Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

Дело C-450/09

Ulrich Schröder

срещу

Finanzamt Hameln

(Преюдициално запитване, отправено от Niedersächsisches Finanzgericht)

„Свободно движение на капитали — Пряко данъчно облагане — Данъчно облагане на доходите от отдаване под наем на недвижими имоти — Приспадане на изплащаната на родител рента в случай на делба-дарение — Условие за неограничено облагане в съответната държава членка“

Резюме на решението

1.        Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст — Действие и предели

(член 267 ДФЕС; член 23 от Статута на Съда)

2.        Свободно движение на капитали — Ограничения — Данъчно законодателство — Данък върху доходите — Доходи от наеми

(член 63 ДФЕС)

1.        С оглед на разделението на правомощията между националните юрисдикции и Съда, на което се основава предвидената в член 267 ДФЕС процедура, не би могло да се изисква от запитващата юрисдикция, преди да сезира Съда, да направи всички фактически констатации и правни преценки, които налага правораздавателната ѝ функция. Всъщност е достатъчно от акта за преюдициално запитване да са видни предметът на спора в главното производство и основните последици от него, свързани с правовия ред на Съюза, за да се позволи на държавите членки да представят становищата си съгласно член 23 от Статута на Съда и да участват ефективно в производството пред него.

(вж. точка 19)

2.        Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска правна уредба на държава членка, която разрешава на местно данъчнозадължено лице да приспадне рентите, изплатени на родител, който му е прехвърлил намиращи се на територията на тази държава членка недвижими имоти, от доходите от отдаване под наем на тези имоти, но в същото време не разрешава такова приспадане на чуждестранно данъчнозадължено лице, ако задължението за изплащане на тези ренти произтича от прехвърлянето на тези недвижими имоти.

Наистина, доколкото задължението на чуждестранно данъчнозадължено лице да изплаща рента на родителя си произтича от прехвърлянето в негова полза на недвижимите имоти, намиращи се в съответната държава членка, обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери, тази рента представлява разход, пряко свързан с използването на тези имоти, така че в това отношение същото данъчнозадължено лице е в положение, сходно с това на местно данъчнозадължено лице.

При тези условия национална правна уредба, според която във връзка с данъка върху дохода за чуждестранните лица не съществува възможност да приспадат такъв разход, която обаче предвижда такава възможност за местните лица, противоречи на член 63 ДФЕС, ако няма валидно основание за съществуването ѝ.

(вж. точки 46—47, 49 и диспозитива)







РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

31 март 2011 година(*)

„Свободно движение на капитали — Пряко данъчно облагане — Данъчно облагане на доходите от отдаване под наем на недвижими имоти — Приспадане на изплащаната на родител рента в случай на делба-дарение — Условие за неограничено облагане в съответната държава членка“

По дело C-450/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Niedersächsisches Finanzgericht (Германия) с акт от 14 октомври 2009 г., постъпил в Съда на 19 ноември 2009 г., в рамките на производство по дело

Ulrich Schröder

срещу

Finanzamt Hameln,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г-н J. N. Cunha Rodrigues, председател на състав, г-н Ал. Арабаджиев, г-н U. Lõhmus (докладчик), г-н A. Ó Caoimh и г-жа P. Lindh, съдии,

генерален адвокат: г-н Y. Bot,

секретар: г-н B. Fülöp, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 ноември 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за г-н Schröder, от адв. R. Geck, Rechtsanwalt,

–        за Finanzamt Hameln, от г-н P. Klose, в качеството на представител,

–        за германското правителство, от г-н C. Blaschke, в качеството на представител,

–        за френското правителство, от г-н G. de Bergues и г-н J.-S. Pilczer, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от г-н R. Lyal и г-н W. Mölls, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 9 декември 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 18 ДФЕС и 63 ДФЕС.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между г-н Schröder и Finanzamt Hameln във връзка с отказа на тази служба да разреши на г-н Schröder да приспадне рентата, която е изплатил на майка си, от доходите, получени от отдаване под наем на намиращи се в Германия недвижими имоти, които той е придобил именно чрез делба-дарение.

 Правна уредба

 Право на Съюза

3        Член 1, параграф 1 от Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 година за прилагане на член 67 от Договора (член, отменен с Договора от Амстердам) (ОВ L 178, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 10) предвижда:

„Без да се засягат следните разпоредби, държавите членки премахват ограниченията относно движението на капитали между лица, които живеят в държавите членки. За да се улесни прилагането на настоящата директива, движението на капитали се категоризира в съответствие с номенклатурата в приложение I“.

4        Сред движенията на капитали, изброени в приложение І към Директива 88/361, в раздел ХІ от това приложение се съдържат движенията на капитали за лични цели, които обхващат по-специално даренията и наследствата по закон и по завещание.

 Национално право

5        Член 1 от Закона за данъка върху дохода (Einkommensteuergesetz), в редакцията му към момента на настъпване на фактите по делото в главното производство (BGBl. 2002 I, стр. 4210, наричан по-нататък „EStG“), разпорежда по-конкретно, че физическите лица с местожителство или обичайно пребиваване в Германия са неограничено данъчнозадължени за данък върху дохода, докато тези, които нямат местожителство, нито обичайно пребиваване на германска територия са частично задължени за този данък, когато получават доходи от национални източници по смисъла на член 49 от EStG. Между посочените в същия член 49 доходи са и тези с произход от отдаване под наем на недвижим имот, намиращ се на германска територия.

6        Член 10 от EStG е озаглавен „Извънредни разходи“. Параграф 1 от тази разпоредба има следното съдържание:

„Когато не са оперативни разходи, нито разходи, свързани с дейността, следните разходи представляват извънредни разходи:

[…]

1а.      рентите и постоянните разходи, произтичащи от особени задължения, които не са икономически свързани с доходите, които не се включват в изчисляване на данъчното задължение; […]“.

7        В член 50 от EStG се съдържат специални разпоредби за лица, подлежащи на ограничено данъчно облагане. По смисъла на параграф 1 от него:

„Лицата, които са ограничено данъчнозадължени, могат да приспадат оперативните разходи (член 4, параграфи 4—8) или разходите, свързани с дейността (член 9) само доколкото тези разходи са икономически свързани с доходите, получени на националната територия. […] [Ч]ленове […]10, […] не са приложими“.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

8        Г-н Schröder е германски гражданин, който обичайно пребивава в Белгия, където упражнява дейност като наето лице.

9        С нотариален акт от 27 април 1992 г. той получава от родителите си недвижим имот в Германия, който е обременен със запазено в полза на родителите право на ползване. С нотариален акт от 2 декември 2002 г. други намиращи се в Германия недвижими имоти са прехвърлени на г-н Schröder и на неговия брат от майка им под формата на делба-дарение. Правото на ползване върху няколко недвижими имота, което майката притежава до този момент, е преобразувано в рента, в резултат на което както г-н Schröder, така и неговият брат трябва да изплащат на майка си, считано от 1 декември 2002 г., сумата от 1 000 EUR месечно.

10      За 2002 г. г-н Schröder получава в Германия като доходи от отдаването под наем на придобития през 1992 г. имот сумата от 2 785 EUR и сумата от 749,50 EUR от притежавания в съсобственост с брат му имот.

11      Finanzamt Hameln основава акта за установяване на данъчните задължения на г-н Schröder за 2002 г. на сбора от тези две суми и отказва да вземе предвид рентата от 1 000 EUR, която изплатил през декември 2002 г.

12      Г-н Schröder подава жалба срещу този отказ до Niedersächsisches Finanzgericht. Този съд отбелязва, че възможността за лице като брата на г-н Schröder, който пребивава постоянно в Германия и поради това е неограничено данъчнозадължен за данъка върху дохода в тази държава, да приспадне от облагаемите доходи такава рента като вид извънреден разход по член 10, параграф 1, точка 1a от EStG, е твърдо установена от практиката на Bundesfinanzhof. Всъщност този съд смятал, че когато става въпрос за недвижими имоти, прехвърлени под формата на делба-дарение, предвидените насрещни престации като рентите не представляват възмездни или частично възмездни сделки и изключвал напълно тези насрещни престации от областта на реализирането на доходи.

13      Според запитващата юрисдикция обаче лице като г-н Schröder, което не пребивава постоянно в страната и поради това е само ограничено данъчнозадължено за данъка върху дохода в Германия, няма право да приспадне такава рента от облагаемия си доход, след като член 50, параграф 1 от EStG изключва прилагането на член 10 от EStG по отношение на него.

14      Запитващата юрисдикция има съмнения относно съвместимостта с правото на Съюза, и по-конкретно с член 63 ДФЕС, на тази разлика в данъчното третиране на данъчнозадължените лица, които имат постоянно пребиваване в страната, и тези, които нямат такова.

15      При тези условия Niedersächsisches Finanzgericht решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Противоречи ли на членове [63 ДФЕС] и [18 ДФЕС] положението, при което роднина, ограничено данъчнозадължено лице на територията на Федерална република Германия, не може да приспадне от доходите си от недвижимо имущество платените ренти като извънредни разходи, докато неограничено данъчнозадължено лице може да извърши подобно приспадане?“.

 По преюдициалния въпрос

 По допустимостта

16      Германското правителство смята, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като запитващата юрисдикция не е представила достатъчно данни за фактическите обстоятелства и правната уредба, за да имат възможност, по-специално държавите членки, да изложат становищата си, след като са се запознали с настоящото производство. Всъщност, от една страна, нямало достатъчно точни данни във връзка с условията на извършеното в полза на г-н Schröder прехвърляне на недвижими имоти, с премахването на съществуващите права на плодоползване и плащането на месечната рента. От друга страна, нямало достатъчно указания във връзка със съдържанието и тълкуването на националното законодателство относно извънредните разходи по смисъла на член 10 от EStG и относно разликите между тях и други категории разходи, като оперативните разходи и разходите, свързани с дейността. При липсата на такива достатъчно точни данни връзката между някои разходи на чуждестранно данъчнозадължено лице и облагаемите му доходи не би могла да се прецени, за да може да се определи дали е налице неправомерна дискриминация по отношение на такова данъчнозадължено лице.

17      В това отношение следва да се напомни, че Съдът може да отхвърли отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално Решение от 15 декември 1995 г. по дело Bosman, C-415/93, Recueil, стр. I-4921, точка 61, както и Решение от 26 октомври 2010 г. по дело Schmelz, C-97/09, все още непубликувано в Сборника, точка 29).

18      Що се отнася по-конкретно до сведенията, които трябва да се предоставят на Съда в рамките на акт за преюдициално запитване, те не само позволяват на Съда да даде полезни отговори на запитващата юрисдикция, но също трябва да дават на правителствата на държавите членки, както и на останалите заинтересувани страни, възможност да представят становища съгласно член 23 от Статута на Съда. За тази цел е необходимо, от една страна, националният съд да определи фактическата обстановка и правната уредба, в която се вписват задаваните от него въпроси, или най-малкото да разясни фактическите хипотези, на които се основават тези въпроси (вж. в този смисъл Решение от 10 март 2009 г. по дело Heinrich, C-345/06, Сборник, стр. I-1659, точки 30 и 31, както и Решение от 8 септември 2009 г. по дело Liga Portuguesa de Futebol Profissional и Bwin International, C-42/07, Сборник, стр. I-7633, точка 40).

19      Все пак с оглед на разделението на правомощията между националните юрисдикции и Съда, на което се основава предвидената в член 267 ДФЕС процедура, не би могло да се изисква от запитващата юрисдикция, преди да сезира Съда, да направи всички фактически констатации и правни преценки, които налага правораздавателната ѝ функция. Всъщност е достатъчно от акта за преюдициално запитване да са видни предметът на спора в главното производство и основните последици от него, свързани с правовия ред на Съюза, за да се позволи на държавите членки да представят становищата си съгласно член 23 от Статута на Съда и да участват ефективно в производството пред него (вж. в този смисъл Решение по дело Liga Portuguesa de Futebol Profissional и Bwin International, посочено по-горе, точка 41, както и Решение от 7 декември 2010 г. по дело VEBIC, C-439/08, все още непубликувано в Сборника, точка 47).

20      В настоящия случай, както личи от точки 8—13 от настоящото решение, актът за преюдициално запитване посочва ясно, от една страна, произхода на недвижимите имоти, които г-н Schröder държи в Германия, както и произхода на рентата, която той трябва да изплаща на майка си, и от друга страна, последиците от разглежданото в главното производство национално законодателство, свързани с невъзможността да се приспада тази рента от неговите облагаеми доходи. Запитващата юрисдикция освен това уточнява, че решаването на спора, с който е сезирана, зависи от това дали различното третиране на местно и чуждестранно данъчнозадължено лице е съвместимо с правото на Съюза.

21      Тези данни са достатъчни, за да се опише предметът на спора в главното производство, както и неговото основно значение за правния ред на Съюза, и да бъде осигурена на Съда възможност да даде отговор, който да бъде от полза за запитващата юрисдикция. Следва също да се отбележи, че френското правителство и Европейската комисия са били в състояние да представят на Съда задълбочени писмени становища по поставения въпрос.

22      Ето защо преюдициалното запитване трябва да се счита за допустимо.

 По съществото на спора

23      С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 18 ДФЕС и 63 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която дава възможност на местно данъчнозадължено лице да приспадне рентите, изплатени на родител, който му е прехвърлил недвижими имоти, намиращи се на територията на тази държава, от доходите от отдаване под наем на тези имоти, а в същото време не дава възможност за такова приспадане на чуждестранно данъчнозадължено лице.

24      Уместно е, на първо място, да се уточни разпоредбата от Договора за ФЕС, приложима в положение като това по спора в главното производство.

25      Що се отнася до член 63 ДФЕС, според постоянната съдебна практика, тъй като в Договора липсва определение на понятието „движение на капитали“ по смисъла на параграф 1 от този член, номенклатурата, съдържаща се в приложение I към Директива 88/361, запазва указателния си характер, независимо че тази директива е приета на основание член 69 и член 70, параграф 1 от Договора за ЕИО (членове 67—73 от Договора за ЕИО са заменени с членове 73 Б—73 Ж от Договора за ЕО, самите те станали членове 56 ЕО—60 ЕО), тъй като съгласно трета алинея от въведението на това приложение съдържащата се в него номенклатура не изчерпва понятието за движение на капитали (вж. по-специално Решение от 27 януари 2009 г. по дело Persche, C-318/07, Сборник, стр. I-359, точка 24 и цитираната съдебна практика, Решение от 17 септември 2009 г. по дело Glaxo Wellcome, C-182/08, Сборник, стр. I-8591, точка 39, Решение от 15 октомври 2009 г. по дело Busley и Cibrian Fernandez, C-35/08, Сборник, стр. I-9807, точка 17, както и Решение от 10 февруари 2011 г. по дело Missionswerk Werner Heukelbach, C-25/10, все още непубликувано в Сборника, точка 15).

26      Във връзка с това Съдът вече се е произнесъл, че наследствата и даренията, които спадат към раздел XI от приложение I към Директива 88/361, озаглавено „Движения на капитали за лични цели“, представляват движения на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС, с изключение на случаите, при които съставните им елементи са в границите само на една държава членка (вж. в този смисъл Решение по дело Persche, посочено по-горе, точка 27, Решение по дело Busley и Cibrian Fernandez, посочено по-горе, точка 18, както и Решение по дело Missionswerk Werner Heukelbach, посочено по-горе, точка 16).

27      Поради това следва да се приеме, че прехвърлянето на недвижими имоти в Германия под формата на дарение или делба-дарение на физическо лице с постоянно пребиваване в Белгия попада в приложното поле на член 63 ДФЕС.

28      Колкото до член 18 ДФЕС, който прогласява общ принцип за забрана на всякаква дискриминация, основана на гражданството, следва да се напомни, че тази разпоредба се прилага самостоятелно само в случаи, уредени от правото на Съюза, за които договорът не предвижда специални разпоредби за забрана на дискриминацията (вж. по-специално Решение от 11 октомври 2007 г. по дело Hollmann, C-443/06, Сборник, стр. I-8491, точка 28 и цитираната съдебна практика, Решение от 21 януари 2010 г. по дело SGI, C-311/08, все още непубликувано в Сборника, точка 31, както и Решение по дело Missionswerk Werner Heukelbach, посочено по-горе, точка 18).

29      Тъй като разпоредбите относно свободното движение на капитали са приложими и предвиждат специални разпоредби за забрана на дискриминацията, член 18 ДФЕС не може да бъде приложен в главното производство (вж. Решение по дело Hollmann, посочено по-горе, точка 29, както и Решение по дело Missionswerk Werner Heukelbach, посочено по-горе, точка 19).

30      На второ място, следва да се припомни, че мерките, забранени с член 63, параграф 1 ДФЕС като ограничаващи движението на капитали, включват мерки, които поради естеството си могат да възпрат чуждестранните лица да инвестират в дадена държава членка или да запазят такива инвестиции (вж. в този смисъл Решение от 22 януари 2009 г. по дело STEKO Industriemontage, C-377/07, Сборник, стр. I-299, точки 23 и 24, както и цитираната съдебна практика).

31      Що се отнася до законодателството, предмет на главното производство, в съответствие с член 49 от EStG физическо лице, което нито има местожителство, нито пребивава обичайно в Германия, е данъчнозадължено за данъка върху дохода в тази държава членка за доходите с произход от отдаване под наем на недвижими имоти, намиращи се на германска територия. За разлика от местното данъчнозадължено лице, такова чуждестранно данъчнозадължено лице не може по силата на член 50 от EStG да приспадне от доходите си като извънреден разход, по смисъла на член 10, параграф 1, точка 1a от EStG, рента като изплащаната от г-н Schröder на неговата майка въз основа на делба-дарение.

32      По-неблагоприятното данъчно третиране, предвидено за чуждестранните данъчнозадължени лица, би могло да ги възпре от придобиване или запазване на собствеността върху намиращи се в Германия недвижими имоти (вж. по аналогия Решение от 8 септември 2005 г. по дело Blanckaert, C-512/03, Recueil, стр. I-7685, точка 39). То може също да възпре лицата с местожителство в Германия да посочат като наследници по делба-дарение лица, пребиваващи в държава членка, различна от Федерална република Германия (вж. по аналогия Решение по дело Missionswerk Werner Heukelbach, посочено по-горе, точка 25).

33      Ето защо такова законодателство представлява ограничение върху свободното движение на капитали, което по-принцип е забранено от член 63 ДФЕС.

34      Наистина съгласно член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС член 63 ДФЕС не накърнява правото на държавите членки да установят в данъчните си законодателства разграничение между данъкоплатци, които не са в еднакво положение, що се отнася до тяхното място на пребиваване.

35      Важно е обаче да се направи разграничение между неравното третиране, позволено от член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС, и произволната дискриминация или прикритите ограничения, които са забранени от параграф 3 от същия член. Всъщност, за да може национално данъчно законодателство като разглежданото в главното производство, което прави разграничение между местните и чуждестранните данъчнозадължени лица, да се счита за съвместимо с разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали, е необходимо различното третиране да се отнася до положения, които не са обективно сходни, или да е обосновано с императивно съображение от обществен интерес. Освен това, за да бъде обосновано, различното третиране не трябва да надхвърля необходимото за постигане на целта, преследвана с разглежданата правна уредба (вж. Решение по дело Persche, посочено по-горе, точка 41 и Решение от 22 април 2010 г. по дело Mattner, C-510/08, все още непубликувано в Сборника, точка 34).

36      При това положение е уместно да се провери дали с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство положението на чуждестранното лице е сходно с това на мeстното лице.

37      В това отношение според постоянната съдебна практика по отношение на преките данъци положението на местните и на чуждестранните лица в една държава по принцип не е сходно, доколкото полученият на територията на една държава доход от чуждестранно лице най-често представлява само част от общия му доход, съсредоточен по неговото местопребиваване, а личните данъчни възможности на чуждестранното лице, определени чрез отчитане на съвкупността от неговите доходи и на личното и семейно положение, могат най-лесно да се преценят на мястото, където е центърът на личните и имуществените му интереси, което по принцип съответства на неговото обичайно пребиваване (Решение от 14 февруари 1995 г. по дело Schumacker, C-279/93, Recueil, стp. I-225, точки 31 и 32, Решение от 12 юни 2003 г. по дело Gerritse, C-234/01, Recueil, стр. I-5933, точка 43, както и Решение от 6 октомври 2009 г. по дело Комисия/Испания, C-562/07, Сборник, стр. I-9553, точка 46).

38      Също така обстоятелството, че държава членка не дава възможност на чуждестранните лица да се ползват от някои данъчни предимства, които предоставя на местните лица, като правило не е проява на дискриминация с оглед на обективните различия между положението на местните лица и това на чуждестранните лица от гледна точка както на източника на доходи, така и на личните данъчни възможности или на личното и семейно положение (Решение по дело Schumacker, посочено по-горе, точка 34, Решение по дело Gerritse, посочено по-горе, точка 44 и Решение по дело Комисия/Испания, посочено по-горе, точка 47).

39      В разглеждания случай е безспорно, че доходите от отдаване под наем на недвижим имот, получени през 2002 г. за държаните от г-н Schröder в Германия недвижими имоти, представляват само малка част от общия му доход през същата година.

40      Съдът обаче приема, че местните и чуждестранните лица са в сходно положение по отношение на разходи като професионалните разходи, пряко свързани с дейност, генерирала облагаеми в дадена държава членка доходи, така че има опасност правната уредба на тази държава членка, която в областта на данъчното облагане не дава възможност на чуждестранните лица да приспадат такива разходи, за разлика от местните лица, за които тази възможност съществува, да действа във вреда главно на гражданите на други държави членки и следователно тя представлява непряка дискриминация, основана на гражданството (вж. в този смисъл Решение по дело Gerritse, посочено по-горе, точки 27 и 28; Решение от 6 юли 2006 г. по дело Conijn, C-346/04, Recueil, стр. I-6137, точка 20, Решение от 3 октомври 2006 г. по дело FKP Scorpio Konzertproduktionen, C-290/04, Recueil, стр. I-9461, точка 49, Решение от 15 февруари 2007 г. по дело Centro Equestre da Lezíria Grande, C-345/04, Сборник, стр. I-1425, точка 23, както и Решение от 11 септември 2008 г. по дело Eckelkamp и др., C-11/07, Сборник, стр. I-6845, точка 50 и Решение по дело Arens-Sikken, C-43/07, Сборник, стр. I-6887, точка 44).

41      От това следва, че правна уредба като разглежданата в главното производство по принцип противоречи на член 63 ДФЕС, ако платената от г-н Schröder рента на майка му трябва да се третира като разход, пряко свързан с дейността му, състояща се в отдаване под наем на недвижими имоти в Германия, които са му били прехвърлени от неговите родители.

42      Германското правителство счита, че в случая няма такава пряка връзка. Според него тази рента, квалифицирана като извънреден разход, попадащ в приложното поле на член 10, параграф 1, точка 1a от EStG, се различава от оперативните разходи и свързаните с дейността разходи, които по силата на член 50, параграф 1 от EStG могат да бъдат приспаднати от ограничено данъчнозадължено лице, стига да представляват насрещна престация за придобиването на източник на доходи. Всъщност изплащането на такава рента не било характерна или правна последица от получаването на доходи от отдаване под наем на недвижим имот, а представлявало уговорка, постигната в рамките на общност за подпомагане в семейството, а нейният размер бил определен не спрямо стойността на прехвърлените имоти, а според нуждите от издръжка на ползващото се от нея лице, както и общите икономически и данъчни възможности на длъжника, които единствено държавата членка по постоянното му пребиваване можела да прецени правилно. В същия контекст френското правителство отбелязва, че размерът на рентата не се променял нито от липсата на доходи от отдаване под наем на недвижим имот, нито, обратно, от получаването на много високи доходи.

43      Тези аргументи обаче не могат да се приемат. Ако се предположи, че размерът на рента, като изплащаната от г-н Schröder, е определен в зависимост от данъчните възможности на длъжника и от нуждите от издръжка на получателя на рентата, това не се отразява на факта, че съществуването на пряка връзка по смисъла на посочената в точка 40 от настоящото решение съдебна практика е резултат не от някаква връзка между размера на разглеждания разход и размера на облагаемите доходи, а от това, че този разход е неразделно свързан с дейността, в резултат на която са получени тези доходи (вж. в този смисъл Решение по дело Centro Equestre da Lezíria Grande, посочено по-горе, точка 25).

44      Така Съдът е приел, че има пряка връзка между съответната дейност и разходите, до които тя е довела (вж. в този смисъл Решение по дело Gerritse, посочено по-горе, точки 9 и 27, както и Решение по дело Centro Equestre da Lezíria Grande, посочено по-горе, точка 25) и които следователно са необходими за упражняването на същата. Прието е също, че е налице такава пряка връзка между разходите за данъчна консултация, направена за изготвянето на данъчна декларация, като задължението за подаване на такава декларация произтича от получаването на доходи в съответната държава членка (вж. Решение по дело Conijn, посочено по-горе, точка 22).

45      От акта за преюдициално запитване става ясно, че прехвърлените на г-н Schröder недвижими имоти са били поне частично обременени с право на плодоползване, преобразувано в месечна рента, която той трябва да изплаща на майка си. Ето защо изглежда, че задължението за изплащане на тази рента произтича от прехвърлянето на тези имоти, тъй като това задължение е било необходимо, за да може г-н Schröder да държи имотите и в резултат на това да получи разглежданите в главното производство доходи от отдаване под наем на недвижим имот, облагаеми в Германия.

46      Ето защо следва да се приеме, че доколкото задължението на г-н Schröder да изплаща рента на майка си произтича от прехвърлянето в негова полза на недвижимите имоти, намиращи се в Германия, обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери, тази рента представлява разход, пряко свързан с използването на тези имоти, така че в това отношение г-н Schröder е в положение, сходно с това на местно данъчнозадължено лице.

47      При тези условия национална правна уредба, според която във връзка с данъка върху дохода за чуждестранните лица не съществува възможност да приспадат такъв разход, която обаче предвижда такава възможност за местните лица, противоречи на член 63 ДФЕС, ако няма валидно основание за съществуването ѝ.

48      Германското правителство обаче не сочи никакво императивно съображение от обществен интерес, нито пък такова е изложено от запитващата юрисдикция.

49      С оглед на изложеното по-горе следва на поставения въпрос да се отговори, че член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска правна уредба на държава членка, която разрешава на местно данъчнозадължено лице да приспадне рентите, изплатени на родител, който му е прехвърлил намиращи се на територията на тази държава членка недвижими имоти, от доходите от отдаване под наем на тези имоти, но в същото време не разрешава такова приспадане на чуждестранно данъчнозадължено лице, ако задължението за изплащане на тези ренти произтича от прехвърлянето на тези недвижими имоти.

 По съдебните разноски

50      С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска правна уредба на държава членка, която разрешава на местно данъчнозадължено лице да приспадне рентите, изплатени на родител, който му е прехвърлил намиращи се на територията на тази държава членка недвижими имоти, от доходите от отдаване под наем на тези имоти, но в същото време не разрешава такова приспадане на чуждестранно данъчнозадължено лице, ако задължението за изплащане на тези ренти произтича от прехвърлянето на тези недвижими имоти.

Подписи


* Език на производството: немски.