Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

10.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 73/20

Жалба, подадена на 22 декември 2011 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-678/11)

2012/C 73/35

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: W. Roels и F. Jimeno Fernández)

Ответник: Кралство Испания

Искания на жалбоподателя

—

Да се обяви, че Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 56 ДФЕС (по-рано член 49 ДЕО) и по член 36 от Споразумението за ЕИП, като е приело и оставило в сила разпоредбите, съдържащи се в член 46, буква в) от изменения Закон за пенсионните схеми и пенсионните фондове, в член 86 от Кралски законодателен указ № 6/2004 от 29 октомври 2004 г. за приемане на преработения текст на Закон за организацията и надзора на частното застраховане, в член 10 от Кралски законодателен указ № 5/2004 за приемане на преработения текст на Закон за данъчното облагане на чуждестранните лица и в член 47 от Общия закон № 58/2003 от 17 декември 2003 г. за данъчното облагане, съгласно които чуждестранните пенсионни фондове, които са установени в други държави членки и предлагат професионални пенсионни схеми в Испания, застрахователните организации, които действат в Испания при режима на свободно предоставяне на услуги, наред с останалите, са длъжни да посочат данъчен представител с местопребиваване в Испания.

—

да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

1.

Посочените разпоредби от испанското данъчно законодателство задължават чуждестранните данъчнозадължени лица да посочат данъчен представител с местопребиваване в Испания. По-конкретно това задължение е наложено на чуждестранните пенсионни фондове, установени в други държави членки и предлагащи професионални пенсионни схеми в Испания, и на застрахователните организации, които действат в Испания при режим на свободно предоставяне на услуги.

2.

Комисията счита, че в тези случаи задължението за посочване на данъчен представител с местопребиваване в Испания представлява пречка за свободното предоставяне на услуги, доколкото налага допълнителна тежест на споменатите организации и физически лица, които трябва задължително да се ползват от услугите на представител. Това също е пречка за свободното предоставяне на услуги за лицата и предприятията, установени в държави членки, различни от Испания, които желаят да предложат услуги за данъчно представителство на организациите или физическите лица, които осъществяват дейност в Испания.

3.

Посочената правна уредба е в разрез с член 56 ДФЕС (по-рано член 49 ДЕО) и с член 36 от Споразумението ЕИП.