EU tax law WEB PPUH Stehcemp - C-277/14

8.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/16

1)

Трябва ли член 2, точка 1, член 4, параграфи 1 и 2, член 5, параграф 1 и член 10, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (1) (наричана по-нататък „Шеста директива“), да се тълкуват в смисъл, че дейността, извършвана при обстоятелства като разглежданите по делото пред националния съд, при които нито данъчнозадълженото лице, нито данъчните органи са в състояние да установят самоличността на действителния доставчик на стоката, представлява доставка на стоки?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 17, параграф 2, буква а), член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, въз основа на която при обстоятелства като разглежданите по делото пред националния съд данъчнозадълженото лице не може да си приспадне данъка, тъй като фактурата е издадена от лице, което не е действителният доставчик на стоката, а няма възможност да се установи самоличността на действителния доставчик и той да бъде задължен да плати данъка, нито да се определи лицето, което дължи данъка като издател на фактурата съгласно член 21, параграф 1, буква в) от Шеста директива?