Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

15.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 305/4

Иск, предявен на 19 юли 2011 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-387/11)

2011/C 305/04

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: W. Mölls и C. Soulay)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

—

да се установи, че като е запазило в сила различни правила за данъчното облагане на доходи от капитали и движими вещи според това дали тези доходи са получени от белгийски или от чуждестранни инвестиционни дружества, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 31 и 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство,

—

да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящия иск Комисията възразява срещу различното третиране на местните и на чуждестранните инвестиционни дружества, що се отнася до облагането на доходите от капитали и движими вещи. За разлика от местните, чуждестранните инвестиционни дружества, които не разполагат с постоянен обект на националната територия, всъщност не можели да си възстановяват авансовия данък, платен върху доходите от капитали и движими вещи. Подобна дискриминация била несъвместима с разпоредбите на Договора, уреждащи свободата на установяване, тъй като правела по-непривлекателно учредяването на чуждестранни инвестиционни дружества, и с разпоредбите на Договора, уреждащи свободното движение на капитали, тъй като финансирането на белгийско дружество чрез посредничеството на чуждестранно инвестиционно дружество било свързано с повече разходи отколкото финансирането му чрез посредничеството на белгийско инвестиционно дружество.

Освен това Комисията оспорва доводите, изложени от белгийските власти. На първо място, последните не представили обективни данни, въз основа на които да се заключи, че между положението на местните инвестиционни дружества и това на чуждестранните инвестиционни дружества съществува разлика, която е от значение за данъчния им статут. На следващо място, въпросният данъчен режим нямал никаква връзка с балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане в отношенията между съответните държави. При всички случаи двустранните спогодби не били основание държавите членки да не изпълняват задълженията си по Договора. На последно място, що се отнася до твърдяната опасност от извършване на данъчни измами от чуждестранните дружества, белгийските власти не можели да се позовават на пречки за осъществяването на данъчни проверки, резултат от разпоредбите, приети от самата Белгия, за да оправдае несъобразяването с гарантираните в Договора свободи.