Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н N. JÄÄSKINEN

представено на 11 февруари 2010 година(1)

Дело C-492/08

Европейска комисия

срещу

Френска република

„Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност — Намалена ставка на ДДС — Категории услуги, посочени в точка 15 от приложение ІІІ, които могат да се ползват от намалена ставка — Услуги, предоставяни от адвокати и приравнени на тях лица, които им се заплащат от френската държава в рамките на правната помощ“





I –    Въведение

1.        От 1 април 1991 г. по силата на член 279 от Code général des impôts [Общ данъчен кодекс] Френската република прилага намалена на 5,5 % ставка на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) за услугите, предоставяни от адвокатите, от адвокатите към Conseil d’État [Върховен административен съд] (Франция) и към Cour de cassation [Върховен касационен съд] (Франция), както и от адвокатите към апелативните съдилища (наричани по-нататък общо „адвокатите“), които им се заплащат изцяло или отчасти от държавата в рамките на правната помощ.

2.        С иска си Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че като прилага такава намалена ставка, Френската република не изпълнява задълженията си по член 96 и член 98, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

3.        В защита Френската република твърди, че услугите, предоставяни от адвокатите в рамките на правната помощ, съставляват „доставка на […] услуги от организации, признати като предназначени за социални грижи от държави членки и ангажирани с работа по социалните грижи или социалното осигуряване“ по смисъла на точка 15 от приложение III към Директивата за ДДС, поради което тези услуги могат да се ползват с намалена ставка на ДДС.

II – Правна уредба

 А – Правото на Европейския съюз(2)

4.        С Директивата за ДДС разпоредбите на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1, наричана по-нататък „Шеста директива“) се преработват с оглед на постигане на яснота и рационалност, тъй като последната е неколкократно и съществено изменяна.

5.        Разпоредбите на Директивата за ДДС, която влиза в сила на 1 януари 2007 г., отменят и заменят тези на Шеста директива, считано от тази дата. Приемствеността между двата текста се откроява ясно в член 411, параграф 2 от Директивата за ДДС, по-специално доколкото същият препраща към таблицата на съответствието в приложение XII.

6.        Член 96 и сл. от Директивата за ДДС по същество съответстват на член 12, параграф 3, буква а) от Шеста директива.

7.        Член 96 от Директивата за ДДС предвижда:

„Държавите членки прилагат стандартна ставка на ДДС, която се определя от всяка държава членка като процент от данъчната основа и която е една и съща за доставката на стоки и за доставката на услуги“.

8.        Член 97, параграф 1 от Директивата за ДДС предвижда, че от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2010 г. стандартната данъчна ставка не може да бъде по-малка от 15 %.

9.        Съгласно член 98 от Директивата за ДДС:

„1.      Държавите членки могат да прилагат една или две намалени ставки.

2.      Намалените ставки се прилагат само за доставки на стоки или услуги в категориите, предвидени в приложение III.

[…]“.

10.      В точка 15 от приложение III към Директивата за ДДС, озаглавено „Списък на доставките на стоки и услуги, за които могат да бъдат приложени намалените ставки, посочени в член 98“, се споменава „доставката на стоки и услуги от организации, признати като предназначени за социални грижи от държави членки и ангажирани с работа по социалните грижи или социалното осигуряване, доколкото тези сделки не са освободени в съответствие с членове 132, 135 и 136“(3).

 Б – Национално законодателство

11.      Член 279 от Code général des impôts, въведен с член 32 IV от Закона за бюджета за 1991 г. (Закон № 90-1168 от 29 декември 1990 г.), гласи, че считано от 1 април 1991 г.(4):

„Намалена ставка на данък върху добавената стойност от 5,50 % се прилага по отношение на: […]

f)      услугите на адвокатите, на адвокатите към Conseil d’État и към Cour de cassation, както и на адвокатите към апелативните съдилища, които им се заплащат изцяло или отчасти от държавата в рамките на правната помощ […]“(5).

III – Досъдебна процедура

12.      Тъй като счита, че прилагането в съответствие с член 279, буква f) от Сode général des impôts на намалена ставка на ДДС за услугите, предоставяни в рамките на правната помощ от адвокатите, от адвокатите към Conseil d’État и Cour de cassation и от адвокатите към апелативните съдилища, следва да се разглежда като несъвместимо с разпоредбите на член 12, параграф 3, буква a) от Шеста директива във връзка с приложение З към нея, Комисията решава да започне предвидената в член 226 ЕО процедура и на 10 април 2006 г. изпраща официално уведомително писмо на Френската република.

13.      Тъй като не приема за убедителни доводите, изложени от френските власти в отговора им от 12 юни 2006 г., с писмо от 15 декември 2006 г. Комисията изпраща мотивирано становище, с което приканва тези власти да вземат необходимите мерки, за да се съобразят със същото в срок от два месеца, считано от неговото получаване.

14.      С писмо от 13 февруари 2007 г. Френската република посочва, че според нея твърдението за нарушение е неоснователно. Тъй като констатира, че държавата членка не е преустановила нарушението, Комисията предявява настоящия иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 96 и член 98, параграф 2 от Директивата за ДДС, с които считано от 1 януари 2007 г. се заменя член 12, параграф 3, буква a) от Шеста директива.

IV – Производството пред Съда

15.      В исковата молба Комисията иска от Съда да установи, че като прилага намалена ставка на ДДС за предоставяните от адвокатите услуги, които им се заплащат изцяло или отчасти от държавата в рамките на правната помощ, Френската република не изпълнява задълженията си по член 96 и член 98, параграф 2 от Директивата за ДДС. Тя изтъква, че посочените доставчици на услуги не могат да се разглеждат като „организации, признати като предназначени за социални грижи от държави членки и ангажирани с работа по социалните грижи или социалното осигуряване“ по смисъла на тази директива. Комисията иска също така Френската република да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

16.      Държавата членка ответник възприема различно тълкуване на съответните разпоредби и моли искът да бъде отхвърлен, както и Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

V –    Анализ на неизпълнението на задължения

17.      Струва ми се, че е необходимо в самото начало да припомня, че правната помощ представлява основно право, и да изясня режима на правната помощ във Франция. По-нататък ще разгледам икономическите аспекти на делото, а след това относимите към разглеждания случай методи на тълкуване, преди да анализирам съответните разпоредби. Преди това обаче се налага едно уточнение във връзка с прилагането на тези разпоредби във времето.

 A – Разпоредбите, приложими ratione temporis

18.      Преди всичко, както посочва Комисията, без Френската република да възразява, следва да се поясни, че тъй като определеният на френските власти срок за съобразяване с мотивираното становище изтича след отмяната на Шеста директива на 1 януари 2007 г., трябва да се приложат не разпоредбите на Шеста директива, а тези на Директивата за ДДС.

 Б – Правната помощ като елемент от основното право на достъп до съд

19.      Правото на ефективен достъп до съд, по-специално чрез премахване на евентуалните финансови пречки за този достъп, е признато като основно право както в Европейската конвенция за правата на човека(6) (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), така и в Международния пакт за граждански и политически права, приет от Общото събрание на Организацията на обединените нации(7). Възможността за получаване на безплатна помощ от служебно назначен адвокат е изрично гарантирана в тези текстове само в полза на обвинено лице, следователно само в рамките на наказателния процес.

20.      При все това Европейският съд по правата на човека разпростира това право и по отношение на гражданските производства(8). В решение, постановено на 9 октомври 1979 г.(9), той пояснява, че член 6, точка 1 от ЕКПЧ задължава договарящите държави да вземат необходимите мерки, за да осигурят безплатна правна помощ, само когато тя се явява задължителна с цел гарантиране на ефективен достъп до съд, тъй като законът изисква лицето да бъде представлявано от адвокат, или поради сложността на производството или на делото(10). Съдът тълкува този член в смисъл, че закрепва принципа, съгласно който правната помощ е полезно, но невинаги необходимо средство за осигуряването на ефективен достъп до съд и следователно за постигането на справедлив процес по смисъла на този текст. Ето защо това право не е абсолютно. Задължително е да се предостави правна помощ само когато липсата ѝ би обезсмислила гаранцията за наличието на ефективни средства за съдебна защита.

21.      Струва ми се, че правната помощ се разглежда все повече като социален елемент, необходим за осигуряване на ефективността на основното право на достъп до правосъдие и следователно на достъпа до право като цяло.

22.      Този процес на развитие се откроява особено в Хартата на основните права на Европейския съюз(11), член 47 от която, озаглавен „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“, предвижда и очертава границите на правото на правна помощ пред всякакъв вид съд. Съгласно последната алинея от този член „на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие“. Изглежда този текст е съставен в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека.

23.      По същия начин Директива 2002/08/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове(12) препраща изрично към ЕКПЧ и към Хартата на основните права на Европейския съюз.

24.      Следователно в самото начало се налага изводът, че целта да се насърчава достъпът до правосъдие и изобщо до право на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, съответства на основните ценности на съществуващата в Европейския съюз система на правна защита.

 В – Режимът на правната помощ във Франция

25.      От Закон № 91-647 от 10 юли 1991 г. за правната помощ(13) следва, че физическите и юридическите лица, които не разполагат с достатъчно средства(14), за да отстояват правата си по съдебен ред, могат да получат помощ.

26.      Получателят на правната помощ е освободен изцяло или отчасти както от авансово плащане или депозит, така и от заплащането на всички разноски, свързани с производството, за което е предоставена тази помощ.

27.      Ако правната помощ е пълна, държавата поема всички разходи, направени за съответната страна в производството (адвокатски хонорари, такси на съдебни изпълнители, нотариални такси, възнаграждения на вещи лица и др.(15)). Размерът на адвокатското възнаграждение, което представлява обща сума, се определя според таблица на базата на основен коефициент, който включва определен за всеки вид съдебно производство(16) брой единици за стойност(17).

28.      Ако правната помощ е частична, държавата поема само част от възнаграждението на сътрудниците на правосъдието. Поетата от държавата част се определя съобразно процент от цялата правна помощ, който е обратно пропорционален на средствата на получателя на помощта(18). Тогава адвокатът има право на съответно по-голяма или по-малка добавка към възнаграждението. Размерът на тези допълнителни хонорари се уговаря свободно между адвоката и неговия клиент, но с оглед на законово определени критерии, основани по-специално на финансови съображения(19). Това споразумение трябва да бъде сключено в писмена форма, преди адвокатът да пристъпи към каквито и да било действия по съответното дело, и подлежи на контрол от председателя на адвокатската колегия, като в противен случай е недействително.

29.      Във Франция не съществуват държавни служби за правна помощ, които да допълват предоставяните от адвокати услуги, за разлика например от Финландия(20) и някои германски провинции.

 Г – Икономическите аспекти на делото

30.      ДДС е общ данък върху потреблението, който се отнася за всички стоки и услуги, потребявани или използвани в държавите — членки на Съюза. По отношение на услугите, предоставяни от адвокати, като краен потребител клиентът използва услугата и поради това в съответствие с логиката на ДДС се облага с този данък. В рамките на правната помощ тази икономическа тежест изцяло или отчасти се понася от държавата.

31.      При пълната правна помощ прилагането на намалена ставка на ДДС няма забележим ефект за получателя на такава помощ. Тъй като разходите му за адвокат са изцяло поети, заинтересованото лице изобщо не забелязва направената за сметка на държавния бюджет отстъпка, каквато е намаляването на ставката на ДДС(21). Всъщност следва да се отбележи, че в този случай прилагането на намалена ставка ограничава сумата на пряко насочените към финансирането на правната помощ бюджетни средства, но в същото време самата държава плаща по-малко данъци.

32.      Обратно, получателят на частична правна помощ трябва да заплати на адвоката си допълнително уговорен хонорар. Чрез прилагането на намалена ставка на ДДС заинтересованото лице несъмнено получава данъчна подкрепа, която допълва пряката подкрепа, оказвана му под формата на правна помощ. Трябва да се подчертае обаче, че този положителен за правния субект резултат се постига само ако допълнителното възнаграждение (без ДДС) е определено на възможно най-ниското приемливо за адвоката равнище. За сметка на това, когато хонорарът (с ДДС) е определен в абсолютния максимално допустим за клиента размер, данъчното предимство е в полза на адвоката. Между тези две крайни положения съществуващата между намалената и стандартната ставка разлика се разпределя между страните. Сигурно е, че намаляването на ставката на ДДС не облагодетелства непременно крайния потребител(22).

33.      Сравнителноправният анализ показва, че Френската република не е единствената държава — членка на Съюза, която прилага специфичен режим за услугите на адвокати в рамките на правната помощ. Всъщност от изготвен от Комисията документ(23) е видно, че за посочените услуги има по-ниска ставка на ДДС не само във Франция, но и в Португалия. В документа се уточнява, че в последната държава за „услугите, поети в рамките на правната помощ или при назначаване на служебен защитник, [за] услугите, свързани с правата на лицата и семейството, [и за] услугите по трудовоправни въпроси“ ставката на ДДС е намалена на 5 %, вместо на 5,5 % като във Франция, докато останалите адвокатски услуги в Португалия се облагат с ДДС при ставка от 20 %, срещу 19,6 % във Франция.

34.      На този етап с особена острота се поставя един въпрос: ще доведе ли прилагането на стандартната ставка на ДДС до ограничаване на достъпа до правосъдие, както твърди Френската република?

35.      Комисията не споделя това схващане и в исковата молба отбелязва, че — както вече посочих — когато държавата изцяло поема фактурираните на правния субект хонорари, последният не е засегнат от прилагането на стандартната ставка на ДДС. Отрицателна последица е налице само в случаите, при които предоставената правна помощ е частична. Освен това прилагането на стандартната ставка за услугите на адвокати в рамките на правната помощ би дало възможност на Френската република да събере повече средства, които могат да бъдат предназначени именно за увеличаване на разполагаемите бюджетни кредити за предоставяне на тази помощ. Така френското правителство би могло да поеме всички суми, в това число ДДС, фактурирани от адвокатите на получателите на помощта. Не приложената ставка на ДДС, а размерът на предоставената на получателите помощ определял достъпността на предоставяните от представителите на тази професия услуги.

36.      С други думи, Комисията посочва, че когато правната помощ се покрива изцяло от държавата, прилагането на стандартната ставка на ДДС не би се отразило върху финансовото състояние на получателите и че френските власти биха могли да изменят приложимата при предоставяне на частична правна помощ правна уредба, ако държат да окажат финансова подкрепа на съответните правни субекти. Този анализ на Комисията за икономическия ефект от разпоредбите на член 279, буква f) от Code général des impôts според мен е правилен.

37.      Освен това изтъкнатите от Френската република доводи относно данъчния неутралитет и относно факта, че тази правна уредба не води до нарушаване на конкуренцията, не са от решаващо значение за тълкуването на разпоредбата на точка 15 от приложение III към Директивата за ДДС. В това отношение бих искал да отбележа, че предвид цялостната структура на Директивата за ДДС и предвид практиката на Съда(24) доводът, че дадена сделка е неутрална от данъчна гледна точка, е по-скоро съображение за ограничаване на приложното поле на изключенията от правилото за данъчно облагане със стандартна ставка (дерогации, освобождаване и др.), отколкото съображение за обосноваване на разширяването на техния обхват. Присъщият за общата система на ДДС принцип на данъчен неутралитет наистина може да е аргумент в полза на не толкова стеснителното тълкуване на съответните понятия(25). В конкретния случай обаче ми се струва, че това съображение не е съществено, тъй като целта, преследвана с член 96 и член 98, параграф 2 от Директивата за ДДС и с приложение III към нея, е не толкова да се избегне нарушаването на конкуренцията, колкото да се насърчи постепенното хармонизиране на законодателствата на държавите членки, като се сближават ставките на ДДС и се ограничават сделките, за които може да се прилага намалена ставка.

 Д – Общи бележки във връзка с тълкуването на точка 15 от приложение III към Директивата за ДДС

 1.     По прилагането на съдебната практика във връзка с освобождаването от ДДС

38.      Доколкото ми е известно, конкретно в тази област няма съдебни прецеденти. Всъщност явно Съдът досега не е бил сезиран с искане за тълкуване на съдържащите се в точка 15 от приложение III към Директивата за ДДС понятия, нито на съответстващите им понятия от категория 14 от приложение З към Шеста директива.

39.      При все това Френската република смята, че трябва да се приложи приетото от Съда тълкуване на равнозначния израз „организация, призната за благотворителна“, използван в член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива, а понастоящем в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС. В подкрепа на това становище тя посочва, че член 98 от Директивата за ДДС препраща към член 132, поради което според нея трябва да се възприеме еднакво схващане за термините, използвани в областта на намалената ставка на ДДС и в областта на освобождаването от ДДС.

40.      Наистина изведените от съдебната практика относно освобождаването от ДДС принципи на тълкуване изглеждат относими и прилагането им може да бъде от полза при тълкуването на приложение III, което се отнася до намалените ставки на ДДС(26). Според мен последователността изисква еднаквите понятия да се разглеждат с едни и същи критерии, още повече че в случая съответната ставка е толкова ниска (5,5 %) в сравнение със стандартната ставка (19,6 %), че последиците от това намаляване на ДДС се приближават до тези при освобождаване.

 2.     По относимите методи на тълкуване

41.      В практиката на Съда ясно се посочва, че разпоредбите относно случаите на освобождаване от ДДС трябва да се тълкуват в светлината на и в съответствие с преследваните от тях цели(27). Поради това се подчертава, че при освобождаване на някои услуги, разглеждани като услуги от обществен интерес, целта е да се намали данъчната тежест върху потребителите(28).

42.      Същият телеологически подход трябва да се възприеме по отношение на разпоредбите, свързани с намалената ставка на ДДС. От съдържащия се в приложение З към Шеста директива, а след това в приложение ІІІ към Директивата за ДДС списък на стоките и услугите, които могат да се ползват от намалена ставка, е видно, че волята на законодателя е да позволи на държавите членки да прилагат намалена ставка на ДДС за някои категории дейности със социално и/или публично предназначение(29).

43.      Приложение III към Директивата за ДДС, както преди това и приложение З към Шеста директива, обаче не се основават на изначално съгласуван подход. Изброените в този текст различни категории не образуват логически изградена съвкупност(30). Те изглежда са последица от възпроизвеждането на редица намалени ставки, съществували преди това в държавите членки. Това съчетаване без вътрешна логика в действителност няма смисъл и не дава възможност за систематично тълкуване. Следователно от анализа на подготвителните документи за приемането на директивата едва ли може да се очакват полезни отговори(31).

 3.     Относно повече или по-малко широкото тълкуване на съответните понятия

44.      Според Комисията съдържащите се в точка 15 от приложение ІІІ към Директивата за ДДС понятия изискват „стриктно“ и дори „стеснително“ тълкуване, като се има предвид, че става въпрос за дерогации от принципа за прилагане на стандартната ставка на ДДС. В това отношение тя се основава на Решение на Съда по дело C-83/99, което се отнася до намалената ставка на ДДС, разрешена съгласно категория 5 от приложение З към Шеста директива(32).

45.      Приложното поле на правна норма, с която се въвежда изключение от общ принцип, в случая от принципа на данъчно облагане, несъмнено трябва да е стриктно определено(33). Това не предполага обаче да се възприеме ограничителен подход. Така във връзка със случаите на освобождаване, разрешени по отношение на някои дейности от общ интерес, Съдът приема, че понятието „организации, признати за благотворителни“ […] не налага непременно особено стеснително тълкуване“(34).

46.      Всъщност Директивата за ДДС не трябва да се тълкува толкова стеснително, че да се изключат приетите от някои държави членки разпоредби за организирането на дейности, за които се прилага изрично предвиден в този текст специален режим. Трябва да се отчитат разликите между националните практики, що се отнася до доставките на услуги от социален характер, и да се внимава да не се осуети полезното действие на съответните дерогации. Струва ми се, че такава е логиката на Съда в Решение по дело Kingscrest(35). Това съображение е видно и от Решение по дело Horizon College(36) и от две скорошни решения(37).

47.      Съдържащият се в приложение III към Директивата за ДДС списък на стоките и услугите, за които може да се приложи намалена ставка, съзнателно е съставен ограничително, а не просто примерно. Съгласно член 98 това изброяване по принцип е изчерпателно. Въпреки това макар в областта на освобождаването от ДДС списъкът също да е ограничителен, това не е попречило на Съда да тълкува широко понятията в тази област.

48.      Според мен тълкуването на Директивата за ДДС трябва да се основава главно на данъчните и икономическите цели на общия режим на този данък върху потреблението, който освен това е един от източниците на собствените ресурси на Съюза. От тази гледна точка е възможно да се установи, че обхватът на ползващите се от изключение икономически практики не може да се разширява чрез либерално тълкуване.

 4.     По тълкуването на използваните термини

a)     По съществуващите несъответствия между текстовете на различните езици

49.      Ако се направи сравнение между текстовете на Директивата за ДДС на различните езици, се оказва, че използваните в точка 15 от приложение III термини не съответстват точно на възприетите в текста на френски език понятия.

50.      Би могло да се отбележи, че съдържащото се в текста на френски език понятие „organismes“ [в текста на български: „организации“] не намира пълно съответствие във всички текстове на други езици. Използването на разнообразни термини във връзка с понятието „организация“ и произтичащите от това трудности при тълкуването са подчертавани и в други случаи(38). Струва ми се, че този термин не би трябвало да представлява особен проблем в случая, тъй като в областта на ДДС се приема, както ще бъде изяснено по-нататък, че дори самостоятелно действащо физическо лице може да се разглежда като организация. Това тълкуване може да се приложи и за адвокатите.

51.      Струва ми се, че трудности възникват по-скоро при тълкуването на израза „caractère social“ [в текста на български: „предназначени за социални грижи“]. Всъщност, що се отнася до тази първа част от поставените в точка 15 от приложение ІІІ условия, биха могли да се направят следните бележки за текстовете на различните езици:

–        в текста на немски език терминът „gemeinnützige“ се свързва с представата за „общото благо“,

–        в текста на датски език думата „velgørende“ изцяло съответства на английската дума „charitable“, но пък трябва да се има предвид, че в настоящия текст на английски език вместо нея е използвано понятието „wellbeing“, тъй като в Решение по дело Kingscrest(39) се преценява, че използваният в английския текст на приложение З от Шеста директива термин „charitable“ е с твърде тесен смисъл.

52.      По отношение на втората група от условия, поставени в точка 15 от приложение III, може да се отбележи, че текстът на френски език създава представата за индивидуален акт („œuvre“) [в текста на български: „работа“], а в текста на английски, датски, италиански, фински и шведски език се има предвид по-скоро дейност в общ смисъл, докато текстът на немски и полски език се отнася до отрасъл или област — още по-неутрални думи.

53.      Тези различия между текстовете на различните езици водят до външна многозначност, която засилва вътрешната многозначност на термините, използвани във френския текст на точка 15 от приложение III към Директивата за ДДС(40).

54.      Безспорно е обаче, че за да се гарантира еднаквото прилагане на правото на Съюза, при различия между текстовете на един и същ акт на отделните езици нито един от тях не може да се разглежда самостоятелно, нито да бъде предпочетен пред останалите, а всеки трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, част от която представлява(41).

55.      Освен това хармонизацията, която е основната цел на Директивата за ДДС, предполага задължително идентични фактически положения да се квалифицират по еднакъв начин и да бъдат подчинени на единен режим. Очевидно поставените от този текст условия за прилагане на намалена ставка на ДДС представляват самостоятелни понятия(42) и при това положение трябва да получат определение, съобразено с правото на Съюза, а не да се преценяват с оглед на евентуалната им квалификация във вътрешното право.

б)     По „обичайния смисъл на понятията“:

56.      Според Комисията разпоредбите на член 98, параграф 2 от Директивата за ДДС и на приложение III към нея трябва да се тълкуват в съответствие с обичайния смисъл на разглежданите понятия.

57.      Това схващане действително се подкрепя от практиката на Съда във връзка с други възможности за прилагане на намалена ставка на ДДС, а именно тези, които са разрешени в категории 5 и 8 от приложение З към Шеста директива(43).

58.      Ето защо бихме могли да се запитаме дали предвид обичайния смисъл на използваните в Директивата за ДДС думи адвокатите могат да се квалифицират като една от посочените в точка 15 от приложение III организации, когато оказват съдействие на получателите на правна помощ.

59.      При все това задълбочаването на този анализ не ми се струва от особена полза предвид различията между текстовете на отделните езици. Нюансите, които биха могли да се открият във френската терминология, не са непременно налице и по отношение на понятията, възприети в текстовете на останалите официални езици.

60.      Основният извод от тази съдебна практика е, че при колебание между две тълкувания на използваните в точка 15 от приложение III думи следва да се отстрани най-разширителното схващане за тяхното значение и да се избере онова значение, което е най-близко до обичайния им смисъл.

 Е – Обхватът на разпоредбите на точка 15 от приложение III към Директивата за ДДС

 1.     По кумулативността на установените в текста критерии

61.      В точка 15 от приложение III към Директивата за ДДС се предвиждат две условия, за да може предоставянето на услуги или доставката на стоки да се ползва на това основание от намалена ставка на ДДС: от една страна, съответните доставчици трябва да притежават определено качество, а именно да бъдат „организации, признати като предназначени за социални грижи от държави членки“, и от друга страна, предоставените услуги трябва да са от определено естество, а именно да се състоят в „работа по социалните грижи или социалното осигуряване“(44).

62.      Двете страни в производството изглежда споделят схващането, че тези условия на прилагане са кумулативни. За сметка на това те възприемат различно становище по отношение на обхвата на понятията, чрез които са формулирани тези условия.

63.      Комисията смята, от една страна, че действащите в рамките на правната помощ адвокати не могат да се разглеждат като организации по смисъла на тази разпоредба, и от друга страна, че техните услуги при това положение не могат да се приравнят на работа по социалните грижи или социалното осигуряване.

64.      За сметка на това Френската република твърди, че член 279, буква f) от Сode général des impôts е в съответствие с членове 96 и 98 от Директивата за ДДС, тъй като услугите на адвокатите, които им се заплащат изцяло или отчасти от държавата в рамките на правната помощ, отговарят на двете условия по точка 15 от приложение III към посочената директива.

65.      За да изразя становище в това отношение, изглежда по-уместно да обърна реда, в който ще бъдат разгледани двете поставени в този текст условия.

 2.     По критерия „работа по социалните грижи или социалното осигуряване“

a)     Доводите на страните

66.      Комисията счита, че действащите в рамките на правната помощ адвокати не са ангажирани с работата, за която се отнася спорният текст. Тя привежда като аргумент обстоятелството, че предоставените услуги се състоят в юридическо съдействие и поради това са от същото естество като предлаганите на клиенти, които нямат право на финансова помощ от държавата. Тя оспорва представеното от Френската република правно основание, според което оказващият съдействие на получателя на правната помощ адвокат вече не изпълнява задача, свързана с правна консултация и защита, а задача за социално подпомагане, като подчертава, че заинтересованото лице очаква правна защита, а не социална помощ. Комисията добавя, че фактът, че заплащаното на адвоката в рамките на правната помощ възнаграждение обикновено се приема за недостатъчно, по никакъв начин не променя естеството на предоставяните от адвоката услуги, като се има предвид, че той е длъжен да понася всички свързани с професионалната му дейност неудобства. Тя подчертава също така, че на адвокатите са наложени различни ограничения от етично естество дори извън рамките на правната помощ. Накрая, тя смята, че като общ данък върху потреблението ДДС не дава възможност за прилагане на различни данъчни ставки в зависимост от равнището на доходите на отделните получатели на стоките или услугите.

67.      Френската република посочва, че въпросът дали определени дейности с еднакво съдържание и от еднакво естество трябва да се разглеждат като работа по социалните грижи или не, зависи от средствата на лицата, за които са предназначени тези дейности. Тя дава следния пример: приготвянето на храна би могло да представлява работа по социалните грижи, когато се извършва в полза на нуждаещи се лица, докато същата дейност не е такава работа, когато се осъществява за клиенти, които не са бедни. По подобие на това, което важи за ресторантьорството, трябвало дейността на адвокатите, които оказват съдействие на получател на правна помощ, да се отграничи от традиционната функция на действащия в полза на платежоспособно лице адвокат. Френската република приема, че предоставените в двата случая услуги са еднакви, но поддържа, че социалната цел и ниските доходи на получателя предполагат адвокатските услуги за правна помощ да се квалифицират като работа по социалните грижи.

68.      Преди всичко Френската република предлага съвкупност от четири индиции, за да се определи дали дадена организация е ангажирана с работа по социалните грижи или социалното осигуряване, а именно: 1) преследването на социална цел в полза на лица в неравностойно положение, 2) прилагането на мерки за национална солидарност чрез преразпределяне на финансовата тежест, 3) нестопанската цел на предоставяните услуги и 4) прекомерните неудобства, които търпи доставчикът на услугата. Тя счита, че предоставяната от адвокатите правна помощ отговаря на всички тези условия. Френската република пояснява, че обратно на възприетия от Комисията прочит, тя не твърди, че разглеждана самостоятелно, една от тези индиции би била достатъчна, за да се докаже, че адвокатите са ангажирани с работа по социалните грижи.

б)     Съображения

69.      Терминът „социален“ е все още неизяснено понятие. То съдържа най-малко две относими за това дело концептуални измерения. Единият от тези аспекти се отнася до областта на човешките взаимодействия, отношения и институции, които се основават на уязвимостта на личността и нуждата ѝ от подкрепа и защита, каквито различните социални общности може да ѝ окажат във връзка с присъщите на живота рискове. Това схващане за социалното се отразява в институциите, които обикновено се разглеждат като типични проявления на обществения феномен, например в институциите за икономическо подпомагане на лицата в неравностойно положение, защитата на децата и младежта, услугите за предоставяне на грижи за специфичните нужди на болните, лицата с увреждания или страдащите от зависимост към психотропни вещества. Другият аспект на „социалното“ се отнася до солидарността или колективния алтруизъм, който е необходим, за да може нуждите на всички да бъдат справедливо задоволени.

70.      Самата практика на Съда във връзка с ДДС показва, че между тези два аспекта или измерения на социалното съществува сложно взаимодействие. Така например Съдът приема, че стопанската цел не е пречка организация на частното право, предоставяща услуги като детски дом и дом за младежи, да се разглежда като организация, предназначена за социални грижи, тъй като особеният контекст на делото позволява този извод(45). Също така в Решение по дело Kügler(46) Съдът установява, че „предоставяните от амбулаториите услуги под формата на обща помощ и на помощ в домакинството за намиращи се в състояние на физическа или икономическа зависимост лица […] по принцип са свързани със социалните грижи“.

71.      В конкретния случай ми се струва, че изпълняваната от адвоката в рамките на правната помощ задача по подпомагане не замества, а допълва неговата обичайна задача, свързана с правна консултация и защита. На практика неговият принос за правната помощ придава социална окраска на традиционната функция на адвоката.

72.      Изтъкваният главно от Комисията критерий за естеството на услугата, което безспорно е едно и също при правната помощ и при традиционните дейности на адвокатите, сам по себе си не ми се струва достатъчен, за да се определи дали дадена дейност е, или не е свързана със социалните грижи. Според мен посочената по-горе констатация на Съда в Решение по дело Kügler(47) съдържа обяснение в това отношение.

73.      Твърдяната от Комисията опасност от прилагането на намалена ставка спрямо всички услуги за оказване на помощ на най-нуждаещите се лица според мен не е основателен довод. Такава опасност би съществувала, ако единственият възприет критерий беше този за получателите на услугата. Френската република предлага обаче претегляне чрез други критерии посредством представената от нея съвкупност от четири индиции.

74.      По отношение на изтъкнатият от Френската република нисък размер на адвокатското възнаграждение искам все пак да отбележа, че хонорарите на адвоката зависят от личните му очаквания, що се отнася до приемливия за него размер на възнаграждение. Изглежда във Франция обаче съществува група от адвокати, за които размерът на постъпленията от правна помощ е задоволителен, тъй като се оказва, че задачите от този вид са съсредоточени в ръцете на тази категория адвокати(48).

75.      Според мен определящо значение има обстановката, в която се предоставят адвокатските услуги. В различните държави членки съществуват множество примери, че съдържащите задължения за предоставяне както на правна консултация, така и на процесуално представителство юридически услуги могат да се предоставят в условия, придаващи им социално естество. Такъв е случаят с подпомагането от държавните служби за правна помощ, от различни организации на гражданското общество и дори от адвокати, действащи pro bono за лицата в неравностойно положение, за пострадалите от престъпления или за търсещите убежище.

76.      Що се отнася до разглежданата френска правна уредба, на национално равнище тя традиционно се обосновава с присъщия за положението на получателите на правната помощ социален характер(49).

77.      Струва ми се, че правната помощ може без особени затруднения действително да се разглежда като „работа по социалните грижи“: при положение че се основава на обществената солидарност, тя може да се квалифицира като мярка на социалната политика(50).

78.      За сметка на това съществуват реални съмнения, що се отнася до първата част от установените в точка 15 от приложение ІІІ към Директивата за ДДС условия.

 3.     По критерия за „организации, признати като предназначени за социални грижи от държави членки“

a)     Доводите на страните

79.      Комисията поддържа, че съответните доставчици на услуги трябва да притежават определено качество, тоест постоянно и трайно характеризиращ ги признак. Тя твърди, че Директивата за ДДС изисква известна степен на трайност на връзката между държавата членка и данъчнозадълженото лице, чиито услуги се ползват с намалената ставка. Тя потвърждава, че във Франция прилагането на намалената ставка за някои адвокатски услуги не е свързано с трайно установено качество на доставчика на услугата, а само с факта, че въпросните услуги се предоставят инцидентно в рамките на правната помощ. Тя също така счита, че възприемането на предложеното от Френската република тълкуване е опасно, доколкото щяло да доведе до прилагане на предвиденото в точка 15 изключение по отношение на което и да е данъчнозадължено лице при единственото условие разглежданите услуги да се заплащат изцяло или отчасти от държавата, а не само по отношение на доставчици, които разполагат с предоставен им от държавата привилегирован статут предвид социалния характер на техните услуги.

80.      Френските власти оспорват точка по точка доводите на Комисията. Що се отнася до трайността на връзката между държавата и адвокатите, Френската република посочва, че дори и да се предположи, че става въпрос за относим критерий, такава връзка била гарантирана, поради факта че разглежданите услуги са уредени в член 279, буква f) от Code général des impôts. Тя добавя, че макар не всички адвокати непременно да поемат редовни задачи за правна помощ, всеки от тях може по всяко време да бъде назначен от председателя на състав или от председателя на адвокатската колегия и е длъжен да се отзове.

81.      Освен това Френската република напомня, че при липсата на определение в Шеста директива Съдът приема, че по принцип в националното право на всяка държава членка следва да се предвидят правилата, по които да се преценява дали организациите са предназначени за социални грижи, като се има предвид, че съдебната практика предоставя на националните власти следните указания за тази преценка(51): 1) да са налице конкретни законодателни разпоредби, 2) дейностите на съответното данъчнозадължено лице да са от обществен интерес, 3) на другите данъчнозадължени лица, които предоставят същите услуги, да е признат подобен статут(52), както и 4) разходите за въпросните услуги евентуално да се поемат в голямата си част от социалноосигурителни институции. Според Френската република разпоредбите на член 279, буква f) от Сode général des impôts отговарят на всички тези критерии.

б)     Съображения

82.      Съдът вече се е произнасял по тълкуването на понятието „организации, признати за благотворителни“ по смисъла на разпоредбите на член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива, които предвиждат „освободени доставки при някои дейности от обществен интерес“, съответстващи на посочените в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС. Следва обаче да се възприеме еднакво схващане за понятията „организации“ и „предназначени за социални грижи“ [„благотворителни“], които се съдържат в различни части на Директивата за ДДС и приложенията към нея(53), а не да им се придават променливи значения според нуждите.

83.      Постановените в областта на освобождаването от ДДС съдебни решения показват, че понятието „организация, призната за благотворителна“ е достатъчно широко, за да включва и частноправните субекти със стопанска цел и осъществяващите икономическа дейност самостоятелни физически лица, като се има предвид по-специално преследваната цел — да се намали цената на някои доставки на услуги от обществен интерес в социалната област и по този начин те да станат по-достъпни за лицата, за които са предназначени(54).

84.      Възприетото от Съда виждане за разширително тълкуване по отношение на освобождаването от ДДС важи в още по-голяма степен за намалените ставки на ДДС. То дава възможност адвокатите да бъдат причислени към категорията на организациите, попадащи в приложното поле на точка 15 от приложение ІІІ към Директивата за ДДС. Наистина терминът „организация“ подсказва за индивидуализиран субект с особена функция(55). Безспорно е обаче, че това самостоятелно понятие на правото на Съюза може да препраща към едно или няколко извършващи търговска дейност физически лица, а не само към юридически лица. В конкретния случай данъчнозадължените по ДДС лица са самостоятелни адвокати, действащи в рамките на правната помощ. Следователно организацията, колегията или адвокатският съвет, в който са вписани тези адвокати, няма особено значение, нито пък оказва влияние обстоятелството, че правилата за назначаване и за определяне на възнагражденията им за изпълнението на тази задача са установени централизирано.

85.      От изложеното по-горе следва, че понятието „организация“ несъмнено се отнася до упражняващите професията си в рамките на правната помощ адвокати. Впрочем спорът не са отнася главно до този въпрос, тъй като в това отношение и двете страни се позовават на възприетото от практиката на Съда разширително тълкуване. Комисията признава това, като посочва, че предмет на разглеждане е единствено въпросът дали предоставящата услугата организация е „предназначена за социални грижи“.

86.      По отношение на този последен критерий страните влизат в остър спор. Всъщност Директивата за ДДС, както по-рано и Шеста директива, не изяснява условията и правилата, по които се преценява дали посочените в точка 15 от приложение ІІІ организации са „предназначени за социални грижи“. Следва да се отбележи, че в текста на френски език този израз от приложение ІІІ към Директивата за ДДС преповтаря точно еднаквата разпоредба от Шеста директива. За сметка на това в текста на английски език, както вече посочих, формулировката е променена в сравнение с предходния текст(56).

87.      Струва ми се, че формулираното от Комисията изискване за трайност не следва изрично от текста на Директивата за ДДС, нито от практиката на Съда. Трябва ли да се приеме обаче, че то се изисква негласно?

88.      Смятам, че стига да не е вечна, известна трайност в социалните дейности е необходима. При все това трайността е относителна, доколкото времевият критерий сам по себе си не е достатъчен. Струва ми се, че дейността на доставчика на услугите трябва в преобладаващата си част или дори почти изключително да е свързана със „социалните грижи“. Само социален аспект не е достатъчен. Поддържаното от Френската република „функционално“ тълкуване не съответства нито на текста на Директивата за ДДС, нито на нейните цели. Този подход води до странното положение, при което дадена организация може да има двойствен облик, а именно, когато извършва действия от социално естество, да може да се разглежда като „предназначена за социални грижи“ организация, но в другите случаи да бъде лишена от това качество. Такова тълкуване изглежда води до сливане на двете условия в хипотезата, при която работата от социално естество би била единственото указание за наличието на предназначение за социални грижи. Ако беше така, щеше да е достатъчно в приложение ІІІ към Директивата за ДДС да се предвиди, че намалена ставка е възможна, когато доставчиците на услуги извършват социална дейност.

89.      Не такова е обаче възприетото от законодателя схващане. Да се допусне такава двойственост не е възможно, доколкото Директивата за ДДС не го позволява в противовес на случая с публичните организации, за които изрично се предвижда възможност за променливост. За мен определяща изглежда областта, в която се извършва дейността, а не целта на организацията. Трябва да се концентрираме върху операторите и извършваното от тях, а не толкова върху преследваните от тях цели.

90.      От практиката на Съда е видно, че националните власти разполагат с право на преценка, за да признаят на даден субект статута на организация, предназначена за социални грижи, но това право трябва да се упражнява в съответствие с правото на Съюза(57). Все пак предвид тази съдебна практика изглежда, че процесът за признаването на организации като предназначени за социални грижи не се определя от изцяло национален подход. Наистина властите на държавите членки имат правомощието да предоставят това качество, но под контрола на националните юрисдикции, които от своя страна трябва да работят с оглед на изискванията на правото на Съюза и да отчитат посочените в решенията на Съда критерии, чието изброяване не е изчерпателно(58).

91.      Що се отнася до посочените във френския Сode général des impôts адвокатски дейности в рамките на правната помощ, не мисля, че съответната организация може да се разглежда като „предназначена за социални грижи“, тъй като според мен това понятие сочи цел, която трябва да е в известна степен трайна и преобладаваща спрямо естеството на дейностите на тази организация. За да се съхрани полезното действие на Директивата за ДДС и да се запази изчерпателният характер на приложение III, е необходимо да се възприеме тълкуване на разпоредбите на точка 15, според което не само дейността, но и разглежданата организация трябва да има достатъчно ясно изразено и дори преобладаващо предназначение за социални грижи. По отношение на адвокатите този критерий, тълкуван съгласно обичайния смисъл на съответните думи, не е спазен, тъй като според мен за да се определи дали дадена организация отговаря на изискваните от разглежданата разпоредба условия, трябва да се вземе предвид съвкупността от дейностите на тази организация(59). При липсата на доказано двойно предназначение за „социални грижи“ доставките на съответните услуги не отговарят на всички поставени от Директивата условия за прилагането на намалена ставка на ДДС.

92.      Ето защо смятам, че искът за установяване на неизпълнение на задължения е основателен, доколкото предоставяните от адвокати и приравнени на тях лица услуги, посочени в член 279, буква f) от Сode général des impôts, не попадат в категорията по точка 15 от това приложение ? единствената разпоредба, на която се позовава в защита Френската република, а именно „доставка на стоки и услуги от организации, признати като предназначени за социални грижи от държави членки и ангажирани с работа по социалните грижи или социалното осигуряване“, и следователно не могат да се ползват от намалена ставка на ДДС(60).

VI – Съдебни разноски

93.      По силата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

94.      Комисията е направила искане Френската република да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Следователно Съдът следва да се произнесе в този смисъл, ако уважи иска за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, както предлагам.

VII – Заключение

95.      Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да се произнесе, както следва:

„1)      Като прилага намалена ставка на данъка върху добавената стойност за услугите, предоставяни от адвокатите, от адвокатите към Conseil d’État и към Cour de cassation, както и от адвокатите към апелативните съдилища, които им се заплащат изцяло или отчасти от държавата в рамките на правната помощ, Френската република не изпълнява задълженията си по член 96 и член 98, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

2)      Осъжда Френската република да заплати съдебните разноски“.

1 – Език на оригиналния текст: френски.

2 – Тъй като изпратеното от Комисията на Френската република мотивирано становище е с дата 15 декември 2006 г., при позоваване на разпоредбите на Договора за ЕО ще използвам номерацията, приложима преди влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз.

3 – Приложение З към Шеста директива, което е въведено с Директива 92/77/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година относно допълнение на общата система на данъка върху добавената стойност и относно изменение на Директива 77/388/ЕИО (сближаване на ставките на ДДС) (ОВ L 316, стр. 1), също съдържа „[с]писък на доставките на стоки и услуги, за които може да се прилага намалена ставка на ДДС“ [неофициален превод], като в четиринадесета категория се посочва „[д]оставка на стоки и услуги от организации, признати за благотворителни организации от държави членки и занимаващи се със социални грижи и социално осигуряване, доколкото доставките не са освободени от данък съгласно член 13“ [неофициален превод].

4 – Тази разпоредба, която не се прилага преди влизането в сила на Шеста директива, следователно не е част от предвидените в нея преходни разпоредби, и по-специално от разпоредбите на член 28, параграф 2 от тази директива, на които се позовава Комисията в своя иск.

5 –      Последното изменение на член 279 от Сode général des impôts е направено с член 22 от Закон №°2009-888 от 22 юли 2009 г., но е без значение за разпоредбите на буква f).

6 – Член 6, точка 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.

7 – Член 14, точка 3, буква d) in fine от Международния пакт за граждански и политически права, открит за подписване на 19 декември 1966 г.

8 – В Решение по дело Golder от 21 февруари 1975 г. (серия А № 18, § 35 и сл.) Европейският съд по правата на човека всъщност постановява, че „член 6, точка 1 [от ЕКПЧ] гарантира на всяко лице правото всички негови искания относно гражданските му права или задължения да бъдат разгледани от съд. По този начин тази разпоредба закрепва „правото на съд“, като правото на достъп до съд, т.е. правото да се сезира съд с гражданскоправен въпрос, е само един от елементите на това право“.

9 – Решение по дело Airey с/у Ирландия (серия A № 32, § 26).

10 – В тази последна хипотеза Европейският съд по правата на човека подчертава, че ако нямат достъп до правна помощ, правните субекти може да бъдат лишени от правото на ефективна съдебна защита и да получат неравни процесуални възможности, което е недопустимо от гледна точка на понятието за справедлив процес. Вж. по-специално ЕСПЧ, Решение по дело Steel и Morris от 15 февруари 2005 г. (Recueil des arrêts et décisions 2005-II, § 72).

11 – Прогласената в Ница на 7 декември 2000 г. (ОВ C 364, стр. 1) харта е изменена и ѝ е предоставена обвързваща юридическа сила с приемането на Договора от Лисабон (ОВ C 303, 2007 г., стр. 1).

12 – ОВ L 26, стр. 41; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 41.

13 – Loi n° 91-647 du 10 juillet 1991 relative à l’aide juridique. Член 1 от този закон пояснява, от една страна, че има за цел да осигури достъп до правосъдие и до право, а от друга страна, че правната помощ обхваща правната помощ пред съдилищата, помощта за достъп до право и помощта за участието на адвокат при задържане, както и при медиация или постигане на споразумение в наказателния процес.

14 – За някои посочени в членове 4, 6, 9-1 и 9-2 от същия закон категории лица условието за средствата не се прилага. Такъв е по-специално случаят при непълнолетните и пострадалите от най-тежките престъпления.

15 – Следва да се отбележи, че за разлика от адвокатите и приравнените на тях лица услугите на другите категории „auxiliaires de justice“ (сътрудници на прадосъдието) не се ползват с намалена ставка на ДДС в приложение на разпоредбите на член 279 от Сode général des impôts.

16 – Става въпрос за производства пред действащите като първа и втора инстанция административни, граждански, наказателни или компетентни да разглеждат спорове, свързани със социалното осигуряване, съдилища, както и за Conseil d’État и Cour de cassation.

17 – Вж. член 27, втора алинея и сл. от Закона от 10 юли 1991 г. и член 90 и сл. от Декрет № 91-1266 от 19 декември 1991 г. за прилагане на същия закон. Заплащаното от френската държава възнаграждение на адвокатите, които оказват съдействие на получателя на пълната правна помощ, се изчислява като произведение от размера на определената в закона за бюджета единица стойност по съответния коефициент, който се установява с декрет.

18 – Процентите варират между 85 %, 70 %, 55 %, 40 %, 25 % и 15 %.

19 – В член 35, втора алинея от Закона от 10 юли 1991 г. се предвижда, че като „отчитат сложността на преписката, положените усилия и наложените от естеството на делото разходи, страните определят размера и условията за плащане на тази добавка към хонорара при съобразяване със средствата и имуществото на получателя“. В четвърта алинея се добавя: „Когато адвокатската колегия, в която членува адвокатът, е установила метод за определяне на хонорарите в съответствие с утвърдените по-горе критерии, размерът на добавката се изчислява въз основа на този метод“.

20 – Вж. Решение от 29 октомври 2009 г. по дело Комисия/Финландия (C-246/08, все още непубликувано в Сборника, точка 5 и сл.) и заключението на генералния адвокат Ruiz-Jarabo Colomer (точка 8 и сл. и точка 28) по това дело, което се отнася до понятието „икономическа дейност“ по смисъла на Шеста директива.

21 – Тъй като ДДС е безболезнен и незабележим за получателя на пълната правна помощ, целта на тази данъчна подкрепа е неясна, както установява г-н Roland du Luart в доклад, изнесен пред френския сенат на 9 октомври 2007 г. (Rapport d’information du Sénat № 23 от редовната сесия 2007/2008 г., публикуван на уебсайта на Сената, стр. 82).

22 – Terra, B. и , J. Kajus. A Guide to the European Directives, Introduction to European VAT. IBFD. Amsterdam/Hombæk, 2009, vol. 1, р. 298.

23 – Вж. документа, озаглавен „Ставки на ДДС, приложими в държавите — членки на Европейската общност, към 1 юли 2009 г.“ [taxud.d.1(2009)307669 — FR], публикуван на уебсайта на Комисията, по-специално стр. 19 и сл. Комисията предупреждава, че доколкото е „изготвен въз основа на предоставена от държавите членки информация, но някои сведения все още не са проверени от съответните държави, този информационен документ не може да ангажира отговорността на Комисията, нито да се разбира като одобрение за законодателствата на държавите членки“.

24 – Rosas, A. Value Added Tax and Distortion of Competition“. — in: EU Competition Law in Context: Essays in Honour of Virpi Tiili, под ръководството на Kanninen, H., Korjus, N., Rosas, A., Hart, Oxford & Portland, Oregon, 2009, стр. 275 и сл., по-специално стр. 277?282 и 289.

25 – Решение от 7 септември 1999 г. по дело Gregg (C-216/97, Recueil, стр. I-4947, точка 19), което се отнася до тълкуването на Шеста директива.

26 – Бих искал да отбележа обаче, че освобождаванията са задължителни за държавите членки, докато намалените ставки са факултативни.

27 – Вж. по-специално Решение от 6 ноември 2003 г. по дело Dornier (C-45/01, Recueil, стр. I-12911, точка 42), Решение от 26 май 2005 г. по дело Kingscrest Associates и Montecello (C-498/03, Recueil, стр. I-4427, точка 29) и Решение от 3 април 2008 г. по дело Zweckverband zur Trinkwasserversorgung und Abwasserbeseitigung Torgau-Westelbien (C-442/05, Сборник, стр. I-1817, точка 30).

28 – Вж. точки 23, 30 и сл. от заключението на генералния адвокат Sharpston по дело C-434/05, което се отнася до Шеста директива (Решение от 14 юни 2007 г. по дело Horizon College, Сборник, стр. I-4793).

29 – Вж. и точка 47 от заключението на генералния адвокат Mazák по дело C-442/05, посочено по-горе, което се отнася до разпоредбите на приложение З към Шеста директива.

30 – В заключението си по дело C-434/05, посочено по-горе, генералният адвокат Sharpston посочва, че установените в приложенията към Шеста директива списъци не са систематизирани и поради това не е възможно да се стигне до категоричен извод за намерението на общностния законодател.

31 – Срв. Решение от 8 юни 2000 г. по дело Epson Europe (C-375/98, Recueil, стр. I-4243, точка 19 in fine).

32 – Решение от 18 януари 2001 г. по дело Комисия/Испания (C-83/99, Recueil, стр. I-445, точки 19 и 20), в което Съдът приема, че разпоредбата относно „транспорт[а] на пътници и на носения от тях багаж“ не се прилага за пътните такси за използване на пътни съоръжения.

33 – По-специално Решение от 15 юни 1989 г. по дело Stichting Uitvoering Financiële Acties (348/87, Recueil, стр. 1737, точка 13).

34 – Решение по дело Kingscrest Associates и Montecello, посочено по-горе (точки 29?32), което се отнася до тълкуването на член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива. Вж. и Решение по дело Gregg, посочено по-горе (точка 17), Решение от 3 април 2003 г. по дело Hoffmann (C-144/00, Recueil, стр. I-2921, точка 24 и сл.) и Решение по дело Dornier, посочено по-горе (точка 48).

35 – Пак там.

36 – Решение по дело Horizon College, посочено по-горе (точка 16): „[…] правилото за [стриктно] тълкуване не означава, че формулировките, използвани в член 13 за определяне на случаите на освобождаване, трябва да бъдат тълкувани по начин, който би ги лишил от тeхния ефект“.

37 – Решение от 19 ноември 2009 г. по дело Don Bosco Onroerend Goed (C-461/08, все още непубликувано в Сборника, точка 25) и Решение от 28 януари 2010 г. по дело Eulitz (C-473/08, все още непубликувано в Сборника, точка 27).

38 – Вж. по-специално заключението на генералния адвокат Kokott по дело C-505/07 (Решение от 1 октомври 2009 г. по дело Compañía Española de Comercialización de Aceite, все още непубликувано в Сборника, точка 45).

39 – Решение по дело Kingscrest Associates и Montecello, посочено по-горе (точка 21 и сл.) и заключението на генералния адвокат Ruiz-Jarabo Colomer (точка 23 и сл.).

40 – Срв. заключението на генералния адвокат Mazák по дело C-442/05 (посочено по-горе, точка 38), в което се отбелязва наличието на двусмисленост, що се отнася до приложения Г и З към Шеста директива.

41 – Вж. по-специално заключението на генералния адвокат Kokott по дело C-505/07, посочено по-горе, и цитираната в бележка под линия 29 съдебна практика, както и скорошното Решение от 22 октомври 2009 г. по дело Zurita García и Choque Cabrera (C-261/08 и C-348/08, все още непубликувано в Сборника, точка 54 и сл. и цитираните съдебни решения) и Решение по дело Eulitz, посочено по-горе, точка 22.

42 – Срв. съдебната практика в областта на освобождаването от ДДС, в частност Решение по дело Kingscrest Associates и Montecello, посочено по-горе, и съдебните решения, цитирани в точка 25 от Решение по дело Eulitz, посочено по-горе.

43 – Вж. Решение по дело Комисия/Испания, посочено по-горе (точка 18 и сл.) и Решение от 23 октомври 2003 г. по дело Комисия/Германия (C-109/02, Recueil, стр. I-12691, точка 23). В първото от тези дела генералният адвокат Alber предлага възприемането на стеснително тълкуване и съобразяване с „това, което преобладава“ в съответното понятие, в разглеждания случай „транспорт“.

44 – По отношение на разликите във формулировката на този втори критерий в текстовете на отделните езици вж. точка 49 и сл. по-горе.

45 – Решение по дело Kingscrest Associates и Montecello, посочено по-горе (точки 29?32).

46 – Решение от 10 септември 2002 г. по дело Kügler (C-141/00, Recueil, стр. I-6833, точка 44).

47 – Пак там.

48 – Вж. Rapport d’information du Sénat на г-н Roland du Luart от 9 октомври 2007 г., посочен по-горе, стр. 64 и 65: „В момента вероятно е налице дори прекалена концентрация, след като 9,4 % от адвокатите (или 4 492 адвокати) осигуряват 64 % от задачите за правна помощ. […] [О]т гледна точка на публичните органи може да се промъкне и съмнение във връзка с естеството на приноса на правната помощ за финансовата рентабилност на някои адвокатски кантори. Всъщност нерядко се оказва, че някои от тях „се издържат само от правната помощ“.

49 – В доклад до френския cенат от 30 юни 1999 г. г-н Denis Badré посочва, че за услугите, извършени от адвокати в рамките на правната помощ, се прилага намалена ставка на ДДС поради тяхната особеност на „услуги с ясно изразен социален характер“ съгласно текста на официален отговор на Националното събрание, като се има предвид обстоятелството, че предоставянето на правната помощ е поставено в зависимост от условия, свързани по-специално със средствата на получателя (Rapport d’information № 74 от редовната сесия 1998/1999 г., публикуван на уебсайта на Сената).

50 – В този смисъл членът на френския cенат г-н Roland du Luart припомня, че правната помощ „произхожда от практика, основаваща се едновременно на благотворителността и дълга за солидарност към най-нуждаещите се“ (Rapport d’information, посочен по-горе, стр. 64). За сравнение компетентният в областта на правната помощ шведски орган (Rättshjälpsmyndigheten) определя последната като законодателство за социална закрила с цел оказване на съдействие на тези, които не могат да получат правна помощ по друг начин (http://www.rattshjalp.se/templates/DV_infoPage___3526.aspx).

51 – Вж. по-специално посочените по-горе Решение по дело Kügler (точка 54 и сл.) и Решение по дело Kingscrest Associates и Montecello (точка 53 и сл.).

52 – Необходимостта от спазване на принципа за данъчен неутралитет често се напомня от Съда, по-специално в Решение по дело Zweckverband zur Trinkwasserversorgung und Abwasserbeseitigung Torgau Westelbien, посочено по-горе (точка 42), което се отнася до намалените ставки на ДДС.

53 – Вж. точка 40 от посоченото по-горе заключение на генералния адвокат Mazák по дело C-442/05.

54 – Решение по дело Gregg, посочено по-горе (точки 17 и 18), Решение по дело Kingscrest Associates и Montecello, посочено по-горе (точки 30, 35 и 43) и Решение от 9 февруари 2006 г. по дело Stichting Kinderopvang Enschede (C-415/04, Recueil, стр. I-1385, точка 23).

55 – Вж. Решение по дело Gregg, посочено по-горе (точки 17 и 18), и заключението на генералния адвокат Cosmas по това дело (точка 27), в което се споменава за „независим оператор“, който е отделен от учредителите си.

56 – Терминът „charitable“ [в текста на български: „благотворителни“] се променя на „as being devoted to social wellbeing“ [в текста на български: „предназначени за социални грижи“], което изглежда съответства в по-голяма степен на възприетата от Съда позиция в Решение по дело Kingscrest Associates и Montecello, посочено по-горе.

57 – По-специално посочените по-горе Решение по дело Kügler (точки 54?56), Решение по дело Stichting Kinderopvang Enschede (точка 23) и Решение по дело Kingscrest Associates и Montecello (точки 52 и 53).

58 – Освен посочените по-горе три решения вж. Решение от 11 октомври 2001 г. по дело Adam (C-267/99, Recueil, стр. I-7467, точка 35 и сл.), както и заключението на генералния адвокат Sharpston, представено на 10 септември 2009 г. по дело CopyGene, все още висящо пред Съда (C-262/08, точка 73 и сл.).

59 – Срв. с Решение от 21 март 2002 г. по дело Kennemer Golf (C-174/00, Recueil, стр. I-3293, точка 21 и сл.), в което се посочва, че при „квалифицирането на организация като организация „с нестопанска цел“ трябва да се вземат предвид всички осъществявани от нея дейности“.

60 – Впрочем, както посочва Комисията, още през 2007 г. това е посочено недвусмислено от члена на френския сенат г-н Roland du Luart във връзка с разпоредбите на Шеста директива: „[д]ържавите — членки на Европейската общност, могат да изберат да прилагат една или две намалени ставки, по-високи от или равни на 5 %, спрямо ограничителен списък от стоки и услуги. Адвокатските услуги обаче не се съдържат в този списък. […] [Н]еобходимата и вече спешна реформа на системата за правна помощ трябва да бъде също така повод Франция да приведе своя режим в съответствие с правилата, които се налагат на всички държави — членки на Европейската общност“ (Rapport d’information du Sénat от 9 октомври 2007 г., посочен по-горе, стр. 83).