кислородни концентратори от вида на разглежданите в главното производство не могат да попаднат в обхвата на понятието „фармацевтични продукти“ по смисъла на точка 3 от приложение III към Директивата за ДДС.

21.      Тази преценка изхожда основно от решението от 17 януари 2013 г., Комисия/Испания (C-360/11, EU:C:2013:17, т. 63, 64 и 71). В това решение Съдът уточнява, че ако с оглед на обичайния им смисъл „фармацевтичните продукти“ включват лекарствените продукти за хуманна употреба, те обаче не обхващат всяко изделие, оборудване, уред или материали за медицинска или ветеринарна употреба. Всъщност, ако точка 3 от приложение III към Директивата за ДДС се отнася до всяко медицинско изделие или уред, независимо от неговото предназначение, това ще лиши от смисъл точка 4 от същото приложение. С други думи, точка 3 от приложение III към Директивата за ДДС не може да позволи да се заобиколи изчерпателното изброяване в посочената точка 4 и да допусне държавите членки да приложат намалена ставка на ДДС за медицински изделия или уреди независимо от тяхното предназначение. Освен това, докато разглежданите в главното производство кислородни концентратори могат да бъдат отдавани под наем от пациентите и така да бъдат предмет на множество предоставяни услуги, фармацевтични продукти се доставят и предписват по принцип за изключително, персонално и еднократно ползване.

22.      Поради това считам, че единствено точка 4 от приложение III към Директивата за ДДС може да бъде релевантна за отговора на въпроса, отправен от запитващата юрисдикция.

23.      Що се отнася до тази точка от приложение III към Директивата за ДДС, както бе посочено по-горе, тя се отнася само до определени медицински изделия или уреди със специфично предназначение. Всъщност, от една страна, тази точка се отнася до медицински изделия и други уреди, „обикновено предназначени за облекчаване или лечение на инвалидност“, и следователно не се отнася до продукти, които по принцип се използват за други цели(11). От друга страна, както Съдът е постановил в решението от 17 януари 2013 г., Комисия/Испания (C-360/11, EU:C:2013:17, т. 85—88), точка 4 от приложение III към Директивата за ДДС се отнася до медицински изделия и уреди, които се използват „персонално“ и „изключително“ от инвалиди, а не до изделия и уреди с обща употреба, използвани от болниците и работещите в сферата на здравеопазването. Това ограничение на прилагането на намалена ставка на ДДС до персоналното и изключително използване от крайния потребител съответства на социално-икономическата цел на приложение III към Директивата за ДДС, която е да намали разходите за определени стоки, счетени за особено необходими(12).

24.      Следва да се изрази съжаление, че при липсата на определения на термините „инвалидност“ и „инвалиди“ в Директивата за ДДС, която при това не препраща изрично към правото на държавите членки за определянето на техния смисъл, Съдът не се е възползвал от възможността да поясни в тези решения очертанията на тези термини по-специално що се отнася до границата, която ги отделя от понятията „заболяване“ и „болни лица“.

25.      При тълкуването на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(13) и след ратифицирането от страна на Съюза на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания(14) Съдът пояснява, че понятието „увреждане“ трябва да се разбира в смисъл, че обозначава ограниченията, произтичащи от трайни физически, умствени или психични недъзи, които при взаимодействие с различни пречки могат да затруднят пълноценното и ефективно участие на съответното лице в професионалния живот наравно с останалите работници(15).

26.      Отново в този контекст Съдът уточнява, че макар понятието „увреждане“ да се отличава от понятието „заболяване“ или от състояние на затлъстяване, когато последните водят до дълготрайно ограничение, произтичащо от трайни физически, умствени или психични недъзи, които при взаимодействие с различни пречки могат да затруднят пълноценното и ефективно участие на съответното лице в професионалния живот наравно с останалите работници, те попадат в обхвата на понятието „увреждане“ по смисъла на Директива 2000/78(16).

27.      Според мен посоченото определение и посоченият обхват на понятието „увреждане“, основани на тълкуването на това понятие, съдържащо се в Директива 2000/78, в съответствие с текста на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, са релевантни за целите на тълкуването на понятието „инвалидност“ в рамките точка 4 от приложение III към Директивата за ДДС.

28.      Всъщност, както Съдът отбелязва при тълкуването на Директива 2000/78(17), Директивата за ДДС е включена сред актовете на Съюза „в областта на самостоятелния начин на живот и социалното приобщаване, работата и заетостта“, които са изброени в допълнението към приложение II към решението за сключване от името на Европейската общност на посочената конвенция на Организацията на обединените нации и се отнасят до въпросите, уредени в последната.

29.      Комисията основателно изтъква в писменото си становище, че характерният белег на понятието „инвалидност“ е трайният характер на последната за разлика от намалените способности в резултат на заболяване със спорадичен и временен характер.

30.      С оглед на предоставените от запитващата юрисдикция данни и на становищата на заинтересованите страни разглежданите в главното производство кислородни концентратори според мен отговарят само на два от трите критерия, установени в точка 4 от приложение III към Директивата за ДДС, което запитващата юрисдикция все пак трябва да провери.

31.      По отношение на първия критерий може да се приеме, както твърди Oxycure по време на съдебното заседание, че тези уреди „обикновено са предназначени за облекчаване или лечение на инвалидност“(18), по смисъла на точка 4 от приложение III към Директивата за ДДС. Изглежда, че тези медицински изделия са особено подходящи за компенсиране и за облекчаване на тежка дихателна недостатъчност, която е трайна и често нелечима и за която алтернативните начини на лечение вече не са ефикасни, както в случаите на хронична обструктивна белодробна болест или на напреднал стадий на муковисцидоза(19).

32.      В това отношение дял XXIII, озаглавен „Други“, точка 2 от таблица A към Кралски указ № 20 изглежда съгласуван с точка 4 от приложение III към Директивата за ДДС. Всъщност изборът на Кралство Белгия да предостави намалена ставка на ДДС от 6 % се прилага само за продажбата или отдаването под наем на уреди, предназначени да „компенсират недостатъчност или недъг“ или, с други думи, предвид обстоятелствата и данните изложени в рамките на главното производство това са уреди, предназначени за лечение или облекчаване на инвалидност.

33.      Чрез използването на термина „обикновено“ в точка 4 от приложение III към Директивата за ДДС законодателят на Съюза ясно е изключил хипотезата (по-категорична), при която намалена ставка на ДДС може да се прилага за продажбата и/или отдаването под наем на медицинско оборудване само при условие че то е предназначено изключително или единствено за облекчаване или лечение на инвалидност. Следователно, като е използвал наречието „обикновено“, законодателят на Съюза е целял да обхване медицинското оборудване, което се използва обичайно и по принцип за облекчаване или лечение на инвалидност, без да се оценява конкретното положение на определен уред(20).

34.      Освен това в делото по главното производство е безспорно, че всички източници за подаване на медицински кислород, следователно и кислородните концентратори, могат да се предоставят на съответните лица само по лекарско предписание. Това обстоятелство изключва по принцип възможността за обичайно и общо предназначение на кислородните концентратори за лечение или облекчаване чрез кислородотерапия на болестни състояния, които не се обхващат от понятието „инвалидност“.

35.      Вторият критерий, а именно „персоналното“ използване от инвалиди, също изглежда изпълнен, доколкото съответното лице може да използва самостоятелно кислородните концентратори в домашни условия или извън дома си, без да е необходимо посредничество по-специално на медицински специалист. Наистина, както пролича по време на съдебното заседание пред Съда, Oxycure и белгийското правителство спорят по въпроса дали разглежданите в главното производство кислородни концентратори могат да се квалифицират като „апарати за носене в ръка [или] върху тялото [на лицето]“ по смисъла на дял XXIII, озаглавен „Други“, точка 2 от таблица A към Кралски указ № 20. Този спор обаче не се отнася до тълкуването на точка 4 от приложение III към Директивата за ДДС, а до това на националното право, и не може да се разреши от Съда.

36.      При това положение ще разгледам третия критерий, установен в точка 4 от приложение III към Директивата за ДДС, която освен „обикновеното“ предназначение на медицинското оборудване и медицинските уреди за лечение или облекчаване на инвалидност и „персоналното“ им използване от инвалиди изисква още те да се използват „изключително“ от тези лица.

37.      Този критерий за изключителност не се отнася до предназначението на тези уреди (които остават „обикновено“ предназначени за лечение или облекчаване на инвалидност), а до тяхното използване. Според мен от това следва, че този критерий изключва от приложното поле на точка 4 от приложение III към Директивата за ДДС уредите, които могат да бъдат използвани от лица, които не са засегнати от инвалидност.

38.      Това тълкуване съответства на социално-икономическата цел на намалената ставка, като благоприятства във възможно най-голяма степен самостоятелността на лицата, засегнати от инвалидност, включително с патологичен произход.

39.      В това отношение Съдът вече е постановил, че ако прилагането на намалена ставка на ДДС за стока, която може да бъде използвана за различни цели, при всяка доставка зависи от това за какво конкретно е предназначил тази стока купувачът, това би противоречало на целта за намаляване на разходите на крайния потребител за определени стоки от съществено значение, преследвана с приложение III към Директивата за ДДС(21). Освен това данъчната администрация няма да може да проверява дали прилагането на намалена ставка на ДДС е обосновано във всеки конкретен случай, което ще доведе до увеличаване или до насърчаване на данъчните измами.

40.      Както поддържа Комисията, налице е вероятност кислородните концентратори да се използват от лица, които не страдат от инвалидност, по-конкретно от такива, които са засегнати от временно заболяване на дихателните пътища.

41.      Поради това считам, че разглежданите в делото по главното производство кислородни концентратори не попадат в приложното поле на точка 4 от приложение III към Директивата за ДДС, тъй като те изглежда не се използват изключително от инвалиди, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

 Б — По принципа на данъчен неутралитет

42.      Възможно ли е при това положение принципът на данъчен неутралитет все пак да наложи прилагането на намалена ставка на ДДС за тези уреди, както пита запитващата юрисдикция?

43.      Не мисля така.

44.      Всъщност Съдът вече е постановил, че принципът на данъчен неутралитет не позволява да се разшири приложното поле на намалена ставка на ДДС при липсата на недвусмислена разпоредба(22). С други думи, този принцип допуска разширяване на приложното поли на намалена ставка само ако е налице недвусмислена разпоредба. Точка 4 от приложение III към Директивата за ДДС обаче изключва еднозначно намалена ставка на ДДС за медицински изделия и уреди, които не се използват изключително от инвалиди.

45.      Различно решение ще доведе до заобикаляне на стриктното тълкуване и прилагане на изключенията от многократно припомняния от Съда принцип, че държавите членки прилагат общата ставка на ДДС за сделките, които подлежат на облагане с този данък(23).

46.      Ето защо, обратно на предположението на запитващата юрисдикция, принципът на данъчен неутралитет не допуска да се разшири и още по-малко, да се наруши обхватът на различните категории, изброени в приложение III към Директивата за ДДС.

47.      Всъщност, ако след преценка на текста и на структурата на точки 3 и 4 от приложение III към Директивата за ДДС отдаването под наем и продажбата на кислородни концентратори по никакъв начин не могат да бъдат включени в обхвата на някоя от тези точки от приложение III към Директивата за ДДС, принципът на данъчен неутралитет не допуска да се заобиколи тази преценка.

48.      Както Съдът многократно е постановявал по повод на освобождаване от ДДС, принципът на данъчен неутралитет не е норма на първичното право, която може да определи валидността на дадена разпоредба за освобождаване, а тълкувателен принцип, който трябва да се прилага наред с принципа, че разпоредбите за освобождаване трябва да се тълкуват стриктно(24).

49.      Не виждам пречки за прилагането на това общо тълкуване на обхвата на принципа на данъчен неутралитет в случаите, свързани с намалена ставка на ДДС, при които също се изисква стриктно тълкуване.

50.      Както личи от практиката на Съда, в случаите на намалени ставки, като предвидените в приложение III към Директивата за ДДС, принципът на данъчен неутралитет остава релевантен, когато при определено положение Съдът и националните юрисдикции трябва да проверят дали правомерният избор на държава членка да приложи избирателно намалена ставка на ДДС за „конкретни и специфични аспекти“ на една и съща категория от една и съща точка на приложение III е съобразен с този принцип(25). Всъщност в този случай логично следва да се провери дали избирателното прилагане на намалена ставка на ДДС не води до засягане на равното данъчно третиране на аналогични доставки на стоки или услуги от същата категория, изброена в приложение III към Директивата за ДДС(26).

51.      Както посочих по-горе обаче, принципът на данъчен неутралитет не може да бъде използван за разширяване на обхвата на категориите, посочени в приложение III към Директивата за ДДС, така че доставките на стоки или предоставянето на услуги, които с оглед на преценката на техния текст и на структурата им не попадат в приложното поле на тези категории, да се включат в него.

III –  Заключение

52.      С оглед на всички изложени съображения предлагам на Съда да даде следния отговор на преюдициалния въпрос, поставен от Cour d’appel de Liège (Апелативен съд Лиеж, Белгия):

„Член 98, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г., и точки 3 и 4 от приложение III към тази директива допускат национална разпоредба, съгласно която намалена ставка на данъка върху добавената стойност не се прилага за доставка и/или отдаване под наем на кислородни концентратори като разглежданите в главното производство, когато тези стоки не представляват фармацевтични продукти по смисъла на точка 3 от приложение III към Директива 2006/112, изменена, нито се използват изключително от инвалиди по смисъла на точка 4 от посоченото приложение, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

Принципът на данъчен неутралитет не може да се тълкува в смисъл, че допуска да се заобиколи съответното приложно поле на категориите, изброени в точки 3 и 4 от приложение III към Директива 2006/112, чрез предоставяне на намалена ставка на данъка върху добавената стойност за доставка и/или отдаване под наем на изделия, които не отговарят на предвидените в тези точки определения“.

1 – Език на оригиналния текст: френски.

2 – ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

3 – ОВ L 348, 2006 г., стр. 92; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 134.

4 – Припомням, че атмосферният въздух се състои от приблизително 20 % кислород и около 80 % азот.

5 – Moniteur Belge от 31 юли 1970 г., стр. 7920.

6 – Вж. по-специално решения от 11 септември 2014 г., K (C-219/13, EU:C:2014:2207, т. 21 и 22) и от 5 март 2015 г., Комисия/Люксембург (C-502/13, EU:C:2015:143, т. 33).

7 – Курсивът е мой.

8 – Вж. в този смисъл решение от 17 януари 2013, Комисия/Испания (C-360/11, EU:C:2013:17, т. 47 и 64).

9 – Решение от 17 януари 2013 г., Комисия/Испания (C-360/11, EU:C:2013:17 т. 18, 20 и 63).

10 – Решение от 17 януари 2013 г., Комисия/Испания (C-360/11, EU:C:2013:17, т. 20 и 63). Вж. също, по отношение на втория пункт, решение от 4 юни 2015 г., Комисия/Полша (C-678/13, непубликувано, EU:C:2015:358, т. 46 и 47).

11 – Решение от 4 юни 2015 г., Комисия/Полша (C-678/13, непубликувано, EU:C:2015:358, т. 48).

12 – Вж. в този смисъл решение от 17 януари 2013 г., Комисия/Испания (C-360/11, EU:C:2013:17, т. 48 и 86).

13 – ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.

14 – Recueil des traités, том. 2515, стр. 3. Тази конвенция е приета от името на Европейската общност с решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. (ОВ L 23, 2010 г., стр. 35).

15 – Вж. по-специално решения от 4 юли 2013 г., Комисия/Италия (C-312/11, непубликувано, EU:C:2013:446, т. 56), от 18 март 2014 г., Z. (C-363/12, EU:C:2014:159, т. 76), от 18 декември 2014 г., FOA (C-354/13, EU:C:2014:2463, т. 53) и от 26 май 2016 г., Invamed Group и др. (C-198/15, EU:C:2016:362, т. 31).

16 – Вж. в този смисъл решения от 11 април 2013 г., HK Danmark (C-335/11 и C-337/11, EU:C:2013:222, т. 39—42 и 47) и от 18 декември 2014 г., FOA (C-354/13, EU:C:2014:2463, т. 56—60). Макар да не личи винаги ясно от решенията на Съда, считам, че както физическите, умствените или психичните недъзи, така и следващите от тях ограничения за засегнатите лица трябва да имат дълготраен характер, за да се разграничи понятието „инвалидност“ от понятието „заболяване“.

17 – Вж. решения от 11 април 2013 г., HK Danmark (C-335/11 и C-337/11, EU:C:2013:222, т. 31) и от 18 март 2014 г., Z. (C-363/12, EU:C:2014:159, т. 74).

18 – Курсивът е мой.

19 – Муковисцидозата е генетично заболяване, което засяга повърхностните клетки на различни органи, като например дихателните пътища, като нарушава отделянето на секрет.

20 – Вж. по аналогия, по отношение на употребата на същото наречие в точка 1 от приложение III към Директивата за ДДС, решения от 3 март 2011 г., Комисия/Нидерландия (C-41/09, EU:C:2011:108, т. 55) и от 12 май 2011 г., Комисия/Германия (C-453/09, непубликувано, EU:C:2011:296, т. 45).

21 – Вж. решение от 17 януари 2013 г., Комисия/Испания (C-360/11, EU:C:2013:17, т. 86 и 87).

22 – Вж. решения от 5 март 2015 г., Комисия/Франция (C-479/13, EU:C:2015:141, т. 43) и от 5 март 2015 г., Комисия/Люксембург (C-502/13, EU:C:2015:143, т. 51). Вж. също, по отношение на освобождаването от ДДС, решение от 13 март 2014 г., Klinikum Dortmund (C-366/12, EU:C:2014:143, т. 40).

23 – Вж. по-специално в този смисъл решения от 17 януари 2013 г., Комисия/Испания (C-360/11, EU:C:2013:17, т. 18) и от 5 март 2015 г., Комисия/Люксембург (C-502/13, EU:C:2015:143, т. 38).

24 – Вж. решения от 19 юли 2012 г., Deutsche Bank (C-44/11, EU:C:2012:484, т. 45), от 13 март 2014 г., Klinikum Dortmund (C-366/12, EU:C:2014:143, т. 40), от 2 юли 2015 г., De Fruytier (C-334/14, EU:C:2015:437, т. 37) и от 17 март 2016 г., Aspiro (C-40/15, EU:C:2016:172, т. 31).

25 – Вж. в това отношение решения от 8 май 2003 г., Комисия/Франция (C-384/01, EU:C:2003:264, т. 24—29), от 3 април 2008 г., Zweckverband zur Trinkwasserversorgung und Abwasserbeseitigung Torgau-Westelbien (C-442/05, EU:C:2008:184, т. 42 и 43), от 6 май 2010 г., Комисия/Франция (C-94/09, EU:C:2010:253, т. 28—30), от 27 февруари 2014 г., Pro Med Logistik и Pongratz (C-454/12 и C-455/12, EU:C:2014:111, т. 44—46) и от 11 септември 2014 г., K (C-219/13, EU:C:2014:2207, т. 23).

26 – В това отношение, ако обратно на изложения по-горе анализ се приеме, че разглежданите в главното производство кислородни концентратори попадат в приложното поле на точка 4 от приложение III към Директивата за ДДС, запитващата юрисдикция ще трябва да провери дали направеното от Кралство Белгия разграничение между преносимото и стационарното медицинско оборудване (само доставката и/или отдаването под наем на първото се ползва от намалената ставка от 6 %) се отнася до „конкретни и специфични аспекти“ на категорията, посочена в точка 4 от посоченото приложение, и е съобразено с принципа на данъчен неутралитет в съответствие с указанията на съдебната практика, посочена в предходната бележка под линия от настоящото заключение.