Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

29 април 2021 година(*)

„Преюдициално запитване — Член 63 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Данък върху доходите — Приходи от инвестиции — Доходи, разпределени от предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), което е местно лице и е учредено в съответствие с договорното право — Доходи, разпределени от ПКИПЦК, което е установено в друга държава членка и е учредено въз основа на устав — Разлика в третирането — Член 65 ДФЕС — Обективно сходни положения“

По дело C-480/19

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия) с акт от 19 юни 2019 г., постъпил в Съда на 24 юни 2019 г., в рамките на производство, образувано по жалба на

E

при участието на:

Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: Aл. Арабаджиев, председател на състава, A. Kumin, T. von Danwitz, P. G. Xuereb (докладчик) и I. Ziemele, съдии,

генерален адвокат: G. Hogan,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за E, от A. Leppänen, varatuomari,

–        за финландското правителство, от M. Pere, в качеството на представител

–        за Европейската комисия, от W. Roels и I. Koskinen, в качеството на представители

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 19 ноември 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС.

2        Запитването е отправено в рамките на производство, образувано по жалба на E по повод на решението от 10 ноември 2017 г. на Keskusverolautakunta (Централна данъчна комисия, Финландия), с което тя е приела, че доходите, изплатени на E от инвестиционно дружество с променлив капитал (société d’investissement à capital variable — SICAV) по люксембургското право, трябва да се облагат във Финландия като доходи от професионални доходи.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Съгласно съображение 4 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 2009 г., стр. 32, наричана по-нататък „Директивата за ПКИПЦК“) тази директива има за цел да се предвидят общи основни правила за разрешаване, надзор, структура и дейност на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), установени в държавите членки, както и за информацията, която такива предприятия трябва да публикуват.

4        Съображение 83 от Директивата за ПКИПЦК гласи:

„Настоящата директива не следва да засяга националните правила за данъчното облагане, включително мерките, които държавите членки могат да наложат с цел да гарантират спазването на тези правила на тяхната територия“.

5        Член 1, параграфи 1—3 от тази директива предвижда:

„1.      Настоящата директива се прилага за [ПКИПЦК], установени на териториите на държавите членки.

2.      За целите на настоящата директива и при условията на член 3 ПКИПЦК означава предприятие:

а)      чиято единствена цел е колективното инвестиране в прехвърлими ценни книжа или в други ликвидни финансови активи, посочени в член 50, параграф 1, на капитал, привлечен чрез публично предлагане и чието функциониране е съобразено с принципа на разпределението на рисковете; и

б)      чиито дялове, по искане на техните притежатели, подлежат на обратно изкупуване или откупуване, пряко или косвено, от активите на тези предприятия. Действията, предприети от ПКИПЦК с цел да се гарантира борсовата стойност на неговите дялове да не се различава значително от стойността на неговите нетни активи, се считат за равностойни на такова изкупуване или откупуване.

Държавите членки може да разрешат ПКИПЦК да бъдат съставени от няколко инвестиционни подразделения.

3.      Предприятията, посочени в параграф 2, могат да бъдат учредени в съответствие с договорното право (като взаимни фондове под управлението на управляващи дружества), с тръстовото право (като дялови тръстове) или въз основа на устав (като инвестиционни дружества).

[…]“.

6        Съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 година относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 2011 г., стр. 1) алтернативни инвестиционни фондове означава:

„предприятия за колективно инвестиране, включително техни инвестиционни подразделения:

i)      които набират капитал от множество инвеститори с цел инвестирането му в съответствие с определена инвестиционна политика в полза на тези инвеститори, и

ii)      за които не се изисква разрешение съгласно член 5 от [Директивата за ПКИПЦК]“.

 Финландското право

7        Текстът на член 2, параграф 1, т. 1 и 2, глава 1 от Sijoitusrahastolaki (Закон за инвестиционните фондове (48/1999) от 29 януари 1999 г. е следният:

„За целите на настоящия закон:

1)      дейност по инвестиране означава публично набиране на средства за колективни инвестиции и инвестирането на тези средства основно във финансови инструменти или в недвижими имоти, или в ценни книжа, свързани с права върху недвижими имоти, или други вложения, както и управлението на инвестиционни фондове и на специализирани фондове и маркетингът на дялово участие във фондове […];

2)      инвестиционни фондове, събраните чрез дейността по колективно инвестиране, както и инвестирани съгласно действащите във Финландия разпоредби и съгласно глава 11 активи и произтичащите от тях задължения […]“.

8        Съгласно глава 1, член 2, параграф 1, точка 10 от този закон „предприятие за колективно инвестиране“ означава предприятие, което упражнява дейност по колективно инвестиране, разрешена в държава — членка на Европейското икономическо пространство (ЕИП), различна от Република Финландия, и което въз основа на законодателството на държавата му на установяване отговаря на предвидените в Директивата за ПКИПЦК условия.

9        Текстът на член 3 („Образувания“) от Tuloverolaki (1535/1992) (Закон за подоходното облагане (1535/1992), наричан по-нататък „Законът за подоходното облагане“) от 30 декември 1992 г. е следният:

„Образувания по смисъла на настоящия закон са:

[…]

4)      акционерни дружества, кооперации, спестовни каси, инвестиционни фондове, университети, взаимозастрахователни дружества, търговски складове за зърнени запаси, сдружения с нестопанска цел или със стопанска цел, фондации и учреждения;

[…]“.

10      Член 20 („Образувания, освободени от подоходно облагане“) от Закона за подоходното облагане, предвижда в първа алинея, точка 2 данъчно освобождаване на инвестиционните фондове от подоходно облагане.

11      Член 32 („Обхват“) от този закон, гласи:

„В съответствие с предвидените по-долу условия облагаеми приходи от инвестиции са всички доходи от активите, печалба от прехвърлянето на активи и друг вид доходи, за които може да се приеме, че са получени на основата на активи. Приходи от инвестиции са по-специално доходите от лихви, доходите от дивиденти съгласно условията по членове 33а—33d, доходите от наеми, дялове от печалбата, доходите от животозастраховане, доходите от инвестиции в горското стопанство, приходите от собственост върху недвижими имоти и приходите от продажби. Приходи от инвестиции са и делът от приходите от инвестиции във връзка с разпределени приходи на предприятия, делът от приходите на участник в консорциум, както и делът от приходите от еленовъдство“.

12      Член 33a („Дивиденти, разпределени от дружество, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар“) от този закон предвижда:

„Осемдесет и пет процента от дивидентите, разпределени от дружество, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар, са приходи от инвестиции, а 15 % от него са необлагаем доход.

Дивиденти от дружество, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар, са дивидентите от дружество, чиито акции към момента, в който последното решава да разпредели дивидентите:

1)      се търгуват на регулиран пазар по смисъла на Laki kaupankäynnistä rahoitusvälineillä (748/2012) (Закон за търговията с финансови инструменти (748/2012);

2)      се търгуват на друг регулиран пазар, контролиран от публичен орган извън [ЕИП]; или

3)      се търгуват на платформа за многостранна търговия по смисъла на Закона [(748/2012)], при условие че акцията се търгува по искане на дружеството или с неговото одобрение.

Разпределянето от дружество, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар, на активи по смисъла на член 1, параграф 1, глава 13 от Osakeyhtiölaki (624/2006) (Закон 624/2006 за акционерните дружества (624/2006), които произтичат от запас от налични собствени средства, се счита за дивидент и за него се прилагат разпоредбите на настоящия член“.

13      Съгласно член 33b („Дивиденти, разпределени от дружество, чиито ценни книжа не се търгуват на регулиран пазар“) от Закона за подоходното облагане:

„Двадесет и пет процента от дивидентите, разпределени от дружество, чиито ценни книжа не се търгуват на регулиран пазар, представляват облагаеми приходи от инвестиции, а 75 % от тях представляват необлагаем доход до размера, отговарящ на годишен доход от 8 %, изчислен въз основа на математическата стойност на акциите, притежавани през данъчната година по смисъла на Laki varojen arvostamisesta verotuksessa (1142/2005) (Закон за оценяване на облагаемите активи (1142/2005). За частта от сумата на получените от данъчнозадълженото лице дивиденти, която надвишава 150 000 EUR, 85 % от дивидентите представляват приходи от инвестиции, а 15 % представляват необлагаем доход.

За частта, която надвишава годишните доходи, посочени в параграф 1, 75 % от дивидентите представляват професионални доходи, а 25 % от тях представляват необлагаем доход.

Без да се засягат останалите разпоредби относно облагането на дивидентите, предвидени в настоящия закон, дивидентите представляват професионални доходи, ако по силата на клауза в устава, решение на общото събрание, споразумение на акционерите или всяко друго споразумение тяхното разпределяне представлява възнаграждение за престация на труд от страна на получателя на дивидента или на лице, което спада към неговата сфера на интерес. Дивидентът представлява доход на лицето, което е престирало съответния труд.

[…]“.

Разпределянето от дружество, чиито ценни книжа не се търгуват на регулиран пазар, на активи по смисъла на глава 13, член 13, параграф 1 от Закона (624/2006), които произтичат от запас от налични собствени средства, се счита за дивидент и за него се прилагат разпоредбите на настоящия член […]“.

14      Член 33c („Дивиденти, изплатени от чуждестранно образувание“) от Закона за подоходното облагане гласи:

„Дивиденти, изплатени от чуждестранно образувание, представляват облагаеми доходи съгласно условията по членове 33а и 33b от настоящия закон, доколкото образуванието е дружество по смисъла на член 2 от [Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ L 345, 2011 г., стр. 8), изменена с Директива 2014/86/EС на Съвета от 8 юли 2014 г. (ОВ L 219, 2014 г., стр. 40)] […]

Дивиденти, изплатени от чуждестранно образувание, различно от посочените в параграф 1, представляват облагаеми доходи съгласно условията по членове 33а и 33b от този закон, доколкото образуванието, без предоставяне на избор и без възможности за освобождаване, е длъжно да плати най-малко 10 % данък върху приходите, от които е разпределен дивидентът, и:

1)      съгласно данъчното законодателство на държава — членка на ЕИП, седалището на образуванието е в тази държава и не е в друга държава извън ЕИП по силата на споразумение за избягване на двойно данъчно облагане; или

2)      в разглеждания данъчен период между държавата, за която образуванието е местно лице, и Република Финландия е в сила споразумение за избягване на двойното данъчно облагане, което е приложимо за разпределения от образуванието дивидент.

Дивиденти, получени от друго чуждестранно образувание, различно от посочените в параграфи 1 и 2, представляват професионални доходи, облагаеми в пълен размер.

[…]“.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

15      E е местно за Финландия физическо лице, инвестирало в подразделение на SICAV по люксембургското право, представляващо ПКИПЦК, учредено „въз основа на устав (като инвестиционни дружества)“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Директивата за ПКИПЦК. Инвестициите на E се отнасят до т.нар. дялове от печалбата, за които постигнатите печалби се разпределят ежегодно от тази SICAV на инвеститорите.

16      На 20 юни 2017 г. E прави искане до Централната данъчна комисия да се произнесе предварително по данъчното третиране на доходите, които ще му бъдат разпределени от разглежданото SICAV по люксембургското право.

17      В това искане E поддържа, че SICAV по люксембургското право трябва да се приравни на инвестиционен фонд по финландското право, тоест ПКИПЦК, учредено „в съответствие с договорното право (като взаимни фондове под управлението на управляващи дружества)“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Директивата за ПКИПЦК. Според него по този начин доходите, разпределени от такова SICAV, трябва да бъдат обложени по същия начин като разпределените от финландските инвестиционни фондове доходи, а именно като доход от капитал съгласно член 32 от Закона за подоходното облагане. В това отношение E подчертава по-специално че разглежданото SICAV по люксембургското право извършва дейност, подобна на тази на инвестиционните фондове по финландското право, и че управлението на това SICAV съответства на управлението на тези фондове.

18      В окончателното си предварително решение от 10 ноември 2017 г. Централната данъчна комисия установява, че съгласно националната съдебна практика, за да се произнесе по подоходното облагане във Финландия на доход, произтичащ от установен в друга държава икономически субект, следва да се вземат предвид функционалните и правните характеристики на субекта по отношение на сходни финландски икономически субекти.

19      Централната данъчна комисия приема, че SICAV има функционалните характеристики на финландски инвестиционен фонд, но и че сходни общи функционални характеристики могат да се наблюдават например при колективното инвестиране под формата на акционерни дружества. Централната данъчна комисия счита, че разглежданото SICAV по люксембургското право, по-специално предвид правната си форма, обективно се приравнява на финландско акционерно дружество, упражняващо инвестиционна дейност.

20      Ето защо според посочената комисия разпределените от това SICAV доходи трябва да се считат за дивидент и да се облагат като професионален доход съгласно на член 33c, трета алинея от Закона за подоходното облагане.

21      Е подава жалба пред Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд) за отмяна на решението на Централната данъчна комисия. Пред тази юрисдикция E поддържа, че облагането на разпределените от разглежданото SICAV по люксембургското право доходи като професионален доход в съответствие с посочения член 33c, трета алинея, e по-тежко от облагането на доходите, разпределени от финландски инвестиционен фонд като доходи от капитал, поради което противоречи на свободното движение на капитали, закрепено в член 63 ДФЕС.

22      Запитващата юрисдикция посочва, че подлежащият на внасяне данък върху доходите за професионалните доходи може да възлиза на повече от 50 %, докато за приходите от инвестиции този данък е само 30 % или 34 %, когато подлежащият на облагане размер надвишава 30 000 EUR. Тя добавя, че за да се определи естеството на дохода по смисъла на Закона за подоходното облагане, състоящ се от разглеждания в случая доход, следва да се прецени на кое финландско образувание трябва да се приравни посоченото SICAV, като се провери дали тълкуване като направеното от Централната данъчна комисия, основаващо се на правната форма на образуванието, не противоречи на членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС, и по-специално иска да се установи дали ПКИПЦК с различни правни форми, установени в съответствие с Директивата за ПКИПЦК, трябва да бъдат приравнени помежду им за целите на данъчното облагане на получените от инвеститорите доходи.

23      При тези обстоятелства Korkein hallinto-oikeus (Върховният административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС да се разбират в смисъл, че не допускат тълкуване на [национални разпоредби], съгласно което доходите на живеещо във Финландия физическо лице, получени от установено в друга държава членка [ПКИПЦК], учредено въз основа на устав по смисъла на [Директивата за ПКИПЦК] […], не се третират за целите на подоходното облагане по същия начин като доходите, получени от финландски инвестиционен фонд, учреден в съответствие с договорното право по смисъла на същата директива […], тъй като правната форма на установеното в другата държава членка [ПКИПЦК] не съответства на правната структура на местния инвестиционен фонд?“.

 По преюдициалния въпрос

24      С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчна практика на държава членка, в съответствие с която за целите на подоходното облагане на местно за тази държава членка физическо лице доходите, изплатени от установено в друга държава членка ПКИПЦК, учредено въз основа на устав, не се приравняват на доходите, изплатени от установени в първата държава членка ПКИПЦК, с мотива че последните нямат същата правна форма.

25      Съгласно практиката на Съда държавите членки трябва да упражняват компетентността си в областта на прякото данъчно облагане при спазване на правото на Съюза, и по-специално на основните свободи, гарантирани с Договора за функционирането на ЕС (вж. решение от 18 юни 2019 г., Австрия/Германия, C-591/17, EU:C:2019:504, т. 56 и цитираната съдебна практика).

26      С член 63, параграф 1 ДФЕС по общ начин се забраняват ограниченията върху движението на капитали между държавите членки (решение от 16 септември 2020 г., Romenergo и Aris Capital, C-339/19, EU:C:2020:709, т. 31 и цитираната съдебна практика). Мерките, забранени с тази разпоредба, тъй като представляват ограничения на движението на капитали, включват мерки, които могат да възпрат чуждестранните лица да инвестират в държава членка или да възпрат местните лица на тази държава членка да инвестират в други държави (решение от 30 април 2020 г., Société Générale, C-565/18, EU:C:2020:318, т. 22).

27      По-конкретно, когато разлика в третирането води до по-неблагоприятно третиране на доходи на местно за държава членка лице, които имат произход от друга държава членка, в сравнение с третираното на доходи, които имат произход от първата държава членка, тази разлика в третирането може да разубеди това лице да инвестира капитала си в държава членка (вж. в този смисъл решения от 10 февруари 2011 г., Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen, C-436/08 и C-437/08, EU:C:2011:61, т. 80, от 24 ноември 2016 г., SECIL, C-464/14, EU:C:2016:896, т. 50 и от 20 септември 2018 г., EV, C-685/16, EU:C:2018:743, т. 63).

28      При това положение член 65, параграф 1, буква a) ДФЕС предвижда, че член 63 ДФЕС не накърнява правото на държавите членки да прилагат съответните разпоредби на тяхното данъчно законодателство, провеждащи разграничение между данъкоплатци, които не са в еднакво положение що се отнася до тяхното място на пребиваване или място на инвестиране на капитала.

29      Тази разпоредба, доколкото представлява изключение от основния принцип за свободно движение на капитали, трябва да се тълкува стеснително. Следователно тя не може да се тълкува в смисъл, че всяко данъчно законодателство, което предвижда разграничение на данъкоплатците в зависимост от мястото, където пребивават, или от държавата, в която инвестират своите капитали, автоматично е съвместимо с Договора за функционирането на ЕС. Всъщност самата дерогация, предвидена в член 65, параграф 1, буква a) ДФЕС, е ограничена от член 65, параграф 3 ДФЕС, който предвижда, че посочените в параграф 1 от този член национални разпоредби „не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на свободното движение на капитали и плащания по смисъла на член 63 [ДФЕС]“ (решение от 21 юни 2018 г., Fidelity Funds и др., C-480/16, EU:C:2018:480, т. 47 и цитираната съдебна практика).

30      Съдът е приел също че при това положение случаите на различно третиране, които член 65, параграф 1, буква a) ДФЕС разрешава, трябва да бъдат разграничени от случаите на дискриминация, забранени с член 65, параграф 3 ДФЕС. За да може обаче национална данъчна правна уредба да се счита за съвместима с разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали, произтичащото от нея различно третиране трябва да се отнася до положения, които не са обективно сходни, или да е обосновано с императивно съображение от общ интерес (решение от 30 април 2020 г., Société Générale, C-565/18, EU:C:2020:318, т. 24).

31      Ето защо най-напред следва да се разгледа наличието на разлика в третирането, по-нататък, евентуалната сходност на положенията, и накрая, евентуално, възможността да се обоснове различното третиране.

 По наличието на разлика в третирането

32      От акта за преюдициално запитване е видно, че преюдициалният въпрос е повдигнат в рамките на спор, свързан с данъчното облагане на доходите, изплатени на E от SICAV по люксембургското право, а именно ПКИПЦК, учредено въз основа на устав по смисъла на Директивата ПКИПЦК. Във Финландия обаче ПКИПЦК, за които се прилага Директивата ПКИПЦК, се учредяват в съответствие с договорното право и не могат да бъдат учредени с устав.

33      E смята, че изплащаният от SICAV доход трябва да се облага като доход от ПКИПЦК, учреден по финландското право съгласно договорното право. За разлика от това Централната данъчна комисия счита, че доколкото SICAV, ПКИПЦК, учредено въз основа на устав, е сходно с акционерно дружество, установено във Финландия, изплащаният от него доход трябва да се разглежда като дивиденти, изплащани от такива дружества.

34      Ето защо, на първо място, следва да се провери дали, като е приложила различно третиране на доходите, изплатени от разглежданото в главното производство SICAV по люксембургското право, в сравнение с третирането на доходите, изплатени от ПКИПЦК по финландското право, тези първи доходи са подложени на по-неблагоприятно данъчно третиране.

35      Съгласно член 32 от Закона за подоходния данък приходите от инвестиции обхващат доходи от активите, печалба от прехвърлянето на активи и друг вид доходи, за които може да се приеме, че са получени на основата на активи. Сред примерите за приходи от инвестиции, изрично изброени от финландския законодател в член 32, се съдържат както дяловете от печалбата, изплащана от ПКИПЦК, така и дивидентите, изплащани от акционерните дружества. Според данните, съдържащи се в акта за преюдициално запитване, приходите от инвестиции се облагат по принцип в размер на 30 % за частта от тези приходи до 30 000 EUR и в размер на 34 % за частта от тези приходи, надвишаваща посочената сума.

36      Въпреки това, макар разпределените от ПКИПЦК по финландското право дялове от печалбата се облагат на равнището на получателя като приходи от инвестиции, доходите, изплатени от SICAV по люксембургското право, се третират като дивиденти, изплащани от образувание, установено в държава, различна от Република Финландия, по смисъла на член 33c от Закона за данъка върху доходите и се облагат съгласно трета алинея от него като професионални доходи с прогресивна ставка, която може да стигне до 50 %.

37      Такава разлика в третирането може да доведе до по-неблагоприятно третиране на доходите, разпределени от SICAV по люксембургското право, в сравнение с третирането на разпределените от ПКИПЦК по финландското право доходи.

38      На второ място, следва да се приеме, че данъчното третиране на доходите, изплатени на E от разглежданото в главното производство SICAV по люксембургското право, не е сходно и на данъчното третиране на доходите, изплатени от алтернативни инвестиционни фондове по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61, които не попадат в приложното поле на Директивата ПКИПЦК и са учредени под формата на акционерно дружество. Както уточнява финландското правителство в писмения си отговор на поставените въпроси, такива фондове могат да бъдат създадени съгласно финландското право.

39      От преписката, с която разполага Съдът, е видно, че доходите на установените във Финландия акционерни дружества подлежат на двойно данъчно облагане, веднъж на равнището на дружеството като доходи на дружествата и веднъж на равнището на получателя като приходи от инвестиции. За да се смекчат последиците от двойното данъчно облагане, предвидените в членове 33a и 33b от Закона за подоходното облагане мерки уреждат данъчното облагане на равнището на получателя, по-специално като освобождават част от доходите от данък върху приходите от инвестиции.

40      В това отношение в отговора си на поставените от Съда въпроси финландското правителство уточнява, че ако акционерно дружество извършва инвестиционна дейност, подобна на инвестиционните фондове, то не се освобождава от данък, а по начало се облага с корпоративен данък, като за разпределените от него доходи се прилагат правилата относно данъчното облагане на дивидентите, които се основават на частично двойно данъчно облагане.

41      Както обаче е видно от акта за преюдициално запитване, случаят със SICAV по люксембургското право не е такъв. Всъщност от този акт е видно, че според Централната данъчна комисия подобно SICAV представлява за целите на прилагането на член 33c от Закона за подоходното облагане образувание, което не е посочено в изменената Директива 2011/96 и което е установено в държава — членка на ЕИП, различна от Република Финландия, като за него се прилага спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, без да е длъжно да заплаща данък при минимална ставка от 10 % върху получените от него доходи. По този начин мерките на национално равнище за смекчаване на двойното данъчно облагане не се прилагат за изплатените от него доходи.

42      При тези обстоятелства следва да се приеме, че доходите, изплатени от разглежданото в главното производство SICAV по люксембургското право на получател, който е местно за Финландия лице, се третират по-неблагоприятно в сравнение с доходите, изплатени както от акционерните дружества, така и от ПКИПЦК, учредени по финландското право съгласно договорното право.

43      Тази разлика в третирането може да разубеди местните за Финландия лица да инвестират в държави членки, различни от Република Финландия, и по този начин да ограничи свободното движение на капитали.

 По наличието на обективно сходно положение

44      Като следва от съдебната практика, припомнена в точки 29 и 30 от настоящото решение, подобна разлика в третирането е допустима само ако се отнася до положения, които не са обективно сходни.

45      Следва да се приеме за установено, че разглежданото в главното производство SICAV по люксембургското право и ПКИПЦК по финландското право са два вида ПКИПЦК по смисъла на Директива за ПКИПЦК.

46      Както е видно от член 1, параграф 1 от Директивата за ПКИПЦК, тяхната единствена цел е колективното инвестиране в прехвърлими ценни книжа или в други ликвидни финансови активи на капитал, привлечен чрез публично предлагане, функционирането им е съобразено с принципа на разпределението на рисковете и дяловете им, по искане на техните притежатели, подлежат на обратно изкупуване или откупуване, пряко или косвено, от активите на тези предприятия.

47      Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 45 от заключението си, правната квалификация на някои положения по смисъла на търговското право не се прилага непременно за данъчни цели. Ето защо следва да се отбележи, подобно на финландското правителство, че сам по себе си фактът, че местните и чуждестранните ПКИПЦК са ПКИПЦК по смисъла на Директивата за ПКИПЦК, няма определящо знание, за да се установи сходството в разглежданите положения.

48      Всъщност, от една страна, тази директива не хармонизира данъчното облагане, приложимо за ПКИПЦК и за доходите, които те разпределят. От съображения 4 и 83 от посочената директива следва по-специално че макар да предвижда общи основни правила за разрешаване, надзор, структура и дейност на ПКИПЦК, както и за информацията, която трябва да публикуват, тя не засяга националните правила за данъчното облагане.

49      От друга страна, от практиката на Съда следва, че сходството между трансгранично и вътрешно положение трябва да се проверява, като се държи сметка за преследваната с разглежданите национални разпоредби цел, както и за предмета и съдържанието на последните, и че за да се прецени дали произтичащата от такава правна уредба разлика в третирането отразява обективна разлика в положенията, трябва да се вземат предвид само релевантните разграничителни критерии, установени от разглежданата правна уредба (решение от 21 юни 2018 г., Fidelity Funds и др., C-480/16, EU:C:2018:480, т. 50 и 51 и цитираната съдебна практика).

50      В това отношение от писмения отговор на финландското правителство на въпросите на Съда е видно, че може да се приеме, че целта на предвиденото във финландското данъчно законодателство данъчно третиране на дейността на инвестиционните фондове е да се прилага едно-единствено данъчно облагане на равнището на инвеститора, което твърдение запитващата юрисдикция следва да провери. От своя страна разпоредбите относно данъчното третиране на дивидентите, получавани от физическите лица, имат за цел доходите на дадено дружество да се облагат и на равнището на неговите акционери, като същевременно се предвижда смекчаване на двойното данъчно облагане на тези доходи.

51      По отношение на тези цели обаче изглежда, че SICAV по люксембургското право се намира в положение, което е обективно сходно с това на ПКИПЦК по финландското право. Както е видно от преписката, с която разполага Съдът, тези две предприятия са освободени от подоходно облагане и изплащаните от тях доходи се облагат само на равнището на получателите, което запитващата юрисдикция следва да провери.

52      Несъмнено, за разлика от ПКИПЦК по финландското право, SICAV по люксембургското право се учредява с устав и на това основание се приравнява на акционерно дружество, чиито разпределени доходи се облагат съгласно член 33c, трета алинея от Закона за подоходното облагане.

53      Следва обаче да се отбележи също, както бе припомнено в точка 35 от настоящото решение, че сред примерите за приходи от инвестиции, изброени в член 32 от Закона за подоходното облагане, се съдържат както дяловете от печалбата, изплащани от ПКИПЦК, така и дивидентите, изплащани от акционерните дружества. При това положение е видно, че финландският законодател не е поставил разграничението между приходите от инвестиции, от една страна, и професионалните доходи, от друга страна, в зависимост от правната форма на разпределящото предприятие, а напротив, приел е, че както доходите, разпределяни от предприятия, учредени по финландското право съгласно договорното право, така и разпределяните от учредени с устав предприятия представляват приходи от инвестиции.

54      От това следва, че правната форма на SICAV по люксембургското право не поставя това предприятие в положение, различно от това на ПКИПЦК, учредени по финландското право съгласно договорното право, по отношение на данъчното третиране на разпределените доходи.

55      Ето защо разликата в третирането между доходите, изплатени съответно от SICAV по люксембургското право и от ПКИПЦК по финландското право, се отнася до обективно сходни положения, което запитващата юрисдикция следва да провери.

 По наличието на императивно съображение от общ интерес

56      Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда ограничение на свободно движение на капитали е допустимо само ако е обосновано с императивни съображения от общ интерес, в състояние е да гарантира осъществяването на преследваната с него цел и не надхвърля необходимото за постигането на тази цел (вж. в този смисъл решения от 26 февруари 2019 г., X (Междинни дружества, установени в трети страни), C-135/17, EU:C:2019:136, т. 70 и от 30 януари 2020 г., Köln-Aktienfonds Deka, C-156/17, EU:C:2020:51, т. 83 и цитираната съдебна практика).

57      В случая обаче е достатъчно да се констатира, че нито финландското правителство е изтъкнало подобни причини, нито запитващата юрисдикция е посочила такива.

58      Предвид всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчна практика на държава членка, в съответствие с която за целите на подоходното облагане на местно за тази държава членка физическо лице доходите, изплатени от установено в друга държава членка ПКИПЦК, учредено въз основа на устав, не се приравняват на доходите, изплатени от установени в първата държава членка ПКИПЦК, с мотива че последните нямат същата правна форма.

 По съдебните разноски

59      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчна практика на държава членка, в съответствие с която за целите на подоходното облагане на местно за тази държава членка физическо лице доходите, изплатени от установено в друга държава членка предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), учредено въз основа на устав, не се приравняват на доходите, изплатени от установени в първата държава членка ПКИПЦК, с мотива че последните нямат същата правна форма.

Подписи


*      Език на производството: фински.