Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

24.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/8

Иск, предявен на 23 юли 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-284/09)

2009/C 256/15

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: R. Lyal и B.-R. Killmann)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

—

да се установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 56 ЕО, в случай че не е изпълнила изискването, предвидено съгласно Директива 90/435 (1), за минимално участие на дружеството майка в капитала на дъщерното дружество и — по отношение на Република Исландия и Кралство Норвегия — че не е изпълнила задълженията си по член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство, като облага с данък в по-висок размер дивидентите, платени на дружество със седалище в друга държава членка или в Европейското икономическо пространство, отколкото дивидентите, платени на дружество със седалище във Федерална република Германия.

—

да се осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящият иск има за предмет германската правна уредба относно облагането на изплащането на дивиденти. Разпоредбите на германския закон в областта на данъка върху дохода предвиждат, че дружествата майки, които са неограничено данъчно задължени в Германия могат да приспаднат данъка, удържан при източника в хода на процедура по установяване на данъчни задължения, от корпоративния данък, на който са лица платци. Така германските дружества майки били освободени финансово от облагане с данъка, удържан при източника. За дружествата майки, които не били неограничено данъчно задължени в Германия, напротив съществувала възможност за пълно освобождаване от данъка, удържан при източника само при съответното предвидено в Директива 90/435 минимално участие на въпросното дружество майка в капитала на дъщерното дружество. Под този минимален праг на участие съгласно германското право не се допуска никакво освобождаване за дружествата майки, които не са неограничено данъчно задължени сравнимо с това на дружествата майки, които са неограничено данъчно задължени. Следователно въз основа на тази правна уредба изплащанията на дивиденти, направени в Германия на дружества майки от други държави членки били подложени на различна система на данъчно облагане от тази на дружествата майки, които са неограничено данъчно задължени в Германия.

Комисията счита, че това неравно третиране е несъвместимо с принципа на свободно движение на капитали, тъй като по този начин данъчно задължените лица със седалище в друга държава членка или в Европейското икономическо пространство можели да бъдат разубедени да инвестират в Германия.

От свободата на движение на капитали, гарантирана с Договора за ЕО и със Споразумението за Европейското икономическо пространство следва, че когато държава членка предостави предимства в областта на облагането на дивиденти, тези предимства не могат да бъдат ограничени до облагането на националните получатели на дивиденти. Не се допуска неравно данъчно третиране между националните получатели на дивиденти и тези от други държави членки или от държави от ЕИП; предоставените в една държава данъчни предимства трябва да обхващат също акционерите от други държави членки или от държави от ЕИП. Дори когато, както е в настоящия случай, съответната държава членка е сключила с други държави членки спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, посочената държава членка може да се позове на тези спогодби, само ако техните разпоредби, свързани с приспадането, водят до пълно компенсиране на евентуалното многократно финансово облагане на акционери от други държави членки или от държави от ЕИП, по същия начин, както това е гарантирано за националните акционери съгласно собствената им система на данъчно облагане.

Такъв обаче не е случаят със съблюдаването на спогодбите, сключени от Германия с други държави членки; всъщност с цел избягване на двойното данъчно облагане тези спогодби предвиждат разпоредби в областта на приспадането на германския данък, удържан при източника от данъчната тежест, която се носи в тази държава членка от дружеството майка, като размерът, подлежащ на приспадане все пак не може да надвишава частта от данъка, с който се облагат получените в Германия доходи, изчислен преди приспадането. Следователно приспадането е ограничено, като в тази спогодба не се предвижда възстановяване на евентуални постъпления, произтичащи от разликата между данъчната тежест в съответната държава членка и германския данък, удържан при източника, и следователно то се изключва.

По отношение на евентуалното опровергаване на противоправността на настоящото нарушение, следва да се отбележи, че по време на досъдебната фаза Германия не е изложила никакво императивно съображение от обществен интерес, което би могло да опровергае противоправността на оспорваната система за данъчно облагане.

(1)  Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави-членки (ОВ L 225, стp. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 97).