Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

N. WAHL

представено на 30 ноември 2017 година(1)

Дело C-510/16

Carrefour Hypermarchés SAS

Fnac Paris

Fnac Direct

Relais Fnac

Codirep

Fnac Périphérie

срещу

Ministre des finances et des comptes publics

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция)

„Държавни помощи — Член 108, параграф 3 ДФЕС — Регламент (ЕО) № 659/1999 — Член 1, буква в) — Понятие „нова помощ“ — Регламент (ЕО) № 794/2004 — Член 4 — Обявени за съвместими с вътрешния пазар схеми за помощи, за които е отправено уведомление — Схема за помощ за филмовия и аудиовизуалния сектор — Покачване на приходите от финансираща схема за помощ данъкоподобна такса, което е значително спрямо съобщените на Комисията предвиждания — Понятие „увеличение на бюджета на разрешена схема за помощ, което превишава 20 %“ — Връзка със задължението за предварително уведомяване“






1.        Води ли до „нова помощ“ съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС увеличение на приходите от данък, финансиращ разрешена схема за помощ, което е значително спрямо първоначално представените на Европейската комисия предвиждания в рамките на уведомление съгласно правилата за държавните помощи? В това е същността на въпросите, по които Съдът следва да се произнесе в настоящото дело.

2.        Накратко, предмет на разглеждане е правилното тълкуване на понятието „изменения на съществуваща помощ“. При разглеждането на това понятие Съдът може да реши да проучи по-общо връзката между, от една страна, член 108, параграф 3 ДФЕС и член 1, буква в) от Регламент № 659/1999(2), и от друга страна, член 4 от Регламент № 794/2004(3).

3.        Преди това обаче Съдът трябва да отново да посочи условията, при които данъците попадат в обхвата на разпоредбите на ДФЕС относно държавните помощи. Впоследствие запитващата юрисдикция следва да установи дали тези условия са изпълнени.

I.      Правна уредба

1.      Регламент № 659/1999

4.        Член 1 от Регламент № 659/1999 („Определения“) предвижда:

„За целите на настоящия регламент:

а)      „помощ“ означава всяка мярка, изпълняваща всички критерии, определени в член [107, параграф 1 ДФЕС];

б)      „съществуваща помощ“ означава:

[…]

(ii)      разрешена помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били разрешени от Комисията или от Съвета;

[…]

в)      „нова помощ“ означава всяка помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които не са съществуваща помощ, включително измененията на съществуваща помощ;“.

2.      Регламент № 794/2004

5.        Съгласно член 1, параграф 1 от Регламент № 794/2004 („Предмет и обхват“) „[н]астоящият регламент определя подробни разпоредби по отношение на формата, съдържанието и други детайли по уведомлението и годишните доклади, упоменати в [Регламент № 659/1999]. Той също определя разпоредби по отношение на изчисляването на крайните срокове за всички процедури, които засягат държавните помощи, и по отношение на изчисляването на лихвения процент при възстановяване на неправомерно предоставените помощи“.

6.        Съгласно член 4 от Регламент № 794/2004 („Опростена процедура за уведомление при някои промени на съществуваща помощ“):

„1.      За целите на член 1, буква в) от [Регламент № 659/1999] промяна на съществуваща помощ означава всякакво изменение, различно от промени от чисто формален или административен характер, което не оказва влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с общия пазар. Увеличение на първоначалния бюджет на дадена съществуваща схема за помощ до 20 % няма да се счита за промяна на съществуваща помощ.

2.      Следните промени на съществуваща помощ трябва да бъдат съобщени на Комисията, като се използва опростената форма на уведомление, посочена в приложение II:

а)      увеличение на бюджета на разрешена схема за помощ, което превишава 20 %; […]“.

II.    Фактически обстоятелства, производство и преюдициални въпроси

7.        Настоящото преюдициално запитване е отправено в рамките на производство по жалби от Carrefour Hypermarchés SAS (наричано по-нататък „Carrefour“), Fnac Direct, Relais Fnac, Codirep, Fnac Paris и Fnac Périphérie (наричани по-нататък заедно „жалбоподателите“), с които искат да им бъде възстановен данъкът върху продажбите и отдаването под наем на видеозаписи, предназначени за частно ползване (наричан по-нататък „разглежданият данък“), който Carrefour е заплатило през 2008 г. и 2009 г., а останалите жалбоподатели — през 2009 г., 2010 г. и 2011 г.

8.        Разглежданият данък, заедно с данъка върху билетите за кино и данъка върху телевизионните услуги (наричани по-нататък заедно „трите данъка“), се финансира схема за държавна помощ във филмовия и аудиовизуалния сектор (наричана по-нататък „разглежданата схема за помощ“). Тази схема се управлява от независим административен орган, Centre national de la cinématographie et de l’image animée (Национален кинематографичен център, наричан по-нататък „CNC“).

9.        С решение от 22 март 2006 г. Комисията обявява разглежданата схема за помощ за съвместима с вътрешния пазар(4). Впоследствие, с решение от 10 юли 2007 г., Комисията одобрява изменение на метода на финансиране на разглежданата схема за помощ, което се състои по-специално в изменение на правилата за облагане с данък на телевизионните услуги(5). С решение от 20 декември 2011 г. Комисията одобрява продължаването на срока на разглежданата схема за помощ до 31 декември 2017 г.(6).

10.      През август 2012 г. Cour des comptes (Сметна палата, Франция) изготвя доклад за управлението и финансирането на CNC(7). Според този доклад сумата, събрана от трите данъка, е нараснала почти с 60 % между 2007 г. и 2011 г. и с 46,3 % след корекцията поради измененията на счетоводния метод. Според доклада основната причина за това е голямото увеличаване на събрания данък върху телевизионните услуги, нараснал от 362 милиона евро през 2007 г. на 631 милиона евро през 2011 г., което се дължи по-специално на реформата на данъчната основа на този данък от март 2007 г., отчетена от Комисията в решението ѝ от 10 юли 2007 г.

11.      Първоначално жалбоподателите подават жалби пред Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой, Франция), които са отхвърлени с решения от 19 юли 2012 г., 20 юни 2013 г. и 18 юли 2013 г. На свой ред жалбите срещу тези решения са отхвърлени от Cour administrative d’appel de Versailles (Апелативен административен съд Версай) с решения от 20 декември 2013 г. и 4 март 2014 г. Главното производство е образувано по касационни жалби срещу тези съдебни решения, подадени пред Conseil d’État (Държавния съвет).

12.      Жалбоподателите твърдят по-специално че Cour administrative d’appel de Versailles (Апелативният административен съд Версай) е допуснал грешка, като не е приел, че увеличаването на приходите съставлява увеличение на бюджета на схемата за помощ, което превишава 20 %, по смисъла на член 4 от Регламент № 794/2004. Поради това те твърдят, че е трябвало да се направи ново уведомление по член 108, параграф 3 ДФЕС.

13.      В отговор ministre des Finances et des Comptes publics (министърът на финансите и публичните сметки) изразява мнението, че не е било необходимо ново уведомяване, тъй като липсват изменения, които да засягат самата същност на първоначалната схема. Освен това той твърди, че измененията, ако има такива, трябва да се преценяват в контекста на действително предоставената на бенефициерите помощ, а не на увеличението на заделените средства, което може да бъде запазено като резерв за CNC или да бъде изискано обратно от държавата.

14.      Тъй като има съмнения относно правилното тълкуване на член 108, параграф 3 ДФЕС и член 4 от Регламент № 794/2004, запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Когато при схема за помощ, която се финансира със заделени за нея средства, държава членка редовно е извършвала уведомление, преди да ги приложи, относно правните изменения, които имат съществено отражение върху тази схема, и по-конкретно тези относно начина на финансирането ѝ, представлява ли изменение по смисъла член [108 ДФЕС] — което може да бъде основание за ново уведомяване — увеличение на приходите от данъци, отредени за тази схема, което е значително спрямо представените на [Комисията] предвиждания?

2)      Как следва да се прилага в същия случай член 4 от [Регламент № 794/2004], по силата на който увеличение на първоначалния бюджет на съществуваща схема за помощ, което превишава 20 %, представлява изменение на тази схема за помощ, и по-конкретно:

a)      как се съчетава той с предварителния характер на задължението за уведомяване относно схема за помощ, установено в член [108 ДФЕС]?

б)      ако превишаването на прага от 20 % от първоначалния бюджет на съществуваща схема за помощ, предвидено в член 4 от [Регламент № 784/2004], е основание за ново уведомяване, трябва ли този праг да се преценява спрямо размера на приходите, отредени за схемата за помощ, или спрямо действително отпуснатите на бенефициерите разходи, с изключение на сумите, запазени като резерв, или тези, които са били удържани в полза на държавата?

в)      ако се предположи, че спазването на този праг от 20 % трябва да се преценява спрямо разходите, предназначени за схемата за помощ, трябва ли тази преценка да се направи чрез сравняване на общия максимален размер на разходите, посочен в решението за одобряване, с общия бюджет, отреден впоследствие за всички помощи от органа, който ги отпуска, или чрез сравняване на съобщените максимални размери за всяка от категориите помощи, посочени в това решение, със съответната бюджетна линия на този орган?“.

15.      Писмени становища са представили жалбоподателите, френското, гръцкото и италианското правителство, както и Комисията. В съдебното заседание от 21 септември 2017 г. са изслушани жалбоподателите, френското правителство и Комисията.

III. Анализ

1.      По допустимостта

16.      Италианското правителство счита, че отправените въпроси може да са от хипотетично естество и следователно да са недопустими, тъй като, първо, валидността на решенията на Комисията от 22 март 2006 г., 10 юли 2007 г. и 20 декември 2011 г. („наричани по-нататък „решенията на Комисията“) не е оспорена, и второ, поради липсата на връзка между разпределението на разглеждания данък и паричните средства, изплатени по разглежданата схема за помощ.

17.      Не споделям опасенията, изразени от италианското правителство.

18.      Въпросите, свързани с правото на Съюза, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси(8).

19.      Що се отнася до първото опасение на това правителство, фактът, че срещу решенията на Комисията относно разглежданата схема за помощ не е подавана жалба за отмяна, не прави случая хипотетичен. Дори да се приеме, че с жалбите си жалбоподателите искат да заобиколят тези решения, запитващата юрисдикция не е поставила под съмнение тяхната валидност. Следователно тези решения остават задължителни(9).

20.      Що се отнася до второто опасение, макар да е вярно, че запитващата юрисдикция не е изразила мнение по въпроса дали приходите от разглеждания данък задължително се насочват за финансиране на разглежданата схема за помощ, последното не може да се изключи. Затова според мен не е очевидно, че отправените въпроси са от хипотетично естество(10).

21.      Следователно преюдициалното запитване е допустимо.

2.      По въпрос 1

1.      Предварителни бележки

22.      Моите съображения относно допустимостта на настоящото преюдициално запитване не променят факта, че отправените от Conseil d’État (Държавен съвет) въпроси могат да се тълкуват по няколко начина.

23.      При първия прочит първият отправен въпрос може да се тълкува в смисъл, че поне имплицитно се отнася до предварителния въпрос дали трите данъка попадат в приложното поле на правилата за държавните помощи (наричано по-нататък „първото тълкуване“). Всъщност, докато първият отправен въпрос може, от една страна, да се разглежда като потвърждение на мнението, че според запитващата юрисдикция това е така, въпрос 2, буква б), от друга страна, поставя това разбиране под съмнение, като прави разграничение между разходите, отредени за схемата за помощ (или с други думи, приходите от данъка), и действително отпуснатите на бенефициерите разходи (изплатената помощ). Във всеки случай първото тълкуване изпъква на преден план, като се има предвид естеството на висящия пред запитващата юрисдикция спор. В това отношение френското и италианското правителство считат, че трите данъка не попадат в обхвата на тези правила.

24.      Според второто възможно тълкуване на първия отправен въпрос запитващата юрисдикция на практика счита, че трите данъка не попадат в приложното поле на правилата за държавните помощи, но въпреки това иска да знае дали увеличение на събраните от данъци суми, отредени за финансиране на разрешена схема за помощ, което е значително спрямо представените в рамките на уведомяването предвиждания, е равнозначно на изменение на тази схема, което на свой ред задейства задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС, макар условията на тази схема за помощ да остават непроменени (наричано по-нататък „второто тълкуване“).

25.      Накрая, възможно е и трето тълкуване на първия преюдициален въпрос. Според него запитващата юрисдикция счита, че трите данъка попадат в приложното поле на правилата за държавните помощи. Поради това тя иска да знае дали увеличение на събраните от данъци суми, отредени за финансиране на разрешена схема за помощ, което е значително спрямо предвижданията, представени в рамките на уведомяването, е равнозначно на изменение на тази схема, което на свой ред задейства задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС, макар условията на тази схема за помощ да остават непроменени („наричано по-нататък „третото тълкуване“).

26.      В следващото изложение ще разгледам всяко от трите тълкувания на първия въпрос, отправен с настоящото запитване. В това отношение, както признава Комисията в съдебното заседание, възприемането на третото тълкуване на първия въпрос предполага, че трите данъка действително попадат в приложното поле на правилата за държавните помощи.

2.      Първо тълкуване: кога данъците попадат в приложното поле на правилата за държавните помощи в ДФЕС?

27.      Данъците не попадат в приложното поле на разпоредбите на ДФЕС относно държавните помощи, освен ако не представляват начина на финансиране на мярка за помощ, превръщайки се в неразделна част от нея. За да се счита даден данък за неразделна част от мярка за помощ, съгласно релевантното национално законодателство трябва да съществува задължителна връзка по предназначение между съответните данък и помощ в смисъл, че приходът от данъка е предназначен по необходимост за финансирането на помощта и влияе пряко върху размера на последната, а следователно и върху преценката на съвместимостта ѝ с вътрешния пазар(11).

28.      Например увеличаването на данък, от който определени предприятия са освободени, не може да се обжалва съгласно правилата за държавните помощи, ако приходите от това увеличение на данъка нямат пряко въздействие върху изплатените парични средства(12). Освен това, когато съгласно приложимото законодателство компетентните органи имат право на преценка при разпределяне на приходите от данъци за различни цели, тези приходи нямат пряко отражение върху размера на помощта, тъй като те могат да се използват за финансиране на други мерки съгласно това законодателство, които не са държавни помощи(13). По същия начин, липсва връзка между приходите от данъка и изплатените суми, когато националното законодателство просто посочва сума, която да бъде изплатена на бенефициерите в определени рамки, независимо от данъчните приходи, които я финансират, и след това тази сума се индивидуализира по преценка на компетентните органи(14). Обратно, прякото отражение на данъка върху размера на помощта не може да се изключи, когато органът, отговарящ за изплащането ѝ, няма правомощието да предназначава наличните средства за цели, различни от тази помощ(15).

29.      В този контекст, ако трите данъка не са неразделна част от разглежданата схема за помощ, въпросът дали увеличаването на приходите е равнозначно на изменение на съществуващата помощ, придобива хипотетичен характер.

30.      Френското правителство признава, че обвързваща разпоредба на френското право изисква сумата, събрана от трите данъка, да бъде отредена за разглежданата схема за помощ(16). Това правителство обаче не счита, че събраната от тези данъци сума пряко и автоматично влияе върху размера на изплатената по тази схема помощ.

31.      На първо място, според френското правителство решението на Комисията от 22 март 2006 г. показва, че тя е на същото мнение предвид факта, че представените стойности са прогнозни и че Комисията не наблюдава развитието на тези приходи, макар да изисква от френските органи да представят годишни доклади за изплатените суми по разглежданата схема за помощ.

32.      На второ място, това правителство твърди, че нетните приходи от трите данъка не са предназначени изцяло за финансиране на разглежданата схема за помощ. Съгласно приложимата френска уредба(17) Parlement (Парламентът на Франция) може да измени или отмени разпределението на събраните приходи от тези данъци за CNC и да ги преразпредели обратно към общия бюджет на френската държава, например чрез определяне на горна граница („écrêtement“). Освен това, ако балансираният бюджет на CNC покаже излишък, този излишък постъпва в резерв. От друга страна, ако за дадена година бюджетът е отрицателен, CNC може да вземе средства от този резерв.

33.      На трето място, приходите от трите данъка не са отредени за финансиране единствено на разглежданата схема за помощ, тъй като CNC има правомощието да отпуска средствата и за други цели, включително оперативни разходи.

34.      На четвърто място, максималният годишен размер на помощта, който може да бъде изплатен по разглежданата схема за помощ, не зависи от размера на приходите от трите данъка, както е видно от годишните доклади на френските органи, представени на Комисията. В това отношение във финансирането на разглежданата схема за помощ участват и други приходи като например събраните от CNC лицензионни такси за поддържане на кино- и аудиовизуални регистри и за издаване на лиценз за кинематографична дейност, професионални спестявания и държавни субсидии.

35.      На пето място, помощта се изплаща в съответствие с обективни критерии, които не зависят от приходите от трите данъка и които са посочени в решението от 22 март 2006 г.

36.      По отношение на първия довод на френското правителство, ако то счита, че един данък съставлява неразделна част от планирана схема за помощ, Комисията трябва да го вземе предвид при преценката за съвместимост на тази схема с вътрешния пазар. В решенията си от 22 март 2006 г. и от 10 юли 2007 г. Комисията не анализира изрично първия въпрос, тоест дали трите данъка съставляват неразделна част от разглежданата схема за помощ (по отношение на последния въпрос за съвместимостта вж. т. 61—65 по-долу). В съдебното заседание тя твърди, че това се подразбира. Дали това е вярно (или достатъчно) обаче, във всички случаи е без значение, тъй като въпросът дали един данък съставлява неразделна част от мярка за помощ, е свързан с понятието „помощ“ и следователно сам по себе си не зависи от мнението на Комисията, при условие че то не обвързва Съда.

37.      По отношение на четвъртия довод, фактът, че разглежданата схема за помощ може да бъде съфинансирана от приходи от други източници, не изключва възможността трите данъка да съставляват неразделна част от разглежданата схема за помощ.

38.      Останалите доводи на френското правителство обаче заслужават сериозно внимание. Макар понятието „данък, който съставлява неразделна част от мярка за помощ“, да е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което не зависи от възприетото в националното право положение(18), и следователно Съдът може сам да разгледа и приложи това понятие спрямо обстоятелствата в главното производство(19), струва ми се, а като цяло се потвърждава и от съдебното заседание, че тези доводи не могат да бъдат приети или отхвърлени без допълнителен анализ и преценка на съществуващото правно и фактическо положение във Франция. В контекста на настоящото производство това изисква участието на запитващата юрисдикция. Ако тази юрисдикция потвърди представеното от френското правителство описание на трите данъка, тогава не бих ги считал за неразделна част от разглежданата схема за помощ(20).

39.      Във връзка с това в съдебното заседание Комисията изразява мнението, че за разлика от съществуващото положение към момента на настъпване на фактическите обстоятелства по делото връзката между трите данъка и разглежданата схема за помощ е била прекъсната в неопределен последващ момент поради многократни възстановявания от компетентните френски бюджетни органи на събраните приходи от данъци. Освен това Комисията счита за ирелевантна възможността CNC да заделя в резерв приходи от данъци, тъй като според нея заделянето на такива средства в резерв представлява отсрочено плащане на помощ, което не засяга връзката между трите данъка и схемата за помощ.

40.      Тези доводи обаче не ме убеждават, че трите данъка са неразделна част от разглежданата схема за помощ. Точно обратното.

41.      Първо, от гледна точка на времето е неправилно заделянето на данъчни приходи в резерв да се възприема просто като отложено плащане на помощ, което по същество прави Комисията — удължавайки по този начин на практика релевантния период след 2011 г. — а същевременно да се придава определящо значение на момента след настъпването на релевантните фактически обстоятелства, когато съответният френски бюджетен орган е започнал редовно да възстановява тези приходи в полза на общия бюджет. Разграничението между заделянето на данъчните приходи в резерв на CNC и акта на възстановяването им също изглежда изкуствено. Не е невъзможно първото просто да предшества второто, вследствие на което двете операции не биха били така ясно разграничени, както счита Комисията. Освен това Комисията не обяснява защо е важно да се направи разграничение между упражняването на правомощието за възстановяване на данъчните приходи и самото наличие на това правомощие.

42.      Второ, фактът, че в съдебното заседание Комисията посочва, че е налице последващо прекъсване на връзката между приходите от трите данъка и изплатените по схемата за помощ средства, е потвърждение за мнима взаимовръзка. Ако един данък действително съставлява неразделна част от дадена схема за помощ, тази връзка не може да се прекъсне, освен при изменение на режима, който я урежда(21). В разглеждания случай такова изменение липсва.

43.      Накрая, изложеното от Комисията в съдебното заседание схващане, че изведеното от съдебната практика изискване разглежданият данък да има пряко отражение върху размера на помощта, да не следва да се тълкува стриктно, а по начин, който гарантира неговото полезно действие, е неприемливо. Всъщност, както се посочи в точка 27 по-горе, по общо правило разпоредбите относно държавните помощи не се отнасят за данъците. Изключение обаче се допуска за данъци, който са неразделна част от схема за помощ. Следователно Комисията тълкува разширително това изключение, а стеснително — основното правило.

44.      Поради това моето становище по първото тълкуване на първия преюдициален въпрос е, че увеличаването на приходите от данък, предназначен за финансиране на схема за помощ, не попада в приложното поле на разпоредбите за държавните помощи в ДФЕС, ако, въпреки че може да е отреден за финансиране на схемата за помощ, този данък не влияе пряко върху размера на изплатената помощ. Запитващата юрисдикция следва да установи дали това е така в главното производство.

3.      Второ тълкуване: следва ли увеличение — което е значително спрямо предвижданията, представени на Комисията с уведомлението за схема за помощ — на приходите от данък, който не е неразделна част от тази схема, да се счита за изменение на съществуваща помощ, за което е необходимо предварително уведомяване съгласно правилата за държавните помощи?

45.      Второто тълкуване на първия преюдициален въпрос се основава на предпоставката, че трите данъка не са неразделна част от разглежданата схема за помощ.

46.      В този случай отговорът на първия въпрос, разбиран съгласно второто тълкуване, следва директно от възприетото становище по първото тълкуване.

47.      Действително, ако самият данък не попада в приложното поле на разпоредбите за държавните помощи, значителното увеличение на приходите от него също не попада в техния обхват, независимо от представените предвиждания.

4.      Трето тълкуване: следва ли увеличение — което е значително спрямо предвижданията, представени с уведомлението за схема за помощ — на приходите от данък, който е неразделна част от тази схема, да се счита за изменение на съществуваща помощ, за което е необходимо предварително уведомяване съгласно правилата за държавните помощи?

48.      Третото тълкуване на първия отправен въпрос изисква по-обстойно разглеждане. По същество то се отнася до задължението на държавите членки да информират Комисията за изменения на съществуващи мерки за помощ съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС, което ще разгледам по-долу.

1)      Задължението на държавите членки да информират Комисията за изменения на съществуваща помощ и да не започват прилагането им, докато не бъдат одобрени

49.      Задължението на държавите членки да информират за мерки и да не ги прилагат се отнася, съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС, за „планове за предоставянето или изменението на помощта“. ДФЕС въвежда различни процедури в зависимост от това дали помощта е съществуваща или е нова. Макар в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС за „планове за предоставянето или изменението на помощта“, или нова помощ, да трябва да бъде направено уведомление до Комисията и тази помощ да не може да бъде приведена в действие, преди процедурата да завърши с окончателно решение, то в съответствие с член 108, параграф 1 ДФЕС съществуващата помощ може да бъде правомерно прилагана, докато Комисията не е установила нейната несъвместимост(22).

50.      Тъй като само в случай на нова помощ се задейства както задължението да се отправи уведомление за мярката, така и задължението тя да не се прилага, е особено важно да се знае дали мярката съставлява съществуваща или нова помощ(23). В член 1 от Регламент № 659/1999 Съветът определя понятието „нова помощ“ по отрицателен начин като помощ, която не е съществуваща помощ, включително „измененията на съществуваща помощ“. Не се пояснява какви са тези изменения.

2)      Какви са „измененията на съществуваща помощ“?

51.      В член 4, параграф 1 от Регламент № 794/2004 Комисията посочва, че за изменение на съществуваща помощ тя счита „всякакво изменение, различно от промени от чисто формален или административен характер, което не оказва влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с общия пазар“. Това определение изглежда е изведено от по-ранна съдебна практика(24). Тя се цитира и в по-скорошна практика на Съда(25).

52.      Преди Комисията да приеме тази разпоредба, Съдът сам е посочил в какво се състоят такива изменения. В основополагащото по този въпрос решение Namur-Les assurances du crédit(26) Съдът постановява, че „появата на нова помощ или изменението на съществуваща помощ не може да се оценява според мащаба на помощта или, по-конкретно, нейния финансов размер във всеки момент от живота на предприятието, ако помощта е предоставена съгласно по-ранни законови разпоредби, които остават непроменени“. Освен това Съдът посочва, че „дали помощта трябва да бъде квалифицирана като нова помощ, или като изменение на съществуваща помощ, трябва да се определи въз основа на разпоредбите, които я предвиждат“(27).

53.      В този контекст, дали дадена помощ трябва да бъде квалифицирана като „изменение на съществуваща помощ“, зависи от отговора на трите въпроса. Първо, каква е националната мярка, с която се предоставя съществуващата помощ? Тя може да бъде закон, както по дело Namur-Les assurances du credit, обществена поръчка(28) или друго. Второ, била ли е изменяна тази национална мярка? Трето, ако е изменяна, дали изменението е от чисто формален или административен характер?

54.      Обикновено последният въпрос се оказва най-противоречив. Все пак съдебната практика дава насоки: от една страна, разширяване обхвата на одобрена схема за помощ чрез удължаване на срока на действие(29) или разширяване кръга на бенефициерите(30) неизменно засяга същността на съществуващата помощ и представлява нейно изменение. От друга страна, ако твърдяното изменение е комплексно, се налага по-задълбочен анализ(31).

55.      Във всички тези случаи обаче, за да бъде изменена съществуваща мярка за помощ, се налага намеса на държавата под някаква форма(32).

56.      Предвид казаното, очевидно не може да се определи дали дадена мярка представлява „изменение на съществуваща помощ“, без да се разгледа правният акт, с който е разрешена съществуващата мярка за помощ. Освен в случаите, когато въпросната мярка за помощ предхожда влизането в сила на Договорите или присъединяването на съответната държава членка, отправна точка за преценката дали дадено обстоятелство съставлява „изменение на съществуваща помощ“ (и следователно обстоятелство, за което трябва да бъде направено уведомяване), по принцип е решението на Комисията, с което се разрешава тази мярка за помощ(33). Всъщност като орган, който упражнява контрол върху държавните помощи, съгласно член 7, параграф 4 от Регламент № 659/1999 Комисията може да прибавя към положителните решения някои условия. Ако помощ, изплатена по одобрена схема, не отговаря на условията, посочени в решението на Комисията, с което се разрешава тази схема, изплатената помощ следва да се счита за нова помощ(34).

3)      Становище

57.      Съгласно третото тълкуване на първия преюдициален въпрос проблемът, по който Съдът следва да се произнесе, е дали значителното увеличаване на приходите от данък, с който се финансира одобрена схема за помощ, представлява изменение на тази схема по смисъла на член 108, параграф 3 ДФЕС, въпреки че законовата и подзаконовата уредба на тази схема за помощ е непроменена.

58.      Жалбоподателите и Комисията смятат, че в настоящото производство случаят е такъв. Мнението им се основава преди всичко на член 4, параграф 2, буква а) от Регламент № 794/2004.

59.      Обратно, трите встъпили в производството правителства поддържат противоположната теза. Гръцкото и италианското правителство се позовават по-специално на решението по дело Namur-Les assurances.

60.      Съгласен съм с тези правителства.

61.      Както посочих по-горе, в отговора на първия въпрос, разбиран съгласно третото тълкуване, Съдът трябва да вземе предвид предпоставката, че разглежданите данъчни приходи, включително увеличението, съставляват неразделна част от разглежданата схема за помощ. При тези обстоятелства, когато разглежда съответната схема за помощ, след като е била уведомена за нея, Комисията задължително трябва да вземе предвид тези данъци, за да се произнесе по съвместимостта на схемата с вътрешния пазар(35).

62.      В настоящия случай Комисията изглежда е направила това.

63.      Решението на Комисията от 22 март 2006 г., с което първоначално се разрешава разглежданата схема за помощ, по същество посочва, че разглежданият данък и данъкът върху телевизионните услуги ще се основават на оборота, докато данъкът върху билетите за кино ще се основава на честотата на прожекциите и броя на регистрираните посещения(36). Комисията одобрява схемата с оглед на поетия от френските органи ангажимент „да извършат корекциите, необходими за да се съобразят с развитието на правилата за държавните помощи за кино- и аудиовизуалния сектор след 30 юни 2007 г.“ Разрешението е дадено с условието да се представя ежегоден доклад за начина, по който ще се прилагат съобщените мерки(37).

64.      След приемането на това решение френските органи уведомяват Комисията за изменение на данъка върху телевизионните услуги, с което едновременно се увеличава броят на данъчнозадължените лица и се разширява данъчната основа. С решение от 10 юли 2007 г. (вж. т. 9 по-горе) Комисията го одобрява съгласно правилата за държавните помощи. В това решение се предвижда, че в резултат на изменението максималното годишно увеличение на приходите, предназначени за разглежданата схема за помощ, в периода между 2009 г. и 2011 г. ще достигне 16,5 милиона евро(38). Комисията стига до извода, че „изменението на съществуващия механизъм, вследствие на което бюджетът нараства, не променя нейните съображения относно съвместимостта на помощта с общия пазар, изложени в решението от 22 март 2006 г.“(39).

65.      Следователно е ясно, че при преценката за съвместимост на разглежданата схема за помощ с вътрешния пазар Комисията е взела предвид бъдещите приходи от трите данъка.

66.      Впоследствие тези приходи са се увеличили с 46,3 % между 2007 г. и 2011 г. поради значителното нарастване на приходите от данъка върху телевизионните услуги. Те са нараснали от 362 милиона евро през 2007 г. на 631 милиона евро през 2011 г., тоест приблизително с 67,2 милиона евро на година или с повече от 300 % годишно спрямо най-високите предвиждания. Представлява ли това последващо увеличение на приходите изменение на разглежданата схема за помощ, одобрена от Комисията, след решението от 10 юли 2007 г.?

67.      Според мен това не е така.

68.      Това увеличение очевидно е промяна във фактическите обстоятелства, но не и структурно изменение на разглежданата схема за помощ, тъй като данъците, които я финансират, не са изменяни впоследствие. Вероятно дори с това увеличение разглежданата схема за помощ съответства на условията, определени от Комисията в разпоредителната част на решението от 10 юли 2007 г. Във всички случаи измененията на съществуваща помощ не могат да се оценяват в зависимост от мащаба на помощта или, по-конкретно, нейния финансов размер, ако тя е предоставена съгласно по-ранни законови разпоредби, които остават непроменени(40). Следователно, колкото и да е голямо, само по себе си увеличаването не може да представлява изменение на съществуваща помощ.

69.      Комисията възразява, че държавите членки не трябва да се отнасят несериозно към предвижданията, които ѝ представят, както и че тези данни не могат да бъдат изцяло лишени от правно действие само защото са предвиждания.

70.      Съгласен съм с Комисията, че органите на държавите членки, в съответствие със задължението за лоялно сътрудничество, прогласено в член 4, параграф 3 от ДЕС, трябва да се погрижат предвижданията, които представят на Комисията, да бъдат възможно най-точни. Неизпълнението на това задължение може да бъде санкционирано съгласно член 258 ДФЕС. Комисията обаче не може да обоснове своето становище с предполагаемо обвързващо действие на предвиждания: Съдът се е произнесъл, че предвижданията по определение съдържат елемент на несигурност. Всъщност неточните предвиждания, представени от държавите членки, не могат дори да засегнат валидността на решение на Комисията за одобрение на държавна помощ(41).

71.      По-скоро, както посочих по-горе, когато разглежда схема за помощ, финансирана от данък или налог, който е неразделна част от нея, Комисията е длъжна да вземе предвид метода на финансиране. След това тя може да определи, в самата разпоредителна част на решението си или в приложение към него, условие съгласно член 7, параграф 4 от Регламент № 659/1999 под формата на горна граница за финансирането на разглежданата схема за помощ, по-специално ако има опасения, че размерът на изплатената помощта може да излезе извън контрол. Нарушаването на това условие предполага поява на нова помощ.

72.      В настоящия случай обаче Комисията не е постъпила така. Съгласно основното твърдение на френското правителство, което не е оспорено, в нито едно от решенията, с които дава разрешение, Комисията не изисква развитието на приходите от трите данъка да бъде поне наблюдавано.

73.      Ако, както се оказва, че е случаят в разглежданото дело, Комисията обоснове своето решение с данни, предоставени от държавата членка, които се оказват неверни, Комисията разполага с някои инструменти за справяне с положението, като например да започне процедурата по член 9 от Регламент № 659/1999 за анулиране на решението. При условията на евентуалност, ако прецени, че разглежданата схема за помощ вече не е съвместима с вътрешния пазар, тя може да предложи подходящи мерки на френските органи съгласно процедурата за постоянно наблюдение на разрешените схеми за помощ, предвидена в член 108, параграфи 1 и 2 ДФЕС и глава V от Регламент № 659/1999. Не следва обаче да се приема, че увеличаването на приходите може да се квалифицира само по себе си като изменение на съществуваща помощ.

74.      Накрая, за разлика от жалбоподателите и Комисията, не считам, че въпросът дали дадена мярка представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на член 108, параграф 3 ДФЕС и член 1, буква в) от Регламент № 659/1999, е същият като въпроса дали е налице увеличение на бюджета на одобрена схема за помощ, което превишава 20 % (наричано по-нататък „правилото за 20-те процента“) съгласно член 4, параграф 2, буква а) от Регламент № 794/2004. За да се определи като изменение на съществуваща помощ, такова „увеличение на бюджета“ трябва по необходимост да е последица от намеса на държавата, която Комисията не е одобрила. В разглежданото дело финансирането на разглежданата схема за помощ е одобрено от Комисията и не е претърпявало структурни изменения след това. Ако се възприеме поддържаният от жалбоподателите и Комисията подход, това би лишило от смисъл понятието „държавна помощ“, ако помощта може да възниква просто така „от нищото“, без каквато и да било намеса на държавата. Доведено до крайност, това би означавало, че ако номиналната стойност на помощта не се променя, но въпреки това нейната действителна стойност расте — например, ако помощта се изплаща в чуждестранна валута, която след това се преоценява — може да настъпи „изменение на съществуваща помощ“. Наличието обаче на такова изменение, а оттам и на такава помощ, не зависи единствено от актуалния икономически контекст. Във всеки случай този регламент има за цел да установи формални практически изисквания, свързани с уведомленията за държавна помощ, а не да изменя по същество правилата относно понятието за държавна помощ.

75.      Решенията, на които се позовава Комисията, за да обоснове своето становище, не ме карат да променя мнението си. Всъщност тя ги тълкува неправилно.

76.      В решение Todaro Nunziatina & C(42) Съдът обосновава констатацията си за нова помощ както с увеличаване на бюджета, предназначен за схемата за помощи, с над 50 % в нарушение на предвиденото в решението за одобряване условие, така и с продължаване с две години на периода на приложение на условията за предоставяне по тази схема. По дело Италия/Комисия(43) италианското правителство е уведомило Комисията за намерението си да отпусне още 10 милиона евро в бюджета на схема за помощ, която преди това е била одобрена от тази институция (съответстващи на 100 % от схемата за помощи). Следователно това правителство със сигурност желае да се намеси и да предостави нещо повече от първоначално разрешеното: очевидно това представлява нова помощ. При всички случаи нито едно от тези решения не засяга въпросите, поставени на Съда в настоящото дело, а именно дали определен данък представлява неразделна част от схема за помощ и дали значително увеличаване на приходите от данък, който финансира съществуваща схема за помощ, изменя тази схема, при условие че сама по себе си тя остава непроменена.

77.      Ето защо и независимо от факта, че на този етап се затруднявам да открия връзката между трите данъка и разглежданата схема за помощ, предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос по следния начин:

–        увеличаването на приходите от данък, предназначен за финансиране на схема за помощ, не попада в приложното поле на разпоредбите за държавните помощи в ДФЕС, ако, въпреки че може да е отреден за финансиране на схемата за помощ, този данък не влияе пряко върху размера на изплатената помощ. Запитващата юрисдикция следва да установи дали това е така в главното производство;

–         член 108, параграф 3 ДФЕС и член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 следва да се тълкуват в смисъл, че когато уреждащите схема за помощ условия остават непроменени, увеличаване на приходите от данък — предназначен за финансиране на тази схема, от която той е неразделна част и която е одобрена от Комисията — което е значително спрямо представените предвиждания в контекста на уведомление за схемата, не представлява изменение на схемата, което води до задължение за уведомяване и за неприлагане на тази помощ съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС, доколкото в своето разрешение за тази схема Комисията не е поставила условие, което да ограничава размера на евентуалните приходи от този данък, или във всеки случай, доколкото тези приходи не надвишават тази граница.

3.      По въпрос 2, буква а)

78.      С въпрос 2, буква а) запитващата юрисдикция по същество иска да се установи как, при описаните в първия въпрос обстоятелства, следва да се прилага член 4 от Регламент № 794/2004, по-специално с оглед на задължението на държавите членки по член 108, параграф 3 ДФЕС да уведомяват Комисията за схемите за помощ, преди да започнат да ги прилагат.

79.      Този въпрос, който следва от първия, губи смисъл, ако Съдът отговори на първия преюдициален въпрос по предложения от мен начин. При все това, ако Съдът не се съгласи с мен по първия въпрос, мнението ми е следното.

80.      Когато одобрена схема за помощ претърпява изменение под формата на увеличаване на приходите, което е значително спрямо първоначално съобщените предвиждания, единственият приложим сценарий, както по същество твърди Комисията, е задължението за уведомление по член 108, параграф 3 ДФЕС да възниква най-късно в момента, в който засегнатата държава членка узнае или е трябвало да узнае, че приходите от въпросния данък явно не съответстват на представените на Комисията предвиждания.

81.      Да се позволи на засегнатата държава членка да не изпрати уведомление до момента, в който узнае или е трябвало да узнае за увеличаване на приходите, което е значително спрямо съобщените на Комисията предвиждания, със сигурност не се вписва в самото понятие за предварително уведомяване. Трябва да допълня, че предложеното от жалбоподателите тълкуване на член 108, параграф 3 ДФЕС, според което Комисията просто трябва да бъде уведомена „своевременно“, е неправилно: член 108, параграф 3 ДФЕС ясно посочва, че „[з]аинтересованата държава членка не може да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение“. Това означава, че нова помощ под формата на първоначална мярка или изменение на съществуваща помощ не може да се прилага, преди Комисията да издаде одобрение. Член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 не прави разлика между случаите, в които „предложената мярка“ е първоначална мярка, и тези, в които същата представлява изменение на първоначалната мярка, поради което това разграничение е изкуствено(44).

82.      Освен това обстоятелството, че моментът на уведомяване зависи от това кога засегнатата държава членка е узнала за помощта, добавя субективен елемент към уравнението, независимо от факта, че член 107, параграф 1 ДФЕС дефинира понятието „държавна помощ“ обективно, предвид последиците на съответната намеса на държавата(45). Това явно е вярно, що се отнася до въпроса в кой момент увеличаването на приходите от данъка става „значително“.

83.      На практика разгледаното в предходните точки само потвърждава идеята, че когато става въпрос за значителни увеличения на приходите от данъци, с които се финансира разрешена схема за помощ, в противовес на съобщените предвиждания, задължението за предварително уведомяване е неуместно. С риск да се повторя, поради това считам, че задължението за предварително уведомяване съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС по-скоро подкрепя идеята, че такова увеличение не представлява събитие, за което следва да бъде съобщено.

4.      По въпрос 2, букви б) и в)

84.      С въпрос 2, букви б) и в) запитващата юрисдикция иска да се установи дали правилото за 20-те процента съгласно член 4, параграф 2, буква а) от Регламент № 794/2004 изисква изчислението да се извършва въз основа на размера на средствата, които по принцип са отредени за схемата за помощ, или въз основа на действително отпуснатите на бенефициерите разходи, с изключение на сумите, заделени като резерв, или тези, които са били удържани в полза на държавата (въпрос 2, буква б). Ако този праг следва да се изчислява въз основа на размера на разходите, които са отредени за схемата за помощ, запитващата юрисдикция пита (въпрос 2, буква в) дали тази преценка трябва да се направи, като се сравни общият максимален размер на помощта, разрешена от Комисията в нейното решение, с общия бюджет, отреден впоследствие за всички различни помощи от органа, който ги отпуска, или чрез сравняване на съобщените максимални размери за всяка от категориите помощи, посочени в решението на Комисията, със съответната бюджетна линия на този орган?

85.      Тези въпроси са по-скоро технически по естеството си. Също както по отношение на въпрос 2, буква а) отговор на въпрос 2, букви б) и в) е необходим само доколкото трите данъка съставляват неразделна част от разглежданата схема за помощ и значителното увеличаване на приходите от данък представлява изменение на одобрената схема за помощ, което следователно поражда задължение за държавата членка да уведоми Комисията за това изменение. Ако Съдът приеме, че случаят е такъв, накратко ще изложа следните съображения.

86.      Що се отнася до проблема, поставен с въпрос 2, буква б), макар той да засяга, общо казано, тълкуването на правилото за 20-те процента съгласно член 4, параграф 2, буква а) от Регламент № 794/2004, още веднъж е подходящо да се разгледа член 108, параграф 3, трето изречение на ДФЕС. Тази разпоредба изисква засегнатите държавите членки да не започват прилагането на предлаганите мерки, докато официалната процедура по разследване не доведе до постановяването на окончателно решение. Предвид предпоставката, на която трябва да се основава отговорът на Съда, а именно че трите данъка са неразделна част от разглежданата схема за помощ, тази забрана за прилагане на мярката за помощ трябва да се отнася не само за действително платените на бенефициерите средства по схемата, но и за предхождащото го събиране на приходите, с които се финансира тя. Следователно, доколкото одобрена схема за помощ се финансира с данък, който е неразделна част от тази схема, обстоятелствата, за които трябва да се направи уведомяване, не се ограничават до действително отпуснатите на бенефициерите разходи по схемата, а включват и събирането на средствата за финансирането ѝ.

87.      Действително, ако при нормални обстоятелства предприятията не могат да се позовават на правилата за държавните помощи, за да избегнат плащането на данъци, в настоящия случай е релевантна хипотезата, при която трите данъка, като неразделна част от разглежданата схема за помощ, служат като непосредствена основа за финансирането ѝ. В този контекст нарушаването на конкуренцията, срещу което са насочени правилата за държавните помощи, е налице не само към момента на предоставяне на помощта на бенефициерите по разглежданата схема за помощ, но още към момента на облагане с разглеждания данък на предприятията, които го дължат, ако събраният данък не остава в държавната хазна(46). Фактът, че бенефициерите може да не се намират в конкурентни отношения с жалбоподателите, е ирелевантен в това отношение(47). Единственото обстоятелство, което трябва да се вземе предвид, е, че данъкоплатецът подлежи на облагане с данък, който е неразделна част от мярка, приложена в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС(48).

88.      В съответствие с това сумите, които CNC е запазил в резерв или които френската държава е удържала в своя полза, трябва да бъдат включени, когато се изчислява дали е спазен прагът по член 4, параграф 2, буква а) от Регламент № 794/2004.

89.      Накрая, по отношение на проблема, поставен с въпрос 2, буква в), този въпрос предполага, че понятието „бюджет“ в член 4, параграф 2, буква а) от Регламент № 794/2004 се отнася за действително отпуснатите на бенефициерите разходи, а не за събраните приходи. Ако Съдът прецени, че случаят е такъв, запитващата юрисдикция пита дали, когато се преценява достигнат ли е прагът от 20 %, общият максимален размер, одобрен от Комисията, следва да се съпостави с общия бюджет, отреден за помощта от разпределящия орган, в неговата цялост, или максималните размери за всяка подкатегория на помощта, посочена в решението на Комисията, следва да се съпоставят с бюджетния ред на този орган.

90.      Според мен трябва да се подходи и по двата начина.

91.      Ако Комисията разреши схема за помощ въз основа на максимални размери на помощта, предложени от държава членка, така предложените максимални размери са в обхвата на уведомяването, в чийто контекст следва да се тълкува разрешението(49). Ако съобщените максимални размери, одобрени от Комисията, включват както (по-висок) хоризонтален максимален размер на помощта, така и няколко (по-ниски) вертикални граници, то ограниченията, изразени с всеки от тези максимални размери, по принцип трябва да се спазват от засегнатата държава членка. Разбира се, Комисията може да поиска, като условие за одобрение, повторно уведомяване от страна на засегнатата държава членка, в случай че някой от максималните размери бъде превишен.

92.      Според мен същото е приложимо във връзка с правилото за 20-те процента.

93.      Когато решението за разрешаване на схема за помощ определя конкретни максимални размери, въпросът дали има съществено увеличаване на бюджета, за което Комисията следва да бъде информирана, не може да зависи само от съотношението между общия размер на одобрената помощ и общия бюджет на органа, който разпределя помощта. В противен случай държавите членки може да се изкушат да заобиколят конкретните максимални размери на помощта, за които самите те са уведомили Комисията.

94.      Фактът, че превишаването на специфичните (вертикални) горни граници обикновено би включвало по-малък размер на помощта, а оттам и намален интензитет на помощта, в сравнение с превишаването на общия (хоризонтален) праг, има отношение към преценката за съвместимост на изменението на схемата за помощ, а не към съществуването на (изменение на съществуваща) помощ.

95.      Следователно, ако Съдът реши да даде отговор, предлагам да отговори на въпрос 2, буква в) в смисъл, че съгласно член 4, параграф 2, буква а) от Регламент № 794/2004, когато се преценява дали е достигнат прагът от 20 %, предвиден в тази разпоредба, общият максимален размер на помощта, определен с решение на Комисията за одобряване на схемата за помощ, следва да се съпостави с общия бюджет, отреден за тази помощ от разпределящия орган в нейната цялост, като максималните размери за всяка подкатегория на помощта, посочена в решението, следва да се съпоставят с бюджетния ред на този орган.

5.      По искането за ограничаване действието на съдебното решение във времето

96.      Френското правителство е поискало от Съда да ограничи действието на съдебното решение във времето, ако Съдът постанови, че увеличението с 20 % на приходите от трите данъка, отредени за разглежданата схема за помощ, спрямо предвижданията, представени в решението на Комисията от 10 юли 2007 г., представлява съществено изменение на тази схема, за което е трябвало да бъде уведомена Комисията.

97.      Ако Съдът сподели предложената от мен позиция, този въпрос се оказва безпредметен. Въпреки това накратко ще изложа мнението си.

98.      Съдът ограничава действието на своите решения във времето само по изключение. За да бъде наложено подобно ограничение, е необходимо да бъдат изпълнени два основни критерия, а именно добросъвестност на заинтересованите лица и риск от сериозни смущения(50).

99.      В това отношение френското правителство твърди, първо, че френските органи не са съобщили за изменението на разглежданата схема за помощ поради обективната и сериозна несигурност по отношение на тяхното задължение за уведомяване, за която Комисията е допринесла значително. Второ, френското правителство посочва големия брой установени добросъвестно правоотношения, които са изчерпали своето действие в миналото между френските органи и от една страна, засегнатите данъкоплатци, които представляват много голям брой търговци от разнородно естество, а от друга страна, бенефициерите по разглежданата схема за помощ, по отношение на които между 2006 г. и 2011 г. е изплатена помощ в размер на 2 101 267 000 EUR.

100. В решение Régie Networks(51), което също се отнася за френска схема за помощ на местни радиостанции, Съдът ограничава последиците от невалидността на разглежданото по това дело решение на Комисията. Неговата преценка обаче отчасти се основава на съображения, свързани с изключителното правомощие на Комисията да приеме решение за разрешаване на държавна помощ и с компетентността на Съда да обяви такива решения за невалидни.

101. Съгласен съм с френското правителство, че в главното производство има значителна правна несигурност по отношение правилното тълкуване на понятието „изменение на съществуваща помощ“ и няма данни, че френските органи или бенефициерите по схемата за помощ са действали недобросъвестно предвид факта, че до този момент Комисията не е оспорвала това увеличение. Въпреки това не считам искането на правителството за основателно.

102. Всъщност, що се отнася до риска от сериозни смущения, на първо място според постоянната съдебна практика финансовите последици, които би могло да има за държавата членка решение, постановено по преюдициално запитване, сами по себе си никога не са основание за ограничаване във времето на действието на това решение(52). Във всеки случай френското правителство не е обяснило как възстановяването на разглежданата помощ би могло да има разрушителни последици.

103. На второ място, в решение Schulz и Egbringhoff(53) Съдът не счита, че поставянето под въпрос на правоотношения, които са изчерпали последиците си в миналото, би предизвикало с обратно действие сътресения в целия сектор на електро- и газоснабдяването в Германия и че поради това е налице риск от сериозни смущения. Следователно, a fortiori, в настоящия случай също липсва такъв очевиден риск.

104. При тези обстоятелства препоръчвам Съдът да отхвърли искането за ограничаване във времето на действието на това решение.

IV.    Заключение

105. С оглед на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, отправени от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция), по следния начин:

„–      увеличаването на приходите от данък, предназначен за финансиране на схема за помощ, не попада в приложното поле на разпоредбите за държавните помощи в ДФЕС, ако, въпреки че може да е отреден за финансиране на схемата за помощ, този данък не влияе пряко върху размера на изплатената помощ. Запитващата юрисдикция следва да установи дали това е така в главното производство,

–      член 108, параграф 3 ДФЕС и член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] следва да се тълкуват в смисъл, че когато уреждащите схема за помощ условия остават непроменени, увеличаване на приходите от данък — предназначен за финансиране на тази схема, от която той е неразделна част и която е одобрена от Комисията — което е значително спрямо представените предвиждания в контекста на уведомление за схемата, не представлява изменение на схемата, което води до задължение за уведомяване и за неприлагане на тази помощ съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС, доколкото в своето разрешение за тази схема Комисията не е поставила условие, което да ограничава размера на евентуалните приходи от този данък, или във всеки случай, доколкото тези приходи не надвишават тази граница“.

1      Език на оригиналния текст: английски.

2      Регламент (EО) на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), с измененията. Впоследствие Регламент № 659/1999 е отменен и заменен с Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от [ДФЕС] (OВ 2015 L 248, стp. 9).

3      Регламент (ЕО) на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането на [Регламент (ЕС) 2015/1589] относно определянето на подробни правила за прилагането на [член 108 ДФЕС] (ОВ L 140, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42), с измененията.

4      Решение C(2006) 832 окончателен на Комисията от 22 март 2006 г., помощи NN 84/2004 и N 95/2004 — Франция, Схеми за помощи за кино- и аудиовизуалната индустрия, точка 127.

5      Решение C(2007) 3230 окончателен на Комисията от 10 юли 2007 г., помощ N 192/2007 — Франция, изменение на схема за помощ NN 84/2004, точка 20.

6      Решение C(2011) 9430 окончателен на Комисията от 20 декември 2011 г., помощ SA.33370 (2011/N) — Франция, продължаване на срока на схемите за помощ за кино- и аудиовизуалната индустрия.

7      „Communication à la Commission des finances du Sénat: La gestion et le financement du Centre national du cinéma et de l’image animée (CNC). Exercices 2007 à 2011“ (Съобщение до финансовата комисия на Сената: управление и финансиране на CNC. Финансови години 2007—2011), август 2012 г.

8      Решение от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania (C-74/16, EU:C:2017:496, т. 25 и цитираната съдебна практика).

9      Решение от 13 февруари 2014 г., Mediaset (C-69/13, EU:C:2014:71, т. 23 и цитираната съдебна практика).

10      Сравни с решение от 22 декември 2008 г., Régie Networks (C-333/07, EU:C:2008:764 (наричано по-нататък „решение Régie Networks“), постановено от голям състав на Съда, т. 48—50) относно валидността на решение на Комисията, с което се одобрява френска схема за помощи за радиоразпространението.

11      Вж. решение от 10 ноември 2016 г., DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия (C-449/14 P, EU:C:2016:848, т. 65 и 68 и цитираната съдебна практика) и по принцип, факторите, изброени от генералния адвокат Geelhoed в представеното от него заключение по дело Streekgewest (C-174/02, EU:C:2004:124, т. 35). Например в случая, по който е произнесено решението от 27 ноември 2003 г., Enirisorse (C-34/01—C-38/01, EU:C:2003:640, т. 11), две трети от приходите от разглежданите налози следвало, съгласно приложимите законови правила, да се платят на бенефициера.

12      Вж. в този смисъл решения от 13 януари 2005 г., Streekgewest (C-174/02, EU:C:2005:10, т. 27 и 28) и от 10 ноември 2016 г., DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия (C-449/14 P, EU:C:2016:848, т. 73).

13      Вж. в този смисъл решение от 13 януари 2005 г., Pape (C-175/02, EU:C:2005:11, т. 16).

14      Вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2005 г., Distribution Casino France и др. (C-266/04—C-270/04, C-276/04 и C-321/04—C-325/04, EU:C:2005:657, т. 52).

15      Вж. решение Régie Networks, т. 104.

16      Френското правителство посочва членове L. 115-1—L. 116-5 от Code du cinema et de l’image animée (Закон за кинематографията).

17      Френското правителство посочва Loi organique n° 2010-1657, du 1er août, relative aux lois de finances (Устройствен закон № 2001-692 от 1 август 2001 г. относно бюджета, JORF № 177 от 2 август 2001 г., стр. 12480, № 1).

18      Вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2013 г., TF1/Комисия (T-275/11, непубликувано, EU:T:2013:535, т. 47).

19      Вж. като пример решение Régie Networks, точка 112.

20      Вж. по-специално решение от 10 ноември 2016 г., Distribuidora de Televisión Digital/Комисия (C-449/14 P, EU:C:2016:848, т. 70 и 71), където Съдът постановява, че ако излишъкът от данъчните приходи, от които се финансира схема за помощ за обществен оператор за радио- и телевизионно разпространение, бъде преразпределен в общия държавен бюджет и обратно, ако държавата е длъжна да покрие разликата в случай на недостатъчни приходи, разглежданите данъчни мерки не са неразделна част от помощта.

21      Докато в съдебното заседание Комисията се позовава на текста на глава II от доклада на Сметната палата (вж. точка 10 по-горе), съгласно който „Le CNC a tiré profit du dynamisme de ses ressources pour étendre ses aides“ (CNC се възползва от динамиката на своите ресурси, за да разшири помощта), непосредствено следващото изречение гласи: „L’augmentation des recettes de l’établissement ne s’est pas traduite par une augmentation proportionnelle des aides“ (увеличаването на приходите на CNC не води до пропорционално увеличение на помощта).

22      Вж. решение от 29 ноември 2012 г., Кремиковци (C-262/11, EU:C:2012:760, т. 49 и цитираната съдебна практика). Вж. още Fenger, N. The Distinction between New and Existing State Aid. — European Law Reporter, 5/2012, р. 147.

23      Относно отделния въпрос за въздействието на нова мярка за помощ върху съществуваща помощ вж. решение от 25 октомври 2015 г. Комисия/Италия (C-467/15 P, EU:C:2017:799), което се отнася до одобрена схема за помощ, за която е безспорно, че обжалваната по делото мярка следва да се определи като нова помощ. Вж. още решение от 30 април 2002 г., Government of Gibraltar/Комисия (T-195/01 и T-207/01, EU:T:2002:111, т. 111).

24      Вж. решение от 30 април 2002 г., Government of Gibraltar/Комисия (T-195/01 и T-207/01, EU:T:2002:111, т. 111). Вж. още решение от 9 октомври 1984 г., Heineken Brouwerijen (91/83 и 127/83, EU:C:1984:307, т. 21). Редица генерални адвокати са изразили становища по въпроса кога има изменение на съществуваща помощ: вж. заключенията на генералните адвокати: Trabucchi, по дело Van der Hulst (51/74, EU:C:1974:134, на стр. 105); Warner, по дело McCarren (177/78, EU:C:1979:127, на стр.2204); Rozès, по дело Apple and Pear Development Council (222/82, EU:C:1983:229, на стр. 4134); Mancini, по дело Heineken Brouwerijen (91/83 и 127/83, EU:C:1984:235, в т 5) и Fennelly, по дело Италия и Sardegna Lines/Комисия (C-15/98 и C-105/99, EU:C:2000:203, т. 62—65). Вж. още Sinnaeve, A. —In: Heidenhain, M. (ed.), European State Aid Law, Beck, München, 2010, р. 586, pt. 29.

25      Вж. решения от 13 юни 2013 г., HGA и др./Комисия (C-630/11 P—C-633/11 P, EU:C:2013:387, т. 90), от 20 март 2014 г., Русе индъстри/Комисия (C-271/13 P, непубликувано, EU:C:2014:175, т. 31—38) и от 26 октомври 2016 г., DEI/Комисия (C-590/14 P, EU:C:2016:797, т. 46 и 47). Вж. още определение от 22 март 2012 г., Италия/Комисия (C-200/11 P, непубликувано, EU:C:2012:165, т. 30 и 31), където Съдът само се позовава на член 4, параграф 1, второ изречение от Регламент № 794/2004.

26      Решение от 9 август 1994 г., Namur-Les assurances du crédit (C-44/93, EU:C:1994:311, произнесено от голям състав (наричано по-нататък „решение Namur-Les assurances du crédit“).

27      Решение Namur-Les assurances du crédit, т. 28—31 (курсивът е мой).

28      Вж. например решение на Съда на ЕАСТ от 22 август 2011 г., Konkurrenten.no с/у Надзорен орган на ЕАСТ,E-14/10, EFTA Ct. Rep. [2011 г.], стр. 268.

29      Вж. по-специално решения от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия (C-71/09 P, C-73/09 P и C-76/09 P, EU:C:2011:368, т. 82), от 13 юни 2013 г., HGA и др./Комисия (C-630/11 P—C-633/11 P, EU:C:2013:387, т. 93 и 94), от 4 декември 2013 г., Комисия/Съвет (C-111/10, EU:C:2013:785, т. 58), от 4 декември 2013 г., Комисия/Съвет (C-121/10, EU:C:2013:784, т. 59) и от 26 октомври 2016 г., DEI/Комисия (C-590/14 P, EU:C:2016:797, т. 58 и 59). Вж. още решение от 9 септември 2009 г., Diputación Foral de Álava и др./Комисия (T-227/01—T-229/01, T-265/01, T-266/01 и T-270/01, EU:T:2009:315, т. 232 и 233) (потвърдено в производство по обжалване с решение от 28 юли 2011 г., Diputación Foral de Vizcaya/Комисия (C-471/09 P—C-473/09 P, непубликувано, EU:C:2011:521).

30      Вж. по-специално решения от 19 октомври 2005 г., Freistaat Thüringen/Комисия (T-318/00, EU:T:2005:363, т. 195, 232, 247 и 281) и от 11 юли 2014 г., Telefónica de España и Telefónica Móviles España/Комисия (T-151/11, EU:T:2014:631, т. 64) .

31      Вж. например решение от 20 март 2014 г., Русе индъстри/Комисия (C-271/13 P, непубликувано, EU:C:2014:175, т. 36 и 37), където предприетите от българските органи мерки за събиране на вземане са счетени за незадоволителни, което е довело до изменение на съществуваща помощ. Вж. още решение от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (T-462/13, EU:T:2015:902, т. 149 и 150) (висяща жалба пред Съда, вж. съединени дела C-66/16 P—C-69/16 P, Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi и др./Комисия), относно преминаването от аналогово към цифрово радио- и телевизионно разпространение на почти цялата територия на Кралство Испания.

32      Вж. например решения от 30 януари 2002 г., Keller и Keller Meccanica/Комисия (T-35/99, EU:T:2002:19, т. 61 и 62), от 4 март 2009 г., Tirrenia di Navigazione и др./Комисия (T-265/04, T-292/04 и T-504/04, непубликувано, EU:T:2009:48, т. 124) и от 16 декември 2010 г., Нидерландия/Комисия (T-231/06 и T-237/06, EU:T:2010:525, т. 187).

33      Вж. като пример решения от 10 май 2005 г., Италия/Комисия (C-400/99, EU:C:2005:275, т. 65 и 66) (относно регламент на Съвета) и от 20 май 2010 г., Todaro Nunziatina & C. (C-138/09, EU:C:2010:291, т. 28—41 и 47). Вж. също решение от 25 октомври 2015 г. Комисия/Италия (C-467/15 P, EU:C:2017:799, т. 37—44).

34      Вж. решение от 5 октомври 1994 г., Италия/Комисия (C-47/91, EU:C:1994:358, т. 26). Въпреки това, дали дадена мярка представлява „изменение на съществуваща помощ“, не се определя непременно от това дали мярката отговаря на условията, определени от Комисията в разрешена схема за помощ. Макар и мярката, която не е обхваната от съществуваща схема за помощ, и изменението на съществуваща помощ да представляват „нова помощ“, има разлика: изменението на съществуваща схема за помощ променя характеристиките на схемата, докато помощта, която не е обхваната от съществуваща схема, е просто отделна от нея. Последиците им върху съществуващата схема за помощ (ако има такава) също могат да са различни. В това отношение вж. решение от 25 октомври 2015 г. Комисия/Италия (C-467/15 P, EU:C:2017:799, т. 47).

35      В това отношение вж. решение Régie Networks, т. 113, и определение от 22 май 2012 г., Италия/Комисия (C-200/11 P, непубликувано, EU:C:2012:165, т. 27 и цитираната съдебна практика).

36      Вж. решение на Комисията от 22 март 2006 г., точки 24, 26 и 28.

37      Пак там, в разпоредителната част. В настоящото производство не се твърди, че френските органи не са представяли на Комисията задоволителен годишен доклад.

38      Точка 9 от решението от 10 юли 2007 г. Относно съдържанието на изменението вж. точки 5—8.

39      Точка 20 от решението от 10 юли 2007 г.

40      Решение Namur-Les assurances du crédit, точка 28. След решението на Комисията от 10 юли 2007 г. не се твърди никаква друга намеса на държавата, която да е релевантна за настоящото производство, освен изменението на тези разпоредби с член 55 от Loi des finances(Закон за бюджета) от 2009 г., което, както правилно твърди запитващата юрисдикция, е напълно формално и от административен характер.

41      Вж. решение Régie Networks, т. 79—86, относно последващо увеличаване размера на средствата, предоставени за финансиране на схема за помощ.

42      Решение от 20 май 2010 г., Todaro Nunziatina & C (C-138/09, EU:C:2010:291, т. 47). Вж. също решение от 25 октомври 2015 г. Комисия/Италия (C-467/15 P, EU:C:2017:799, т. 48), според която отлагането на плащането не може да се квалифицира и като увеличение на първоначалния бюджет за схемата за помощи по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 794/2004.

43      Определение от 22 март 2012 г., Италия/Комисия (C-200/11 P, непубликувано, EU:C:2012:165, т. 28—31).

44      В това отношение Съдът внимава да не лиши член 108, параграф 3 ДФЕС от неговото полезно действие; вж. например решение от 21 октомври 2003 г., Van Calster и др. (C-261/01 и C-262/01, EU:C:2003:571, т. 60 и 63).

45      Вж. в този смисъл решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия (C-487/06 P, EU:C:2008:757, т. 85 и цитираната съдебна практика).

46      За различно мнение вж. заключението на генералния адвокат Stix-Hackl по дело Enirisorse (C-34/01—C-38/01, EU:C:2002:643, т. 172).

47      Вж. в този смисъл решение Régie Networks, т. 91—93, и решение от 28 юли 2011 г., Mediaset/Комисия (C-403/10 P, непубликувано, EU:C:2011:533, т. 81).

48      Вж. решение от 13 януари 2005 г., Streekgewest (C-174/02, EU:C:2005:10, т. 19).

49      Вж. в този смисъл определение от 22 март 2012 г., Италия/Комисия (C-200/11 P, непубликувано, EU:C:2012:165, т. 27 и цитираната съдебна практика).

50      Решение от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др. (C-262/12, EU:C:2013:851, т. 39 и 40 и цитираната съдебна практика).

51      Решение Régie Networks, т. 118—127.

52      Решение от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др. (C-262/12, EU:C:2013:851, т. 42 и цитираната съдебна практика).

53      Решение от 23 октомври 2014 г. (C-359/11 и C-400/11, EU:C:2014:2317, т. 60—62).