Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА J. KOKOTT

представено на 2 юли 2009 година(1)

Дело C-169/08

Presidente del Consiglio dei Ministri

срещу

Regione autonoma della Sardegna

(Преюдициално запитване, отправено от италианския Corte costituzionale)

„Свободно предоставяне на услуги (член 49 ЕО) — Държавни помощи (член 87 ЕО) — Данъчно законодателство — Автономен регион Сардиния — Регионална такса при кацане с туристическа цел на въздухоплавателни средства, както и при приставане с туристическа цел на плавателни съдове за отдих — Налагане на таксата само на лица с регистрация за данъчни цели извън територията на региона — Опазване на околната среда — Защита на здравето — Съгласуваност на данъчната система — Островни региони“





I –    Въведение

1.        Настоящият случай е първият, в който италианският конституционен съд, Corte costituzionale(2), отправя преюдициално запитване до Съда съгласно член 234 ЕО.

2.        Спорът в главното производство, производство за конституционосъобразност, се отнася до регионална такса на автономен регион Сардиния(3), налагана там от 2006 г. до 2008 г. всяка година, през периода от 1 юни до 30 септември, при определени случаи на кацане на частни въздухоплавателни средства или на приставане на плавателни съдове за отдих. Тази такса обаче трябва да заплатят само лицата с регистрация за данъчни цели извън територията на Сардиния; освен това въпросната такса не се дължи при приставане на плавателни съдове, престояващи целогодишно в Сардиния.

3.        Италианският конституционен съд има съмнения дали тази данъчна уредба на Сардиния е в съответствие с общностното право, и по-точно със свободното предоставяне на услуги (член 49 ЕО) и със забраната на държавните помощи (член 87 ЕО). Несъвместимостта на разглежданата такса с общностното право би имала значение за Конституционния съд и по отношение на производството за конституционосъобразност, тъй като според италианското конституционно право общностното право представлява част от приложимите в този контекст критерии за преценка.

II – Правна уредба

 А – Общностно право

4.        Общностната правна уредба на настоящия случай включва, от една страна, разпоредбите на Договора за ЕО относно свободното предоставяне на услуги, а от друга — разпоредбите за държавните помощи.

5.        Принципът на свободно предоставяне на услуги се съдържа в член 49, параграф 1 ЕО:

„В следващите разпоредби се урежда забраната на ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Общността по отношение на гражданите на държавите членки, които са се установили в държава от Общността, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите“.

6.        Освен това член 50, параграф 1 ЕО съдържа следното определение:

„Услугите се считат за „услуги“ по смисъла на настоящия Договор, ако те обикновено се предоставят срещу възнаграждение, доколкото не са регулирани от разпоредбите, отнасящи се до свободата на движение на стоки, капитали и хора“.

7.        Посветената на държавните помощи част от Договора за ЕО започва с член 87, параграф 1 ЕО. Той предвижда следното:

„Освен когато е предвидено друго в настоящия договор, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с общия пазар“.

8.        В допълнение следва да се отбележи член 88, параграф 3 ЕО:

„Комисията следва да бъде информирана в разумен срок, който да й даде възможност да представи своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта. Ако тя счита, че такъв план е несъвместим с Общия пазар, като се позовава на член 87, тя без забавяне започва процедурата, предвидена в параграф 2. Заинтересованата държава членка не може да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение“.

 Б – Национална правна уредба

9.        Що се отнася до националното право, наред с релевантните разпоредби от италианската конституция значение имат, от една страна, някои разпоредби от националното законодателство, а от друга — някои приети от автономен регион Сардиния разпоредби.

1.      Италианската конституция

10.      Член 117, първа алинея от италианската конституция гласи:

„Законодателната власт се упражнява от държавата и от регионите при спазване на Конституцията, както и на ограниченията, произтичащи от общностното право и от международните задължения“.

2.      Законодателството на Италия

11.      Член 743, първа алинея от италианския Codice della navigazione(4) дава следното определение на понятието за въздухоплавателно средство:

„Въздухоплавателно средство е всяко средство, предназначено за въздушен превоз на пътници или товари“.

12.      В член 1, параграф 2 от Codice della nautica da diporto(5), въведен с Decreto legislativo(6) № 171 от 18 юли 2005 г., понятието за корабоплаване с развлекателна цел е определено по следния начин:

„По смисъла на настоящия кодекс „корабоплаване с развлекателна цел“ е корабоплаване по море и във вътрешни води, извършвано с нестопанска цел, за спорт или развлечения“.

13.      Член 2, параграф 1 от Codice della nautica da diporto се отнася до търговското използване на плавателните съдове за отдих, като го определя, както следва:

„1.      Плавателният съд за отдих се използва с търговска цел, когато:

а)      е предмет на договор за наем или за фрахтуване;

б)      се използва за професионално обучение по управление на плавателни съдове за отдих;

в)      се използва от центрове за гмуркане и за подводно обучение като помощно средство за практикуващите гмуркане под вода със спортна или развлекателна цел.

[…]“

3.      Регионално законодателство на автономен регион Сардиния

14.      Закон № 4 на регион Сардиния от 11 май 2006 г.(7) (наричан по-нататък също „Регионален закон № 4/2006“) съдържа в своята изменена през 2007 г. редакция(8) следния член 4:

„(Регионална такса в случай на кацане с туристическа цел на въздухоплавателни средства или на приставане с туристическа цел на плавателни съдове за отдих)

1.      Считано от 2006 г., се въвежда регионална такса при кацане с туристическа цел на въздухоплавателни средства или при приставане с туристическа цел на плавателни съдове за отдих.

2.      Таксата се заплаща при:

a)      кацане през периода между 1 юни и 30 септември на летища на територията на региона на въздухоплавателни средства, които са част от общата авиация по смисъла на член 743 и сл. от Codice della navigazione и са предназначени за частен превоз на пътници;

б)      приставане през периода между 1 юни и 30 септември в пристанища, в места за акостиране и в места за закотвяне, намиращи се на територията на региона, и в пригодените за закотвяне места в териториалните води по протежение на бреговете на Сардиния на плавателни съдове за отдих, посочени в Законодателен декрет № 171 от 18 юли 2005 г. (Кодекс на корабоплаването с развлекателна цел), или във всички случаи на използвани за отдих плавателни съдове с дължина над 14 метра, измерени по хармонизираните стандарти EN/ISO/DIS 8666, в съответствие с член 3, буква б) от посочения законодателен декрет.

3.      Таксата се дължи от физическото или юридическото лице с регистрация за данъчни цели извън територията на региона, което експлоатира въздухоплавателното средство по смисъла на […] или експлоатира плавателния съд за отдих, по смисъла на […].

4.      Регионалната такса по параграф 2, буква а) се дължи за всяко кацане, а регионалната такса по параграф 2, буква б) е годишна.

5.      Таксата се определя, както следва:

а)      150 EUR за въздухоплавателни средства, предназначени за превоз на до четирима пътници,

б)      400 EUR за въздухоплавателни средства, предназначени за превоз на от пет до дванадесет пътници,

в)      1 000 EUR за въздухоплавателни средства, предназначени за превоз на над дванадесет пътници,

г)      1 000 EUR за плавателни съдове с дължина от 14 до 15,99 метра включително,

д)      2 000 EUR за плавателни съдове с дължина от 16 до 19,99 метра включително,

е)      3 000 EUR за плавателни съдове с дължина от 20 до 23,99 метра включително,

ж)      5 000 EUR за кораби с дължина от 24 до 29,99 метра включително;

з)      10 000 EUR за кораби с дължина от 30 до 60 метра включително,

и)      15 000 EUR за кораби с дължина над 60 метра.

Таксата се намалява с 50 процента за платноходи със спомагателен двигател и моторни платноходи.

6.      От заплащане на таксата се освобождават:

а)      плавателните съдове, които пристават с цел участие в спортни регати, в събирания на старинни кораби, на монотипни кораби и в прояви с платноходи, дори без спортен характер, за чието провеждане организаторите предварително са уведомили морската администрация; […]

б)      плавателните съдове за отдих, които престояват целогодишно в регионални пристанищни съоръжения;

в)      спирането по технически причини, в рамките на необходимото за тази цел време.

[…]

7.      Таксата се заплаща:

a)      при кацане на въздухоплавателните средства по параграф 2, буква а);

б)      до 24 часа след пристигането на плавателните съдове за отдих в пристанищата, местата за акостиране, местата и зоните за закотвяне, намиращи се по протежение на бреговете на Сардиния;

по ред и условия, които се определят с решение на […].

[…]“

15.      Освен това следва да се отбележи, че след направеното през 2008 г. изменение на цитираното по-горе регионално законодателство, към кръга на дължащите таксата лица са включени и лицата с регистрация за данъчни цели в Сардиния; след това през 2009 г. спорната данъчна уредба е напълно отменена(9). В настоящото производство обаче предмет на проверка остава регионалната такса в нейния предишен вид от 2007 г.

III – Спорът по главното производство

16.      Пред италианския конституционен съд е образувано производство за конституционосъобразност по инициатива на италианския министър-председател (председателят на Министерски съвет) във връзка с редица приети от автономен регион Сардиния разпоредби(10), за да се провери тяхното съответствие с италианската конституция. Сред тези разпоредби е и член 4 от Регионален закон № 4/2006 в неговата изменена през 2007 г. редакция.

17.      В главното производство се посочва, че последната разпоредба противоречи на произтичащите от общностното право ограничения, които законодателната власт в Италия е длъжна да спазва съгласно член 117, първа алинея от италианската конституция. Твърди се, че са нарушени, на първо място, член 49 ЕО, на второ място, член 81 ЕО във връзка с член 3, параграф 1, буква ж) ЕО и член 10 ЕО, и на трето място, член 87 ЕО.

18.      Към настоящия етап на производството италианският Конституционен съд ограничава своята проверка до твърдените нарушения на членове 49 ЕО и 87 ЕО. Той посочва, че неговото решение относно твърдяното нарушение на член 81 ЕО във връзка с член 3, параграф 1, буква ж) ЕО и член 10 ЕО зависи от по-нататъшното развитие на производството. Ето защо той изрично не е включил последно посочените разпоредби в акта за преюдициално запитване по настоящото преюдициално производство.

IV – Преюдициалното запитване и производството пред Съда

19.      С Определение № 103/2008 от 13 февруари 2008 г.(11), постъпило в Съда на 21 април 2008 г., италианският конституционен съд решава да спре висящото пред него производство за конституционосъобразност и да постави на Съда следните четири преюдициални въпроса:

а)      Трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на разпоредба като предвидената в член 4 от Закон № 4 на регион Сардиния от 11 май 2006 г., в редакцията му, изменена с член 3, параграф 3 от Закон № 2 на регион Сардиния от 29 май 2007 г., съгласно която регионалната такса за кацане с туристическа цел на въздухоплавателни средства се налага само на предприятия с регистрация за данъчни цели извън територията на регион Сардиния, които експлоатират въздухоплавателни средства, използвани от тях за превоз на пътници в рамките на обща търговска авиационна дейност?

б)      Като предвижда, че регионалната такса за кацане с туристическа цел на въздухоплавателни средства се налага само на предприятия с регистрация за данъчни цели извън територията на регион Сардиния, които експлоатират въздухоплавателни средства, използвани от тях за превоз на пътници в рамките на обща търговска авиационна дейност, съставлява ли посоченият член 4 от Закон № 4 на регион Сардиния от 11 май 2006 г., в редакцията му, изменена с член 3, параграф 3 от Закон № 2 на регион Сардиния от 29 май 2007 г. — по смисъла на член 87 ЕО — държавна помощ за осъществяващите същата дейност предприятия с регистрация за данъчни цели на територията на регион Сардиния?

в)      Трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на разпоредба като предвидената в член 4 от Закон № 4 на регион Сардиния от 2006 г., в редакцията му, изменена с член 3, параграф 3 от Закон № 2 на регион Сардиния от 2007 г., съгласно която регионалната такса за приставане с туристическа цел на плавателни съдове за отдих се налага само на предприятия с регистрация за данъчни цели извън територията на регион Сардиния, които експлоатират плавателни съдове за отдих и търговската им дейност се изразява в предоставянето на тези плавателни съдове на разположение на трети лица?

г)      Като предвижда, че регионалната такса за приставане с туристическа цел на плавателни съдове за отдих се налага само на предприятия с регистрация за данъчни цели извън територията на регион Сардиния, които експлоатират плавателни съдове за отдих и търговската им дейност се изразява в предоставянето на тези плавателни съдове на разположение на трети лица, съставлява ли посоченият член 4 от Закон № 4 на регион Сардиния от 2006 г., в редакцията му, изменена с член 3, параграф 3 от Закон № 2 на регион Сардиния от 2007 г. — по смисъла на член 87 ЕО — държавна помощ за осъществяващите същата дейност предприятия с регистрация за данъчни цели на територията на регион Сардиния?“

20.      Писмено становище в производството пред Съда са представили автономен регион Сардиния, нидерландското правителство и Комисията на Европейските общности. След като обратно на първоначалното си искане автономен регион Сардиния се отказва да участва в съдебното заседание, а и други страни в производството не желаят да бъдат изслушани, Съдът не провежда устна фаза на производството.

V –    Преценка

 А – Уводни бележки

21.      Настоящото преюдициално запитване е повратна точка в практиката на италианския конституционен съд. Ако досега е отричал своето качество на юрисдикция по смисъла на член 234 ЕО(12), то сега той се нарежда сред националните конституционни съдилища, които поддържат отношение на активно сътрудничество със Съда(13).

22.      Настоящият случай показва особено нагледно, че и в производства пред националните конституционни съдилища могат да се поставят въпроси, свързани с общностното право, които са от решаващо значение за изхода на съответния конституционен спор. Така член 117, първа алинея от италианската конституция изрично задължава законодателната власт да спазва ограниченията, произтичащи от общностното право. Следователно, както посочва Конституционният съд(14), общностното право се превръща в „съставна част от критерия за конституционосъобразност“ в производството за конституционосъобразност и „конкретизира“ определените от Конституцията изисквания към законодателството.

23.      Дори и без такова изрично включване общностното право може да е от значение за решенията по конституционни спорове, като например когато в конституционно производство се поставя въпросът за твърдените последици от даден акт на общностното право или доколко Конституционният съд може да провери каква свобода на действие оставя този акт на националния законодател.

24.      В крайна сметка в настоящия случай от основно значение е именно тази свобода на действие на националния законодател. Италианският конституционен съд следва да изясни дали при въвеждането на разглежданата регионална такса автономен регион Сардиния е превишил свободата на действие, която той има съгласно общностното право. Трябва да се реши дали правна уредба като тази на Сардиния, според която при определени случаи на кацане на въздухоплавателни средства и приставане на плавателни съдове за отдих се налага такса единствено на чужди лица, е в съответствие със свободното предоставяне на услуги и с правото на държавни помощи.

25.      Пълната отмяна на разглежданата регионална такса през 2009 г. не прави непременно безпредметни тези въпроси. За предходни периоди всъщност все още може да има интерес да се изясни дали действащото към тогавашния момент законодателство е било съобразено с общностното право. Не на последно място, това би могло да е от значение за изхода на висящите спорове между отделните дължащи таксата лица и данъчната администрация на регион Сардиния.

 Б – Въпросите за свободното предоставяне на услуги (първи и трети преюдициален въпрос)

26.      С първия и третия си въпрос италианският конституционен съд по същество иска да установи дали свободното предоставяне на услуги (член 49 ЕО) допуска регионално законодателство на автономен регион, според което такса при кацане с туристическа цел на въздухоплавателни средства и приставане с туристическа цел на плавателни съдове за отдих се налага само на предприятия с регистрация за данъчни цели извън територията на региона, но не и на предприятия с регистрация за данъчни цели на територията на този регион.

1.      Определяне на съответните услуги

27.      Данъчна уредба като тази на Сардиния следва да се преценява с оглед на разпоредбите на общностното право за свободно предоставяне на услуги само доколкото засяга услугите по смисъла на Договора за ЕО.

28.      Член 50, параграф 1 ЕО определя понятието „услуга“(15). По смисъла на този член става въпрос за услуги, които обикновено се предоставят срещу възнаграждение(16), доколкото не са регулирани от разпоредбите, отнасящи се до свободата на движение на стоки, капитали и хора.

29.      За да се определи дали и доколко в настоящия случай се касае за подобни услуги, следва да се направи разграничение между кацането на въздухоплавателни средства и приставането на плавателни съдове за отдих, за всяко от които се дължи регионална такса.

 а) Случаите на кацане на въздухоплавателни средства и тяхната връзка със свободното предоставяне на услуги

30.      Що се отнася до въздушния транспорт, регионалната такса на Сардиния се дължи само при кацане на въздухоплавателни средства, които са част от общата авиация и са предназначени за частен превоз на пътници (член 4, параграф 2, буква а) от Регионален закон № 4/2006).

31.      Според запитващата юрисдикция(17) от факта, че събитието, с което се поражда задължение за плащане на таксата, включва само общата авиация и предназначените за частен превоз на пътници въздухоплавателни средства, следва, че данъчната уредба на Сардиния се прилага по-специално спрямо случаите на кацане на въздухоплавателни средства, използвани за превоз в рамките на търговска дейност, чието използване е без възнаграждение по съображения, свързани със стопанската дейност на съответното предприятие. Освен това таксата са дължи само за полети, които поначало не се извършват за обществени цели(18).

32.      Следователно в по-широк смисъл регионалната такса на Сардиния засяга само случаи на кацане на частни въздухоплавателни средства („частни“ и „фирмени“ джетове). Предоставените с такива въздухоплавателни средства превозни услуги по принцип не могат да се разглеждат като услуги по смисъла на общностното право, тъй като за тях потребителят не предоставя възнаграждение на оператора на въздухоплавателните средства. В повечето случаи потребителите и операторите дори са едни и същи.

33.      Традиционната дейност на авиокомпаниите и на туроператорите, осъществяващи превоз на пътници с търговска цел от и до Сардиния и доставящи по този начин услуги, очевидно не е предмет на регионалната такса; за това свидетелства и фактът, че събитието, с което се поражда задължение за плащане на таксата, включва само частния превоз, т.е. този, при който не се извършва превоз за обществени цели.

34.      Само от обстоятелството, че същинското предоставяне на услуги по въздушен превоз в настоящия случай не представлява услуга по смисъла на общностното право, не може да се направи извод, че данъчна уредба като тази на Сардиния няма никаква връзка със свободното предоставяне на услуги.

35.      От една страна, трябва да се припомни, че членове 49 ЕО и 50 ЕО не само гарантират активното предоставяне на услуги; напротив, според постоянната съдебна практика свободното представяне на услуги включва и свободата на получателите на услуги да отидат в друга държава членка, за да могат да се ползват там от тези услуги(19). Това пасивно свободно предоставяне на услуги обаче обикновено бива засегнато, когато установен в чужбина оператор на въздухоплавателни средства кацне със своето въздухоплавателно средство на летище или място за кацане в Сардиния. Там той по принцип ползва множество услуги; наред с ползването на писта, такива са също и направляването при кацане или излитане, снабдяването на въздухоплавателните средства с гориво и с необходимите припаси, както и евентуалните дейности по поддръжка.

36.      От друга страна, и лицата, превозвани от чужбина към Сардиния на борда на частни или фирмени джетове, се отправят натам или за да доставят услуги, или за да използват такива. Това се отнася не само за пътуващите с цел бизнес, но и за туристите(20). От официалното наименование на данъчната уредба („Регионална такса в случай на кацане с туристическа цел […]“) следва, че не на последно място тя се отнася до частните въздухоплавателни средства, превозващи туристи към Сардиния.

37.      Следователно дори ако превозът на пътници на борда на попадащите в обхвата на регионалната такса частни въздухоплавателни средства на чуждестранни оператори сам по себе си не представлява услуга по смисъла на членове 49 ЕО и 50 ЕО, все пак кацането на тези въздухоплавателни средства е необходима предпоставка за доставяне или ползване на услуги на място както от оператора на въздухоплавателното средство, така и от превозваните лица. Следователно в това отношение данъчна уредба като тази на Сардиния има известна връзка със свободното предоставяне на услуги(21).

 б) Случаите на приставане на плавателни съдове за отдих и тяхната връзка със свободното предоставяне на услуги

38.      Що се отнася до морското корабоплаване, регионалната такса на Сардиния се дължи при приставане на плавателни съдове за отдих, а така също и за използвани с цел отдих плавателни съдове, когато тези плавателни съдове са с дължина повече от 14 метра (член 4, параграф 2, буква б) от Регионален закон № 4/2006). Както посочва запитващата юрисдикция, тази такса се дължи и от предприятията, и по-специално от тези, чиято дейност се изразява в предоставянето на плавателни съдове за отдих или на използвани с цел отдих плавателни съдове на разположение на трети лица.

39.      Така например дадено предприятие за отдаване под наем на плавателни съдове може да отдава под наем на трети лица плавателни съдове за отдих, а школите за управление на моторни лодки и училищата за гмуркане могат да предлагат курсове срещу възнаграждение на използваните от тях плавателни съдове(22). Не е необходимо по-нататъшно обсъждане, за да се докаже, че при такива дейности става въпрос за услуги по смисъла на член 49 и член 50, параграф 1 ЕО(23).

40.      Свободното предоставяне на услуги обаче се прилага само когато установено в чужбина предприятие извършва такава дейност на територията на Сардиния. Следователно трябва да съществува трансгранична връзка(24). Свободното предоставяне на услуги не намира приложение при чисто вътрешни положения(25).

41.      В настоящия случай, съгласно член 4, параграф 3 от Регионален закон № 4/2006 разглежданата регионална такса се налага само на оператори на плавателни съдове, чиято регистрация за данъчни цели е извън автономен регион Сардиния. Дори ако се приеме, че тази разпоредба се отнася преди всичко до операторите на плавателни съдове, установени в други региони на Италия, тя във всеки случай засяга и операторите на плавателни съдове, установени в други държави членки, като например тези, които са установени в намиращия наблизо френски остров Корсика(26).

42.      Ако например установено в Корсика предприятие отдава под наем плавателни съдове за отдих на частни лица, които пристават със същите в пристанищата на Сардиния или искат да акостират в сардинските крайбрежни води, то поне една част от престацията засяга не Корсика, а Сардиния; следователно налице е услуга с трансгранична връзка(27).

43.      Трансграничната връзка е още по-видна, ако установен в Корсика туроператор организира оттам със своите плавателни съдове екскурзии до Сардиния или установена в Корсика школа за управление на моторни лодки или училище за гмуркане предлага на плавателните си съдове курсове, в рамките на които е предвидено приставане в пристанищата на Сардиния или акостиране в крайбрежните води на региона(28).

44.      Във връзка с това е без значение от коя държава членка са клиентите на споменатите предприятия. Всъщност член 49 ЕО се прилага винаги когато доставчикът на услуги предлага услуги в държава членка, различна от тази, в която е установен, независимо къде са установени получателите на тези услуги(29).

45.      Само за пълнота също така следва да се отбележи, че когато експлоатираните от чужди лица плавателни съдове влязат в територията на Сардиния, те ползват и пристанищните съоръжения там(30), както и че превозваните на тези плавателни съдове пътници евентуално могат да използват приставането в Сардиния за туристически престой. В такива случаи, както вече бе посочено, тези лица също ползват услуги(31).

46.      Както показват всички тези примери, следователно данъчна уредба като тази на Сардиния има връзка със свободното предоставяне на услуги, дотолкова доколкото включва приставането в Сардиния на плавателни съдове за отдих и на използвани с цел отдих плавателни съдове(32).

2.      Ограничението на свободното предоставяне на услуги

47.      На пръв поглед обстоятелството, че данъчна уредба като тази на Сардиния прави разграничение в зависимост от регистрацията за данъчни цели на дължащите таксата лица, може да доведе до разглеждане на съответствието на тази уредба със свободното предоставяне на услуги от гледна точка на косвена дискриминация, основана на гражданство. Разбира се, подобна дискриминация би предпоставила възможността разглежданата данъчна уредба да има по-силно отражение за чужденците, отколкото върху местните граждани(33). В настоящия случай обаче никак не е сигурно, че дължащите таксата лица са предимно граждани на други държави членки. Трябва да се отчита обстоятелството, че сред чуждите лица, кацащи или приставащи в Сардиния със своите въздухоплавателни средства или плавателни съдове, би трябвало да има множество физически и юридически лица, чиято регистрация за данъчни цели е в други региони на Италия; най-често ще се касае за италиански граждани. При това положение наличието на косвена дискриминация, основана на гражданство, в настоящия случай изглежда по-скоро малко вероятно(34).

48.      Според постоянната съдебна практика принципът на свободно предоставяне на услуги включва не само забрана за дискриминация, но и забрана на ограниченията. Следователно член 49 ЕО изисква премахването по отношение на установените в друга държава членка доставчици на услуги не само на всяка дискриминация, основана на тяхното гражданство, но и на всяко ограничение, дори то да се прилага, без да се прави разлика между национални доставчици и доставчици от други държави членки, когато това ограничение може да доведе до забрана, затрудняване или по-слаба привлекателност на дейността на доставчик, установен в друга държава членка, в която той законно предлага аналогични услуги(35).

49.      Национална данъчна мярка, която пречи за упражняването на свободата на предоставяне на услуги, също може да бъде забранена с член 49 ЕО, независимо дали тази мярка е приета от самата държава или от орган на местната власт(36).

50.      При все това данъците и таксите не следва да се разглеждат като ограничения на свободното предоставяне на услуги само защото като цяло оскъпяват доставката на услугите(37). В този смисъл Съдът също така е изяснил, че член 49 ЕО не се отнася до мерките, единственото действие на които е създаването на допълнителни разходи за разглежданата доставка и които засягат доставката на услуги между държави членки по същия начин както доставката им в рамките на една държава членка(38).

51.      Настоящият случай обаче не е точно такъв.

52.      Регионална такса като тази на Сардиния, която се дължи само от чужди лица, представлява допълнителен разход за операторите на частни въздухоплавателни средства и на плавателни съдове за отдих с регистрация за данъчни цели извън територията на Сардиния, какъвто няма за техните конкуренти с регистрация за данъчни цели на територията на Сардиния. Съответно за чуждите лица е по-скъпо, отколкото за местните, да кацнат с частните си въздухоплавателни средства или да пристанат с плавателните си съдове на територията на Сардиния. По същата причина предоставянето на плавателни съдове за отдих на разположение на трети лица е по-скъпо, а следователно и по-трудно за чуждите оператори на плавателни съдове, отколкото за местните. В крайна сметка така и за туристите става по-непривлекателно да влизат в сардинските крайбрежни води и пристанища с наети извън територията на Сардиния плавателни съдове.

53.      Ето защо данъчна уредба като тази на Сардиния има различно действие за доставката и ползването на свързаните с такива полети и пътувания с плавателни съдове услуги, според това дали операторът на въздухоплавателното средство, респ. на плавателния съд за отдих, е с регистрация за данъчни цели на територията на италианския регион Сардиния или извън него(39).

54.      Подобна правна уредба не може да бъде предмет на критика от гледна точка на общностното право, ако тя засяга единствено вътрешното предоставяне на услуги между Сардиния и други региони на Италия, тъй като, както вече бе посочено, общностното право не се прилага при чисто вътрешни положения(40).

55.       Доколкото обаче данъчна уредба като тази на Сардиния засяга трансграничното предоставяне на услуги, например предоставянето на услуги между Сардиния и френския остров Корсика, тя прави по-трудно предоставянето на услуги между държави членки от предоставянето на услуги в рамките на една държава членка или на част от последната, в случая в рамките на италианския регион Сардиния(41).

56.      Въпреки че подобно различно третиране съгласно данъчното право не води до дискриминация, основана на гражданство(42), то все пак е пречка за гарантираното в член 49 ЕО свободно предоставяне на услуги(43) и следователно трябва да се разглежда като ограничение на свободното предоставяне на услуги.

3.      По обосновката на данъчна уредба като тази на Сардиния

57.      Остава да се провери дали установените ограничения на свободното предоставяне на услуги могат да бъдат обосновани, както настоятелно твърди автономен регион Сардиния.

58.      При липсата на общностни мерки за хармонизация свободното предоставяне на услуги може да бъде ограничено с национална правна уредба, обоснована с посочените съображения в член 46, параграф 1 ЕО, във връзка с член 55 ЕО, или с императивни съображения от обществен интерес(44).

59.      В настоящия случай автономен регион Сардиния по същество изтъква две съображения: защита на околната среда и защита на здравето.

60.      Преценката дали при приемането на разглежданата данъчна уредба са преследвани тези, а не други цели(45), трябва да се направи не от Съда, а от запитващата юрисдикция. В изложеното по-долу приемам, че защитата на околната среда и на здравето действително са определящите мотиви за регионалния законодател.

 а) Защитата на околната среда

61.      Общността е длъжна да включи изискванията на защитата на околната среда при определянето и изпълнението на своите политики и мерки (вж. по-специално членове 2 ЕО и 6 ЕО(46)), като същевременно допуска възможността и държавите членки да преследват екологични цели. В постоянната съдебна практика защитата на околната среда е призната за императивно съображение от обществен интерес, с което могат да бъдат обосновани направените от държавите членки ограничения на гарантираните с Договора за ЕО основни свободи(47).

 i) Свързаните с околната среда цели на данъчната уредба

62.      Автономен регион Сардиния изтъква, че разглежданата данъчна уредба е мотивирана със свързани с околната среда съображения и следва да се разглежда във връзка с общите усилия на тази административно-териториална единица в областта на защитата на околната среда и опазването на територията, както и на защитата на нейните културни паметници.

63.      Според регион Сардиния многобройните плавателни съдове за отдих и въздухоплавателни средства, които всяка година пристават или кацат в Сардиния с туристическа цел, водят до значително замърсяване на околната среда. Изложено на тези замърсявания било преди всичко крайбрежието на Сардиния, където е концентрирана по-голямата част от туристическия трафик.

64.      Според регион Сардиния разглежданата такса, налагана при кацане с туристическа цел на частни въздухоплавателни средства или приставане с туристическа цел на плавателни съдове за отдих, служи за получаване на доходи, които следва да направят възможно вземането от региона на засилени мерки за опазване и възстановяване на засегнатите от туризма природни ресурси и, не на последно място, в тежко засегнатите крайбрежни райони.

65.      Както добавя регион Сардиния, таксата има регулаторна цел: от една страна, като цяло следва да се намали натоварването за крайбрежните райони. От друга страна, туристическият поток следвало да се разпредели по-равномерно през годината, поради което таксата се налага само през активния туристически сезон от 1 юни до 30 септември, но не и през засегнатите в по-малка степен от туризма сезони. Така целта била да се допринесе за устойчивото развитие на туризма в региона.

66.      Освен това регион Сардиния подчертава, че разглежданата данъчна уредба се основава на принципа „замърсителят плаща“.

67.      Ако дадена данъчна уредба се основава на подобни съображения, тя несъмнено преследва легитимна екологична цел.

 ii) Проверка на конкретните характеристики на данъчната уредба

68.      Дали все пак данъчна уредба като тази на Сардиния в крайна сметка е съобразена с изискванията на свободното предоставяне на услуги (член 49 ЕО), зависи от конкретните характеристики на тази уредба. Независимо от наличието на легитимна цел, която отговаря на императивни съображения от обществен интерес, ограничението на гарантираните от Договора за ЕО основни свободи може да бъде обосновано само ако разглежданата мярка е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел и не надхвърля необходимото за постигането ѝ(48).

69.      Според практиката на Съда национално законодателство е в състояние да гарантира осъществяването на изтъкнатата цел единствено ако действително отговаря на грижата за съгласуваното ѝ и систематично постигане(49).

70.      Проблемът с оглед на законодателство като това на Сардиния е, че то прави разграничение според мястото на регистрация за данъчни цели и налага регионалната такса само на чуждите, но не и на местните лица.

71.      Според автономен регион Сардиния това законодателство е съобразено с принципа „замърсителят плаща“. В противен случай чуждите лица можели да използват природните ресурси на този регион, без да направят финансов принос за тяхното поддържане и възстановяване, и по този начин да имат поведение на „използвачи“ („free riders“).

72.      Този довод е релевантен, доколкото съгласно принципа „замърсителят плаща“, залегнал и в член 174, параграф 2 ЕО, причинителят на замърсяването следва да понесе разходите за неговото премахване(50). Също така лицето, което използва природните ресурси, следва да допринесе за тяхното опазване и възстановяване. Ето защо от гледна точка на принципа „замърсителят плаща“ не може да е предмет на критика фактът, че законодателство като това на Сардиния налага на операторите на частни въздухоплавателни средства или на плавателни съдове за отдих мотивирана от свързани с околната среда цели такса при съответно кацане или приставане в споменатия регион.

73.      Законодателство, основано на принципа „замърсителят плаща“, обаче не може да се ограничи да наложи екологична такса единствено на чуждите оператори на частни въздухоплавателни средства и на плавателни съдове за отдих, но не и на местните. Доколкото всъщност кацащите частни въздухоплавателни средства и приставащите плавателни съдове за отдих на територията на Сардиния причиняват замърсяване на околната среда, това замърсяване се извършва независимо от произхода на частните въздухоплавателни средства или на плавателните съдове за отдих, и по-специално не е свързано с регистрацията за данъчни цели на въпросните оператори. Въздухоплавателните средства и плавателните съдове на чуждите лица допринасят в същата степен като въздухоплавателните средства и плавателните съдове на местните лица за вредното въздействие върху природните ресурси.

74.      Поради това би било съобразено с принципа „замърсителят плаща“ да се изисква от всеки оператор на въздухоплавателни средства или на плавателни съдове за отдих да поправи екологичните щети в зависимост от степента на причиненото от него замърсяване, без оглед на регистрацията му за данъчни цели и на другите данъчни тежести за него(51). Законодателство като разглежданото законодателство на Сардиния обаче допуска замърсяванията на околната среда, причинени от въздухоплавателни и плавателни съдове на местните лица, да се превърнат в тежест за всички, което противоречи на принципа „замърсителят плаща“(52).

75.      Особено видна е разликата между изискванията на принципа „замърсителят плаща“, на който се позовава автономен регион Сардиния, и практическите характеристики на разглеждания регионален закон, ако се разгледа данъчното третиране на плавателните съдове за отдих, които престояват целогодишно в пристанищните съоръжения на този регион. Въпросните плавателни съдове са освободени от регионалната такса(53), въпреки че по принцип техният дял в причиняването на твърдените замърсявания на околната среда би следвало да е далеч по-голям, отколкото този на сходни плавателни съдове, престояващи извън територията на Сардиния и акостиращи само спорадично в крайбрежните води и пристанищата на региона.

76.      Като цяло законодателството на Сардиния изисква произволно от някои причинители на замърсявания на околната среда, каквито са чуждите лица, да финансират мерките за опазване и възстановяване на природните ресурси, а от други — като местните лица — не. Следователно посочената от самия автономен регион Сардиния екологична цел не се постига съгласувано и систематично.

77.      При това положение за данъчна уредба като тази на Сардиния не може да се приеме, че е в състояние да осъществи свързаните си с околната среда цели. Ето защо тя не е съобразена с изискванията за свободно предоставяне на услуги.

78.      Във връзка с това е неубедителен доводът на автономен регион Сардиния, че местните и чуждите лица се намират в различно положение, което обективно обосновава различното им третиране с оглед на регионалната такса.

79.      Съдът действително нееднократно признава, че различното третиране на чуждестранните и местните лица с оглед на преките данъци може да бъде легитимно(54). От това обаче не може да се обобщи, че чуждестранните и местните лица винаги биха се намирали в различно положение. Напротив, разграничението между тези две групи лица е обосновано само когато отразява обективни разлики(55). В случаите, в които не съществуват такива разлики, данъчното право на държавите членки също не може да провежда разграничение между чуждестранни и местни лица(56).

80.      Съответно винаги следва да се преценява конкретно дали има обективна разлика в положението на чуждестранните и на местните лица. Това трябва да се направи с оглед на предмета и целта на съответната данъчна уредба(57).

81.      Както бе отбелязано пред Съда, данъчна уредба като тази на Сардиния преследва свързаната с околната среда цел да опази и възстанови засегнатите от туризма природни ресурси на региона, и преди всичко в крайбрежните райони. С оглед на тази специфична цел местните и чуждите оператори на частни въздухоплавателни средства и на плавателни съдове за отдих се намират в едно и също положение. Всъщност, както вече посочих, кацащите в Сардиния частни въздухоплавателни средства и приставащите там плавателни съдове за отдих замърсяват околната среда, независимо от техния произход и от регистрацията за данъчни цели на техните оператори(58).

82.      След като в настоящия случай местните и чуждите лица се намират в едно и също положение спрямо свързаната с околната среда цел на данъчната уредба на Сардиния, то за случаите, в които те кацат с частни въздухоплавателни средства или пристават с плавателни съдове за отдих в Сардиния, за тях следва да бъдат предвидени едни и същи такси(59).

83.      Автономен регион Сардиния възразява, че лицата с регистрация за данъчни цели на територията на Сардиния вече допринасят за общите данъчни приходи на този регион, по-специално с плащаните от тях данък върху доходите и данък върху добавената стойност за местното потребление(60). Така от местните лица се изисквало да финансират мерките за опазване и възстановяване на природните ресурси. Обратно, чуждите лица нямали такъв принос към бюджета на региона.

84.      За мен и този довод е неубедителен.

85.      Данъчната тежест на регионална такса като разглежданата тук, изисквана само от чуждите лица, не може да се компенсира с предимства, за които се твърди, че биха могли да последват за чуждите лица с оглед на други видове данъци. Всъщност според постоянната съдебна практика неблагоприятно данъчно третиране, което противоречи на дадена основна свобода, не може да се оправдае с наличието на други данъчни предимства, дори и да се предположи, че такива предимства съществуват(61).

86.      Положението може би щеше да е различно, ако бе установено, че за частните си въздухоплавателни средства или за плавателните си съдове за отдих местните лица следва да заплащат сходни такса или данък със специфична, свързана с околната среда цел, като например във връзка с таксите за котвените стоянки за престояващите в пристанищата на Сардиния техни плавателни съдове. По този въпрос обаче в настоящия случай пред Съда не са изложени данни. Напротив, разглежданата регионална такса е само противопоставена на общата данъчна тежест за жителите на Сардиния.

87.      В това отношение следва да се отбележи, че разглежданата регионална такса, която се налага при кацане на частни въздухоплавателни средства и при приставане на плавателни съдове за отдих, няма същите цели като плащаните от данъчнозадължените лица в Сардиния данъци, а именно данъка върху доходите и данъка върху добавената стойност. Докато според самия автономен регион Сардиния първата преследва специфични, екологични цели, като следва да има и регулаторно действие, то последните като цяло са необходими за попълване на обществения бюджет и нямат същото регулаторно действие.

88.      Освен това местните лица в далеч по-голяма ползват степен инфраструктурата на родния си регион и се възползват от нея, отколкото чуждите лица. Следователно е справедливо местните лица да имат съответния по-голям принос към общите данъчни приходи на региона, отколкото чуждите лица(62). Така например наличните в дадена държава членка или в даден регион общи структури в сферата на здравеопазването и образованието се използват предимно от местните лица, докато чуждите би трябвало да ги използват само по изключение.

89.      При това положение различното третиране на местните и чуждите лица в случаите на кацане на въздухоплавателни средства или на приставане на плавателни съдове за отдих, в които се налага такса, не може да се обоснове просто с позоваване на приноса на местните лица към общите данъчни приходи на региона.

90.      Следователно като цяло ограниченията на свободното предоставяне на услуги, възникнали вследствие на данъчната уредба на Сардиния, не могат да бъдат обосновани със съображения за защита на околната среда.

 б) Защитата на здравето

91.      Наред със защитата на околната среда автономен регион Сардиния се позовава и на защитата на здравето като обосновка за разглежданата данъчна уредба.

92.      Защитата на общественото здраве е едно от императивните съображения от обществен интерес, които по силата на член 46, параграф 1 ЕО, във връзка с член 55 ЕО, могат да обосноват ограничения на свободното предоставяне на услуги(63).

93.      Според автономен регион Сардиния обаче законодателство като разглежданото преследва най-вече цели, свързани с околната среда. Действително, с това законодателство могат да бъдат косвено ограничени и евентуалните опасности за здравето, свързани с влошаването на състоянието на околната среда. Въпреки това обаче обосновката, изведена от защитата на здравето, тук няма самостоятелно значение, което би надхвърлило целта за защита на околната среда. Съответно в настоящия случай позоваването на защитата на здравето като обосновка не може да доведе до резултат, различен от този, до който води позоваването на защитата на околната среда(64) — нещо, което вече разгледах по-горе(65).

94.      По-специално с позоваването на защитата на общественото здраве не може да се обоснове налагането на разглежданата такса само при кацане на въздухоплавателни средства и на приставане на плавателни съдове за отдих на чужди лица, докато местните лица не дължат тази такса.

95.      Вярно е, че съгласно член 46, параграф 1 ЕО, във връзка с член 55 ЕО, в областта на защитата на здравето — за разлика от тази на защитата на околната среда — се допускат изрично и мерки, насочени конкретно срещу чужденци. Това все пак предполага, че именно чужденец представлява опасност за общественото здраве(66). В настоящия случай обаче твърдените замърсявания на околната среда, както и евентуалните свързани с тях опасности за здравето, не зависят нито от произхода на съответното частно въздухоплавателно средство или на плавателен съд за отдих, нито от регистрацията за данъчни цели на техните оператори — те се причиняват от въздухоплавателните средства или плавателните съдове на местните оператори, така както от въздухоплавателните средства или плавателните съдове на чуждите оператори. Следователно позоваването на защитата на здравето не обосновава мерки, насочени конкретно към операторите на въздухоплавателни средства или на плавателни съдове за отдих с регистрация за данъчни цели извън територията на Сардиния. Това важи в още по-голяма степен, тъй като член 46, параграф 1 ЕО е дерогираща разпоредба, която подлежи на стеснително тълкуване(67).

96.      Следователно ограниченията на свободното предоставяне на услуги, възникнали вследствие на данъчната уредба на Сардиния, не могат да бъдат обосновани и със съображения за защита на здравето.

 в) Други аспекти

97.      За пълнота ще разгледам някои други аспекти, които могат да са от значение за въпроса относно обосновката на данъчната уредба на Сардиния.

 i) Съгласуваността на данъчната система

98.      За обосновката на разглежданата данъчна уредба автономен регион Сардиния многократно препраща към съгласуваността на данъчната система, от която е част това законодателство. Неплащането на такса от местните лица при кацане с частни въздухоплавателни средства или приставане с плавателни съдове за отдих по същество се обосновавало с плащането на данъци от местните лица — и по-специално данък върху доходите и данък върху добавената стойност — и получения по този начин принос към бюджета на региона.

99.      Според постоянната съдебна практика необходимостта от запазване на съгласуваността на данъчната система може да обоснове ограничаване на упражняването на гарантираните от Договора основни свободи(68). Това обаче изисква да е установено наличието на пряка връзка между съответното данъчно предимство и компенсирането на това предимство с определено данъчно задължение(69) — нещо, което трябва да се преценява с оглед на целта на разглежданото данъчно законодателство(70).

100. Както посочих по-горе(71), разглежданата тук регионална такса в случаите на кацане на частни въздухоплавателни средства и приставане на плавателни съдове за отдих не преследва същите цели като общите данъци за местните лица. Ето защо предимствата и недостатъците за данъчнозадължените лица от съответната данъчна уредба не могат да се разглеждат като двете страни на една и съща монета. Предимството, което получават местните лица от това, че не трябва да плащат регионална такса при кацане на частни въздухоплавателни средства и при приставане на плавателни съдове за отдих, не може да се сравнява с тежестите, които те трябва да носят с данъци като данъка върху доходите и данъка върху добавената стойност.

101. Несъмнено всички данъци и такси в крайна сметка служат за попълване на обществените бюджети. Сама по себе си обаче тази връзка е твърде обща и твърде косвена, за да обоснове компенсирането на данъчните предимства за местните лица в рамките на разглежданата тук регионална такса с тежестите, които те носят с други видове финансови задължения(72).

102. Следователно данъчна уредба като тази на Сардиния не може да се обоснове с позоваване на съгласуваността на данъчната система.

 ii) Островният характер на Сардиния

103. Видно от преюдициалното запитване, пред италианския конституционен съд автономен регион Сардиния се позовава и на своя островен характер. Необходимо било да се компенсират по-високите разходи, които имат установените в Сардиния предприятия поради островния характер на региона и свързаните с него географски и икономически особености, посредством данъчно облагане на предприятията, които не са установени на територията на Сардиния.

104. Най-късно на междуправителствената конференция за Договора от Амстердам, чийто заключителен акт съдържа „Декларация относно островните региони“, на общностно равнище се признава, че „островните региони имат структурни ограничения, дължащи се на островното им разположение, които поради трайния си характер пречат на тяхното икономическо и социално развитие“; общностното право трябва да отчита тези ограничения(73).

105. Подобно отчитане може да се направи в рамките на различни политики на Общността като регионалната политика, структурната политика, политиката на икономическо и социално сближаване (вж. в това отношение и член 158, параграф 2 ЕО) или транспортната политика. Така за да се компенсират ограниченията на островните региони, може да се вземат конкретни мерки за стимулиране. Освен това в островните региони може да се наложи вземането на специални мерки срещу привнесените животински и растителни видове(74), за да се запази екологичното равновесие там.

106. От друга страна, островният характер на държава членка или на регион не може да служи като претекст за (повторно) създаване на пречки за търговията или на протекционистични мерки, които противоречат на принципа на вътрешния пазар. Не на последно място, самата декларация относно островните региони се ръководи от този принцип, когато в нея се формулира целта островните региони да се интегрират по-добре във вътрешния пазар.

107. Според Декларацията островните региони трябва да се интегрират във вътрешния пазар „при равни условия“. Следователно могат да бъдат взети мерки за компенсиране на ограниченията или за решаване на проблемите, които са пряко свързани с островния характер на регион или на държава членка. С тези мерки обаче се създават равни условия само ако с тях може да се отстрани съответното ограничение или проблем и не се надхвърля необходимото за постигането на тази цел. Освен това тези мерки не трябва да водят до накърняване на същността на принципа на вътрешния пазар или на принципа на отворена пазарна икономика(75).

108. В настоящия случай не е очевидно, че именно за местните за Сардиния оператори на частни въздухоплавателни средства и плавателни съдове за отдих са налице специфични ограничения и проблеми, които се дължат пряко на островния характер на региона. Във всеки случай пред Съда не са представени данни в този смисъл. Чисто икономически съображения обаче, които не са пряко свързани с островния характер на региона, не могат да обосноват ограничаването на някоя от гарантираните с Договора основни свободи(76).

109. Следователно като цяло от островния характер на Сардиния не може да се направи извод, че ограниченията на свободното предоставяне на услуги, възникнали вследствие на разглежданата данъчна уредба, могат да бъдат обосновани.

 iii) Социалнополитически съображения

110. В заключение бих искала да добавя, че очевидно няма и явни социалнополитически съображения, които да обосноват законодателство като това на Сардиния.

111. Разграничението между чужди и местни лица може да бъде обосновано, когато държавите членки или административно-териториалните единици предоставят социални предимства. Освен ако общностното право не предвижда друго с мерки за хармонизиране или координиране, по принцип е легитимна цел тези предимства да се запазят само за лицата, които са се интегрирали в достатъчна степен в обществото на съответната държава членка или административно-териториална единица — нещо, за което мястото на пребиваване може евентуално да бъде важен показател(77).

112. Все пак е трудно да си представим, че би могло да има социалнополитически съображения местните оператори на частни въздухоплавателни средства и на плавателни съдове за отдих с дължина над 14 метра — а именно собствениците на големи луксозни яхти — да бъдат освободени от регионална такса като разглежданата тук.

4.      Обобщение по първия и третия преюдициален въпрос

113. В обобщение следва да се приеме за установено, че ограниченията на свободното предоставяне на услуги, възникнали вследствие на разглежданата тук данъчна уредба, очевидно не са обосновани.

114. Разбира се, с това не трябва да се прави прибързано извод, че общностното право като цяло не допуска всяко законодателство, което налага тежести специално върху туристите или действащите в областта на туризма предприятия, като например мерките с оглед на ваканционно или второ жилище(78) и курортните или туристически такси. Напротив, отговорът на този въпрос винаги зависи от конкретните характеристики на съответната мярка, данък или такса. Разграничението между местни и чужди лица може да бъде обосновано, ако и доколкото е подходящо и необходимо с оглед на дадена легитимна цел.

115. За настоящия случай обаче следва да се приеме за установено следното:

Член 49 ЕО не допуска законодателство на автономен регион, според което обоснована по същество с екологични съображения такса при кацане с туристическа цел на въздухоплавателни средства и приставане с туристическа цел на плавателни съдове за отдих се налага само на предприятия с регистрация за данъчни цели извън територията на региона, но не и на предприятия с регистрация за данъчни цели на територията на този регион.

 В – Въпросите за понятието „помощ“ (вторият и четвъртият преюдициален въпрос)

116. С втория и четвъртия си въпрос италианският конституционен съд иска да се изясни понятието „държавна помощ“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали регионално законодателство на автономен регион, според което такса при кацане с туристическа цел на въздухоплавателни средства и приставане с туристическа цел на плавателни съдове за отдих се налага само на предприятия с регистрация за данъчни цели извън територията на региона, представлява държавна помощ за извършващите същата дейност предприятия с регистрация за данъчни цели на територията на този регион.

117. Спрямо морския и въздушния транспорт приложение намират общите разпоредби на Договора за ЕО, включително правото на конкуренция(79). Следователно данъчна уредба като тази на Сардиния, която се отнася специално до случаите на кацане на въздухоплавателни средства и на приставане на плавателни съдове за отдих на оператори с регистрация за данъчни цели извън територията на Сардиния, следва да се преценява с оглед на член 87 ЕО.

 1. Предварителни бележки за отграничаване на компетентността на Комисията и на националните юрисдикции в областта на правото на държавни помощи

118. Преди да се изложи становище по същество относно тълкуването на член 87 ЕО, следва да се изясни как е разпределена компетентността между Комисията и националните юрисдикции с оглед на тази разпоредба.

119. Според постоянната съдебна практика преценката на съвместимостта на схемите за помощи с общия пазар е от изключителната компетентност на Комисията, която действа под контрола на общностния съд(80). В областта на държавните помощи обаче националните юрисдикции могат да са сезирани със спорове, които ги задължават да тълкуват и прилагат съдържащото се в член 87 ЕО, параграф 1 понятие за помощ(81).

120. Действително, такива съдебни производства обикновено започват по искане на частноправни субекти, които се позовават на забраната за прилагане на държавни помощи, преди последните да бъдат разрешени от страна на Комисията (член 88, параграф 3, трето изречение ЕО). От това все пак не може да се направи извод, че правомощието на националните юрисдикции да тълкуват и прилагат член 87, параграф 1 ЕО се ограничава само до производствата за защита на правата на частноправните субекти(82).

121. Мерките за помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, които се прилагат в нарушение на произтичащите от член 88, параграф 3 ЕО задължения, поначало трябва да се приемат за неправомерни(83). Ето защо националните юрисдикции, включително конституционните съдилища, са длъжни съгласно член 10 ЕО да направят всичко възможно в рамките на своята компетентност, за да спомогнат ефективно за прилагането както на забраната на помощите по член 87, параграф 1 ЕО, така и на задължението за уведомяване за помощите и на забраната за прилагането им по член 88, параграф 3 ЕО; същевременно националните юрисдикции трябва да се въздържат от всякакво действие, което би могло да застраши постигането на целите на Договора за ЕО.

122. Следователно националните юрисдикции трябва да направят всички изводи във връзка с нарушението на забраната за прилагане (член 88, параграф 3, трето изречение ЕО) в съответствие с даденото национално право, включително констатацията за недействителността на актове за прилагане на мерки за държавна помощ(84). Тези изводи могат да бъдат направени и в производства за конституционосъобразност, а именно в случаите, когато неправомерната схема за помощ е въведена със закон.

 2. Понятието „помощ“

123. Квалификацията на дадена мярка като помощ по смисъла на Договора предполага, че е изпълнен всеки един от предвидените в член 87, параграф 1 ЕО четири кумулативни критерия(85). Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на своя бенефициер. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията(86).

124. Данъчната уредба също спада към понятието „помощ“ ако отговаря на тези четири условия(87). Ето защо с изложеното по-нататък следва да се провери дали данъчна уредба като тази на Сардиния може да се разглежда като помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

 а) Условието за предимство, включително за селективност

125. В настоящия случай третото условие заслужава особено внимание. Следва да се прецени дали налагането на разглежданата регионална такса само при кацане и приставане на чужди лица на територията на Сардиния, води до предимство за местните предприятия.

126. Понятието за помощ може да включва не само позитивни престации като субсидии, заеми или капиталово участие в предприятия, но и други видове намеса, облекчаващи под различна форма тежестите, които обичайно натоварват бюджета на едно предприятие и които, без да са субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и последици(88).

127. Оттук следва, че дадена мярка, с която публичноправните органи освобождават от данъчно облагане определени предприятия, което, макар да не включва прехвърляне на държавни ресурси, поставя бенефициерите в по-благоприятно финансово положение от това на останалите данъчнозадължени лица, все пак може да представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО(89).

128. Във връзка с това няма значение каква законодателна техника е използвана(90). Данъчното предимство може да се изразява в изричното освобождаване от законодателя на отделни икономически оператори от разглежданата такса, която те иначе би следвало да плащат(91). Данъчното предимство обаче може да произтича и от липсата на симетрия на данъчната уредба от гледна точка на фактическите ѝ елементи, респ. на нейното приложно поле(92), така че тя да обвързва отделни предприятия като данъчнозадължени лица, а други — не. Настоящият случай е именно такъв: законодателството на Сардиния е формулирано по такъв начин, че чуждите лица дължат такса при кацане на частни въздухоплавателни средства и приставане на плавателни съдове за отдих, а местните лица — не.

129. След като местните предприятия не дължат разглежданата регионална такса, те се ползват от предимство от гледна точка на разходи спрямо техните конкуренти, установени извън Сардиния. Това отбелязва и италианският конституционен съд.

130. Все пак член 87, параграф 1 ЕО обхваща такова предимство само ако то представлява „поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки“. С други думи, трябва да става въпрос за селективно предимство(93).

131. Тази селективност може да има и регионален характер.

132. Вярно е, че не може да се приеме, че е налице регионална селективност само защото разглежданата мярка е приета от административно-териториална единица като регион Сардиния и следователно се прилага само на част от територията на държава членка. Ако тази административно-териториална единица всъщност има достатъчна автономия спрямо държавата, от която е част, то именно територията на компетентност на първата е референтната рамка за преценката на евентуалната селективност на помощта(94). Обратно, не може обаче да се приеме и че предимствата, които административно-териториална единица предоставя в своята територия на компетентност за някои предприятия, поначало не са селективни и следователно нямат характера на помощ(95).

133. Напротив, за да се прецени дали дадена мярка е селективна, трябва винаги да се проверява конкретно дали някои предприятия са в по-благоприятно положение спрямо други, които с оглед на целта, преследвана със съответната уредба, се намират в сходно фактическо и правно положение(96). Не на последно място, евентуалното разграничение между предприятията в рамките на дадена данъчна система може да се обоснове с характера или вътрешната структура на тази система(97).

134. Така в крайна сметка с оглед на правото на държавни помощи и с оглед на основните свободи се поставят едни и същи въпроси, и на тях няма причина да се даде отговор в рамките на правото на държавни помощи, различен от този в рамките на основните свободи. Напротив, за да се избегнат противоречиви преценки от гледна точка на правото на основни свободи и на правото на държавни помощи, и в двата случая трябва да се прилагат еднакви критерии.

135. Съответно по-нататък ще се придържам строго към изложеното от мен по отношение на свободното предоставяне на услуги в рамките на първия и третия преюдициален въпрос.

136. Както вече отбелязах, според самия автономен регион Сардиния разглежданата данъчна уредба преследва екологична цел: тя служи за опазване и възстановяване на засегнатите от туризма природни ресурси, и по-специално в крайбрежните райони(98).

137. С оглед на тази специфична цел местните и чуждите оператори на частни въздухоплавателни средства и на плавателни съдове за отдих се намират в едно и също положение. Всъщност кацащите в Сардиния частни въздухоплавателни средства и приставащите там плавателни съдове за отдих замърсяват околната среда, независимо от своя произход и от регистрацията за данъчни цели на техните оператори(99).

138. Следователно разграничението от регионалния законодател на Сардиния между местни и чужди предприятия, направено с оглед на задължението за плащане на такса при кацане с частни въздухоплавателни средства и приставане с плавателни съдове за отдих, не може да се обоснове със съображения, свързани с околната среда(100). Както вече бе посочено, то не може да се обоснове и с характера или вътрешната структура на данъчната система(101).

139. Ето защо данъчна уредба като тази на Сардиния отговаря на условието за — селективно — предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

140. Фактът, че с тази данъчна уредба се преследват цели, свързани с екологичната или с регионалната политика, не е пречка тя да се квалифицира като помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и не я освобождава предварително от предвидения в Договора за ЕО контрол върху държавните помощи(102). Всъщност член 87, параграф 1 ЕО не разграничава в зависимост от причините или целите на държавните мерки, а ги определя в зависимост от техните последици(103).

141. В рамките на член 87, параграф 3 ЕО аспектите, свързани с екологичната или с регионалната политика, могат евентуално да бъдат отчетени при преценката на съответствието на данъчна уредба като тази на Сардиния с общия пазар(104), като тук също следва да се следи за съгласуваността с други правни области, и по-специално с основните принципи на Договора за ЕО, като например със свободното предоставяне на услуги(105). Разбира се, тази преценка е от изключителна компетентност на Комисията, като преценката подлежи на контрол от страна на юрисдикциите на Общността(106).

 б) Другите условия на понятието „помощ“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО

142. В изложеното по-нататък ще се спра накратко на другите условия на понятието „помощ“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

 i) Намеса на държавата или чрез ресурси на държавата

143. Намесата на държавата или чрез ресурси на държавата не следва непременно да бъде мярка, приета от централния държавен орган на съответната държава членка; тя може да изхожда и от субдържавен орган. Според постоянната съдебна практика мерките, взети от административно-териториални единици, също могат да представляват помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО(107).

144. Както вече бе посочено, на ползващите се от намесата лица — в случая предприятията с регистрация за данъчни цели на територията на Сардиния — не следва непременно да се изплатят парични суми от бюджета на държавата, респ. на административно-териториалната единица(108). Достатъчно е да е налице каквато и да било финансова тежест за държавата или за административно-териториалната единица, която е взела мярката, за да се приеме, че има финансиране от държавата или чрез ресурси на държавата(109).

145. Така, като налага разглежданата такса само на чуждите, но не и на местните лица, автономен регион Сардиния косвено се отказва от приходи. Всъщност неговите приходи от съответната такса със сигурност биха били по-високи, ако регионът облагаше с таксата всички случаи на кацане на частни въздухоплавателни средства и приставане на плавателни съдове за отдих без изключение. Отказът от данъчни приходи, свързан с ограничаването на дължимата такса само до чуждите лица, е достатъчен, за да се приеме, че е налице финансиране от държавата или чрез ресурси на държавата по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО(110).

 ii) Възможност да се засегне търговията между държавите членки

146. Освен това една мярка попада в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО само ако е в състояние да засегне търговията между държавите членки. В това отношение е необходимо не да се докаже, че действително е налице отражение за търговията между държавите членки, а само да се провери дали мярката е в състояние да засегне тази търговия(111). Дори помощ с относително малък размер, която е в полза на сравнително малки предприятия, може да доведе до такова засягане на търговията(112).

147. Що се отнася до дадена данъчна уредба, следва да се приеме, че търговията между държавите членки е засегната, тогава когато ползващите се от данъчната уредба лица упражняват икономическа дейност, която е предмет на трансгранична търговия, или когато не би могло да се изключи, че те са в конкуренция с оператори, установени в други държави членки(113).

148. При разглеждането на първия и третия преюдициален въпрос вече посочих, че данъчна уредба като тази на Сардиния представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги (член 49 ЕО), не на последно място по отношение на предприятията, установени в разположения наблизо френски остров Корсика(114). Ето защо това законодателство е в състояние да засегне и търговията между държавите членки по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

 iii) Опасност от нарушаване на конкуренцията

149. На последно място, една мярка попада в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО само ако нарушава или заплашва да наруши конкуренцията. При това е необходимо не да се докаже, че действително е налице нарушение на конкуренцията, а само да се провери дали мярката е в състояние да наруши конкуренцията(115).

150. Мерките, чиято цел е да освободят дадено предприятие от разходите, които самото то поначало би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на нормалната си дейност, по принцип са в състояние да нарушат условията на конкуренция(116). За тази цел не е необходим икономически анализ на реалното положение на съответния пазар и на отражението на разглежданата мярка върху цените(117).

151. Данъчна уредба като тази на Сардиния спестява на местните предприятия таксата при кацане с туристическа цел на частни въздухоплавателни средства или при приставане с туристическа цел на плавателни съдове за отдих. Следователно в рамките на своята нормална дейност установените в Сардиния предприятия не трябва да понесат разход, който обаче е налице за всички останали предприятия с регистрация за данъчни цели извън територията на Сардиния в случай на кацане на техните частни въздухоплавателни средства или на приставане на плавателните им съдове за отдих на територията на Сардиния.

152. Предвид размера на регионалната такса (за въздухоплавателни средства тя може да достигне до 1 000 EUR за кацане, а за кораби — до 15 000 EUR годишно(118)) предимството от гледна точка на разходи за местните спрямо чуждите предприятия не изглежда съвсем незначително. Съответно за чуждите лица е по-трудно, отколкото за местните, да използват своите частни въздухоплавателни средства и плавателните си съдове за отдих за доставката или ползването на услуги в Сардиния(119).

153. Както вече посочих във връзка с първия и третия въпрос, това предимство за местните предприятия от гледна точка на разходи не може да се приеме за ирелевантно, включително с оглед на общата данъчна тежест за тези предприятия(120).

154. Следователно данъчна уредба като тази на Сардиния като цяло е в състояние да доведе до нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

 3. Обобщение по втория и четвъртия преюдициален въпрос

155. Следователно в обобщение следва да се приеме за установено следното:

Регионално законодателство като това на автономен регион Сардиния, според което такса при кацане с туристическа цел на въздухоплавателни средства и приставане с туристическа цел на плавателни съдове за отдих се налага само на предприятия с регистрация за данъчни цели извън територията на региона, представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО за извършващите същата дейност предприятия с регистрация за данъчни цели на територията на този регион.

VI – Заключение

156. Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от италианския конституционен съд въпроси по следния начин:

„1)      Член 49 ЕО не допуска законодателство на автономен регион, според което обоснована по същество с екологични съображения такса при кацане с туристическа цел на въздухоплавателни средства и приставане с туристическа цел на плавателни съдове за отдих се налага само на предприятия с регистрация за данъчни цели извън територията на региона, но не и на предприятия с регистрация за данъчни цели на територията на този регион.

2)      Регионално законодателство като това на автономен регион Сардиния, според което такса при кацане с туристическа цел на въздухоплавателни средства и приставане с туристическа цел на плавателни съдове за отдих се налага само на предприятия с регистрация за данъчни цели извън територията на региона, представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО за извършващите същата дейност предприятия с регистрация за данъчни цели на територията на този регион.

1 – Език на оригиналния текст: немски.

2 – Наричан по-нататък също „запитващата юрисдикция“.

3 – Regione autonoma della Sardegna.

4 – Кодекс на корабоплаването и въздухоплаването.

5 – Кодекс на корабоплаването с развлекателна цел.

6 – Законодателен декрет.

7 – Disposizioni varie in materia di entrate, riqualificazione della spesa, politiche sociali e di sviluppo (Различни разпоредби в областта на приходите, преквалифицирането на разходи, социалните политики и развитието).

8 – Измененията произтичат от член 3, параграф 3 от Закон № 2 на регион Сардиния от 29 май 2007 г. „Disposizioni per la formazione del bilancio annuale e pluriennale della Regione — Legge finanziaria 2007“ (Разпоредби за изготвяне на годишния и многогодишния бюджет на региона — Закон за бюджета за 2007 г.). Съгласно акта за преюдициално запитване те са направени „с действие към 31 май 2007 г.“ (член 37 от последния закон).

9 – Измененията следват от член 2, параграф 15 от Закон № 3 на регион Сардиния от 5 март 2008 г., „Disposizioni per la formazione del bilancio annuale e pluriennale della Regione — Legge finanziaria 2008“ (Разпоредби за изготвяне на годишния и многогодишния бюджет на региона — Закон за бюджета за 2008 г.). По-нататък, пълната отмяна следва чрез член 2, параграф 15 от Закон № 1 на регион Сардиния от 14 май 2009 г., „Disposizioni per la formazione del bilancio annuale e pluriennale della Regione — Legge finanziaria 2009“ (Разпоредби за изготвяне на годишния и многогодишния бюджет на региона — Закон за бюджета за 2009 г.).

10 – Производството е образувано с две конституционни жалби, № 91/2006 и № 36/2007, които първоначално са съединени от Конституционния съд. Междувременно същият постановява Решение № 102/2008 от 13 април 2008 г, с което се произнася по жалба № 91/2006 и по част от жалба № 36/2007. В същото решение е постановено, че частта от жалба № 36/2007, представляваща интерес тук, следва да се разгледа в отделно производство.

11 – Пълният текст на това определение е достъпен на италиански език на Интернет страницата на италианския конституционен съд на адрес < www.cortecostituzionale.it > (последно прегледан на 28 април 2009 г.)

12 – Вж. Corte costituzionale (Италия), Акт № 536 от 15/29 декември 1995 г. (публикуван в Il Foro Italiano, 1996 г., I, стр. 783). Тази практика на италианския конституционен съд е обект на критика; вж. в това отношение най-вече Tizzano, A. Ancora sui rapporti tra Corti europee: principi comunitari e c.d. controlimiti costituzionali. — Il Diritto dell’Unione Europea 3/2007, р. 734 (742 sq.) и Tizzano, A. Corte e Corte di giustizia. —. Il Foro Italiano, 2006, р. 348 (352).

13 – В редица дела национални конституционни съдилища вече са поставяли пред Съда преюдициални въпроси, свързани с общностното право: по запитвания на австрийския Verfassungsgerichtshof са постановени Решение от 8 ноември 2001 г. по дело Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke (C-143/99, Recueil, стр. I-8365, наричано по-нататък „Решение по дело Adria-Wien Pipeline“), Решение от 8 май 2003 г. по дело Wählergruppe Gemeinsam (C-171/01, Recueil, стр. I-4301) и Решение от 20 май 2003 г. по дело Österreichischer Rundfunk и др. (C-465/00, C-138/01 и C-139/01, Recueil, стр. I-4989). По запитвания на белгийския конституционен съд (преди Арбитражен съд) са постановени Решение от 16 юли 1998 г. по дело Fédération belge des chambres syndicales de médecins (C-93/97, Recueil, стр. I-4837), Определение от 1 октомври 2004 г. по дело Clerens (C-480/03, непубликувано в Сборника), както и Решение от 26 юни 2007 г. по дело Ordre des barreaux francophones et germanophone и др. (C-305/05, Сборник, стр. I-5305) и Решение от 1 април 2008 г. по дело Правителство на Френската общност и Валонско правителство (C-212/06, Сборник, стр. I-1683); все още висящи са дела Bressol и др. (C-73/08) и Base и др. (C-389/08). Последно по запитване на литовския конституционен съд (Lietuvos Respublikos Konstitucinis Teismas) Съдът е постановил Решение от 9 октомври 2008 г. по дело Sabatauskas и др. (C-239/07, Сборник, стр. I-7523).

14 – Във връзка с това Конституционният съд препраща към своята практика — така както тя следва от Решения № 7/2004, № 166/2004, № 406/2005, № 129/2006 и № 348/2007.

15 – За да даде на запитващата юрисдикция полезен отговор на преюдициалното запитване, Съдът може да вземе предвид и норми на общностното право, които не са споменати в преюдициалното запитване (Решение от 12 декември 1990 г. по дело SARPP, C-241/89, Recueil, стр. I-4695, точка 8 и Решение от 29 януари 2008 г. по дело Promusicae, C-275/06, Сборник, I-271, точка 42). Само ако от преписката е видно, че запитващата юрисдикция умишлено се отказва от запитване до Съда за тълкуване на дадена разпоредба на общностното право, Съдът няма да разгледа тази разпоредба (Решение от 5 октомври 1988 г. по дело Alsatel 247/86, Recueil, стр. I-5987, точки 7 и 8. В настоящия случай обаче не става ясно, че италианският конституционен съд умишлено е искал да изключи член 50 ЕО от предмета на своето преюдициално запитване. Напротив, целта на запитващата юрисдикция — както впрочем и на жалбоподателя в производството за конституционосъобразност — е обстойна проверка на данъчната уредба на Сардиния с оглед на критерия за свободното предоставяне на услуги. Това налага разглеждането не само на член 49 ЕО, но и на член 50 ЕО, който допълва и пояснява първата разпоредба.

16 – Вж. също Решение от 22 май 2003 г. по дело Freskot (C-355/00, Recueil, стр. I-5263, точка 54) и Решение от 18 декември 2007 г. по дело Jundt (C-281/06, Сборник, стр. I-12231, точка 28).

17 – Трябва да се припомни, че по отношение на фактическия и правен контекст, в който се вписват преюдициалните въпроси, Съдът трябва да отчете изводите на запитващата юрисдикция. Не е задача на Съда в рамките на преюдициално запитване да се произнася по тълкуването на национални разпоредби, нито да преценява дали направеното от запитващата юрисдикция тълкуване на тези разпоредби е правилно (постоянна съдебна практика, вж. Решение от 29 април 2004 г. по дело Orfanopoulos и Oliveri, C-482/01 и C-493/01, Recueil, стр. I-5257, точка 42 и Решение от 14 февруари 2008 г. по дело Dynamic Medien, C-244/06, Сборник, стр. I-505, точка 19).

18 – Това се подчертава от запитващата юрисдикция с препращането към понятието от общностното право за „търговско въздухоплаване“ съгласно член 2, буква 1 от Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета от 18 януари 1993 г. относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността (ОВ L 14, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 204), в неговата изменена с Регламент (ЕО) № 793/2004 (ОВ L 138, стр. 50; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 14, стр. 14) редакция. Според нея търговско въздухоплаване „означава сектор от общото въздухоплаване, който се отнася до експлоатацията или използването на въздухоплавателни средства от дружества за превоз на пътници и товари, като улеснение в осъществяването на тяхната търговска дейност, при което полетите на въздухоплавателните средства не се извършват за обществени цели […]“ (курсивът е мой).

19 – Решение от 31 януари 1984 г. по дело Luisi и Carbone (286/82 и 26/83, Recueil, стр. 377, точки 10 и 16), Решение от 13 юли 2004 г. по дело Комисия/Франция (C-262/02, Recueil, стр. I-6569, точка 22) и Решение по дело Bacardi France (C-429/02, Recueil, стр. I-6613, точка 31), както и Решение от 11 септември 2007 г. по дело Schwarz и Gootjes-Schwarz (C-76/05, Сборник, стр. I-6849, точка 36).

20 – Според постоянната съдебна практика туристите попадат в приложното поле на (пасивното) свободно предоставяне на услуги; вж. Решение по дело Luisi и Carbone (посочено по-горе в бележка под линия 19, точка 16), Решение от 2 февруари 1989 г. по дело Cowan (186/87, Recueil, стр. 195, точка 15), Решение от 24 ноември 1998 г. по дело Bickel и Franz (C-274/96, Recueil, стр. I-7637, точка 15, във връзка с точка 4) и Решение от 16 януари 2003 г. по дело Комисия/Италия (C-388/01, Recueil, стр. I-721, точка 12).

21 – Тъй като въпросните услуги не са транспортни услуги, член 51, параграф 1 ЕО допуска приложението на членове 49 ЕО и 50 ЕО. Във всеки случай принципът на свободно предоставяне на услуги важи и в областта на въздушния транспорт (Решение от 26 юни 2001 г. по дело Комисия/Португалия, C-70/99, Recueil, стр. I-4845, точки 21 и 22 и Решение от 6 февруари 2003 г. по дело Stylianakis, C-92/01, Recueil, стр. I-1291, точки 23—25, съответно с препращане към Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността) (ОВ L 240, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 167).

22 – Вж. по-конкретно посочените в член 2, параграф 1 от Codice della nautica da diporto примери за търговско използване на плавателните съдове за отдих (възпроизведени в точка 13 от настоящото заключение).

23 – За квалифицирането на лизинга като услуга вж. Решение от 26 октомври 1999 г. по дело Eurowings Luftverkehr (C-294/97, Recueil, стр. I-7447, точка 33); за квалифицирането на лизинга на превозно средство като услуга вж. Решение от 21 март 2002 г. по дело Cura Anlagen (C-451/99, Recueil, стр. I-3193, точка 18); за третирането на използваните за спортни цели платноходни яхти като превозно средство вж. Решение от 15 март 1989 г. по дело Hamann (51/88, Recueil, стр. 767, точки 16 и 17).

24 – Решение от 26 април 1988 г. по дело Bond van Adverteerders и др. (352/85, Recueil, стр. 2085, точки 13 и 15), Решение от 11 януари 2007 г. по дело ITC (C-208/05, Сборник, стр. I-181, точка 56) и Решение от 31 януари 2008 г. по дело Centro Europa 7 (C-380/05, Сборник, стр. I-349, точка 65).

25 – Решение от 18 март 1980 г. по дело Debauve и др. (52/79, Recueil, стр. 833, точка 9), и Решение от 23 април 1991 г. по дело Höfner и Elser (C-41/90, Recueil, стр. I-1979, точка 37); вж. в този смисъл по отношение на свободното движение на лица Решение по дело Правителство на Френската общност и Валонско правителство (посочено по-горе в бележка под линия 13, и по-специално точка 33).

26 – Подобно е фактическото положение в дело Правителство на Френската общност и Валонско правителство (посочено по-горе в бележка под линия 13, и по-специално точки 41 и 42), в което в законодателството си относно осигуряването на грижи белгийска административно-териториална единица прави разграничение между пребиваващи и непребиваващи на съответната територия лица.

27 – Подобно е положението в дело ITC (посочено по-горе в бележка под линия 24, точка 56 и сл.), в което става въпрос за посредничество за работа в чужбина чрез германски предприятия за германски клиенти.

28 – Вж. в това отношение и Решение от 5 октомври 1994 г. по дело Комисия/Франция (C-381/93, Recueil, стр. I-5145, точка 15): „Услугите в областта на морския транспорт между държавите членки не само често се доставят на получатели, които са установени в държава членка, различна от тази на доставчика, но и по своето естество поне отчасти се предлагат на територията на друга държава членка, различна от тази, в която е установен получателят на услугите“.

29 – Решение от 5 юни 1997 г. по дело SETTG (C-398/95, Recueil, стр. I-3091, точка 8).

30 – Същото важи и за посочените в член 4, параграф 2, буква б) от Регионален закон № 4/2006 места за акостиране, респ. за закотвяне и пригодените за закотвяне места.

31 – Вж. изложеното по-горе за въздухоплавателните средства в точки 35 и 36 от настоящото заключение.

32 – Когато въпросните услуги са транспортни услуги в областта на морския транспорт, принципът на свободно предоставяне на услуги би се приложил спрямо тях (вж. член 51, параграф 1 ЕО и член 80, параграф 2 ЕО във връзка с член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 г. относно прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държави членки и между държави членки и трети страни (ОВ L 378, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 173); вж. също Решение по дело Комисия/Франция (посочено по-горе в бележка под линия 28, точка 13), Решение от 13 юни 2002 г. по дело Sea-Land Service и др. (C-430/99 и C-431/99, Recueil, стр. I-5235, точки 30—32), Решение от 14 ноември 2002 г. по дело Geha Naftiliaki и др. (C-435/00, Recueil, стр. I-10615, точка 20) и Решение от 11 януари 2007 г. по дело Комисия/Гърция (C-269/05, точки 19—21).

33 – В този смисъл е например Решение от 12 юни 2003 г. по дело Gerritse (C-234/01, Recueil, стр. I-5933, точка 28); вж. също Решение от 14 февруари 1995 г. по дело Schumacker (C-279/93, Recueil, стр. I-225, точки 28 и 29), Решение от 23 януари 1997 г. по дело Pastoors и Trans-Cap (C-29/95, Recueil, стр. I-285, точки 17 и 18), Решение от 29 април 1999 г. по дело Ciola (C-224/97, Recueil, стр. I-2517, точка 14) и Решение от 18 януари 2007 г. по дело Celozzi (C-332/05, Recueil, стр. I-563, точка 26).

34 – Подобно е Решение по дело Комисия/Португалия (посочено по-горе в бележка под линия 21, точки 26 и 27). Също и в дело Правителство на Френската общност и Валонско правителство (решението е посочено по-горе в бележка под линия 13, точки 45—54) нормите на белгийска административно-териториална единица, които правят разграничение въз основа на местожителството, не са приети за косвена дискриминация, основана на гражданство, а са разгледани в светлината на ограничението на различни основни свободи.

35 – Решение от 19 януари 2006 г. по дело Комисия/Германия (C-244/04, Recueil, стр. I-885, точка 31), Решение от 18 юли 2007 г. по дело Комисия/Германия (C-490/04, Сборник, стр. I-6095, точка 63) и Решение от 28 април 2009 г по дело Комисия/Италия (C-518/06, все още непубликувано в Сборника, точка 62); вж. освен това Решение от 25 юли 1991 г. по дело Säger (C-76/90, Recueil, стр. I-4221, точка 12), както и Решение по дело Комисия/Франция (посочено по-горе в бележка под линия 19, точка 22) и Решение по дело Bacardi France (посочено по-горе в бележка под линия 19, точка 31).

36 – Решение от 29 ноември 2001 г. по дело De Coster (C-17/00, Recueil, стр. I-9445, точки 26 и 27) и Решение от 17 февруари 2005 г. по дело Viacom Outdoor (C-134/03, Recueil, стр. I-1167, точка 36); подобно е Решение от 3 октомври 2006 г. по дело FKP Scorpio Konzertproduktionen (C-290/04, Recueil, стр. I-9461, точки 46 и 47).

37 – Разбира се, може да важи и нещо друго, ако данъкът или таксата е толкова висок(а), че фактически се приравнява на забрана на дейността; вж. в това отношение моето заключение от 28 октомври 2004 г. по дело Viacom Outdoor (посочено по-горе в бележка под линия 36, точка 63).

38 – Решение от 8 септември 2005 г. по дело Mobistar и Belgacom Mobile (известно като „Mobistar“, C-544/03 и C-545/03, Recueil, стр. I-7723, точка 31). Вж. и моето заключение по дело Viacom Outdoor (посочено по-горе в бележка под линия 36, точки 58—67).

39 – Този елемент на различно третиране на трансгранични и вътрешни положения отличава настоящия случай например от дело Viacom Outdoor (посочено по-горе в бележка под линия 36, по-специално точка 37) и от дело Mobistar (посочено по-горе в бележка под линия 38, по-специално точки 32 и 33).

40 – Вж. по-горе точка 40 от настоящото заключение, както и посочената по-горе в бележки под линия 24 и 25 съдебна практика.

41 – За подобни положения във връзка с други основни свободи вж. Решение по дело Правителство на Френската общност и Валонско правителство (посочено по-горе в бележка под линия 13, и по-специално точки 41 и 42) и Решение от 9 септември 2004 г. по дело Carbonati Apuani (C-72/03, Recueil, стр. I-8027, и по-специално точка 26); и в тези случаи Съдът разглежда вътрешни разпоредби, чието приложно поле се ограничава до част от територията на съответната държава членка, от гледна точка на основните свободи на вътрешния пазар.

42 – Вж. по-горе, точка 47 от настоящото заключение.

43 – Решение по дело Mobistar (посочено по-горе в бележка под линия 38, точка 30) и Решение по дело Schwarz и Gootjes-Schwarz (посочено по-горе в бележка под линия 19, точка 67); вж. в същия смисъл Решение по дело Комисия/Франция (посочено по-горе в бележка под линия 28, точка 17), Решение от 28 април 1998 г. по дело Kohll (C-158/96, Recueil, стр. I-1931, точка 33), Решение по дело De Coster (посочено по-горе в бележка под линия 36, точка 30), Решение от 16 май 2006 г. по дело Watts (C-372/04, Recueil, стр. I-4325, точка 94) и Решение по дело Centro Europa 7 (посочено по-горе в бележка под линия 24, точка 65), както и Решение от 11 юни 2009 г. по дело X (C-155/08, все още непубликувано в Сборника, точка 32).

44 – Решение по дело Комисия/Франция (посочено по-горе в бележка под линия 19, точка 23) и Решение по дело Bacardi France посочено по-горе в бележка под линия 19, точка 32); за обосновката с императивни съображения от обществен интерес вж. също Решение по дело Säger (посочено по-горе в бележка под линия 35, точка 15), Решение по дело SETTG (посочено по-горе в бележка под линия 29, точка 21) и Решение от 18 декември 2007 г. по дело Laval un Partneri (C-341/05, Сборник, стр. I-11767, точка 114); вж. в същия смисъл Решение от 3 декември 1974 г. по дело Van Binsbergen (33/74, Recueil, стр. 1299, точка 12).

45 – Във всеки случай едва след изменението през 2008 г. — което не е предмет на настоящия спор — текстът на закона съдържа изрично позоваване на защитата на околната среда; тогава официалното наименование на член 4 от Регионален закон № 4/2006 е изменен, както следва: „Tassa regionale per la tutela e la sostenibilità ambientale“ (Регионална такса за защита на околната среда и екологична устойчивост; вж. в това отношение член 2, параграф 15, буква а) от Закон № 3/2008 на автономен регион Сардиния). От друга страна, разглежданата данъчна уредба става известна в медиите под името „такса лукс“ (вж. например статията на A. Pinna във в-к „Corriere della Sera“ от 2 юни 2006 г., чието заглавие гласи: „Sardegna, tassa del lusso. Gates non prenota“).

46 – Съответната формулировка може да се намери и в член 37 от Хартата за основните права на Европейския съюз.

47 – Вж. например Решение от 20 септември 1988 г. по Комисия/Дания (302/86, Recueil, стр. 4607, точка 9), Решение от 9 юли 1992 г. по дело Комисия/Белгия (С-2/90, Recueil, стр. I-4431, точки 32—36), Решение от 14 декември 2004 г. по дело Комисия/Германия (С-463/01, Recueil, стр. I-11705, точка 75) и Решение по дело Radlberger Getränkegesellschaft и др. (С-309/02, Recueil, стр. I-11763, точка 75), както и Решение от 15 ноември 2005 г. по дело Комисия/Австрия (C-320/03, Recueil, стр. I-9871, точка 70) и Решение от 11 декември 2008 г. по дело Комисия/Австрия (C-524/07, Сборник, стр. I-187, точка 57).

48 – Постоянна съдебна практика, вж. Решение от 30 януари 2007 г. по дело Комисия/Дания (C-150/04, Сборник, стр. I-1163, точка 46), Решение по дело Правителство на Френската общност и Валонско правителство (посочено по-горе в бележка под линия 13, точка 55) и Решение от 5 март 2009 г. по дело UTECA (C-222/07, все още непубликувано в Сборника, точка 25); специално за свободното предоставяне на услуги вж. освен това Решение по дело Säger (посочено по-горе в бележка под линия 35, точка 15), Решение по дело Комисия/Франция (посочено по-горе в бележка под линия 19, точка 24), Решение по дело Bacardi France (посочено по-горе в бележка под линия 19, точка 33) и Решение по дело Laval un Partneri (посочено по-горе в бележка под линия 44, точка 101).

49 – Решение от 17 юли 2008 г. по дело Corporación Dermoestética (C-500/06, Сборник, стр. I-5785, точки 39 и 40) и Решение от 10 март 2009 г. по дело Hartlauer (C-169/07, все още непубликувано в Сборника, точка 55), както и Решение от 19 май 2009 г. по дело Комисия/Италия (C-531/06, все още непубликувано в Сборника, точка 66) и Решение по дело Apothekerkammer des Saarlandes и др. (C-171/07 и C-172/07, все още непубликувано в Сборника, точка 42).

50 – Вж. в това отношение моето заключение от 23 април 2009 г. по дело Futura Immobiliare и др. (C-254/08, все още непубликувано в Сборника).

51 – В същия смисъл е моето заключение по дело Futura Immobiliare и др. (посочено по-горе в бележка под линия 50, точка 66), в което отбелязах, че прякото освобождаване на някои категории ползватели от участие в свързаните с предизвикано от тях замърсяване на околната среда разходи, поради обстоятелството че са нуждаещи се в по-голяма степен или са по-малко продуктивни, би било несъвместимо с принципа „замърсителят плаща“.

52 – Вж. в това отношение моето заключение по дело Futura Immobiliare и др. (посочено по-горе в бележка под линия 50, точка 32), както и заключението на генералния адвокат Jacobs от 30 април 2002 г. по дело GEMO (C-126/01, Recueil, стр. I-13769, точка 66).

53 – Член 4, параграф 6, буква б) от Регионален закон № 4/2006.

54 – Решение по дело Schumacker (посочено по-горе в бележка под линия 33, точки 30—34), Решение по дело Gerritse (посочено по-горе в бележка под линия 33, точки 43 и 44), Решение от 1 юли 2004 г. по дело Wallentin (C-169/03, Recueil, стр. I-6443, точки 15 и 16), Решение от 6 юли 2006 г. по дело Conijn (C-346/04, Recueil, стр. I-6137, точка 16), Решение от 14 декември 2006 г. по дело Denkavit Internationaal и Denkavit France (C-170/05, Recueil, стр. I-11949, точки 23 и 24), Решение от 18 юли 2007 г. по дело Lakebrink и Peters-Lakebrink (C-182/06, Сборник, I-6705, точки 28 и 29) и Решение от 22 декември 2008 г. по дело Truck Center (C-282/07, Сборник, стр. I-10767, точки 38 и 39).

55 – Такива разлики са посочени от Съда например в Решение по дело Schumacker (посочено по-горе в бележка под линия 33, точки 32 и 33) и Решение по дело Truck Center (посочено по-горе в бележка под линия 54, точки 40—50); вж. освен това Решение от 19 януари 2006 г. по дело Bouanich (C-265/04, Recueil, стр. I-923, точка 39).

56 – Решение по дело Gerritse (посочено по-горе в бележка под линия 33, точки 27 и 53), Решение по дело Wallentin (посочено по-горе в бележка под линия 54, точки 17—20), Решение по дело Bouanich (посочено по-горе в бележка под линия 55, точки 40 и 41), Решение по дело Conijn (посочено по-горе в бележка под линия 54, точки 20 и 24), Решение по дело Denkavit Internationaal и Denkavit France (посочено по-горе в бележка под линия 54, точка 25), и Решение по дело Lakebrink и Peters-Lakebrink (посочено по-горе в бележка под линия 54, точки 30—35).

57 – В този смисъл Решение от 27 октомври 1971 г. по дело Rheinmühlen Düsseldorf (С-6/71, Recueil, стр. 823, точка 14) и Решение от 16 декември 2008 г. по дело Arcelor Atlantique и Lorraine и др. (C-127/07, Сборник, стр. I-9895, точка 26).

58 – Вж. във връзка с това по-горе, точка 73 от настоящото заключение.

59 – В това е разликата между настоящия случай и например дело Комисия/Белгия (посочено по-горе в бележка под линия 47, точки 34—36), в което местните и чуждестранните продукти се разграничават обективно с оглед на определени, признати и на общностно равнище принципи, свързани с околната среда.

60 – От преписката по делото следва, че голяма част от начисляваните на територията на Сардиния данък върху доходите и данък върху добавената стойност получава именно автономният регион. Така специалният статут на регион Сардиния (Statuto speciale della Regione Sardegna), в съответствие с член 8 от Конституционен закон № 3 от 26 февруари 1948 г. в изменената си със Закон № 296 от 27 декември 2006 г. редакция предвижда, че inter alia седем десети от данъка върху доходите на данъчнозадължените лица в Сардиния и девет десети от данъка върху добавената стойност, който се прилага за потреблението в региона, се превежда в бюджета на региона.

61 – Решение от 28 януари 1986 г. по дело Комисия/Франция (270/83, Recueil, стр. 273, точка 21), Решение от 12 декември 2002 г. по дело de Groot (C-385/00, Recueil, стр. I-11819, точка 97) и Решение по дело Lakebrink и Peters-Lakebrink (посочено по-горе в бележка под линия 54, точка 24); подобно съображение се намира и в Решение по дело Carbonati Apuani (посочено по-горе в бележка под линия 41, точка 34).

62 – Всъщност чуждите лица също имат определен принос към данъчните приходи на автономен регион Сардиния, и то благодарение на данъка върху добавената стойност за тяхното местно потребление; това е признал и регионът в производството пред Съда.

63 – Решение по дело Corporación Dermoestética (посочено по-горе в бележка под линия 49, точка 37), вж. и Решение по дело Hartlauer (посочено по-горе в бележка под линия 49, точка 46).

64 – Вж. Решение по дело Комисия/Австрия (C-524/07, посочено по-горе в бележка под линия 47, точка 56).

65 – Вж. точки 61—90 от настоящото заключение.

66 – Такава опасност би трябвало да се оценява по подобни критерии като заплахата за обществената сигурност или на обществения ред (вж. в това отношение постоянната съдебна практика, утвърдена inter alia в Решение по дело Orfanopoulos и Oliveri, посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 66).

67 – Решение по дело Комисия/Германия (C-490/04, посочено по-горе в бележка под линия 35, точка 86) и Решение по дело Laval un Partneri (посочено по-горе в бележка под линия 44, точка 117).

68 – Постоянна съдебна практика след Решение от 28 януари 1992 г. по дело Комисия/Белгия (C-300/90, Recueil, стр. I-305, точки 14—21) и Решение по дело Bachmann (C-204/90, Recueil, стр. I-249, точки 21—28); вж. неотдавнашните Решение от 13 март 2007 г. по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation (C-524/04, Сборник, стр. I-2107, точка 68), Решение по дело Jundt (посочено по-горе в бележка под линия 16, точка 67), Решение от 23 октомври 2008 г. по дело Krankenheim Ruhesitz am Wannsee-Seniorenheimstatt (C-157/07, Сборник, стр. I-8061, точка 43) и Решение от 27 ноември 2008 г. по дело Papillon (C-418/07, Сборник, стр. I-8947, точка 43).

69 – Решение от 28 октомври 1999 г. по дело Vestergaard (C-55/98, Recueil, стр. I-7641, точка 24), Решение по дело Комисия/Италия (посочено по-горе в бележка под линия 20, точки 23 и 24), Решение от 7 септември 2004 г. по дело Manninen (C-319/02, Recueil, стр. I-7477, точка 42), Решение по дело Комисия/Дания (посочено по-горе в бележка под линия 48, точка 70), Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation (посочено по-горе в бележка под линия 68, точка 68) и Решение по дело Jundt (посочено по-горе в бележка под линия 16, точка 68).

70 – Решение по дело Manninen (посочено по-горе в бележка под линия 69, точка 43) и Решение от 18 юни 2009 г. по дело Aberdeen Property Fininvest Alpha (C-303/07, все още непубликувано в Сборника, точка 72); вж. в същия смисъл Решение от 11 март 2004 г. по дело de Lasteyrie du Saillant (C-9/02, Recueil, стр. I-2409, точка 67).

71 – Вж. във връзка с това по-горе, точка 88 от настоящото заключение.

72 – Във връзка с критерия за твърде общата и косвена връзка вж. Решение по дело Jundt (посочено по-горе в бележка под линия 16, точка 70) и Решение по дело Eurowings Luftverkehr (посочено по-горе в бележка под линия 23, точка 42); подобно е и Решение по дело Комисия/Италия (посочено по-горе в бележка под линия 20, точка 24).

73 – Декларация № 30 към Заключителния акт от Договора от Амстердам (ОВ C 340, 1997 г., стр. 136).

74 – Т.нар. „неофити“ и „неозои“ са умишлено или случайно, пряко или косвено привнесени от хората животински и растителни видове на територия, на която те обикновено не се срещат.

75 – Икономическата политика на държавите членки и на Общността трябва да е в съответствие с принципа на отворена пазарна икономика съгласно член 4, параграф 1 ЕО и член 98 ЕО; вж. в това отношение и Решение от 9 септември 2003 г. по дело CIF (C-198/01, Recueil, стр. I-8055, точка 47).

76 – Вж. Решение от 6 юни 2000 г. по дело Verkooijen (C-35/98, Recueil, стр. I-4071, точка 48) и Решение по дело Комисия/Италия (посочено по-горе в бележка под линия 20, точка 22), а специално по въпроса за свободното предоставяне на услуги — Решение по дело SETTG (посочено по-горе в бележка под линия 29, точка 23) и Решение по дело Kohll (посочено по-горе в бележка под линия 43, точка 41).

77 – Вж. в това отношение например Решение от 15 март 2005 г. по дело Bidar (C-209/03, Recueil, стр. I-2119, точки 56 и 57, както и 59 и 60), Решение от 18 юли 2007 г. по дело Geven (C-213/05, Сборник, стр. I-6347, точки 29 и 30), Решение от 23 октомври 2007 г. по дело Morgan и Bucher (C-11/06 и C-12/06, Сборник, стр. I-9161, точка 43) и Решение от 22 май 2008 г. по дело Nerkowska (C-499/06, Сборник, стр. I-3993, точки 37—39); вж. освен това моето заключение от 30 март 2006 г. по дело Tas-Hagen и Tas (C-192/05, Recueil, стр. I-10451, точки 60—63) и заключението на генералния адвокат Mazák от 30 април 2009 г. по дело Gottwald (C-103/08, все още непубликувано в Сборника, точки 58—72).

78 – За ограниченията за построяване на второ жилище вж. Решение от 1 декември 2005 г. по дело Burtscher (C-213/04, Recueil, стр. І-10309, по-специално точка 46).

79 – Решение от 4 април 1974 г. по дело Комисия/Франция (167/73, Recueil, стр. 359, точки 24—32) и Решение от 30 април 1986 г. по дело Asjes и др. (209/84 до 213/84, Recueil, стр. 1425, точки 44 и 45).

80 – Решение от 22 март 1977 г. по дело Steinike & Weinlig (78/76, Recueil, стр. 595, точка 9), Решение от 21 ноември 1991 г. по дело Fédération nationale du commerce extérieur des produits alimentaires и Syndicat national des négociants et transformateurs de saumon (известно като дело „Saumon“, C-354/90, Recueil, стр. I-5505, точка 14), Решение от 5 октомври 2006 г. по дело Transalpine Ölleitung in Österreich (C-368/04, Recueil, стр. I-9957, точка 38), Решение от 18 юли 2007 г. по дело Lucchini (C-119/05, Сборник, стр. I-6199, точки 51, 52 и 62) и Решение от 22 декември 2008 г. по дело Régie Networks (C-333/07, Сборник, стр. I-10807, точка 94, последно изречение и точка 125).

81 – Вж. в това отношение посочените по-горе в бележка под линия 80 Решение по дело Steinike & Weinlig (точка 14), Решение по дело Saumon (точка 10) и Решение по дело Lucchini (точка 50).

82 – Следователно Съдът дава широко определение на компетентността на националните юрисдикции. В Решение по дело Lucchini (посочено по-горе в бележка под линия 80, точка 50, първо изречение) той например използва израза „по-специално“.

83 – Решение по дело „Saumon“ (посочено по-горе в бележка под линия 80, точка 17), Решение от 27 октомври 2005 г. по дело Distribution Casino France и др. (C-266/04—C-270/04, C-276/04 и C-321/04—C-325/04, Recueil, стр. I-9481, точка 30), Решение от 7 септември 2006 г. по дело Laboratoires Boiron (C-526/04, Recueil, стр. I-7529, точка 29) и Решение по дело Transalpine Ölleitung in Österreich (посочено по-горе в бележка под линия 80, точка 40); вж. също и определението за неправомерна помощ в член 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

84 – Решение от 12 февруари 2008 г. по дело Centre d’exportation du livre français (C-199/06, Сборник, стр. I-469, точки 40 и 41).

85 – Решение от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (известно като дело „Altmark Trans“, C-280/00, Recueil, стр. I-7747, точка 74), Решение от 23 март 2006 г. по дело Enirisorse (C-237/04, Recueil, стр. I-2843, точка 38), Решение по дело UTECA (посочено по-горе в бележка под линия 48, точка 42) и Решение от 2 април 2009 г. по дело Bouygues и др./Комисия (C-431/07 P, все още непубликувано в Сборника, точка 101); вж. в същия смисъл Решение от 21 март 1990 г. по дело Белгия/Комисия (известно като дело „Tubemeuse“, C-142/87, Recueil, стр. I-959, точка 25).

86 – Решение по дело Altmark Trans (посочено по-горе в бележка под линия 85, точка 75), Решение по дело Enirisorse (посочено по-горе в бележка под линия 85, точка 39), Решение по дело UTECA (посочено по-горе в бележка под линия 48, точка 42) и Решение по дело Bouygues и др./Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 85, точка 102); вж. в същия смисъл, макар и с нюанси във формулировката, Решение от 15 юни 2006 г. по дело Air Liquide Industries Belgium (C-393/04 и C-41/05, Recueil, стр. I-5293, точка 28).

87 – Още в Решение от 2 юли 1974 г. по дело Италия/Комисия (С-173/73, Recueil, стр. 709, точка 28) се изяснява, че дадена мярка не се изключва от приложното поле на член 87 ЕО (предишен член 92 от Договора за ЕИО) само защото тя вероятно има данъчен характер; вж. освен това например Решение от 19 септември 2000 г. по дело Германия/Комисия (C-156/98, Recueil, стр. I-6857, точка 26), Решение от 3 март 2005 г. по дело Heiser (C-172/03, Recueil, стр. I-1627, точки 27—58), Решение от 22 юни 2006 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия (C-182/03 и C-217/03, Recueil, стр. I-5479, точка 86) и Решение от 22 декември 2008 г. по дело British Aggregates/Kommission (C-487/06 P, Сборник, стр. I-10505, по-специално точка 92).

88 – Решение по дело Германия/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 87, точка 25), Решение по дело Белгия и Forum 187/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 87, точка 86) и Решение по дело Laboratoires Boiron (посочено по-горе в бележка под линия 83, точки 33—35); вж. в същия смисъл Решение от 15 март 1994 г. по дело Banco Exterior de España (C-387/92, Recueil, стр. I-877, точка 13).

89 – Решение по дело Banco Exterior de España (посочено по-горе в бележка под линия 88, точка 14) и Решение по дело Белгия и Forum 187/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 87, точка 87); вж. в същия смисъл Решение по дело Германия/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 87, точка 26).

90 – Решение по дело British Aggregates/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 87, точка 89, последно изречение).

91 – Решение по дело Banco Exterior de España (посочено по-горе в бележка под линия 88, точка 14), Решение от 19 май 1999 г. по дело Италия/Комисия (C-6/97, Recueil, стр. I-2981, точка 16), Решение от 17 юни 1999 г. по дело Белгия/Комисия (известно като дело „Maribel“, C-75/97, Recueil, стр. I-3671, точки 23 и 24) и Решение по дело Белгия и Forum 187/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 87, точка 87).

92 – Решение от 22 ноември 2001 г. по дело Ferring (C-53/00, Recueil, стр. I-9067, точка 20), Решение по дело Laboratoires Boiron (посочено по-горе в бележка под линия 83, точка 34) и Решение по дело British Aggregates/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 87, точка 89).

93 – Решение от 15 декември 2005 г. по дело Италия/Комисия (C-66/02, Recueil, стр. I-10901, точка 94), Решение от 6 септември 2006 г. по дело Португалия/Комисия (C-88/03, Recueil, стр. I-7115, точка 52) и Решение по дело British Aggregates/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 87, точка 82).

94 – Решение по дело Португалия/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 93, точки 57 и 58, както и 60 и 61) и Решение от 11 септември 2008 г. по дело UGT-Rioja и др. (C-428/06 до C-434/06, Сборник, стр. I-6747, по-специално точки 47 и 48).

95 – Решение по дело Португалия/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 93, точки 55, 60 и 62); вж. в същия смисъл Решението на Съда от 14 октомври 1987 г. по дело Германия/Комисия (248/84, Recueil, стр. 4013, точка 17).

96 – Решение по дело Adria-Wien Pipeline (посочено по-горе в бележка под линия 13, точка 41), Решение по дело Португалия/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 93, точка 54), Решение по дело UGT-Rioja и др. (посочено по-горе в бележка под линия 94, точка 46) и Решение по дело British Aggregates/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 87, точка 82).

97 – Решение по дело Португалия/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 93, точка 52); вж. в същия смисъл постоянната съдебна практика след Решение по дело Италия/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 87, точка 33), като напр. Решение по дело Adria-Wien Pipeline (посочено по-горе в бележка под линия 13, точка 42), Решение по дело Ferring (посочено по-горе в бележка под линия 92, точка 17), Решение от 14 април 2005 г. по дело AEM и AEM Torino (C-128/03 и C-129/03, Recueil, стр. I-2861, точка 39), Решение от 15 декември 2005 г. по дело Unicredito Italiano (C-148/04, Recueil, стр. I-11137, точка 51) и Решение от 10 януари 2006 г. по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др. (C-222/04, Recueil, стр. I-289, точки 137 и 138).

98 – Вж. по-горе, точки 62—67 от настоящото заключение.

99 – Вж. по-горе, точки 73 и 81 от настоящото заключение.

100 – Вж. по-горе точки 71—77 от настоящото заключение; вж. в същия смисъл Решение по дело Adria-Wien Pipeline (посочено по-горе в бележка под линия 13, точка 52).

101 – Вж. в това отношение по-горе, и по-специално точки 78—90 и 98—102 от настоящото заключение.

102 – Решение по дело British Aggregates/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 87, точки 84 и 86); вж. в същия смисъл по отношение на мотивираните със социалнополитически съображения мерки Решение от 26 септември 1996 г. по дело Франция/Комисия (C-241/94, Recueil, стр. I-4551, точка 21), Решение от 29 април 1999 г. по дело Испания/Комисия (C-342/96, Recueil, стр. I-2459, точка 23) и Решение по дело Maribel (посочено по-горе в бележка под линия 91, точка 25).

103 – Решение от 29 февруари 1996 г. по дело Белгия/Комисия (C-56/93, Recueil, стр. I-723, точка 79), Решение по дело Франция/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 102, точка 20), Решение по дело Maribel (посочено по-горе в бележка под линия 91, точка 25) и Решение по дело British Aggregates/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 87, точки 85, 87 и 89).

104 – Решение по дело British Aggregates/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 87, точка 92).

105 – Вж. в това отношение моето заключение от 26 юни 2008 г. по дело Régie Networks (посочено по-горе в бележка под линия 80, точки 97 и 117).

106 – Вж. в това отношение посочената по-горе в бележка под линия 80 съдебна практика.

107 – Решение по дело Германия/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 95, точка 17) и Решение по дело Португалия/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 93, точка 55).

108 – Вж. във връзка с това точка 126 от настоящото заключение и посочената по-горе в бележка под линия 88 съдебна практика.

109 – Вж. в този смисъл Решение от 17 март 1993 г. по дело Sloman Neptun (C-72/91 и C-73/91, Recueil, стр. I-887, точка 21), Решение от 1 декември 1998 г. по дело Ecotrade (C-200/97, Recueil, стр. I-7907, точка 35), Решение от 17 юни 1999 г. по дело Piaggio (C-295/97, Recueil, стр. I-3735, точка 35) и Решение от 15 юли 2004 г. по дело Pearle и др. (C-345/02, Recueil, стр. I-7139, точка 36).

110 – За отказа от данъчни приходи като финансиране чрез ресурси на държавата вж. Решение по дело Германия/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 87, точки 26 и 28); вж. в същия смисъл Решение по дело Banco Exterior de España (посочено по-горе в бележка под линия 88, точка 14), Решение по дело Италия/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 91, точка 16) и Решение по дело Белгия и Forum 187/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 87, точка 87).

111 – Решение по дело Италия/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 93, точка 111), Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze (посочено по-горе в бележка под линия 97, точка 140) и Решение от 30 април 2009 г. по дело Комисия/Италия и WAM (C-494/06 P, все още непубликувано в Сборника, точка 50).

112 – Решение по дело Tubemeuse (посочено по-горе в бележка под линия 85, точка 43), Решение по дело Altmark Trans (посочено по-горе в бележка под линия 85, точка 81), Решение по дело Heiser (посочено по-горе в бележка под линия 87, точки 32 и 33) и Решение по дело Air Liquide Industries Belgium (посочено по-горе в бележка под линия 86, точка 36).

113 – Решение по дело Комисия/Италия и WAM (посочено по-горе в бележка под линия 111, точка 51); вж. в същия смисъл Решение по дело Heiser (посочено по-горе в бележка под линия 87, точка 35) и Решение по дело Португалия/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 93, точка 91).

114 – Вж. по-горе точки 48—53 и — специално по въпроса за трансграничния елемент — точки 40—45 от настоящото заключение.

115 – Вж. в това отношение посочената по-горе в бележка под линия 111 съдебна практика.

116 – Решение по дело Германия/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 87, точка 30), Решение по дело Heiser (посочено по-горе в бележка под линия 87, точка 55) и Решение по дело Комисия/Италия и WAM (посочено по-горе в бележка под линия 111, точка 54).

117 – Решение по дело Комисия/Италия и WAM (посочено по-горе в бележка под линия 111, точка 58).

118 – Вж. по-подробно в този смисъл член 4, параграф 5 във връзка с параграф 4 от Регионален закон № 4/2006, посочен в точка 14 от настоящото заключение.

119 – За повече подробности вж. по-горе, точки 52 и 53 от настоящото заключение.

120 – Вж. по-горе, точки 83—89 и 98—102 от настоящото заключение.